№ 1507
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502347 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. № 33089/13.03.2020 г., подадена от В. Б. М., чрез адв. Г. Х., срещу Решение
№1795/05.03.2020 г., постановено по гр.д.№7754/2019 г. на СГС, I ГО – 11 състав, в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД иск с правно основание 432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от
45 000 лв., до пълния предявен размер от 60 000 лв., като част от сумата 100 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания – счупване на лява подбедрица, счупване на
лява пета, разкъсно-контузна рана в областта на ляво ахилесово сухожилие, както и
полифрагментна фрактура /раздробяване/ на фалангата на пети пръст и фрактура на
метатарзалната кост на пети пръст, луксация на метатарзалните стави от втори до пети
пръст, както и преживян стрес, претърпени от реализирано на 08.06.2017 г. ПТП,
настъпило на главен път I-1, около 193 км., в следствие на противоправното поведение
на В. Н. П., като водач на товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег.№***, ведно със
законната лихва върху тази горница. Релевират се оплаквания за неправилност на
обжалваното решение в отхвърлителната му част, поради неправилно приложение на
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е прието от съда наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, и е намалено на това основание
определеното обезщетение – съдът се е произнесъл по ненадлежно предявено от
ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на пътния инцидент,
което в срока по чл.131 от ГПК е заявено общо, без да е посочено конкретното
поведение на пострадалия, което е допринесло за настъпването на пътния инцидент.
Впоследствие такова уточнение така и не е направено от ответника, поради което
1
следва да се приеме, че липсва надлежно формулирано от ответника възражение за
съпричиняване, и съдът се е произнесъл „плюс петитум“ в нарушение на
диспозитивното начало. Неправилно съдът е определил и принос на пострадалия в
размер от 40%, тъй като от приетата по делото САТЕ се установява, че доближаването
на управлявания от пострадалия товарен автомобил до осевата линия е било
обосновано от пътните условия в конкретния участък /дупки в дясната част на пътното
платно/, докато доближаването на управлявания от делинквента товарен автомобил до
осевата линия е било необосновано, и несъобразено с извънгабаритния му товар, който
при това не е бил надлежно обозначен, като е направило удара непредотвратим за
пострадалия. Дори да се приеме, че е налице принос на пострадалия, той не следва да
надхвърля размер от 10%. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част,
и постановяване на друго, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение до пълния предявен размер от 60 000 лв., като част от сумата 100 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази горница, за периода от 26.10.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума. Заявява се претенция за присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител,
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на жалба вх.№67664/10.07.2020 г., подаден от „ДЗИ –
Общо застраховане“ЕАД, чрез юрк. Ю. К.. Поддържа се становище за неоснователност
на въззивната жалба на ищеца. Действително в отговора на исковата молба не е
конкретизирано допуснатото от пострадалия нарушение на ЗДвП, поради липсата на
достатъчно доказателства, приложени към исковата молба, а и липсва задължение на
ответника да посочи правната квалификация на допуснатото нарушение. Съдът не е
дал указания на ответника да конкретизира възражението си, а и ищецът не е направил
възражение в този смисъл. Ако се приеме, че възражението не е било надлежно
конкретизирано, то това е в резултат от допуснато процесуално нарушение на съда,
който не е дал указания на ответника за това. В тази връзка с отговора на въззивната
жалба се уточнява, че допуснатото от пострадалия съпричинително поведение се
изразява в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП, като не се е движел най-вдясно на
платното за движение, не е осигурил достатъчно разстояние за разминаване на
превозните средства в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, и е допуснал навлизане в
лентата за насрещно движение, в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочените
нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и се
установяват от приетата АТЕ, поради което правилно СГС е приел, че е налице принос
на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, в размер на 40%. Настоява се
за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
2
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен от родово компетентния съд, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, и след депозирана по реда на чл.380, ал.1 от КЗ
пред застрахователя застрахователна претенция вх.№91-8957/27.07.2017 г. /на л.15 от
гр.д.№79182/2017 г. на СРС/, поради което е допустим.
По правилността на решението, на основание чл.269 от ГПК съдът е ограничен
от оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на
08.06.2017 г. при което застрахования при ответника товарен автомобил „Ивеко АД“,
модел „260Т31“, с рег.№***, управляван от В. Н. П., поради превозване на
необозначен извънгабаритен товар, навлизащ в лентата за насрещно движение, удря
насрещнодвижещия се товарен автомобил – влекач марка „МАН“, с рег.№***,
управляван от пострадалия В. Б. М., вследствие на което пострадалият В. М. получава
травматични увреждания. Не се спори по механизма на ПТП, както и по вида и
характера на получените от ищеца във връзка с него травматични увреждания. Не се
спори, че е налице вина на водача на застрахования автомобил за настъпването на
процесното ПТП, че е налице валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, както
и че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП до размера от 45 000 лв. Не се
спори по определения от съда справедлив размер от 75 000 лв. на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, и по дължимостта на законна лихва
върху присъденото обезщетение. Спори се наличието на принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, и във връзка с този спорен въпрос - по
дължимостта на обезщетение за неимуществени за разликата над присъдения размер от
45 000 лв., до пълния предявен размер на иска от 60 000 лв., предявен като частичен.
