РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Велико Търново, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500891 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д.Д.М.,
подадена чрез назначения му особен представител – адвокат И.Д. от ВТАК,
срещу Решение № 543/18.06.2020 г., постановено по гр.дело № 3108/2018 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново. В жалбата е направено оплакване
относно истинността на представено по делото нотариално заверено
пълномощно, като с определение от 04.12.2020 г. въззивният съд е спрял на
основание чл. 229, т. 4 от ГПК производството по делото и е върнал
първоинстанционното дело на ВТРС за произнасяне по искането по чл. 250 от
ГПК, каквото по същество представлява това оплакване. Производството по
допълване на първоинстанционното решение е приключило с постановяване
на допълнително решение, поради което са налице предпоставките за
възобновяване на производството и продължаване на съдопроизводствените
действия. В жалбата се развиват доводи за недопустимост на Решение №
543/18.06.2020 г. по гр.дело № 3108/2018 г. на ВТРС поради постановяването
му срещу ненадлежен ответник и разминаване между петитума на исковата
молба и осъдителния диспозитив на решението. При условията на
евентуалност се заема становище за неправилност и необоснованост на
съдебния акт в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ сумата 252,92 лв. – главница за консумирана
1
електрическа енергия, по фактури № ********** от 18.01.2017 г. с падеж
27.02.2017 г. на стойност 112,90 лв., фактура № ********** от 20.02.2017 г. с
падеж 27.03.2017 г. на стойност 123,54 лв., фактура № ********* от
20.03.2017 г. с падеж 25.04.2017 г. на стойност 13,12 лв., фактура №
********** от 20.04.2017 г. с падеж 25.05.2017 г. на стойност 3,36 лв., за
обект с клиентски № ** и абонатен № **, находящ се в с. Х., общ. Велико
Търново, сумата от 38,29 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода
от падежа на всяка от фактурите до 13.09.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба - 12.10.2018 г., до изплащане на
вземането, както и сумата 488,15 лв. - разноски по делото. Сочи се, че в
исковата молба липсва посочване на периодите, за които се претендира
заплащане на електрическа енергия и на периодите за начислени лихви, както
и неяснота на кого да бъде заплатена сумата. Изтъква се, че липсва адекватен
отговор от първостепенния съд на възражението, че фамилията на лицето,
посочено като упълномощител в щемпела на пълномощното с нотариална
заверка на подписа, както и липсата на отговор по възражението досежно
посочения ЕГН в щемпела на пълномощното. Оспорва се извода на
първостепенния съд, че е налице валидно възникнало облигационно
отношение между страните. Инвокират се оплаквания за неправилно
кредитиране на заключението на съдебнотехническата експертиза, която била
некоректно и невярно изготвена, единствено на база документи, без
извършено посещение и проверка на място. Сочи се, че съдът е присъдил
мораторна и законна лихва за един и същ период, тъй като е осъдил ответника
да заплати мораторна лихва от падежа на всяка от фактурите до 13.09.2018 г.,
а в същото време е присъдил законна лихва от 12.09.2018 г. Възразява се
срещу присъденото юрисконсултско възнаграждение, като се сочи липсата на
осъществено процесуално представителство. С тези доводи се моли за
обезсилване на първоинстанционното решение, а евентуално – отмяна в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. От Д.Д.М., чрез
назначения му особен представител, е постъпила и въззивна жалба срещу
постановеното в производството по чл. 250 от ГПК Допълнително решение №
260037 от 23.04.2021 г. по гр.дело № 3108/2018 г. на ВТРС, с което решението
от 18.06.2020 г. е допълнено, като е признато за недоказано направеното от
Д.Д.М.оспорване на авторството на подписа, положен за „упълномощител“ в
пълномощно с нотарилна заверка на подписите, рег.№ 10997 от 02.12.2015 г.
