Р Е Ш Е Н И Е
№………………………../ 24.03.2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и втора
година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията Стаматов
гражданско дело № 1742 по описа за 2021 г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава "ХVІІІ -та" вр. глава "ХІІІ-та" вр. чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена
от *** на адрес: гр. В., ж.к. „М.“, бл. ***, вх.**, с която се иска да бъде
прието за установено по отношение на К.Г.Т., с ЕГН **********, че съществуват
вземанията, за което по ч.гр.д. № ****г. по описа на Р.-В. са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за паричната сума в размер на 509,47 лв., по решения на ОС на ЕС сграда на адрес: гр. В., ж.к. „М.“, бл. ***, вх.*** проведени на 20.02.2018г., 18.04.2019г. и 29.06.2020г., включваща 152,88 лв. - фонд
„РИО“ за периода 01.11.2018 г. - 06.11.2020г.;
84 лв. - такса УЕС за периода 01.11.2018г. - 06.11.2020г.; 24,72лв. -
такса хигиенист за периода 01.11.2018г. - 06.11.2020г.; 38,88лв. - такса
асансьор за периода 01.11.2018г. - 06.11.2020г.; 34,47лв. – цена на ел. енергия
за периода 01.11.2018г. - 06.11.2020г.; 174,52 лв. - за ремонт на покрив; 29,37
лв. - обезщетение за забава за периода 01.11.2018 г. - 06.11.2020г. върху
главницата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното им изплащане, и за извеждането
на ответника от собствения му апартамент, с адрес: гр. В., ж.к. „М.“, бл. ***, вх.***, ет.**, ап.**, съгласно решение на ОС на ЕС от 29.06.2020г.
В исковата молба и допълнителни уточнения към нея са
изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: В ЕС в сграда на адрес: гр. В., ж.к. „М.“, бл. ****, вх. *** ежемесечно се събирали такси, определени от ОС с решения от 20.02.2018г.,
18.04.2019г. и и 29.06.2020г. Ответникът не плащал задълженията си за периода
01.11.2018г. - 06.11.2020г., тъй като считал, че средствата се харчели
неправомерно. Отказал също да заплати разноските в размер на 174,52 лв. за
ремонт на покрива, за което било взето решение от ОС на 18.04.2019 г. Т. не се
явявал на отчетни и общи събрания, а когато се явявал, се държал грубо. Същият
поставил кафе-машина пред блока, което водило до замърсяване на площадката и
допълнителни задължения за хигиенистката. Въпреки че реализирал печалби, не
поемал по-голяма част от задълженията за хигиенист, нито премахвал кафе-машината.
На 29.06.2020г. се провело ОС на ЕС, на което било взето решение да се
предприеме принудително изпълнение на задълженията срещу Т., както и същият да
бъде принудително изведен за срок от три години. ЕС чрез управителя си подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до ***** срещу ответника, въз основа на което било образувано ЧГД № *****г. На 27.11.2020г. била издадена заповед за изпълнение в полза на
заявителя, съгласно която било разпоредено длъжника К.Т.
да заплати гореописаните суми. На 23.12.2020г. последният депозирал възражение
срещу издадената заповед, вследствие на което за ЕС възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на иска, в който изразява
становище за недопустимост. Сочи се, че не е спазен преклузивния
срок за предявяване на установителния иск. Оспорва
процесуалната легитимация на Н. К. и адв. С. С. Счита, че в исковата молба са налице пороци,
тъй като не са спазени задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК. Навежда и аргументи за неоснователност на
исковата молба. Сочи, че е платил задължението си за ремонт на покрива, а
другите суми са недължими. Моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетото ч.гр.д. № ****г. по описа на ВРС е видно, че по
него са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение в
полза на *****
с административен адрес гр. В., ж.к. „М.“ ****, вх.** против К.Г.Т. за
вземания съвпадащи с посочените в исковата молба. Срещу тези заповеди е подадено писмено възражение от длъжника, като във връзка
с дадените от съда указания е предявен настоящия иск.
От представените и приети писмени доказателства - протокол №3 за проведено общо събрание на
собствениците на ЕС с адрес: гр. В., ж.к. „М.“ бл.***, вх.** от 18.04.2019г.;
покана за общо събрание на 29.05.2020г. с протокол за
поставяне на 21.05.2020г.; съобщение за изготвен протокол от проведено общо
събрание на етажната собственост на 29.05.2020г. с протокол за поставянето му
на 06.06.2020г.; протокол за проведено общо събрание
на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда;
покана за Общо събрание съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС от
29.06.2020г. с протокол за поставеня; съобщение за
изготвен протокол от проведено общо събрание на *****на 29.06.2020г.,
протокол за поставено съобщение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС за изготвен протокол за
проведено общо събрание на 29.06.2020г.,
регистрационна
карта с рег.№*** от
02.10.2019г.; писмо от О. В. с рег.№****г. относно уведомление с вх.№*****г.;
регистрационна карта с рег. №*** от 06.03.2018г.;
уведомително писмо съгласно чл. 45 от ЗС във връзка с
чл.17, ал.2 от ЗЕУС до К.Т.,
се установява, че: на 18.04.2019г. ОС на етажната собственост на
жилищна сграда с административен адрес гр. В., ж.к. „М.“ ***, вх. *** е приело решения за отчета на касата за периода
от февруари 2018г. до 17.04.2019г., да бъде извършен ремонт на покрива,
обновяване на ОЧ, поставяне на ел. осветление с датчик, да се събират по 50
лева месечно от всеки самостоятелен обект в продължение на 4 месеца и да се
извърши проверка за поставената кафе машина.
На 29.05.2020г. и на 29.06.2020г. са проведени ОС на *****, на които е взето решение К.Т.
да бъде изведен за срок от 3 г. от сградата съгласно чл.45 ЗС и да бъдат
предприети мерки за принудителното събиране на дължимите от него такси към
етажната собственост.
Като управител на ***** с административен адрес гр. В., ж.к. „М.“ ****, вх.** в район М. община В., от 08.02.2018г. за срок от
12 месеца е вписан „Е.“ Е., а 08.08.2019г. за срок до 12
месец е вписан К.Г.Т..
С уведомително писмо по чл. 45 от ЗС във връзка с чл.17, ал.2, от ЗУЕС К.Т.
е уведомен от Н. К. в качеството й на управител,
че на 29.05.2020г. са взети решения на ОС на етажната собственост, предоставя
му се 14 дневен срок за заплащане на дължимата от него сума и след изтичане на
дадения му срок ще бъде започната процедура по чл. 45 ЗС.
Удостоверените факти в другите приети по делото писмени доказателства - писма до К.Т. с №*****г. и №*****г.; договор от 21.12.2017г. от „С.“;
фактура с №***** от
12.03.2018г.; договор за възлагане с „В.“ Е. от
01.12.2017г.; приходен касов ордер №**** за такса за м.декември 2019г., приходен
касов ордер №***
относно допълнителна такса; такса месец февруари 2018г.
на сграда с административен адрес: гр. В., ж.к. „М.“,
бл.***, вх.***
отчет от м.февруари 2018г. до м.август 2018г.; покана за провеждане на Общо
събрание, съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС на 04.10.2018г.; уведомително писмо от
кантора „Е.“ Е. до К.Т.
за доброволно изпълнение на парично задължерие към ЕС
с административен адрес: гр.В., ж.к. „М.“ чл.***, вх.*; уверение от 07.04.2021г. от „С.“О.
относно служебна бележка на К.Т.; покана по чл.13, ал.1 от ЗУЕС за провеждане
Общо събрание на 20.12.2019г.; възлагателен договор
за управление на ЕС от 20.12.2019 г; сума за ремонт на покрива по оферта според
решение т.5 от решение на ОС от 29.05.2020г.; дневен ред относно избор на
домоуправител; протокол от 18.01.2021г. за проведено общо събрание на
собствениците на ЕС в жилищна сграда, находяща
се в гр. В., ж.к. „М.“,
бл.., вх.***; съобщение
от „B.“,
съобщение №*****до К.Т.;
лична карта с №***** издадена на К.Т., извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти; справка за извършени плащания за ремонт на покрив според
решение т.5 от решение на Общото събрание от 29.05.2020г.; уведомително писмо
от 13.11.2020г., съдът намира за неотносими към предмета на делото, поради което не следва да се обсъждат.