Спорен е и началният момент, от който ответникът дължи заплащане на законна лихва
върху присъденото обезщетение, като се претендира законната лихва върху пълния
размер на обезщетението, за периода от 26.10.2017 г. до окончателното плащане.
По спорните пред въззивната инстанция въпроси, съдът намира следното:
По оплакването за ненадлежно релевирано от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, и недопустимо произнасяне
на съда „плюс петитум“ по възражението на ответника, съдът намира следното:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“АД, е
3
депозирал Писмен отговор вх.№5002561/09.01.2018 г., в който е релевирано
възражение за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, което
е релевирано бланкетно: „Считаме, че за настъпването на вредоносния резултат е
допринесло обстоятелството, че пострадалият като водач на МПС е допуснал
нарушение на ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Ще уточним
възражението си за съпричиняване и кои наредби от ЗДвП са нарушени от ищеца след
представяне на доказателства, от които да стане видно при какви обстоятелства е
настъпило процесното ПТП. Пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за
него са настъпили вредни последици.“
С Определение №415547/26.05.2018 г., постановено на осн. чл.140 от ГПК,
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на
ответника, че в негова тежест е да установи твърдяното съпричиняване. При така
установеното, съдът намира, че възражението на ответника е релевирано
своевременно, но не е било конкретизирано, която нередовност не му е била указана.
Ответникът обаче е отстранил тази нередовност с депозирания от него отговор на
въззивната жалба, поради което нередовността на възражението е санирана, и същото
подлежи на разглеждане от въззивната инстанция.
По същество на релевираното възражение, съдът намира следното:
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля В. П. – водач на застрахования при ответника
т.а.“Ивеко“ към момента на настъпване на процесното ПТП. Същият заявява, че
непосредствено преди произшествието, управляваният от него т.а. „Ивеко“, превозващ
натоварен в каросерията му стар тръбоклад, който стърчал от каросерията не повече от
30 см., се движел вдясно в лентата си за движение, не до разделителната линия, като
срещу него се движели няколко тира, които се движели в своята лента за движение.
Управляваният от свидетеля т.а.“Ивеко“ се разминал безпрепятствено с първите 2-3
тира от колона товарни автомобили, след което настъпил удар с четвъртият товарен
автомобил, като ударът започнал от страничните огледала на двата автомобила.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита личната му заинтересованост /в качеството му на делинквент/ да оправдае
действията си, и да се оневини за настъпването на процесното ПТП. Ето защо, съдът
кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която същият твърди, че
управляваният от ищеца т.а.“МАН“ се е движел в колона от товарни автомобили, като
е бил четвърти по ред, тъй като в тази част показанията на свидетеля се подкрепят от
приобщените по делото кадри, извлечени от камера на „ПП“, заснела момента на
катастрофата, които са били приобщени с Протокол за оглед на веществени
доказателства № 398/2017 г. към ДП №169/2017 г. по описа на РУ на МВР – Ботевград
4
/и приложени към заключението на САТЕ на л.203-205 от гр.д.№ 79182/2017 г. на
СРС/. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същият
твърди управляваният от него т.а.“Ивеко“ да се е движел в дясната част на лентата си
за движение, а не в близост до осевата линия, както и в частта, в която свидетелят
твърди извънгабаритният товар, превозван от него, да е излизал с не повече от 30 см. от
каросерията на т.а.“Ивеко“, тъй като в тази част показанията му не кореспондират на
Протокол за оглед на веществени доказателства от 16.06.2017 г. за оглед на т.а.“Ивеко“,
от който се установява, че каросерията на т.а.“Ивеко“ е била широка 2,50 м., а
превозваният на нея товар – рама на тръбоклад, е бил с широчина 3,70 м., като
размерът от 3,70 м. е бил разположен по ширината на каросерията – т.е. с 1,20 м. е бил
по-широк от самата каросерия, както и на приобщените по делото кадри, извлечени от
камера на „ПП“ /на л.204/.
От приетата по делото Съдебна автотехническа експертиза вх.
№5087595/21.05.2019 г. /на л.185-206 от гр.д.№79182/2017 г. на СРС/ се установява
следния механизъм на процесното ПТП: На 08.06.2017 г. застрахованият товарен
автомобил „Ивеко“, превозващ рама на тръбоклад /верижен булдозер/, се е движел в
гр. Ботевград, по главен път I-1 с посока на движение от портала на „Булгартрансгаз“
към село Врачеш, като се е движел в близост до разделителната осева линия на пътя.
Товарът му е излизал със 70 см. вляво извън габаритната широчина на товарния
автомобил, като не е бил надлежно обозначен. По същото време, обратно на посоката
на движение на т.а.“Ивеко“, с посока на движение от с. Врачеш към с. Скравена, се е
движела товарна композиция, управлявана от пострадалия М., състояща се от т.а.
