РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Плевен, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н.
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430105148 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
В. Ц., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. П. К. от АК-
Пловдив, против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, представлявано от *** и ***,
с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 110 ЗЗД.
Твърди се, че при направена справка в *** ищецът установил, че
по информация, подадена от “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ***,
фигурира със задължения като длъжник на посоченото юридическо лице.
Сочи, че съгласно справка с изх. № *** от 23.06.2023г. на *** към БНБ
задълженията му към ответника в настоящото производство били 341 лева.
Твърди, че поради тази причина изпратил Заявление – молба, подписано в
КЕП по официалната електронна поща на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с
ЕИК ***, да му предоставят информация за задължението му, с какъв
характер и произход е, и дали се претендира към настоящата дата. Ищецът
твърди, че в случай, че дружеството го претендира посочил, че е погасено по
1
давност на основание чл. 110 от ЗЗД и следвало да го отпишат в регистрите на
БНБ.
Ищецът твърди, че в отговора си ответникът “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД посочил, че претендира вземанията по Договор за кредит *** от ***г.
сключен с “***” ЕАД и сключен договор за цесия от 08.07.2014г.
Ищецът твърди, че не му е известно да има непогасени задължения към
“***” ЕАД и не е уведомен за прехвърлянето на вземанията от “***” ЕАД към
“Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Отбелязва, че към настоящия момент е
клиент на “***” ЕАД и използва техен кредитен продукт, който обслужва
редовно. Посочва, че дори ответникът в настоящото производство да е
сключил договор за придобиване на вземане към него чрез цесия, то тази
цесия не поражда действие, тъй като не му е съобщена от “***” ЕАД и поради
това не е спазена разпоредбата на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Твърди, че дори в
хода на настоящото производство да се установи, че има такова задължение
към трето лице, както и извършена цесия, която има действие спрямо него, то
изрично твърди, че каквито и задължения да има спрямо кредитора, те са
погасени, било чрез плащане, било по давност. Сочи, че в настоящия случай
петгодишния срок на погасителната давност посочена в чл. 110 от ЗЗД е
настъпила многократно.
Ищецът твърди още, че с подадената от ответника информация към
Централния кредитен регистър към БНБ, ответникът му понижава кредитния
рейтинг, което свидетелства за лоша кредитна история, каквато няма. Излага
доводи, че тази информация за просрочени задължения към ответника се
явява пречка за кандидатстването му за банково финансиране, което обуславя
и правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ищецът М. В. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
Плевен, ул. “***” № *** не дължи на ответника “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “***” №
*** сумата от 341 лева /триста четиридесет и един лева/ - придобито вземане
от кредит *** от ***г., фигурираща като дължимо в “***” съгласно справка
за кредитна задлъжнялост с изх. № *** от 23.06.2023г., издадена от Българска
народна банка, ***.
Представени са писмени доказателства по опис. Не са направени
2
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***“ № ***,
бизнес сграда „***“, ет.6, представлявано от С.К.П. и С.А.Б., депозира
отговор на искова молба чрез *** М. Н., като сочи, че на 02.03.2007г. между
„***“ АД и М. В. Ц. е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № ***. Твърди, че по силата на договора за кредит, „***“ АД е
предоставило на ищеца кредит в размер на 2636 лева, като
кредитополучателят се е задължил да върне сума в размер на 2728,52 лева,
включваща главница и договорна лихва. Сочи, че крайният срок на договора
за кредит (падежът) е настъпил на 29.08.2008 г. Прилага копие на от
договора за кредит № *** от 02.03.2007г.
Ответникът твърди, че на 08.07.2014г. между „***“ ЕАД (с предходно
наименование „***“ АД, което обстоятелство е вписано в ТР към АВ на
23.05.2008г.) и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е сключен договор за цесия, с
който на ответника е прехвърлено непогасеното вземане срещу М. В. Ц.,
произтичащо от договор за потребителски кредит с № ***. Сочи се, че
цедираното вземане е в общ размер на 341 лева, от които: 306,40 лева -
главница и 34,60 лева - договорна лихва.
Твърди, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът
упълномощава цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми М. В.
Ц., за прехвърлянето па вземанията спрямо него. Сочи се, че ответникът
изпраща чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща
уведомление за цесия до постоянния адрес на кредитополучателя, като
пратката е получена на 16.02.2015г. от пълнолетен член от домашните на
кредитополучателя. Ответникът излага доводи, че предвид гореизложеното
счита, че ищецът М. В. Ц. е уведомен за настъпилата цесия на 16.02.2015г.