От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля Н. Д. К., се установява, че е бивш
домоуправител на ****** с административен адрес гр. В., ж.к. „М.“ ***, вх.*** за периода от 02.2018 до 01.2021г., няма собственост в сградата и не е
част от етажната собственост. Изпълнявала е задълженията си като управител на
етажната собственост, като организирала общите събрания, събирала такси,
представлявала етажната собственост пред различни организации и изпълнение на
взетите решения на етажната собственост на проведените общи събрания. Т. е
свикал нелигитмно ОС, на което е бил избран за
управител на етажната собственост. За извеждането бил уведомяван много пъти
пред свидетели и по електронен път.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от
ГПК за парично
вземане произтичащо
от чл. 51, ал.1 от ЗУЕС и за извеждане на осн. чл. 45 ЗС на К.Г.Т. от
собствения му апартамент.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже
възникването и съществуването
на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Съгласно чл. 51 ал.1 от
ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите.
По смисъла на ал.
2 не се заплащат разходите по ал. 1
за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от
30 дни в рамките на една календарна
година. Разходите за консумативни материали в §1 т.11 от ПЗР са тези, които
са свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните
и контролните органи и за касиера, както
и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Разходите за управление
и поддържане на общите части се
определят с решение на общото събрание
по смисъла на чл.11, ал.1, т. 5 от ЗУЕС.
Общото
събрание на етажната собственост се свиква, провежда и взема решения по ред
установен в ЗУЕС. Инициативата за свикване на общото събрание, съгласно чл.12
от ЗУЕС е предоставена на управителния съвет /управителя/ или контролния
съвет /контрольора/. Предвид това следва да има легитимно избран управителен
съвет /управител/ или контролен съвет /контрольор/, който са свиква и провежда
легитимни ОС на етажната собственост.
Съгласно
текста на чл.45 ЗС собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от
сградата по решение на общото събрание за срок до три години. Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като
собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от
имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението. Тази
процедура е приложима, след взето на ОС на етажната собственост решение за изваждане
от сградата на собственик или ползвател по реда на чл. 45 от Закона за
собствеността съгласно чл.17, ал.2, т. 2 от ЗУЕС.
Предвид правната квалификация на претендираното
вземане, ищецът следва да докаже, че ответникът е
собственик на обект в етажната собственост, че са взети валидни и влезли в сила
решения на ОС за определяне на дължими такси, консумативи и разходи за ремонт
на всеки обект в ЕС, размера на дължимите такси и консумативи от ответника и
падежа им, както и за това, че са налице основанията предвидени в ЗУЕС, за
извеждане на ответника от собственото му жилище. Съдът е указал на ищеца, на осн. чл.146,
ал.2 ГПК, че не е представил доказателства за спазване на процедурата по чл. 45
от ЗС, като етажният собственик не е уведомен, преди решението на ОС за
извеждането му, както и че не сочи доказателства за приети решения на ОС за
всяко от вземанията му по пера. Респективно ответникът следва да докаже положителните факти, които твърди, че погасяват
задълженията му.
По делото не се спори, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в процесната сграда
в режим на ЕС.
В представените протоколи от ОС на етажната
собственост проведени на 29.05.2020г. и 29.06.2020г., липсва решение за определяне
на дължими такси, консумативи и разходи за ремонт относно обектите в ЕС за процесния период започващ от 01.11.2018г., което и
хронологично би било невъзможно. Цитираният в уточнителна
молба протокол от проведено ОС на ЕС на 20.02.2018г., на което се основава
претенцията за паричните вземания, не е представен по делото и е невъзможна
преценката какви решения са взети с него.
