Р Е Ш Е Н И Е
№ 260527
гр. С., 26 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1058 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение по настоящото дело съдът е допуснал извършването на делба между страните по настоящото дело П.Н.Д., Р.Н.Ж. и М.Т.Ж. по отношение на следните сгради, построени в ПИ с идентификатор ……..(………….) по кадастралната карта на с. К., общ. С, одобрена със заповед РД-18-14 от 17.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. К., общ. С, ул. “Н. ж.” № . с площ от 1266 кв.м. (хиляда двеста шестдесет е шест кв.м.), собственост на Община Силистра, а именно:
-едноетажна жилищна сграда с идентификатор ……….. (………….) с площ от 100 кв.м. (сто кв.м.) и мазе от 12 кв.м. (дванадесет кв.м.);
-едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ………….. (………..) с площ от 25 кв.м. (двадесет и пет кв.м.);
-едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ….. (………….) с площ от 38 кв.м. (тридесет и осем кв.м.);
-едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ………… (………………) с площ от 27 кв.м. (двадесет и седем кв.м.);
-гараж с идентификатор ……….. (…………..) с площ от 18 кв.м. (осемнадесет кв.м.);
-и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …………. (……………) с площ от 20 кв.м. (двадесет кв.м.)
при квоти:
-4/12 ид.ч. за П.Н.Д.;
-2/12 ид.ч. за Р.Н.Ж.;
-и 6/12 ид.ч. за Р.Н.Ж. и М.Т.Ж. в режим на СИО.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство искове по сметки между съделителите, произтичащи от следните обстоятелства:
Съделителят П.Н.Д. твърди, че в периода от 1989 г. до 1991 г. осъществил следните подобрения в съсобствения имот:
-изградил едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ……… и гараж с идентификатор ………… – като разходите му за изграждането на постройката (труд и материали) възлизали на сумата от 8750 лв., а за гаража – 6300 лв.;
-изградил циментова основа на оградата на имота по двете улици на същия с дължина около 70 м., като разходите му за това подобрение възлизали на сумата от 2000 лв.;
-изградил водопровод от улицата до гаража с дължина около 4 м., до постройката с дължина около 20 м., който обслужвал и селскостопанска сграда с идентификатор ……….., както и от гаража до градината с дължина около 20 м., като разходите му за това подобрение възлизали на сумата от 680 лв.;
-направил канал за отпадни води от ул. „Л.“ до гаража, до селскостопанска сграда с идентификатор ……… и до постройката с идентификатор 41143.500.1756.2, който канал обслужвал и къщата, като разходите му за изграждането на водопровода и канала (труд и материали) възлизали на сумата от 680 лв.;
-изградил ел. инсталация в две стаи от къщата (сграда с идентификатор …………), в гаража с идентификатор ………., в постройка на допълващо застрояване с идентификатор …………. и в едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ………… – оценява разходите си за това подобрение на сумата от 200 лв.
Моли съда да осъди ответницата Р.Н.Ж. да му заплати стойността на тези подобрения съобразно нейния дял от имуществената общност в размер на 7470,50 лв., а ответникът М.Т.Ж. – сумата от 4482,50 лв. съобразно неговия дял заедно със законната лихва върху тези суми от 23.10.2019 г. до окончателното им плащане. Претендира направените по исканията за сметки разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците по иска Р.Н.Ж. и М.Т.Ж. считат, че исковете са неоснователни, като заявяват, че подобренията, описани в исковата молба и уточняващите молби на ищеца не са извършени от него, а от родителите му и за тяхна сметка – обстоятелство, което според тях е документирано в НА № ., т. . от 30.05.1996 г. по описа на РС – С.. Считат освен това, че твърденията на ищеца са недоказани и се противопоставят на твърдението за изграждане на циментова ограда, тъй като настоящата ограда в имота била поставена в периода от 2015 – 2019 г. по възложение на ответниците, а предишната била дървена и изпълнена от бившите собственици на сградите. Акцентират върху обстоятелството, че ищецът е придобил половината от правата си в имуществената общност, съответно от подобренията в имота, чрез договор за дарение от самите тях, поради което считат, че той не може да претендира, че е изградил за своя сметка подарените му сгради. Правят възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност.
Съделителите Р.Н.Ж. и М.Т.Ж. твърдят, че през периода от м. март до м. септември 2015 г. извършили следните ремонтни дейности в имот с идентификатор 41143.500.1756.2:
-изравняване на под и полагане на подова замазка;
-монтаж на теракот и фаянс по стени и подове;
-подмяна и направа на ВиК инсталация;
-шпакловка на стени и тавани на;
-смяна на бойлер, тоалетна чиния и мивка;
-и боядисване на стени и тавани.
Твърдят също така, че през 2019 г. извършили ремонтни дейности в сграда с идентификатор 41143.500.1756.1, а именно:
-сваляне на подпухнала мазилка по стени и тавани и шпакловка на същите;
-укрепване на таван;
-боядисване и монтаж на пана на стени и тавани;
-демонтаж на три врати и два прозореца и монтиране на нова дограма;
-поставяне на ламиниран паркет;
-монтаж на пластмасова ламперия на тавана в една от стаите;
-смяна на проводници, ключове, контакти и осветителни тела;
-и подмяна на керемиди на покрива на стойност 120 лв.
Твърдят също така, че в периода от 2015 г. до 2019 г. поставили ограда около имот с идентификатор 41143.500.1756 с плъзгаща метална врата на обща стойност 10000 лв. Според ищците всички описани подобрения са извършени със съгласието на ответника П.Н.Д., който наблюдавайки извършването им, не се противопоставил на ремонтните дейности. Молят съда да осъди ответника на заплати на първата ищца сумата от 1729 лв., а на двамата заедно в условията на активна солидарност – сумата от 5162 лв., които суми заедно представляват частта от сторените по – горе разноски, която следва да бъде поета от ответника съобразно квотата му в съсобствеността, заедно със законната лихва върху тях от 23.10.2019 г. до окончателното им плащане. Обосновават активната си солидарност по отношение на претенцията си за сумата от 5162 лв. с общото си право на собственост върху подобряваните имоти и бездяловия характер на тази съсобственост, придобита в режим на СИО.
Молят поделяемите сгради да им бъдат възложени срещу заплащане на съответното парично уравнение.
Предявените искове са с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът П.Н.Д. заявява, че няма достъп до делбения имот, поради което могъл да установи единствено, че ищците са поставили нова дограма на два прозореца и една врата, както и че са поставили ограда от южната и северната страна на имота, но не и от източната, където все още стояла старата мрежа. Твърди, че всички подобрения, претендирани от ищците, са извършени без неговото знание и съгласие.