на нотариус Галя Стателова, рег.№ 347 на Нотариалната камара. С
допълнителното решение М.е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД разноски в размер на 400 лв. В жалбата се заема становище за
неправилност и незаконосъобразност на допълнителното решение. Сочи се,
че решаващият мотив на съда е основан на необосновано и оспорено
заключение по назначената по делото съдебно-графическа експертиза при
необсъждане на наведените възражения относно вписаното в щемпела на
нотариуса лице с „ЕГН **“. Моли се за отмяна на допълнителното решение и
признаване на направеното оспорване за доказано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „Енерго-Про Продажби“
АД, е подала отговори на въззивните жалби. Заето е становище за
2
недопустимост на жалбите без да се сочат конкретни доводи, както и за
неоснователност на същите. Изтъква се, че периодите на доставка на
електроенергия са записани във всяка една фактура, както и в приложената
справка за потребление. Страната счита, че липсва неяснота кому следва да
бъдат заплатени сумите след като е посочен ищецът по иска, както и с оглед
издателя на приложените фактури и други документи. Изтъква се, че
наличието на облигационни отношения е доказано с оглед приобщените по
делото документи. А допълнителното първоинстанционно решение страната
намира за постановено при правилен анализ на събраните доказателства.
Моли се за оставяне на жалбите без уважение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна, против
обжалваеми съдебни актове, поради което са процесуално допустими.
Преценявайки обжалваните решения по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решенията са валидни и допустими
Относно валидността.
Постановени са от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и са
подписани, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решенията отговарят на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
В жалбите на ответника са наведени доводи за недопустимост на
постановените решения, понеже липсват идентификационни данни относно
правосубектността на сочения от ищеца ответник. Въззивният съд не споделя
тези доводи, като счита ,че ответникът е идентифициран достатъчно, за да се
приеме, че съществува като дееспособен и правоспособен субект. Останалите
възражения, свързани със самоличността на ответника са относими към
съществото на спора.
Преценявайки обжалваните решения по реда на чл.271, ал.1, изречение първо,
предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани
в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решенията за
правилни .
3
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът „Енерго про продажби “твърди, че АД
Варна твърди, че между него и ответника Д.Д.М.са налице облигационни
отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски №** за обект с абонатен номер
№**, с.Х., общ.В.Търново. В исковата молба се посочва, че ответникът има
неизплатени задължения към ищеца в общ размер на 310,21 лв., като в
посочената сума са включени незаплатени фактури за ел.енергия и такса за
възстановяване в размер на 271,92лв. главница по фактури издадени в
периода 18.01.2017г-20.04.2017г, както и мораторна лихва върху главницата в
общ размер на 38,29 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 13.09.2018г, посочени в извлечение от сметка на
ответника по кл.№ ********** към същата дата. Ищецът твърди, че
претендираните суми по процесиите фактури са дължими, поради което иска
от съда да постановя решение, с което да осъди ответника да заплати сума а
271,92лв.-главница, сумата 38,29лв.- представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 13.09.2018г , ведно със законната
лихва, считаш от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молбс,
подаден от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.48
ал.2 от ГПК. исковите претенции са оспорени като недопустими,
неоснователни и недоказани по съображения, подробно изложени в отговора.
Особеният представител оспорва, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение и твърди, че не е ясно дали представените с
отговора ОУ са влезли в сила. Заявява, че ответникът не притежава
качеството потребител, тъй като ищецът не снабдява ответника с ел.енергия.
Твърди, че сумите начислени в процесиите фактури са начислени без
основание. Оспорва да е доставена ел.енергия в обекта на ответника за
процесния период, както и оспорва твърдението, че ел.захранването е
възстановено. Твърди ,че ищецът не е изпълнил задължението си да достави
до адреса на ответника процесиите фактури. Оспорва и претенцията за лихва
за забава.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД обективно
съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който ищецът претендира да бъде
осъден ответникът да му заплати исковите суми,представляващи главница и
лихви по сключен договор за доставка на ел. енергия.
4
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбите :
Оплакването, че липсват доказателства относно идентичността на ответника с
лицето, което е посочено като съдоговаряща страна в приложените към
делото доказателства, вкл. и представеното пълномощно с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя, е неоснователно. Сам той посочва, че
фамилното име на ответника може да бъде изписано на кирилица по двата,
сочени в делото начина, а именно- М.или М., което произтича от спецификата
на българския език, в който не съществуват смесени гласни.
Не са основателни и оплакванията на жалбоподателя, наведени в жалбата му
срещу допълнителното решение на първоинстанционния съд относно
оспореното от него пълномощно. Изслушаното и прието от
първоинстанционния съд заключение на съдебно-графологическа експертиза
е компетентно и обосновано и въззивният съд го възприема изцяло като
такова. Неоснователни са доводите, че вещото лице не е мотивирало
заключението си. Впрочем, доколкото нотариалното удостоверяване на
подписа на ответника представлява изявление на нотариуса, че той се е явил
пред него и е поставил подписа си върху пълномощното, както и предвид
това, че самото нотариално удостоверяване не е оспорено като официален
документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, няма основание да се приеме, че
заключението на съдебно-графологическата експертиза не е обосновано.