„МАН“ – седлови влекач, и полуремарке „Кьогел“, която композиция също се е
движела в близост до осевата линия, като непосредствено преди момента на удара
частично е бил застъпил осевата линия и предната лява габаритна част на товарния
автомобил е частично навлязла в платното за движение на насрещнодвижещите се
МПС. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието – около 15:20 ч.,
при условията на облачно време, но с добра видимост /минимум 150 – 200 м./, след
преминал слаб валеж и мокра пътна настилка, без неравности и насипаности. Пътното
платно представлява прав пътен участък с по една лента за движение за всяка посока,
разделени от осева линия, с лек наклон на изкачване в посока към с. Врачеш, с обща
широчина 7,60 м. – по 3,80 м. за всяка посока. В района на км. 193, при разминаване на
двете МПС, и двете са се движели в близост до осевата разделителна линия, при което
е настъпил удар между тях. Първоначално ударът е настъпил между левите странични
огледала за обратно виждане на двата автомобила, с последващ удар от изнесения
извънгарабитен профил на рамата на тръбоклада, превозван от т.о. „Ивеко“, върху
кабината на седловия влекач, при което рамата на тръбоклада направила разрез и
прорез в предната лява част на кабината на влекача, над фара. След нарушаване на
5
конструкцията и здравината на закрепващите връзки на предната лява седалка в
кабината на т.а. „Ман“, разрезът продължава впоследствие и върху лявата странична
част на ремаркето „Кьогел“, като нарушава констукцията на връзките при брезента и
товара в ремаркето. Част от товара на товарната композиция се разпилява по платното.
При така реализирания контакт и разрушаване на кабината, водачът на т.а.“Ман“
изпада от кабината, заедно със седалката, и със закопчан колан, като седалката заедно с
водача се установява на пътното платно. Товарната композиция продължава
движението си без контрол и управление, отклонява се вдясно по посоката си на
движение, преминава през десния бордюр, като навлиза в затревения банкет вдясно,
навлиза на крайпътен паркинг и реализира ПТП с паркираните там автомобили, след
което спира в оградата на паркинга. След удара товарният автомобил „Ивеко“
продължава движението си в права посока, и спира на 87,60 м. по посока на огледа.
Експертизата установява, че пътният участък, в който е настъпило процесното ПТП, е
част от градската пътна инфраструктура на гр. Ботевград, поради което скоростта на
движението на автомобилите е ограничена до 50 км/ч. Експертизата установява, че
скоростта на движение на т.а. „Ман“ към момента на настъпване на произшествието е
била 63 км./ч., а на т.а.“Ивеко“ е била около 42 км./ч. Според заключението на
експертизата, произшествието е било предотвратимо от страна на водача на т.а.
„МАН“, тъй като същият е имал обективна възможност да възприеме
насрещнодвижещото се МПС с извънгабаритен товар и да подсигури динамичен
коридор за разминаване, като не се движи на границата на осевата линия.
Същевременно, водачът на МПС „Ивеко“ е следвало да осигури динамичен коридор за
разминаване с насрещнодвижещите се МПС, като съобрази извънгабаритния си товар,
и не се движи на границата на осевата линия. При изслушването на експертизата в
о.с.з. на 29.05.2019 г. вещото лице пояснява, че когато се извозват специализирана
техника и извънгабаритни товари, когато те са с по-голям обем, се предхождат от
специален автомобил, който да сигнализира, че се движи такава кола зад него. Когато
извънгабаритния товар е с по-малки размери, той се обозначава със сигнална светлина
или червен плат, който да заостри вниманието на водачите. В случая извънгабаритния
товар е излизал извън гарабитите на т.а.“Ивеко“ и от двете страни на каросерията му, и
не е бил обозначен по никакъв начин. Предвид широчината на т.а.“Ивеко“ /2.20 м./ и
широчината на товара /3.70 м./, съпоставени с широчината на лентата за движение
/3.80 м./, вещото лице заключава, че ако т.а.“Ивеко“ се е движел в средата на пътната
лента, не би настъпил контакт между двете МПС. Според вещото лице, тъй като
видимостта е била добра, водачът на т.а.“МАН“ имал обективна възможност да
възприеме извънгабаритния товар, въпреки че не е бил обозначен. При разминаването
на двата автомобила ударът първоначално настъпва между габаритните огледала на
двата автомобила.
Съдът намира така приетото заключение на САТЕ за компетентно изготвено,
6
подробно и обосновано в основната си част, и кореспондиращо на приобщените към
делото писмени доказателства: Констативен протокол №113/08.06.2017 г. /на л.6-10/,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.06.2017 г. /на л.52-61/, както и на
приобщените към ДП №169/2017 г. писмени доказателства – Протокол за оглед на
веществени доказателства от 16.06.2017 г. /за оглед на т.а.“МАН“/ и Протокол за оглед
на веществени доказателства от 16.06.2017 г. /за оглед на т.а.“Ивеко“/, както и на
приобщените веществени доказателствени средства – извлечени кадри от момента на
катастрофата, заснети от камера на „ПП“, съгласно Протокол №398/2017 г. /на л.203-
206/, поради което го кредитира в техническата му част.
Съдът не кредитира частично заключението в частта му, в която вещото лице
прави доказателствен извод, че водачът на т.а.“МАН“ е имал обективна възможност да
забележи необозначения извънгабаритен товар на насрещнодвижещия се товарен
автомобил „Ивеко“, и да осигури необходимия за разминаването динамичен коридор. В
тази част съдът намира изводът на вещото лице за необоснован. Както се установява от
заключението, от Протокола за оглед на т.а.“Ивеко“ от 16.06.2017 г., както и от
приложените кадри, извлечени от камера на „ПП“ с Протокол за оглед на веществени
доказателства №398/2017 г., на които е заснет момента на удара между двата
автомобила, извънгабаритният товар е бил разположен в задната част на каросерията
на т.а. „Ивеко“ /която е била с дължина 6 м. и ширина 2,20 м./, и е бил с размери 2,70
м. х 3,70 м., като размерът от 3,70 м. е бил разположен по ширината на каросерията,
като от лявата страна на каросерията е излизал извън габаритите на т.а.“Ивеко“ със 70
см. с част от металната констукция на товара, представляваща метален профил от
рамата на тръбоклада. Съдът намира за необоснован изводът на вещото лице, че
въпреки движещата се пред него колона от товарни автомобили /2-3 тира, според
показанията на св. В. П. – водач на участващия в процесното ПТП т.а. „Ивеко“ и
кадрите, заснети от камерата на „ПП“ на л.203/, която е ограничавала видимостта му
към насрещнодвижещите се МПС, водачът на т.а.“МАН“ е можел да възприеме
стърчащата в задната част на каросерията на насрещнодвижещия се т.а.“Ивеко“,
сравнително тънка извънгабаритна част от товара /представляваща метален профил/,
която не е била обозначена със сигнални средства, и окомерно да анализира размерите
ѝ, и при това - достатъчно рано, за да има технически необходимото време да коригира
посоката на движение на управляваната от него натоварена композиция, и то така
значително, че да осигури достатъчно широк динамичен коридор за разминаване - т.е.
да отдалечи управлявания от него товарен автомобил с ремарке от осевата линия поне
на 80 см., и при това да направи това безопасно – без да наруши страничната и
вертикална стабилност на композицията и товара. Така формираният извод на вещото
лице не е основан на необходимите за това изчисления на дистанцията, от която
водачът на т.а.“МАН“ е имал видимост към целия насрещнодвижещ се т.а.“Ивеко“ и
7
извънгабаритния товар, на необходимото време за реакция на водача на т.а. „МАН“ и
времето за сработване на кормилната уредба, и необходимото време за промяна на
траекторията на движение на т.а.“МАН“ така, че да отдалечи управляваната от него
товарна композиция от осевата линия поне на 80 см., за да осигури необходимия
динамичен коридор за безпрепятствено разминаване с насрещнодвижещото се МПС с
извънгабаритен товар.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че
пострадалият, като водач на т.а.“МАН“ е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, като е допуснал управляваната от него товарна композиция в момента на
настъпване на удара да се движи непосредствено до осевата линия, като т.а. „МАН“
частично да застъпва осевата линия и предната му лява габаритна част частично да
навлезе в платното за движение на насрещнодвижещите се МПС. Съдът намира за
установено от фактическа страна, че в резултат на това навлизане /както и на
движението на т.а.“Ивеко“ непосредствено до осевата линия/, е настъпил удар между
левите странични огледала за обратно виждане на двата автомобила. При това обаче
кабините на двата товарни автомобила са се разминали, и не са влезли в
съприкосновение една с друга, което се установява от Протокола за оглед на
местопроизшествие от 08.06.2017 г. /на л.54/, където е отразено, че повредите по
кабината на т.а.“Ивеко“ са се изчерпвали със счупеното ляво огледало за обратно
виждане, и счупеното стъкло на лявата шофьорска врата, като липсват пластични
деформации и следи от остъргване на металните части на кабината. Същото
обстоятелство се установява и от Протокол за оглед на веществено доказателство от
16.06.2017 г. за извършения оглед на т.а.“Ивеко“. Посоченото обстоятелство
обосновава извод, че тежките повреди по предната и странична лява част на кабината
на т.а.“МАН“, където е и мястото на водача му, включително отсичането на кабината и
изтръгването на седалката на водача от кабината, и изхвърлянето на пътното платно,
заедно с водача, са изцяло в резултат от съприкосновението на кабината на т.а.“МАН“
с извънгабаритния товар, превозван от т.а.“Ивеко“. При установеното обстоятелство,
че т.а.“Ивеко“ се е движел непосредствено до осевата линия, се формира извод, че
извънгабаритната част от товара му, стърчаща около 70 см. вляво от габарита на
т.а.“Ивеко“, в момента на настъпването на удара е била изцяло в лентата за движение
на т.а.“МАН“.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира за
установено, че пострадалият е нарушил задължението си по чл.44, ал.1 от ЗДвП, като
не е осигурил достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване на двете
насрещнодвижещи се превозни средства, и при налична маркировка, е допуснал
управляваното от него превозно средство да навлезе частично с левия си габарит в
лентата на насрещно движение, с което е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от
8
ЗДвП, с които нарушения е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, и за
причиняването на повреда на страничното ляво огледало за обратно виждане на
л.а.“Ивеко“. Съдът приема обаче, че не се установява по несъмнен начин тези
нарушения – частичното навлизане на т.а.“МАН“ в лентата за насрещно движение и
неосигуряването на достатъчна странично разстояние за разминаване на двете
насрещнодвижещи се превозни средства, да е в причинна връзка с настъпилите при
пострадалия телесни увреди. Това е така, тъй като дори при допуснатото от
пострадалия нарушение, кабините на двете превозни средства са се разминали, като е
настъпило увреждане само на страничните им огледала. Тежките увреди на кабината
на т.а.“МАН“ и телесните повреди на самия пострадал, са били причинени изцяло от
извънгабаритния товар, превозван от т.а.“Ивеко“, който е излизал със 70 см. извън
габарита на т.а.“Ивеко“. При установеното по делото обстоятелство, че т.а. „Ивеко“ се
е движел непосредствено до осевата линия, тази извънгабаритна част от товара изцяло
е навлизала в лентата за движение на т.а.“МАН“. Дори товарната композиция,
управлявана от пострадалия, да не е била застъпила осевата линия, и левият габарит
да не е навлязъл в лентата за насрещно движение, съдът намира да не се установява по
несъмнен начин, че настъпването на тежките поражения по кабината на т.а.“Ман“ и
причинените телесни увреди на водача му от извънгабаритния товар биха били
избегнати.
Съдът намира, че не се установява пострадалият да е нарушил задължението си
по чл.15, ал.1 от ЗДвП. Логическото тълкуване на разпоредбата води до извода, че
първото предложение, съдържащо задължение на водача да се движи възможно най-
вдясно на платното за движение, се отнася към случаите, в които липсват очертани с
пътна маркировка ленти за движение. То не се отнася за случаите, в които пътното
платно има очертани ленти за движение, тъй като тази хипотеза се урежда от второто
предложение на същата разпоредба, съдържащо задължение за водача в този случай да
използва най-дясната свободна лента. В конкретния случай няма спор, че пътното
платно е било разделено на две пътни ленти с надлъжна пътна маркировка, като
управляваният от ищеца т.а.“Ман“ се е движел в дясната лента по посоката на
движението му /частичното навлизане в насрещната лента съставлява нарушение на
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което вече се изложиха съображения/. Водачът на т.а. „Ман“
не е бил длъжен да управлява товарната композиция в крайната дясна част на
предназначената за движението му пътна лента, така че да осигурява коридор поне от
70 см. между себе си и насрещнодвижещите си МПС, нито е бил длъжен и не е могъл
да предполага, че насрещнодвижещото се МПС ще превозва необозначен
извънгабаритен товар, навлизащ със 70 см. в неговата пътна лента, с който да се
съобрази.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира ответникът да не е
9
провел пълно и главно доказване на възражението си за наличие на принос на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, при което възражението следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания, по делото е
приета съдебно-медицинска експертиза вх.№5149707/25.09.2018 г. /на л.145-149 от
гр.д.№79182/2017 г. на СРС/, от която се установява, че в пряка причинна връзка с
процесното ПТП ищецът е получил травматични увреди, изразяващи се в: счупване на
лява подбедрица, счупване в областта на лявата пета, разкъсно-контузна рана в
областта на лявото ахилесово сухожилие, полифрагментна фрактура (раздробена)
на фалангата на пети пръст и фрактура на метатарзалната кост на левия крак,
луксация на метатарзалните стави от втори до пети пръсти на левия крак. За
лечение на така получените травматични увреди ищецът е бил хоспитализиран по
спешност и е претърпял три оперативни интервенции – на 12.06.2017 г. е претърпял
операция за фиксиране на счупените кости с метална остеосинтеза. Бил е в отпуск по
болест в продължение на 1 година. Имал е нужда от помощни средства за придвижване
– патерици, тъй като не е можел да натоварва левия крак за срок от 1 година. След една
година е извършена нова оперативна интервенция за изваждане на поставения
остеосинтезен винт. Извършена е и трета оперативна интервенция – пластика на лявата
пета. При извършения преглед за нуждите на експертизата вещото лице е установило
силен оток, който обхваща лявото ходило, походката е силно накуцваща, но
самостоятелна. На лявото коляно вещото лице е констатирало белег по предната част
на коляното, с дължина 7 см., както и странично на лявото коляно – белези с дължина
3 см. и 6 см. Движенията в лявата глезенна става са силно ограничени. В областта на
ахилесовото сухожилие на левия крак се вижда груба кожна пластика с размери 6 см /
5 см., като за извършването й е взета кожа от долната част на коремната стена. Има
белег по гръбната повърхност на лявото ходило с размери 3 см. / 4 см. Ограничени са
движенията на 1.,2. и 3. пръсти, и са невъзможни движенията на 4. И 5. пръсти на
лявото ходило. Възстановителният и оздравителен процес е продължил около 1
година, като през целия този период ищецът е търпял болки и страдания, които през
първите 30 дни са били с по-интензивен характер. Болките ще продължават и в бъдеще
при промяна на времето и при по-големи натоварвания в лявата подбедрица и лявото
ходило, като ще останат пожизнено. Освен претърпените три оперативни интервенции,
на ищеца предстои още една оперативна интервенция /за изваждане на останалия
остеосинтезен материал/, при която ще претърпи болки в рамките на 15-20 дни.
Налице са трайни последици за здравословното му състояние – налице са остатъчни
белези и ограничени движения в лявата глезенна става, които няма да могат да се
възстановят напълно, поради грубата пластика на лявата пета. При изслушването на
експертизата в о.с.з. на 03.10.2018 г. вещото лице уточнява, че състоянието на ищеца е
стабилизирано от медицинска гледна точка, но възстановяването на ищеца не е
10
приключило, ще останат ограничени движения в лявата глезенна става, грубата
пластика на петата ще му остане пожизнено, петата е със силен оток, който пречи на
движението. Ищецът няма да се възстанови напълно. Нарушенията в походката може
да предизвика ошипяване на гръбначния стълб, което не е от обездвижване, а от
неправилно натоварване на краката, което оказва влияние и може да се развие артроза.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, и
кореспондиращо на събраните по делото медицински докумети – Епикриза от ИЗ
№12413/2017 г. за хоспитализация на ищеца в Клиника по ортопедия и травматология
на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София за периода от 08.06.2017 г. до 19.06.2017 г., с
оперативен протокол №754/12.06.2017 г. за извършване на оперативна интервенция за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула /на л.11-14 от
делото на СРС/; Фиш за спешна медицинска помощ №1328/08.06.2017 г. /на л.79 от
делото на СРС/; Направление за хоспитализация от 08.06.2017 г. /на л.80/; медицински
документи от История на заболяването №12413/972 /на л.85 до л.135/; Епикриза от ИЗ
№19692/2017 г. за хоспитализация на ищеца в Клиника по ортопедия и травматология
на УМБАЛ „Света Анна“АД – София за периода от 18.09.2017 г. до 21.09.2017 г. с
оперативен протокол №1191/19.09.2017 г. за извършване на оперативна интервенция за
екстракция на имплантирани уреди /два дистални винта и един проксимален винт/;
Експертно решение на ТЕЛК №2742/11.12.2017 г. и допълнителен лист към него /на
л.140-141 от делото на СРС/ за временна нетрудоспособност до 04.12.2017 г. поради
трудова злополука – счупване на тялото на тибията, състояние след кръвна репозиция
и МО с UTN за травматична фрактура на диафазата на ЛДК на 12.06.2017 г., състояние
след екстракция на МО на 19.09.2017 г., разкъсно-контузна рана в обсластта на левия
калканеус, състояние след ексцизия и пластика на кожата на лявата подбедрица на
27.07.2017 г.; Епикриза от ИЗ №4690 за хоспитализация на ищеца в период от
14.12.2017 г. до 21.12.2017 г. и лечение в Специализирана болница за рехабилитация
„Национален комплекс“ЕАД – филиал *** /на л.142/; Експертно решение на ТЕЛК
№210/24.01.2018 г. за временна нетрудоспособност до 02.02.2018 г. вкл. и
допълнителен лист към него /на л.143-144 от делото на СРС/.
За установяване на търпяните от ищеца болки и страдания по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. М. /съпруга на ищеца/, от които
се установява, че непосредствено след процесното ПТП ищецът бил транспортиран в
болница „Св. Анна“, бил с обездвижен крак, на инстенция, имал охлузвания и
наранявания по тялото, не се чувствал добре психически. С операция му поставили
импланти на лявата подбедрица, впоследствие направили нова операция – пластична,
на петата, в болница „Александровска“, тъй като раната на петата не зараствала.
Пръстите на левия крак – трите крайни са обездвижени, а палецът и пръста до него са
трудно подвижни, с оток е и към момента на съдебното заседание. Свидетелката се
11
грижела за него 1 седмица, тъй като не можел да се обслужва – бил на катетър, с
подлога. След изписването продължил да се лекува в дома си, като се наложило да
викат няколко пъти медицинска сестра за превръзки. Около 5-6 месеца след
изписването продължило лечението му, през който период бил на легло, после
започнал рехабилитации, и започнал да се придвижва с патерици. Имало видима
промяна в ищеца – накуцва, кракът му е отекъл, има белези, трудно се придвижва,
налага се да ползва бастун при качване, не може да тича, продължава да изпитва болки
и при най-малка промяна на времето, предстои още една операция за изваждане и на
другите инпланти. Въпреки че не е възстановен, наложило се да започне работа, тъй
като семейството се издържало основно от неговите доходи, и имали сключен договор
за ипотека. Увреждането му се отразило зле на психиката – притеснява се за децата си,
тревожи се за бъдещето, събуждал се и не можел да спи през нощта, не се чувства
пълноценен.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 08.06.2017 г.
ищецът В. Б. М., тогава на 37 години, е получил травматични увреждания, изразяващи
се в счупване на лява подбедрица, счупване в областта на лявата пета, разкъсно-
контузна рана в областта на лявото ахилесово сухожилие, полифрагментна
фрактура (раздробена) на фалангата на пети пръст и фрактура на метатарзалната
кост на левия крак, луксация на метатарзалните стави от втори до пети пръсти на
левия крак. За лечение на така получените травматични увреди ищецът е бил
хоспитализиран по спешност, бил е хоспитализиран 4 пъти, през които и е претърпял
три оперативни интервенции – на 12.06.2017 г. за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на тибия и фибула, на 27.07.2017 г. пластична операция на петата,
на 19.09.2017 г. - за екстракция на част от имплантираните уреди /два дистални винта и
един проксимален винт/. Провел е рехабилитация в болнични условия за период от 7
дни, както и в домашни условия. Общият възстановителен период е продължил около 1
година, като са настъпили усложнения, наложили извършване на пластична операция
на петата, поради незарастване на разкъсно-контузната рана на ахилесовото
сухожилие, за която е взета кожа от коремната област. През целия възстановителен
период от 1 година ищецът е търпял болки, по-интензивни през първите 30 дни след
увреждането. Болките са продължили и след това спорадично – при промяна на
времето и при натоварване на левия крак, като ще продължат пожизнено. Ищецът е
имал нужда от чужда помощ в продължение на около 6 месеца, като през първата
седмица е бил катетеризиран, и се е нуждаел от пълно обслужване на легло, а в
последствие е бил на постелен режим в домашни условия. След 6-тия месец е започнал
да се придвижва с помощни средства – две патерици, до приключване на
възстановителния период от 1 година. И до момента ползва помощно средство –
бастун, при изкачване на стълби. Бил е признат с решение на ТЕЛК за
12
неработоспособен за периода от 08.06.2017 г. до 02.02.2018 г., като не е можел да
упражнява професията си на шофьор, с което е бил възпрепятстван да осигурява
трудови доходи за издръжка на семейството си, което му е причинило финансови
затруднения да обслужва ипотеката си. Въпреки проведеното лечение и
рехабилитация, не е настъпило пълно възстановяване – налице е оток на лявото
ходило, ограничени са движенията в лявата глезенна става, както и са невъзможни
движенията на два от пръстите на левия крак, а останалите пръсти са с ограничение на
движението, които ограничения ще останат пожизнено, походката е вече
самостоятелна, но силно накуцваща, което в бъдеще ще предизвика ошипяване и
артроза на гръбначния стълб. Налице са остатъчни белези по лявото коляно,
подбедрица и лявата пета, както и на корема /на мястото, от което е взета кожа за
извършената пластика на петата/. Ограничена е работоспособността на ищеца –
ограниченията в движенията на лявата глезенна става затрудняват ищеца да упражнява
професията си на шофьор. Травматичното увреждане и продължителното лечение, и
липсата на пълно възстановяване, са предизвикали и психическа травма – ищецът е
преживял силен стрес в момента на увреждането, впоследствие тежко е понасял
последиците от неработоспособността си, смутен е бил сънят му, преживявал е тревоги
за бъдещето си, за финансовото оцеляване на семейството си. Съдът съобразява, че към
момента на увреждането ищецът е бил на 37 години – млад, в активна трудоспособна
възраст, със семейство и деца, чиято издръжка е била осигурявана основно от неговите
доходи. В резултат от увреждането ищецът за продължителен период от време е бил
лишен от възможността да реализира трудови доходи, и да води обичайния си активен
начин на живот, като е бил поставен в зависимост от чужди грижи. В резултат от
трайното ограничаване на движенията на левия му крак, занапред пожизнено
трудоспособността му ще бъде ограничена и ще бъде затруднен да упражнява
професията си, както и да реализира трудови доходи. Очакват се да настъпят и други
вторични неблагоприятни последици за здравето му – ошипяване и артроза на
гръбначния стълб в резултат от накуцващата походка.
При така установените по делото болки и страдания, и при липса на възражения
и доводи и от двете страни – както във въззивната жалба, така и в отговора, относно
определеният от първостепенния съд справедлив размер на обезщетението от 75 000
лв., съдът намира, че така определеният от първостепенния съд размер съответства на
вида и характера на уврежданията, на интензивността и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания, и е достатъчен да компенсира ищеца за
претърпените от него морални страдания. Този размер съответства на икономическата
конюнктура в страната и на установената съдебна практика по сходни случаи, поради
което е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразен с формулираните критерии
в ППВС №4/1968 г.
13
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи относно наличието
на предпоставките на чл.51 ,ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на
застрахователя, поради наличие на принос на пострадалия за настъпване на
увреждането, и то в размер на 40%, първостепенният съд е постановил неправилен
съдебен акт в отхвърлителната му част, което следва да се отмени в тази част. Вместо
това, искът следва да бъде уважен до пълния му предявен размер от 60 000 лв., като на
ищеца се присъди допълнително обезщетение от още 15 000 лв.
По отношение на предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва за
забавеното плащане на дължимото обезщетение, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.1 от КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тях
пред увреденото лице, при ограниченията, посочени в ал.3 – т.е. в рамките на
застрахователната сума, която се явява горна граница на отговорността на
застрахователя, както и за по-ограничен период – който започва не от увреждането /от
който момент делинквента изпада в забава/, а от по-късен момент – датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице, или от
датата на предявяването на застрахователна претенция /която от тези дати е най-
ранна/. В конкретния случай по делото няма данни застрахователят да е бил уведомен
на по-ранна дата от тази, на която е била предявена пред него застрахователната
претенция на ищеца с Молба вх.№92-8957/27.07.2017 г. /на л.15/. Следователно, от
тази дата застрахователят дължи на увреденото лице заплащане на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди. Предвид обстоятелството, че ищецът е
претендирал присъждане на законната лихва от по-късна дата – от 26.10.2017 г.,
претенцията следва да бъде уважена за периода от претендираната начална дата
26.10.2017 г., до окончателното плащане. Като е достигнал до различни правни изводи
относно началната дата на дължимост на законната лихва, първостепенният съд е
постановил неправилно решение, което в тази част ще следва да се отмени, като се
присъди на ищеца законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, за
периода с начална дата 26.10.2017 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, и уважаването на иска до
пълният му предявен размер, и изцяло удовлетворяване на обжалваемия интерес на
ищеца, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното производство.
За въззивната инстанция ищецът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК в
размер на 1180 лв. с ДДС, удостоверени с представен ДПЗС и преводно нареждане.
Ответникът е релевирал възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност
на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., при обжалваем
интерес в размер на 15 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение
без ДДС се изчислява на 980 лв., а с начислен ДДС – в размер на 1176 лв., като
договорения между страните размер на адвокатското възнаграждение е незначително
по-висок от минималния /с 4 лева/. Ето защо, претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се присъдят в пълния им размер. За първоинстанционното
14
производство ищецът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС в полза на процесуалния му представител,
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. При материален интерес на иска от 60 000 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение се изчислява Съобразно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 2330 лв. без ДДС, а с ДДС – в размер на сумата от 2796
лв. Първостепенният съд е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца
сумата от 2097 лв., поради което с въззивното решение в полза на Адвокатско
дружество „Д. и Х.“ ще следва да се присъди допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 699 лв. с включен ДДС. Ще следва, на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда, по банковата
сметка на САС, допълнителна държавна такса за производството пред
първоинстанционния и въззивния съд, общо 6% от допълнително присъдения размер
на обезщетението от 15 000 лв. – т.е. сумата от 900 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1795 от 05.03.2020 г., постановено по гр.д.№7754 по описа
за 2019 г. на Софийски градски съд, I ГО – 11 състав, в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявеният от В. Б. М., с ЕГН **********, против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, иск с правно основание 432, ал.1 от КЗ, за сумата над
присъдения размер от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, до пълния предявен
размер от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, като част от сумата 100 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания – счупване на лява подбедрица, счупване на
лява пета, разкъсно-контузна рана в областта на ляво ахилесово сухожилие, както и
полифрагментна фрактура /раздробяване/ на фалангата на пети пръст и фрактура на
метатарзалната кост на пети пръст, луксация на метатарзалните стави от втори до пети
пръст, както и преживян стрес, претърпени от реализирано на 08.06.2017 г. ПТП,
настъпило на главен път I-1, около 193 км., в следствие на противоправното поведение
на В. Н. П., като водач на товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег.№***, КАКТО И В
ЧАСТТА, в която е определена датата 28.10.2017 г. като начална дата на периода, за
който се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на 45 000 лв.
за претъпените от ищеца неимуществени вреди, КАКТО И В ЧАСТТА, в която В. Б.
М., с ЕГН **********, е бил осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 138,75 лв. /сто тридесет и осем
лева и седемдесет и пет стотинки/, за разноски, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, район ***, бул.“***“№89Б, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да
заплати на В. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“Л. Я.“ №31, вх.В, ет.7, ап.1,
сумата от още 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща допълнително
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
от травматични увреждания – счупване на лява подбедрица, счупване на лява пета,
разкъсно-контузна рана в областта на ляво ахилесово сухожилие, както и
полифрагментна фрактура /раздробяване/ на фалангата на пети пръст и фрактура на
метатарзалната кост на пети пръст, луксация на метатарзалните стави от втори до пети
15
пръст, както и преживян стрес, претърпени от реализирано на 08.06.2017 г. ПТП,
настъпило на главен път I-1, около 193 км., в следствие на противоправното поведение
на В. Н. П., като водач на товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег.№***, ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума, за периода от 26.10.2017 г. до окончателното
плащане.
ОПРЕДЕЛЯ датата 26.10.2017 г. за начална дата на периода, за който „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, дължи законна лихва за забавено плащане на
присъденото застрахователно обезщетение от 45 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, район ***, бул.“***“№89Б, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ с
БУЛСТАТ ***, сумата от още 699 лв. /шестстотин деветдесет и девет лева/,
представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред
първостепенния съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, район ***, бул.“***“№89Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на В. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“Л. Я.“ №31, вх.В, ет.7, ап.1,
сумата от 1180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, район ***, бул.“***“№89Б, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата от 900 лв. /деветстотин
лева/, представляваща допълнителна държавна такса върху допълнително уважената
част от иска, за производството пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16