Прилага копие на известие за доставяне обратна разписка.
Ответникът не оспорва твърдението, че е подал данни за вземанията си
в Централния кредитен регистър (ЦКР), като е декларирал, че ищецът има
задължение на основание договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
№CREX-01435784 от 02.03.2007г. в размер на 341 лева
Ответникът не оспорва изтеклата в полза на ищеца погасителна лавност
за вземането по кредит № ***.
3
На основание чл. 237 ГПК, ответникът признава като допустим и
основателен иска, с който М. В. Ц. моли да бъде установено, че за вземането в
размер на 341 лева, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № *** от 02.03.2007г. е изтекъл давностния срок, уреден в
разпоредбата на чл.110 ЗЗД. Сочи, че прави признание на иска на основание
— изтекъл давностен срок.
Уточнява, че нормативно е въведено задължението /чл. 10, ал. 1 вр. чл.4,
ал.1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен
регистър/ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на кредитор по
вземания, придобити по силата на договор за цесия, да подава съответната
информация за просроченото вземане до Централния кредитен регистър на
БНБ до окончателното му погасяване. Излага аргументи, че с изтичането на
предвидения в закона давностен срок вземането на кредитора не се погасява
— длъжникът продължава да дължи изпълнение на кредитора си, но
последният не разполага с възможността да търси изпълнение по
принудителен ред, а разчита единствено на доброволното плащане от страна
на длъжника. Излага доводи, че подаването на информация към ЦКР не
представлява форма на процесуална принуда, нито оспорва изтичането на
давностния срок. Счита, че не е налице засягане или нарушаване на правата
на ищеца.
Твърди, че въпросът дали данните за погасени по давност вземания на
кредитори следва да бъдат заличени от ЦКР, е изрично поставен пред
Българската народна банка (БНБ), в отговор на който с писмо изх. № БНБ-
***/26.11.2020г. БНБ изразява следното становище: ,,Погасяването на вземане
по давност не представлява основание за преустановяване подаването на
информация за него в регистъра. Датата на възникване на вземането,
включително възможността за принудителното му събиране, не променя
характера на подаваната информация и не води до промяна на правилата за
нейното обработване в регистъра. Вземане, погасено по давност, не може да
бъде обект на принудително изпълнение, но може да бъде платено
доброволно....Давността обаче не погасява самото материално право. “
Излага съображения, че предвид съдържанието на Наредбата и
изричното становище на БНБ, който е надзорният орган на ответника,
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството на кредитор по процесното
4
вземане, няма право на избор и преценка дали да изпълни задължението си да
подава информация към ЦКР, защото в случай на неизпълнение подлежи на
санкции, а изтичането на давностен срок в полза на ищеца не поражда като
последица отмяна на това задължение.
Ответникът Моли Съда да вземе предвид факта, че прави признание на
иска в срока за отговор на исковата молба. Счита, че с поведението си не е
дал повод за завеждане на иска, поради което моли да бъде приложена
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да не бъде
осъждано на разноски.
В условията на евентуалност, в случай, че Съдът приеме, че на ищеца се
дължат разноски, прави възражение за прекомерност на размера на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моли
Съда при присъждане на разноски в полза на ищеца да намали размера на
адвокатското възнаграждение до този, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
съответния вид работа, а именно в размер на 400 лева.
Представени са писмени доказателства по опис. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложеното копие на справка за кредитна
задлъжнялост с изх. № БНБ -*** от 23.06.2023г., издадена от Българска
народна банка, ***, че ищецът М. В. Ц. фигурира като длъжник по кредит №
***, „отчетна единица“ „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, балансова
експозиция 341 лева, период на просрочие над 360 дни.
Установява се от приложеното копие на писмо от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД до М. В. Ц., с копие до Българска народна банка, че във
връзка с искане на ищеца, за коригиране на подаваната от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД информация, произтичаща от договорите за кредит, на
ищеца е даден следния отговор: „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сочи, че е
длъжен ежемесечно да подава информация към Централния кредитен
регистър, намира подадената към Централния кредитен регистър информация
за коректна, вярна и точна, и счита, че вземането продължава да съществува в
правния мир и патримониума на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Установява се от приложеното копие на справка за образувани
изпълнителни дела Изх. №***/25.07.2023г., издадена от ***, че по партидата
5
на М. В. Ц., в качество на длъжник, няма регистрирани висящи изпълнителни
дела.