Очевидно е съвпадението между данните за самоличността на ответника,
посочени в представения по делото нотариален акт № 51/15.10.2015г. ( три
имена, дата на раждане и номер на паспорта ) и тези, посочени в
пълномощното от 02.12.2015г. В този случай не може да има съмнение кое
лице се е явило пред нотариуса и в двата случая. Същите данни са посочени
и в заявлението за сключване на договор с ищеца и в самия договор, поради
което и изводът за наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, до който е достигнал първоинстанционният съд, е правилен.
Въпросът дали в отдел „Миграция “ при ОД на МВР – Велико Търново са
налични документи относно ответника е неотносим към настоящия спор, тъй
като сключването на договор на територията на Република България от
гражданин на държава – членка на ЕС ( каквато е било Обединеното кралство
Великобритания към момента на сключване на процесния договор ) не
предполага придобиването на конкретен статут по Закона за влизането,
пребиваването и напускането на република българия на гражданите на
Европейския съюз и членовете на техните семейства.
5
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се
е задължил да доставя на ответника ел. енергия, а ответникът съответно се е
задължил да заплаща цената на доставеното количество ел. енергия в
сроковете, посочени в приложимите към договора между страните общи
условия.
Оспорването на ответника, че ищецът не му е доставил количеството
електроенергия, чиято цена претендира, е неоснователно. Налице е монтирано
годно средство за търговско измерване в имота на ищеца, което е отчитало
потреблението на ел. енергия за процесния период. Количеството отчетена ел.
енергия е установено по категоричен начин, както и по делото не е установено
да е налице плащане на неговата цена в сроковете по общите условия.
Заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, което
жалбоподателят счита за необосновано, според настоящия състав е
обосновано . В същото е посочен конкретният номер на електромера, отчитащ
потреблението в имота на ищеца, неговият вид и техническите му
характеристики, като е установено, че електромерът е вписан в публичния
регистър на БИМ за одобрените СТИ. Базирайки заключението си на
техническите характеристики на процесния електромер, вещото лице е
отговорило обосновано и компетентно на поставените от страните въпроси
като изводите му са логични и се потвърждават и от останалите събрани по
делото доказателства. Въззивният съд изцяло възприема заключението на
съдебно-техническата експертиза.
Предвид всичко изложено, въззивният съд приема, че при наличието на
доказано валидно облигационно правоотношение между страните по договор
за доставка на ел.енергия, при наличието на доказано изпълнение на
задължението на ищеца да достави ел. енергия за процесния период в
количествата, посочени в исковата молба , както и при липсата на
доказателства, че цената на доставената енергия е заплатена, искът с правно
основание чл. 79,ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Следва
да се уважи и акцесорната претенция за мораторни лихви върху главниците
по процесните фактури в размерите и за периодите , посочени в исковата
молба. Следва да се уважи и претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане . Възражението на жалбоподателя, че по този
начин се присъжда лихва в двоен размер, е неоснователно. До датата на
подаване на исковата молба в съда лихвите вече са изтекли и техният размер е
известен на съда , поради което се присъждат в този размер. След датата на
подаване на исковата молба продължават да текат лихви, но тъй като
периодът, за който те се начисляват е неизвестен, присъждането им следва да
е по начина, както е посочено в исковата молба. Двата периода не се
препокриват.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за
6
правилност и законосъобразност на двата обжалвани съдебни акта.
Същите не страдат от пороците , посочени във въззивните жалби, поради
което следва да се потвърдят.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника по жалба разноските ,сторени от последния за водене на
производството пред въззивната инстанция , представляващи възнаграждение
за юрисконсулт, което съдът определя на 100 лв.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 543/18.06.2020 г., постановено по гр.дело №
3108/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и Допълнително
решение № 260037 от 23.04.2021 г. по гр.дело № 3108/2018 г. на ВТР
ОСЪЖДА Д.Д.М., роден га **г.. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик" №258, Варна Тауърс Г, сумата от 100
лв. , представляваща разноски по водене на делото пред въззивната инстанция
, а именно- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7