От заключенията на двете изготвени по делото съдебно – технически експертизи се установява, че сградите, предмет на настоящото производство са фактически неподеляеми, тъй като от тях не биха могли да се обособят два самостоятелни дяла (за ищеца и общо за двамата ответници), всеки от който включва самостоятелно обособен обект, отговарящ на изискванията на чл. 40 ЗУТ – със самостоятелен вход и санитарен възел, както и със самостоятелно захранване с вода и електричество. Обособяването на още един обект чрез изграждане на посочения вход, санитарно помещение и инсталации би изисквало значителни преустройства, които по силата на чл. 203, ал. 1 от ЗУТ се явяват пречка за извършването на съдебна делба чрез предоставяне на реални дялове на съделителите. Съгласно чл. 348 ГПК когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Констатираната невъзможност делбеното производство да приключи с обособяване на реален дял за всеки съделител, налага прекратяването на спорната съсобственост да се извърши чрез използването на единствения приложим към настоящия случай способ, уреден в чл. 348 ГПК, а именно изнасянето на имота на публична продан. Направено е искане от съделителите Р.Н.Ж. и М.Т.Ж. за възлагане на спорните сгради в тяхна собственост и осъждането им да заплатят парично уравнение на другия съсобственик. Възможностите за възлагане на неподеляемо жилище са регламентирани в чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК, като първата от така предвидените хипотези изисква неподеляемият имот да е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, какъвто настоящият случай не е, а втората изисква неподеляемият имот да е наследствено жилище. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК. Чл. 288, ал. 3 от отменения ГПК, при чието действие е постановено тълкувателното решение, е идентичен с чл. 349, ал. 2 от действащия към момента ГПК, поради което даденото разрешение не е изгубило силата си, и отнесено към настоящия случай обосновава неоснователност на направеното искане за възлагане. Съсобствеността между страните, видно от решението за допускане на делбата произтича от няколко юридически факта – наследяване, договор за покупко – продажба, договор за издръжка и гледане и договор за дарение, поради което съдът намира, че способът за извършване на делбата, регламентиран в чл. 349, ал. 2 ГПК, е изначално неприложим, поради което не е необходимо да се изследват останалите предпоставки за възлагането, предвидени в тази разпоредба.
Според вещото лице по втората назначена по делото СТЦЕ пазарната стойност на поделямите сгради възлиза на общата сума от 39370 лв., като съдът приема тази оценка за меродавна, при положение че повторната експертиза удовлетвори изискването на страните за посочване на конкретните пазарни аналози, послужили като база за оценяването. Съдът не споделя становището на съделителите Жекови, че пазарната стойност на сграда с идентификатор 41143.500.1756.1 следвало да се намали поради обстоятелството, че част от нея представлявал незаконен строеж; същата е строена много преди влизането в сила на ЗУТ и следва да се третира като търпим строеж по смисъла на § 16 ЗУТ, поради което не подлежи на събаряне, още повече че не бяха представени и доказателства за издадени в обратния смисъл заповеди на РДНСК. Съдът счита, че запазеното право на ползване върху сградите от страна на бащата на съделителите Д. и Ж. също не намалява тяхната пазарна цена, тъй като то е учредено (в случая запазено) след възникването на съсобствеността върху сградите в полза на един от съсобствениците (бащата на съделителите) преди прехвърляне на идеалните му части чрез договор за издръжка и гледане, сключен със съделителката Ж.. Правото на ползване като производно от правото на собственост не би могло да осигури по – голяма власт върху вещта от пълното вещно право, поради което не би следвало да се зачете при евентуална публична продан като тежест върху имота, при положение че преди да се разпореди с идеалните си части, бащата на съделителите не би могъл да се противопостави на делбата или да запази правото да ползва имота след извършване на проданта.
За установяване твърденията на съделителите за извършените от тях ремонтни дейности в имота, съответно за опровергаване на твърденията на насрещната страна за осъществени подобрения по искане на съделителя П.Д. бяха разпитани свидетелите С. Е.в, Р. В. и М. Д., негови познати, а по искане на съделителите Р. и М. Ж. - свидетелят Д. Д., строителен майстор, М.И.– леля на съделителите П.Д. и Р.Ж., Н. И. – техен баща, и М. Е., негов (на бащата) познат. В показанията си свидетелят Р. В. заяви, че гаражът с идентификатор ……… е построен именно от съделителя П.Д. и с негови средства, като той го изградил през 1989 г. с личен труд и с помощта на свои приятели, всред които попадал и самият свидетел. Свидетелите С. Е. и М. Д. също определиха построяването на гаража като дело на съделителя Д., без тяхното мнение да се гради на личното им участие в това строително начинание. Свидетелят Н. И., бащата на съделителите Д. и Ж., заяви, че лично той е построил гаража в имота през 1984 – 1985 г., като скоро след това си закупил автомобил, който паркирал именно в тази постройка, вече завършена към момента на покупката. В този смисъл са и показанията на свидетеля М. Е., който потвърди, че гаражът е изграден от свидетеля И. именно в периода 1984 – 1985 г. и че бил довършен преди закупуването на лекия му автомобил, марка М., така че превозното средство никога не било паркирано извън имота на своя собственик. При анализа на тези показания съдът кредитира твърденията на съделителя П.Д., потвърдени от свидетелите Р. В., С. Е. и М. Д., тъй като от показанията на първия свидетел се установи, че той е участвал лично в строителните дейности по изграждането на постройката, поради което спомените му за тях би следвало да се отличават с по – голямата си точност и автентичност. Обстоятелството, че свидетелите С. Е. и М. Д. също са били информирани за този строеж и за лицата, които са участвали в него, изключва възможността за преднамереност у свидетеля Василев при пресъздаването на фактите, още повече че той не е заинтересуван от изхода на спора и липсват индиции за евентуалната му пристрастност към интересите на една от страните по делото. Същевременно това не може да се каже за свидетеля И., чиито отношения със сина му са трайно и сериозно влошени, така че той не скри неприязнените си чувства към него и разочарованието си от неговото поведение в юношеските му години. Съдът не кредитира и свидетелството на М. Е., подкрепящо версията на бащата, тъй като по – високата му възраст от тази на свидетелите на ищеца, както и факта, че не е взел лично участие в дейността по изграждането на гаража, поставя под съмнение точността на неговите спомени, тъй като изминалият продължителен период предразполага към допускането на неточности, включително под влиянието на разказите и мнението на трети лица. Този свидетел изключи възможността за извършването на строежа от съделителя Д. единствено поради обстоятелството, че към 1984 – 1985 г. той се е намирал в ученическа възраст, в която насока спомените му също се оказаха неточни, тъй като към посочения момент съделителят е бил на 19 – 20 г. Накратко следва да се отбележи ненадеждността и на показанията на свидетелката М. И., леля на съделителите Д. и Ж., от чиито изявления може да се съди за наличието на ментални проблеми, които засягат както нейните спомени, така и способността й да възпроизведе по независим от влиянието на страните начин фактите, относими към правния спор.
Според заключението на вещото лице стойността на сграда с идентификатор ……….. според състоянието ѝ към откриване на наследството на Н. И., майка на съделителите Д. и Ж., по цени към момента на експертизата възлиза на сумата от 4572 лв.
От заключението на вещото лице, направило оглед на процесните сгради, се установява, че сграда с идентификатор ……….. се състои от баня, тоалетна, вход към мазата и пространство – изход към двора. В показанията си свидетелят Енчев не потвърждава с категоричност дали именно съделителят Д. е изградил тази постройка, тъй като заявява, че „Пристройката с лятната кухня и баня той си я направи, за да може да се отдели.“, но в друга част от показанията си отбелязва, че поради изминалия дълъг период от време не може да си спомни кой е направил пристройката; на следващо място свидетелят заявява, че съделителят си увеличил пристройката и я направил по – голяма. Тъй като останалите разпитани по искане на съделителя Д. свидетели също не споделят информация относно начина на осъществяване на този строеж и съответно заплащането на вложените в него труд и материали, съдът счита, че извършването му именно от съделителя не е установено с положителност по делото, още повече че това обстоятелство се оспорва от останалите съделители и от свидетеля И., баща на двамата от тях.
Свидетелят Е. заяви също така, че двамата със съделителя Д. са изкопали канал за изграждане на канализация в процесния имот откъм ул. „Л.“, а водопроводната инсталация била изработена по възложение на съделителя от друго лице, на което свидетелят също помагал. В прокопаването на канализацията заяви, че е взел участие и свидетелят М. Д., поради което съдът приема, че това подобрение действително е било сторено от съделителя Д., като не кредитира дадените в обратен смисъл показания на свидетеля И. поради неговата предубеденост, а не на последно място и поради високата му възраст, която би могла да окаже влияние върху достоверността на неговите спомени. Според свидетеля Е. водопроводът и канализацията в имота за изградени със средства на бащата на съделителите Д. и Ж., но от показанията му става ясно, че неговите изводи се крепят на убеждението, че няма кой друг да плати за тези подобрения освен бай К. (т.е. бащата Н. И.), което не предполага, че той е добил непосредствени впечатления относно процеса на тяхната изработка.
Според заключението на вещото лице общата стойност на това подобрение е 575,17 лв.; експертизата сочи, че всички претендирани от съделителя Д. подобрения увеличават стойността на сградите с общата сума от 8640 лв., като на тази основа увеличението на стойността само в резултат на поставените ВиК тръби следва да се определи на сумата от 425,50 лв.
Свидетелят Е.заяви, че лично е поставил ел. инсталация в гаража в имота на страните и преустроил ел. инсталацията в две стаи от къщата така че същите да се ползват самостоятелно от семейството на ищеца Д. (т.е. от него и съпругата му) с отделен електромер. Ел. инсталацията в гаража е остойностена от вещото лице заедно с цялата постройка, а що се отнася до приспособяването на инсталацията в две от стаите в къщата за самостоятелно ползване и отделно отчитане на потреблението, съдът счита, че същото не съставлява подобрение, увеличаващо стойността на имота, при положение че и преди това той е бил захранен с ел. енергия. Приспособяването на инсталацията за потребностите на отделно домакинство е обслужвало специфичните нужди на съделителя Д. към един предходен момент, без да покачва стойността на имота като цяло, тъй като тази стойност се определя от захранването на сградата с ел. енергия, а не от отчитането на потреблението с един или няколко електромера – в този смисъл решение № 62 от 01.02.2006 г. на ВКС по гр.д. № 763/2005, I г.о.
Свидетелите Е. и М.Д. заявиха също така, че са участвали при изграждането на основи за ограда, но от заключението на вещото лице стана ясно, че към настоящия момент такива основи почти не са запазени, поради което не може да се приеме, че те са увеличили по някакъв начин стойността на подлежащите на делба сгради.
Чл. 12, ал. 2 ЗН гласи, че сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. ВиК канализацията в имота, както и гаража с идентификатор ………. са изградени в началото на 90-те години на миналия век, когато подлежащите на делба сгради са били собственост на родителите на съделителите Д. и Ж. – Н. И.и Н. И., в чиято полза очевидно е бил построен и посочения по – горе гараж. Горното се установява и от КНА № ., т. . по описа на РС – С. за 1996 г., съставен по искане на тези двама съделители и техния баща, чрез който било констатирано общото им право на собственост, произтичащо от построяването на сградите от Н. И. по време на брака му с неговата съпруга, и наследяването на последната след смъртта ѝ през 1994 г. от нейните съпруг и деца. Фактическото изграждане на една постройка не обосновава правото на собственост върху нея в полза на построилото я лице, но същевременно обосновава правата на това лице по чл. 12, ал. 2 ЗН при изпълнение на останалите условия на тази разпоредба. В този смисъл издаването на констативен нотариален акт, в който правата на собственика са изведени от факта, че той е изградил сградата, обект на вещното право, не доказва, че той е извършил строежа с личен труд, поради което и цитирания КНА № ., т. . по описа на РС – С. за 1996 г. по никакъв начин не опровергава установения със свидетели принос на съделителя Д. при изграждането на гаража и ВиК мрежата, а единствено установява, че строежът е осъществен от него в полза на неговите родители. С труда и вложените средства този съделител е увеличил имуществото на родителите си, половината от което след смъртта на неговата майка е било наследено от него, съделителката Ж. и техния баща. Съделителят Д. би могъл да предяви претенции, основани на чл. 12, ал. 2 ЗН, единствено срещу другия участващ в делбата наследник – съделителката Ж., и то по отношение на нейната наследствена квота от 1/6 ид.ч., тъй като тя, както и съделителя Ж., са придобили останалата идеална част от собственическите си права чрез възмездна сделка, която не държи сметка доколко трето лице, което не е собственик, е вложило преди това труд и средства за увеличаване стойността на придобития имот (в този смисъл решение № 114 от 26.06.2015 г. по гр.д. № 6900/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 39 от 23.03.2018 г. по гр.д. № 2168/2017 г. на ВКС, II г.о.). Поради тези причини предявените от съделителя искове по сметки следва да се уважат единствено срещу Р.Н.Ж. и за сумата от 762 лв. за изграждането на гаража (1/6 от цялото подобрение) и 71 лв. за водопровода и канализацията (отново 1/6), а за горницата следва да се отхвърлят като неоснователни. Като неоснователни, съответно недоказани, следва да се отхвърлят и исковете срещу съделителя Ж., както и исковете за заплащане на останалите подобрения, чиято стойност не се дължи поради аргументите, изложени по – горе. Възражението на ответниците Жекови за погасяване по давност на заявените от ищеца Д. претенции е неоснователно, тъй като същата започва да тече от датата на предявяване на иска за делба съгласно т. 4, б. „б“ от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС.
От заключението на вещото лице става ясно, че съделителите Ж. действително са осъществили посочените от тях СМР в две от поделяемите сгради, което освен това се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. Д. и Н. И.. Разноските, направени за поддръжката на вещта в нейното първоначално състояние, представляват необходими разноски, които подлежат на възстановяване от останалите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, който гласи, че всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Като такива съдът определя следните СМР в сграда с идентификатор ……….: подмяна на ВиК инсталация и смяна на бойлер, тоалетна чиния и мивка, и следните в сграда с идентификатор ………..: сваляне на подпухнала мазилка по стени и тавани и шпакловка на същите, укрепване на таван, демонтаж на три врати и два прозореца и монтиране на нова дограма, смяна на проводници, ключове, контакти и осветителни тела и подмяна на керемиди на покрива, както и поставяне на ограда около имот с идентификатор ………. с плъзгаща метална врата. Според вещото лице разходите за извършването на тези дейности възлизат на сумата от 15734-08 лв., от която съделителят Д. следва да заплати 5244,69 лв. съобразно стойността на своя дял (2/6) от имуществената общност. Тъй като активната солидарност между кредиторите възниква само ако е уговорена или предвидена в закона, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице, следва да се приеме, че тази сума се дължи на съделителите Жекови в условията на разделност, включително и по отношение на дяла от сградите, който притежават в режим на СИО. Поради изложените причини за сторените в имота необходими разноски съделителят Д. следва да заплати на съделителката Ж. сумата от 3277,94 лв., а на съделителя Ж. – сумата от 1966,75 лв. Останалите ремонтни дейности в сгради с идентификатори ………. и ……….. съдът определя като подобрения, тъй като те внасят промени в първоначалното състояние на сградите, като го подобряват и модернизират, и съответно увеличават тяхната стойност. Съделителите Ж. не представиха доказателства, че са уведомили ответника по предявените от тях искове за намеренията си да предприемат ремонтните дейности, както и за съгласието му да ги извършат, поради което претенцията им за тяхното заплащане следва да се разгледа като такава по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, според който отговорността на неучаствалия в подобренията съсобственик се свежда само до размера на обогатяването му. В резултат на всички разходи за имота, определени като подобрения, стойността на поделяемите сгради се е увеличила с общата сума от 3654,44 лв., от която ответникът по този иск по сметки дължи 2/6 съобразно квотата си в съсобствеността и по – конкретно сумата от 1218,14 лв., от която 761,34 лв. – на Р.Ж., а 456,80 лв. – на М.Ж..
Поради изложените причини предявените от страните искове следва да се уважат до посочените в мотивите на настоящото решение суми, които на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се присъдят заедно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното им плащане. На основание чл. 355 и чл. 78, ал. 1 ГПК съделителят П.Д. следва да заплати на Р.Ж. направените по делото разноски за експертизи в размер на 280 лв. (като се вземе предвид, че стойността на първата експертиза в размер на 275 лв. и част от стойността на втората в размер на 275 лв. касае въпроса за пазарната стойност на сградите и следва да се разпредели между съделителите при условията на чл. 355 ГПК). Същият не дължи на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за извършването на такива. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца адвокатски хонорар по съразмерност в размер на 20 лв. (като се отчете, че част от заплатения от тази страна хонорар касае производството по първата фаза на делбата, както и че една минимална част от неговите искания са уважени. На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (4 % върху стойността на съответния дял) съделителят П.Д. следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 524,93 лв., Р.Ж. – такса в размер на 656,17 лв., а М.Ж. – такса в размер на 393,70 лв. Върху размера на уважените претенции по сметки страните също дължат държавни такса, а именно: П.Д. – 258,51 лв. и Р.Ж. – 33,32 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С……районен съд
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните сгради, построени в ПИ с идентификатор ………. (………..) по кадастралната карта на с. К., общ. С, одобрена със заповед РД-18-14 от 17.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. К., общ. С, ул. “Н. ж.” № . с площ от 1266 кв.м. (хиляда двеста шестдесет е шест кв.м.), собственост на Община С., а именно:
-едноетажна жилищна сграда с идентификатор ………. (……………) с площ от 100 кв.м. (сто кв.м.) и мазе от 12 кв.м. (дванадесет кв.м.);
-едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ……….. (…………) с площ от 25 кв.м. (двадесет и пет кв.м.);
-едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ……….. (……………) с площ от 38 кв.м. (тридесет и осем кв.м.);
-едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …………. (………….) с площ от 27 кв.м. (двадесет и седем кв.м.);
-гараж с идентификатор ………… (…………) с площ от 18 кв.м. (осемнадесет кв.м.);
-и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ……….. (……………..) с площ от 20 кв.м. (двадесет кв.м.),
собственост на страните по делото П.Н.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** и М.Т.Ж. с ЕГН ********** ***
при квоти:
-4/12 ид.ч. за П.Н.Д.;
-2/12 ид.ч. за Р.Н.Ж.;
-и 6/12 ид.ч. за Р.Н.Ж. и М.Т.Ж. в режим на СИО.
Пазарната стойност на сградите е 39370 лв. (тридесет и девет хиляди триста и седемдесет лв.).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** и М.Т.Ж. с ЕГН ********** *** за възлагане на посочените по – горе сгради.
ОСЪЖДА Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Н.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 833 лв. (осемстотин тридесет и три лв.), представляваща стойността, с която се е увеличило наследството на тяхната майка Н. И., починала през 1994 г., в резултат на построяването с труд и средства на ищеца на гараж с идентификатор ………… и изграждане отново с негови средства и труд на водопровод и канализация в имот с идентификатор …………. в периода от 1989 – 1991 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за заплащане на увеличение на наследството над тази сума и за изграждането на сграда с идентификатор …………., циментова основа на оградата на имота и ел. инсталация в две стаи от сграда с идентификатор ……….), в сграда с идентификатор ……….. и в сграда с идентификатор ………...
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от П.Н.Д. с ЕГН ********** *** срещу М.Т.Ж. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 4482,50 лв., представляваща увеличената стойност на дяла на ответника от посочените по – горе сгради в резултат на следните сторени от ищеца в периода 1989 – 1991 г. СМР: изграждане на гараж с идентификатор …………, на водопровод и канализация в имот с идентификатор …………., на сграда с идентификатор ……….., на циментова основа на оградата на имота и ел. инсталация в две стаи от сграда с идентификатор …………..), в сграда с идентификатор …………. и в сграда с идентификатор . …………., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 3277,94 лв. (три хиляди двеста седемдесет и седем лв. и 94 ст.), представляваща съответната на дяла му от посочените по – горе сгради част от необходимите разноски за поддържането им (и по – конкретно за подмяна на ВиК инсталация и смяна на бойлер, тоалетна чиния и мивка в сграда с идентификатор ……….., сваляне на подпухнала мазилка по стени и тавани и шпакловка на същите, укрепване на таван, демонтаж на три врати и два прозореца и монтиране на нова дограма, смяна на проводници, ключове, контакти и осветителни тела и подмяна на керемиди на покрива в сграда с идентификатор ………., както и поставяне на ограда около имот с идентификатор …………. с плъзгаща метална врата, извършени в периода 2015 – 2019 г.), заедно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 1966,75 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и шест лв. и 75 ст.), представляваща съответната на дяла му от посочените по – горе сгради част от необходимите разноски за поддържането им (и по – конкретно за подмяна на ВиК инсталация и смяна на бойлер, тоалетна чиния и мивка в сграда с идентификатор …………, сваляне на подпухнала мазилка по стени и тавани и шпакловка на същите, укрепване на таван, демонтаж на три врати и два прозореца и монтиране на нова дограма, смяна на проводници, ключове, контакти и осветителни тела и подмяна на керемиди на покрива в сграда с идентификатор ………….., както и поставяне на ограда около имот с идентификатор ……………. с плъзгаща метална врата, извършени в периода 2015 – 2019 г.), заедно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 761,34 лв. (седемстотин шестдесет и един лв. и 34 ст.), представляваща съответната на дяла му от посочените по – горе сгради част от увеличената им стойност в резултат на изравняване на под и полагане на подова замазка, монтаж на теракот и фаянс по стени и подове, шпакловка и боядисване на стени и тавани в сграда с идентификатор ………….. и боядисване и монтаж на пана на стени и тавани, поставяне на ламиниран паркет и монтаж на пластмасова ламперия на тавана в една от стаите в сграда с идентификатор …………., извършени в периода 2015 – 2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 456,80 лв. (четиристотин петдесет и шест лв. и 80 ст.), представляваща съответната на дяла му от посочените по – горе сгради част от увеличената им стойност в резултат на изравняване на под и полагане на подова замазка, монтаж на теракот и фаянс по стени и подове, шпакловка и боядисване на стени и тавани в сграда с идентификатор ……………… и боядисване и монтаж на пана на стени и тавани, поставяне на ламиниран паркет и монтаж на пластмасова ламперия на тавана в една от стаите в сграда с идентификатор ………….., извършени в периода 2015 – 2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** и М.Т.Ж. с ЕГН ********** *** против П.Н.Д. с ЕГН ********** *** за заплащане на стойността на направените в горните сгради необходими разноски и подобрения над размерите на посочените по – горе суми.
ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 280 лв. (двеста и осемдесет лв.) за експертиза, като ОТХВЪРЛЯ искането на Р.Н.Ж. и М.Т.Ж. за присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Н.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 20 лв. (двадесет лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на П.Н.Д. присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса върху притежавания от него дял от имота в размер на 524,93 лв. (петстотин двадесет и четири лв. и 93 ст.) и държавна такса върху уважените спрямо него искове по сметки в размер на 258,51 лв. (двеста петдесет и осем лв. и 51 ст.).
ОСЪЖДА Р.Н.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса върху притежавания от него дял от имота в размер на 656,17 лв. (шестстотин петдесет и шест лв. и 17 ст.) и държавна такса върху уважените спрямо нея искове по сметки в размер на 33,32 лв. (тридесет и три лв. и 32 ст.).
ОСЪЖДА М.Т.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса върху притежавания от него дял от имота в размер на 393,70 лв. (триста деветдесет и три лв. и 70 ст.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/