Установява се от приложеното копие на Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № *** от 02.03.2007г., че е сключен между „***“ АД и
М. Ц., на дата 02.03.2007г. Съгласно договора, първа падежна дата е
30.03.2007г., а последна падежна дата е 30.06.2008г.
От копие на известие за доставяне от 16.02.2015г. с посочено
съдържание „уведомление за цесия“, е видно, че е връчено на М. Ц. чрез
роднина- ***.
По отношение на направеното признание на иска от страна на
ответника, ищецът не е направил изрично искане Съдът да се произнесе с
решение при признание на иска по реда на чл. 237 и сл. от ГПК. Поради
гореизложеното, Съдът намира, че в настоящото производство не е възможно
да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК.
Фактът, че вземането е погасено по давност се признава от ответната
страна в депозирания отговор на исковата молба и представлява признание на
неизгоден факт, като следва да се вземе предвид от страна на Съда.
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от водене на настоящото
производство, доколкото предоставената от ответника информация за
просрочени задължения към *** би представлявала пречка за кандидатстване
за банково финансиране и би представила ищеца като лице, което има
кредитна история. Посоченото вземане фигурира в Централния кредитен
регистър към БНБ независимо, че кредиторът не е пристъпил към
принудителното му събиране.
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Такива са и вземанията по договор за кредит, за които е приложима
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД /в този смисъл Решение №
28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о./.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
В разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД е установено, че давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а според
чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Ответната страна не прави възражения да е предприела действия по
принудително изпълнение на вземането по договора за кредит, с които
действия да е била прекъсвана давността и да не е изтекла петгодишната
погасителна давност, нито сочи и не представя доказателства в тази насока.
6
Напротив, както се посочи, ответната страна заявява признание на иска. В
случая, отчитано от падежа на последната вноска по задължението съобразно
погасителния план към договора за кредит 30.06.2008 г., не се ангажират
доказателства за предприети действия по изпълнение. По делото няма
наведени доводи и възражения, а и от събраните доказателства не се установи
да е налице някоя от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД, поради което за начало на
приложимия петгодишен давностен срок следва да се приеме 30.06.2008 г.,
който е изтекъл на 30.06.2013 г. и вземането на ответника е погасено по
давност в т.ч. към 11.09.2023 г. - датата на подаване на исковата молба.
Съдът намира, че при липса на правна възможност за принудително
събиране и изрично волеизявление на ответника, че задължението с характер
на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно
липсват основания за последващо подаване на данни за задължения към
Централния кредитен регистър. Също така подаването на данни към ***
означава, че ответникът счита посочените суми за дължими.
По изложените съображения, Съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, като погасено
по давност, е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следва да се поставят направените от ищеца
М. В. Ц., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 50 лева – заплатена
държавна такса и 450 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователни доводите в отговора на ответника, че с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като безспорно по негова информация в
Централния кредитен регистър е вписано процесното кредитно задължение
/арг. от справката на БНБ/.
Съдът намира, че възраженията на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение са неоснователни. С оглед цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото, претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева не е прекомерно и следва да бъде
заплатено от ответника. Следва да бъде отбелязано, че възнаграждението е
близо до минималното от 400 лева, съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, договореното
възнаграждение в размер на 450 лева, е изплатено изцяло и в брой.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК вр. чл. 110 ЗЗД,
по отношение на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***“ № ***, бизнес сграда
„***“, ет.6, представлявано от С.К.П. и С.А.Б., че ищецът М. В. Ц., ЕГН
********** от гр.Плевен, ул. „***“ № ***, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата от 341
лева /триста четиридесет и един лева/ - придобито вземане от Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги №*** от 02.03.2007г., фигуриращо в
“***” съгласно справка за кредитна задлъжнялост с изх. № БНБ -*** от
23.06.2023г., издадена от Българска народна банка, ***, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ НА ВЗЕМАНЕТО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***“ № ***,
бизнес сграда „***“, ет.6, представлявано от С.К.П. и С.А.Б., ДА ЗАПЛАТИ
на М. В. Ц., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. „***“ № *** , разноски по
делото, както следва: 50 лева за държавна такса и 450 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8