Според обсъдения Протокол № 3 от 18.04.2019г.,
по т.4 от дневния ред на ОС на ЕС е прието да се събират по 50 лева месечно от
всеки самостоятелен обект в продължение на 4 месеца. Не са представени обаче доказателства
за спазване на законоустановения ред за свикане на
събранието - покана и протокол за поставянето й по чл. 13 ал.1 ЗУЕС. Липсват
данни, собственици ли са били в ЕС подписалите го лица и с какви квоти /пр.
документи за собственост – нот. актове/. Протоколът е
подписан от Н. К., като управител на **** с административен адрес гр. В., ж.к. „М.“ ***, вх.**, за която не се установи, че към него
момент е била легитимно избрана за управител на етажната собственост.
Ищецът не доказа спазване на процедурата по
чл. 45 ЗС - преди ОС да вземе решение за извеждане на етажния собственик, той да
е бил уведомен писмено от управителя. Представено е уведомително писмо съгласно
чл. 45 от ЗС /л.4/, което се твърди, че е изпратено на електроната
му поща, но този ред е предвиден в чл. 13, ал.2 от ЗУЕС при условие, че
собственикът или ползвателят отсъства повече от един месец, за което е уведомил
писмено управителя и е посочи електронна поща и адрес в страната, на които да
му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен
номер. Няма представени доказателства, от които да е видно, че К.Т. е посочил
електронна поща, на която да му бъдат връчвани съобщения, покани и други във
връзка с етажната собственост. Отделно от горното, видно от съдържанието на
уведомителното писмо, то е изготвено след взето решение на ОС на етажната
собственост за извеждане на К.Т., а не преди него, каквото изискване е предвидено
в чл.45 ЗС.
Липсата на нормативно изискуемата форма за удостоверяване
провеждането на общите събрания на ЕС и взетите на тях решения, на които се
основава процесното вземане, не може да бъде санирана чрез гласни доказателства.
Предвид гореизложено, съдът намира, че
предявеният иск е недоказан и следва да бъдат отхвърлен.
Предвид изхода на спора и липсата на искане
за присъждане на разноски от правоимащата страна,
съдът не следва да се произнася за присъждането им.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. В., ж.к. „М.“ ***, вх.** иск с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415 ГПК, за приемане за установено по отношение на К.Г.Т. ЕГН **********,
че съществуват вземанията, за които по
ч.гр.д.№****г. по описа
на ВРС са издадени: 1./ заповед за изпълнение
на парично задължение № 261937/27.11.2020г. за сума в размер на 509,47 лв.
(петстотин и девет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща дължими
от собственика на ап. * в
сграда в *** с адрес гр. В., ж.к. „М., бл.****,
вх.***, по решения на ОС на ЕС проведени на 20.02.2018г., 18.04.2019г. и 29.06.2020г., вноски за управление и поддръжка на общите части
и фонд ремонт и обновление за период 01.11.2018г. до 06.11.2020г., както
следва: фонд „РИО“ - 152,88 лв. за периода от 01.11.2018г.
до 06.11.2020г.; такса УЕС – 84,00 лева за периода от 01.11.2018г. до
06.11.2020г.; такса хигиенист 24,72 лева за периода от 01.11.2018г. до
06.11.2020г.; такса асансьор - 38,88
лева за периода 01.11.2018г. до 06.11.2020г.; ток – 34,47 лева за периода от
01.11.2018г. до 06.11.2020г.; ремонт на покрив – 174,52 лева, разпределена за месеците април, май, юни и
юли 2019г./по 43,63 лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.11.2020г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
й изплащане, сума в размер на 29,57 лв. (двадесет и девет лева и петдесет и
седем стотинки) – представляваща обезщетение за забава върху всяка дължима
вноска за периода от 01.11.2018г. до 12.03.2020г. вкл. и от 09.04.2020г. до
06.11.2020г. вкл.; и 2./ заповед
с № 261937/27.11.2020г. да бъде изведен К.Г.Т. от жилището си с адрес: *** за
срок от три години с решение на ОС на ЕС от 29.06.2020г.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: