Определение по дело №425/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 311 от 18.07.2024 г. по ЧНД № 425/2024 г. по описа
на Окръжен съд –Сливен:
Производството е по чл.65,ал.3 във вр.с ал.1 от НПК, образувано по
искане/озаглавено „молба“/, направено от адв. П. М. от АК -Ямбол, в качеството му на
защитник на обвиняемия Х.Ю.А. ЕГН: **********, за изменение на взетата спрямо
последния мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Подадено е и второ искане, предявено от адв. Младен Донев от АК -Сливен, в
качеството му на защитник на обвиняемия Х.Х.Ю. ЕГН: **********, за изменение на
взетата спрямо последния мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Исканията си, в проведеното открито съдебно заседание, обвиняемите и
защитниците им обосновават, с липса на кумулативно предвидените от закона предпоставки
за продължаване на мярката за неотклонение "Задържане под стража", която според
защитата не съответства на наличните данни за извършеното от обвиняемите А. и Ю.
престъпление и за ангажиране на наказателната им отговорност.Не се отрича,че двамата
обвиняеми многократно са пътували до Република Турция и Обединено Кралство
Великобритания и в пътнически куфари са носели цигари. Претендира се, че липсва
обосновано предположение за извършено престъпление от страна на обвиняемите,тъй като
пренасянето на цигари не било престъпление по законодателството на гореспоменатите
държави,а и там нямало образувани наказателни производства спрямо обвиняемите, както и
данни, обосноваващи предположение, че двамата обвиняеми могат да извършат друго
престъпление или да се укрият. Вече повече от 4 месеца обвиняемите били задържани, което
за защитата е доста дълъг срок на задържане и този срок намалявал опасността от
извършване на престъпление,спрямо първоначалното и последващите произнасяния на съда.
На следващо място се сочи чистото съдебно минало на обвиняемите, липсата на
криминални и други противообществени прояви, както и липсата на опасност те да повлияят
на разследването с оглед етапа, на който се намира. Според защитата не съществува реална
опасност обвиняемите да се укрият, доколкото те са с установена самоличност, имат
постоянен адрес в гр. Сливен. Обвиняемите и техните защитници молят мярката за
неотклонение наложена на всеки да бъде изменена в по-лека-„Домашен арест“ или „Парична
гаранция“.
Представителят на ОП-Сливен счита исканията за неоснователни и моли същите да
се оставят без уважение.Сочи,че няколко пъти от задържането на обвиняемите досега те са
искали изменение на определената им мярка за процесуална принуда и съдилищата са били
единодушни,че тя следва да бъде такава каквато е първоначално определена. Поддържа, че
обоснованото предположение, че обвиняемите са извършили престъпленията, не е оборено и
се подкрепя от събраните доказателства, и продължава да е налице реална опасност
обвиняемите да извършат и друго престъпление,или да повлияят на разследването.Счита, че
задържането не надхвърля разумните срокове. Заявява, че предстои извършването и на
други следствени действия по разследването и е необходимо обвиняемите да са на
разположение на разследващите органи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по
делото, установи следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 26.10.2023г. на
прокурор при ОП-Сливен затова,че през периода от м.януари 2020г. до м.октомври 2023г. в
гр.Сливен са извършени финансови операции и сделки с имущество,за което се знаело или
предполагало,че е придобито чрез престъпление-престъпление по чл.253,ал.1 от НК
1

С постановления на разследващия орган от 09.03.2024г. по ДП-сл.д.№5/24г.по
описа на ОСО при ОП-Сливен,вх.№1837/24г.,пор.№191/23г.на ОП-Сливен,предявени на
същата дата,в качеството на обвиняеми са привлечени:
-Х.Ю.А. ЕГН********** и Х.Х.Ю. ЕГН********** затова,че на 08.03.2024г. в
гр.Сливен,в съучастие помежду си,като съизвършители са държали имущество-парични
суми в различна валута,а именно 19410 лева,13550 евро и 5200 паунда,за което са знаели
към момента на получаването им,че са придобити чрез престъпление,като деянието е
извършено от две лица,сговорили се предварително-престъпление по чл.253,ал.3,т.1,пр.1 във
вр.с ал.2 от НК.
Спрямо обвиняемия А. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" с
определение от 142/12.03.2024 г. по ЧНД № 153/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен,
потвърдено с определение № 66/19.03.2024 г. по ВЧНД № 63/2024 г. по описа Апелативен
съд – Бургас.
Спрямо обвиняемия Ю. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" с
определение от 143/12.03.2024 г. по ЧНД № 154/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен,
потвърдено с определение № 67/19.03.2024 г. по ВЧНД № 64/2024 г. по описа Апелативен
съд – Бургас.
Взетата мярка за неотклонение обвиняемите и защитниците им са обжалвали по
реда на чл.65,ал.1 от НПК. С определение № 202 от 22.04.24 г. по ЧНД № 244/24 г. на
Окръжен съд-Сливен, потвърдено с Определение № 102 от 29.04.2024 г. по ВЧНД № 103/24
г. на Апелативен съд-Бургас мярката за неотклонение на обвиняемите е била потвърдена.
За пореден път взетата мярка за неотклонение обвиняемите и защитниците им
отново са обжалвали по реда на чл.65,ал.1 от НПК. С определение № 253 от 07.06.24 г. по
ЧНД № 362/24 г. на Окръжен съд-Сливен, потвърдено с Определение № 132 от 14.06.2024 г.
по ВЧНД № 134/24 г. на Апелативен съд-Бургас мярката за неотклонение на обвиняемите
отново е била потвърдена.
С постановления на прокурор от ОП-Сливен от 11.03.2024г. и на двамата
обвиняеми са наложени забрани да напускат пределите на Република България,без
разрешение на прокурора.
За престъплението по чл.253,ал.3,т.1,пр.1 във вр.с ал.2 от НК,по което са
привлечени двамата обвиняеми се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до
осем години,както и наказание „глоба“ в размер от 5000 до 20000лева.
В горецитираните съдебни актове,както на първоинстанционните състави,така и
на въззивните такива са изброени всички процесуално- следствени действия,които са
извършени до момента на постановяването им и настоящия съд няма намерение да ги
преповтаря.Само ще спомене,че след първоначалното задържане на обвиняемите е била
изготвена и е налична към настоящия момент КСТИОЕкспертиза и са били разпитани
22броя свидетели.Показанията им се съдържат в том 4 и са разпитани,както следва:св.П.В.Е.
/л.145/-на 13.06.24г.,св.Г.Х.А. /л.178/-на 16.05.2024г.,св.С.Р.Р. /л.188/,св.Д.С.Г./л.252/-на
11.03.24г. и т.н. до Б.И€С. /л.323/-разпитана на 02.07.2024г.Т.е.към днешна дата са извършени
голяма част от необходимите за изясняването на обективната истина по делото процесуално-
следствени действия.
По всяка вероятност предстои събирането и на още доказателства,за да приключи
наказателното производство,като следва да се има пред вид,че в настоящото такова съдът не
подлага на преценка доказването на престъпната дейност и нейното авторство.Следва да
изясни единствено въпроса за наличие на нововъзникнали обстоятелства,които имат принос
към изменение на наложените на обвиняемите мерки за неотклонение.
Мерките за неотклонение по същността си не са санкция за определено
2

неправомерно поведение на участващите в процеса граждани. Те нямат репресивен
характер, а представляват мерки, осигуряващи необходимите процесуални условия в
рамките на наказателния процес, без които не могат да се осъществят задачите на органите
на досъдебното производство и на съда. За да се изключи превръщането на мерките за
процесуална принуда в незаконосъобразно посегателство върху неприкосновеността на
гражданите, те следва да се използват само в предвидените от закона случаи и при
предвидените условия за това, които следва да бъдат ясно определени и индивидуализирани
съобразно особеностите на конкретните обстоятелства.
В този смисъл е и задачата на производството по чл.65 от НПК, която е насочено
към цялостна проверка на законността на задържането на обвиняемия. Тази преценка се
извършва към определен конкретен момент от развитието на наказателното производство,
който всякога е различен от момента на предходното произнасяне. Изводите на съда при
последващото произнасяне не са безусловно обвързани от изразените от предходни съдебни
състави становища, тъй като по същество новото производство не е проверка на
правилността на предходни съдебни актове, а е проверка на законността на изпълняваната по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение. Всяко производство, образувано по реда
на чл.65,ал.1 от НПК, е ново, самостоятелно, като задължение на решаващия орган е да се
произнесе по основателността, респ. неоснователността, на всички наведени от молителя
съображения и възражения. Съдебните актове по чл.64 и чл.65 от НПК, не създават
"присъдено нещо" по изследваните в тях въпроси (ТР №1 от 25.06.2002г. на ВКС по н. д. №
1/2002 г., т. 2).
Без конкретен обстоятелствен анализ на предпоставките за задържане на
обвиняемите, механичното позоваване на липсата на изменение на релевантните
обстоятелства по същество би означавало автоматически да се признае сила на "присъдено
нещо" и фактическа и правна окончателност на решението по предходните съдебни актове
във връзка със задържането им под стража, което положение на практика обезсмисля и води
до недопустимост на произнасянето на следващите съдебни състави. При постановяване на
съдебните актове по чл.65 от НПК в досъдебната фаза на процеса съответните съдебни
състави не действат в условията на "обвързана администрация" и са свободни
самостоятелно и независимо да се произнасят по фактите и по правото по собствено
вътрешно убеждение, основано на закона и на доказателствата по делото.
Анализът на предпоставките за задържане в конкретния случай на обвиняемия А.
сочи, че предположението, че е извършил престъплението, за които е привлечен, обоснова
първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, продължава да е
налице.
Събраните до настоящия момент доказателства не оборват това предположение.
Разследването по досъдебното производство е в напреднал стадий и в хода на досъдебното
производство са събрани достатъчно доказателствени материали в подкрепа на тезата, че е
налице обосновано подозрение обвиняемият А. да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Вероятното му участие в деянията се установява от събраните
писмени доказателства, показанията на свидетелите,а и самия той не отрича ,че е взел
участие в пренасянето на куфари с цигари от Турция за Великобритания. Разбира се, за
осъществяването на престъпния състав по повдигнатото обвинение е необходимо
доказването на още действия от престъпното поведение на обв.А.,тъй като той не признава
вина.Поради това съдът намира,че предстои извършването на допълнителни процесуално-
следствени действия от страна на разследващите органи.
В тази връзка, настоящият състав приема, че вероятно и евентуално от тях може да
се извлече достатъчно информация, която да убеди един обективен наблюдател, че е налице
обосновано подозрение срещу обв.А. за извършване на престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение.
3

Но настоящият съд счита,че именно поради тази причина обв.А. може и е в
състояние т.е.разполагащ с механизми, да повлияе на разследването.
Относно следващата предпоставка изискуема от Закона при преценка
обосноваността на ограничителната мярка – "Задържане под стража", съдът приема, че
наличието на реалната опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго
престъпление не е със същия интензитет какъвто е имало при първоначалното определяне на
мярката за неотклонение,но с риск да се повтори,съдът намира,че обв.А. има „лостове“ за
влияние върху свидетели и други лица и на свобода би имал по-голяма свобода и вероятност
да ги използва.
Безспорно е и ясно личи,поне от събраните до този момент доказателства
водещата роля на обв.А. в осъществяването на престъпната дейност.Освен водеща,той има и
организационната роля в този процес.
В тази връзка, според съда данните по делото до настоящия момент сочат, че не са
настъпили обстоятелства, които обосновават промяна в извода за наличието на
обстоятелства,които да дават основание за изменение на наложената МНО.Единствената
промяна е продължителността на осъществяването и,което далеч не е достатъчно.
Опасността от извършване на престъпление следва да бъде конкретна и реална и
да се основава на събраните по делото доказателства и данни за личността на обвиняемия.
Видно е още от първоначалния момент,че обв.А. има присъди,което обуславя по-висока
степен на обществена опасност на неговата личност,/макар да се води
„неосъждан“/.Синтезът между това обстоятелство и възможностите на обв.А. да повлияе на
разследването мотивират съда да отхвърли искането му за изменение на наложената му
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
От друга страна обв.Ю. е на 19 години.От материалите по досъдебното
производство се установява, че същият е неосъждан и това обстоятелство, наред с липсата
на отрицателни личностни характеристики на обвиняемия следва да се вземе предвид в
негова полза, а именно че степента на обществена опасност на дееца е ниска. По отношение
на наличието на риск от извършване на престъпление от страна на обвиняемия, следва да се
отчете факта, че има постоянен адрес и адрес на който живее,а и без другия обвиняем да е на
свобода Ю. е със силно ограничени възможности. Тези обстоятелства подкрепят тезата на
защитата за липса на реалната опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.
В допълнение към горното следва да се отбележи,че Ю. е нямал качествата и ролята на своя
баща-другия обвиняем,а е бил по-скоро изпълнител на неговата воля, поради което съдът
счита,че се изключва опасността от това Ю. да повлияе върху хода на разследването.Освен
това като млад човек,който следва да се развива,да учи и т.н.мярката за неотклонение,която
ще му се наложи трябва да бъде прецизно избрана,за да се изключи нейния негативен ефект.
Следва да се отбележи и факта,че настоящото производство е образувано за
престъпление,чийто генезис е от януари 2020г.,което само по себе си сочи,че с оглед
възрастта на обв.Ю. няма как той да е участвал в престъпното деяние още от самото му
начало.
Съдът счита,че обективността поставя задължителното изискване в случая, да се
прави значителна разлика между личността на единия и другия обвиняем,степента на
тяхната обществена опасност,ролята и приноса им в извършването на престъплението.Тези
фактори задължават съда да не поставя под „общ знаменател“ двамата обвиняеми,вкл.и по
отношение на наложените им мерки за процесуална принуда.В този смисъл обв.Ю.,
намиращ се в ареста повече от 4 месеца,не следва да се третира наравно с другия обвиняем.
По гореизложените съображения искането за изменение на взетата спрямо
обвиняемия Ю. мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека следва да бъде
уважено като основателно.
4

Съдът приема, че са налице условията по чл.65 във връзка с чл.63 от НПК за
изменение на взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража" в друга по-лека.
Според настоящия състав замяната и с „домашен арест“ няма да създаде опасност за
обществените интереси. Предвид вида и характера на деянието, за което е повдигнато
обвинение, както и с оглед данните за обвиняемия - липса на осъждания и криминална
регистрация, липса на лоши характеристични данни, наличие на постоянен адрес,
настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде определена именно мярка за
неотклонение "ДОМАШЕН АРЕСТ“.
Водим от тези мотиви съдът постанови своя акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	311
Дата:	18 юли 2024 г. (в сила от 25 юли 2024 г.)
Съдия:	Георги Любенов Йорданов

Дело:	20242200200425
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 юли 2024 г.

Определение по дело №425/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите