Решение по дело №120/2014 на Районен съд - Трън

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Трън, 20.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ТРЪН, I^-ви състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ

 

при секретаря Ренета Милтенова, като разгледа гражданско дело № 120 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Районна потребителна кооперация-Трън, чрез пълномощника му адв. Д.Й. – ПАК

срещу

1.           К.Е.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *,

2.           К.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *

3.           Е.А.А. с ЕГН********** с постоянен адрес *** *

4.           М.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *

5.           С.Й.Д. е ЕГН ********** с постоянен адрес ***,

6.           И.Т.Е. е ЕГН ********** е постоянен адрес ***,

7.           Д.М.Д. е ЕГН ********** с постоянен адрес ***

8.           М.М.Д. е ЕГИ ********** с постоянен адрес ***

9.           В.Е.Л. с адрес ***, ж.к, „Й. Л." бл. * вх.* ет.* с ЕГН **********

10.         Д.П.И. с адрес *** с ЕГН **********

11.         П.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** купел *

12.         Д.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***

с искане Съдът да признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на Масивна сграда-магазии „*", едноетажна със застроена площ от 140 /сто и четиридесет/ квадратни метра, находяща се в с. *, Община *, построена върху държавно място с площ от 1520 кв.м. /хиляда петстотин и двадесет/ квадратни метра, представляващо част от имот пл. № 6 /шести/ в кв. 1 /едно/ по плана на с. *, отредено за строеж на магазин при граници: шосе, И. Т., П. М. и К.К.

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК.

Ищецът, твърди че РПК гр. Трън притежава два броя Нотариални актове за собственост на сграда, находяща се в с. С., Община Т.с № * том * дело */1994г. и Нотариален № * том * дело №*/1997г. на Трънски районен съд, като нотариален акт № * том I дело № */1994г. е за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на предоставено право на строеж и давностно владение на следния недвижим имот Масивна сграда-магазин „Скара-бира", едноетажна със застроена площ от 140 /сто и четиридесет/ квадратни метра, находя ща се в с. Стрезимировци, Община Трън, построена върху държавно място с площ от 1520 кв.м. /хиляда петстотин и двадесет/ квадратни метра, представляващо част от имот пл. N9 * /*/ в кв. 1 /едно/ по плана на с. Стрезимировци, отредено за строеж на магазин, а Нотариален № * том I дело №*/1997г. на Трънски районен съд е за поправка на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, добит въз основа на предоставено право на строеж и давностно владение .

С Решение № */26.05.1998г. по гр. дело № */1996г. по описа на ТРС горецитираните нотариални актове са отменени, като е признато за установено по отношение на горецитираните ответници, които са били ищци по цитираното дело, че са собственици на Дворно място с площ от 2500 кв.м., съставляващо имот с пл. № 6 в кв.1 по кадастралния план на с. С*, Община Т. при граници :шосе, И. Т., П. М. и К. К., като е осъдена Районна потребителна кооперация гр. Трън да предаде владението върху цитирания недвижим имот на ответниците по настоящото съдебно производство.

Видно от Удостоверение с изх. № **/**.2014г. в СИС при PC гр.Трън е образувано изпълнително дело № */1998г. с предмет въвод във владение и страни взискател ответниците в настоящото съдебно производство срещу РПК Трън.

По горецитираното дело № */2000г. ответниците в настоящото съдебно производство, които са били ищци по предходното дело се легитимират като собственици с нотариален акт № * том *дело № */1994г. и нотариален акт № * том * дело № */1994г. Горецитираното съдебно решение е влязло в сила на **.1998г. Според ищеца от посоченото Решение към настоящия момент не е ясно на кого е собственост сградата, посочена по-горе, находяща се в с. С., Община Т. РПК гр. Трън, за която РПК гр. Трън притежава строително разрешение № * /**.1975.г, издадено от Община Трън. Сградата е законно построена и е въведена в експлоатация с Протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация на обект „Търговска сграда село С., окр. П. от **.1979г.

Сградата е включена в балансовата стойност на РПК гр. Трън, за което обстоятелство прилагат копие от Извлечение от баланса на кооперацията, касаещ процесната сграда.

На основание чл.2, ал. 3 отм. ЗОС РПК гр. Трън ползва сградата като суперфициарен собственик. Според ищеца правото на собственост на основание чл.2, ал.3 отм ЗОС, не формира сила на присъдено нещо, Процесната сграда е построена от кооперацията съгласно чл.2, ал.3 отм. ЗОС. Последната разпоредба е реституционна и тя е породила действие като е възникнало правото на собственост в полза на кооперацията. Отмяната на тази разпоредба няма обратно действие и не заличава възникналите правни последици или вече придобитото право на собственост на кооперацията. Частната собственост е неприкосновена и способите за отчуждаване са изрично и изчерпателно изброени в закона, а такъв способ за изгубване на право на собственост не е предвиден. По силата на чл.2, ал.3 отм. ЗОС, кооперацията е придобила само правото на собственост върху постройките, без прилежащия терен, защото прилежащият терен е собственост на физически лица- ответниците по делото, а не на Държавата или Общината, за да може реституционният ефект на чл.2, ал.3 отм. ЗОС да се прояви и спрямо земята. По силата на § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК и съгласно чл.2 ал. 3 от ЗОС /отм./ щом кооперацията е изградила със свои средства сградите и постройките до 13.07.1991 година , то те и принадлежащия им терен са кооперативна собственост.

Ответникът Е.А.А. непосредствено след личното си явяване в съдебно заседание и узнаване за воденото съдебно производство е депозирал отговор, в който сочи, че от представените с исковата молба доказателства ищеца не се легитимира като собственик на спорната постройка. На следващо място сочи, че същата е била построена без надлежно разрешително за строеж, поради което и се явява незаконно построена в съсобствения му недвижим имот, поради което и същата е собственост по приращение на собсвениците на земята, какъвто съсобственик е и той. Алтернативно сочи, че по отношение на постройката е изтекла придобивна давност и същата е придобита от него и останалите съсобственици по силата на този оригинерен способ за придобиване на собственост.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован редовно призован изпраща представител, който подържа така депозираната искова претенция, моли да бъде уважена изцяло, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ответника Е.А., чрез процесуалния си представител изразява становище, че исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни съображения развива в писмени бележки, които отразяват и направените доводи за неоснователност на иска, обективирани в отговора на исковата молба.

Особения представител на ответниците В.Е.Л., Д.М.П. и М.М.Д.– адв. Ш. изразява становище, че иска следва да бъде отхвърлен.

Ответника С. Д. моли съда да не уважи иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното гр.д. № * по описа на Районен съд – Трън за 1996 г. се установява, че с Решение №*/**.1998г. по посоченото гражданско дело е признато за установено по отношение на Районна потребителна кооперация гр. Трън, че наследодателите на настоящето ответници са собственици на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 2500 кв.м., съставляващо имот с пл. № * в кв.* по кадастралния план на с. С., Община Трън при граници :шосе, И. Т., П. М. и К. К., като е осъдена Районна потребителна кооперация гр. Трън да предаде владението върху цитирания недвижим имот на ответниците по настоящото съдебно производство и е осъдена Районна потребителна кооперация гр. Трън да им предаде владението върху имота. Със същото решение са отменени нотариален акт № *, том *, дело */1994г. и нотариален акт №*, том *, дело */1997 на Трънски районен съд.

На следващо място видно от приложеното в.гр.д. */2001г. по описа Окръжен съд гр. Перник с Решение №*/**.2001г. постановено по същото дело Районна потребителна кооперация гр. Трън е осъдена да заплати на всеки един от наследодателите на настоящите ответници сумата от по 130.00 лв., представляващи обезщетение под формата на наемоподобен доход от ползваната без правно основание сграда за търговски нужди в собствения им недвижим имот в с. С., общ. Т., представляващ имот пл. №* в кв. * по плана на селото, за периода 26.05.1998г. – 26.06.1999г.

Видно от заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза след запознаване с материалите по делото, оглед и измерване на място в с. С., общ. Трън вещото лице е установило, че в имот пл. № * , кв. * по рег. план на *одобрен със Заповед III-3/07.01.1975г. има изградена масивна сграда. Сградата съгласно използваните строителни методи е строена през 70-те години, но точни данни за начало и край на строеж няма, тъй като по делото не се представени доказателства за това.

По делото е приложено Строително разрешение №*/**.1975г. за Търговска сграда с площ 152м² в кв.*, Парцел „за магазин“ *на името на РПК, гр.Трън.

По отношение на въвеждане в експлоатация ищеца е представил по делото протокол Обр.16 от 11.01.1979г. за въвеждане в експлоатация на „Търговски обект“ *.

Видно от показанията на свидетелите Н.И. М., Х.Х. Д., Д. Г. Ал., Б. Р. П., Н. Р. И. строежа на магазин в *е извършен в периода около 1973-1974 година.

По делото е приложено „Извлечение от баланса на кооперацията и от коя година се води“, в което под № * е посочено „Смесен магазин – *застр. площ 155 год. на застрояване 1973 балансова стойност 278“

Представено и прието по делото като доказателство е и  Писмо изх. № */1/*.14 от Областния управител на Област П*, съгласно което за недвижим имот, представляващ част от имот №* в кв. * по плана на с. С., общ. Т.н, отреден за магазин след извършена справка в Архива на „Държавна собственост“ към дирекция „АКРРДС“ не се намира съставен акт за държавна собственост.  

В настоящето производство ищецът следва да докаже, че е собственик на описаната в исковата молба сграда, с оглед наведените от него твърденията, че основанието за придобиване на собствеността е чл. 2, ал. 3 от ЗОС.

Съгласно трайната практика на ВКС /в този смисъл и Решение № 1209 от 27.09.2001г. на ВКС по гр. д. № 2353/2000 г., IV г. о., докладчик съдията Стойчо Пейчев/ съгласно  чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС), не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. С тази разпоредба посочените имоти се изключват от обхвата на общинската собственост. Въпреки, че не е посочено изрично, чия собственост стават обектите, нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС , има и реституционен характер. Логическото й тълкуване води до извода, че сградите и постройките с прилежащия терен, стават собственост на кооперативни организации, които са ги построили, тъй като разпоредбата отдава специално значение на факта на построяването им от тези организации. Правилото на чл. 2, ал. 3 ЗОС от една страна е законодателен израз на отделянето и обособяването на общинската от държавната собственост на основата на Конституцията от 1991 г. , а от друга - проявление на идеята за възстановяване на кооперативната собственост. При това чл. 2, ал. 3 ЗОС , не съдържа условие, сградите и постройките на кооперативните организации, да се изградени въз основа на отстъпеното им право на строеж. Такова условие, освен че не е предвидено изрично, не би могло да се предполага, защото след реализацията на правото на строеж върху чужда земя, възниква право на собственост върху постройката заедно с правото да се държи тя в чуждия имот. Ето защо, кооперацията следва да докаже, че е построила със свои средства сгради или постройки върху държавната земя до влизане на действащата Конституция в сила, за да се ползва от разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС . Определящо значение има фактът на построяването на сградата, без да е необходимо предварително кооперацията да доказва придобиване на собствеността по някои от способите по чл. 77 ЗС . В противен случай би се стигнало до обезсмислянето на чл. 2, ал. 3 ЗОС, защото ако кооперацията е собственик на постройката, въз основа на реализираното право на строеж върху държавна земя, не би било необходимо изрично изключване на сградата от общинската собственост, тъй като тя изобщо не се е включвала в обхвата на държавната собственост, а след 1991 г. и на общинската собственост. Ето защо, липсата на акт за учредяване право на строеж от страна на държавата в полза на кооперация, не съставлява пречка да се признае право на собственост на последната върху построени от нея сгради върху държавна земя до 13.07.1991 г. разбира се, нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС , намира приложение, ако са налице и предпоставките на § 1, ал. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за кооперациите от 1991 г. .

Предвид посоченото основно в настоящето производство, ищеца следваше да докаже, че процесната сграда е построена със средства на кооперацията.

 В хода на съдебното дирене бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на  трима свидетели на ищеца. В показанията на св. Н.М. сочи „За магазина в с.С., знам, когато започна да се прави и на какви начала се прави. Не мога да кажа точната година, беше през 1974 – 1975 година. Баща ми работеше, като шофьор в РПК и събота и неделя извън работно време, с транспорт на РПК на доброволни начала ходехме и вадехме тухли от пещта в тухларната в с.М. и ги прекарвахме на строежа в с.С.. Това се правеше събота и неделя, беше една или две съботи или недели.“. Втория доведен от ищеца свидетел Х. Х.Д. сочи „…аз съм служител в кооперацията, този магазин е построен от кооперацията с пари от кооперацията. … От 1973 г. се води в баланса на кооперацията магазина. … Аз работя от 1974 г. в РПК, като счетоводител. Аз съм * не съм ходил на място по време на строежа. … Строителните материали ги купуваше кооперацията, имаше си строителни работници, нашите шофьори на кооперацията превозваха материалите. Член кооператорите също са участвали с доброволен труд. … След 1974 г. са купувани материали, за строежа на този обект, но това не може да се докаже сега, защото тази архива не се пази към момента, защото е изтекъл срока за пазене на тези документи. Щом се строи обекта, значи за него се купуват материалите, не помня, но на фактурите може и да е писали, че са за магазина за с.С. Не мога да кажа, дали към този момент са строени и други обекти на територията на община *.“ Третия свидетел на ищеца Д. Г. Ал.а сочи „В момента работя като *, била съм личен състав. … към настоящия момент работя в кооперацията на трудово правоотношение получавам заплата. Последно съм ходила в магазина през 2012 г., когато предадох обекта на г-н М. При предаването на владението на г-н М, вратата се счупи и влязохме вътре. … От 1993 до 2012 г. аз лично не съм ходила в магазина, защото не е имало повод. Не зная за магазина да е имало спорове за собствеността“.

От посочените гласни доказателства не може да се направи категоричния извод, че процесната сграда е построена със средства на Районна потребителна кооперация Трън. Напротив видно от показанията на св. М. строителството е извършвано от гражданите с доброволен труд, за който не им е било заплащано. Същия сочи, че този труд е полаган в извънработно време, като именно в това време автомобили на РПК са извозвали тухли от тухларната в с. М. до с. С., но той не сочи, за тези тухли да е било заплащано от Районна потребителна кооперация Трън. На следващо място св. Д. посочва, че от съхраняваните от нея документи е видно, че сградата е заведена в баланса на кооперацията през 1973г., тя самата е започнала работа в кооперацията през 1974г., като според утвърдената практика след като сградата е била заведена в баланса през 1973г. към този момент тя вече е била построена. След като тя е започнала работа през 1974г. знае, че са били закупувани строителни материали във връзка със стоеж на магазин, но не е сигурна дали тези материали са били за магазин в *или за друг магазин, тъй като кооперацията е имала в баланса си над 50 магазина. Третата ангажирана свидетелка в показанията си не установява факти свързани със строежа.

На следващо място от ответната страна в производството са ангажирани двама свидетели, а именно: Б.Р.П., който сочи „Аз преди да вляза в казармата, това е 1973 г. магазина се прави, през 1972 г. преди да вляза в казармата. Лично съм присъствал на строежа, поне една година. Магазина се строеше от фамилия П. и Р.. Тези две фамилии строеха този магазин. Имаше хора от селото, майстори, които помагаха също. Не съм чул някой да е плащал за труда на тези майстори. … Лично аз съм помагал и съм карал с колички пясък. Когато се уволних, магазина вече беше готов. … Аз живеех в с. Г. през 1998 г. имам също и къща в с. С., когато дойде да ни извика Т. Д. и ме помоли да отида да му помогна да извади от магазина едни легла, които беше оставил Д., не му знам фамилията, Д. беше дал ключовете на Т.. Като влезахме в магазина всичко беше изпочупено от г-н Н., който беше Директор на РПК. Ние се възмущавахме защото и мивките, бяха надупчени със шила. След това магазина си го взе Т. Д.. Той си го почистваше. … Магазина беше частна собственост, но РПК го държеше.“ и свидетеля Н. Р. Илиева, която от своя страна твърди, че „За магазина знам, че е строен през 1972 г., защото тогава правехме и моята къща и тогава майсторите повечето работеха на магазина. … знам, че магазина е изграден от бате М. и баща ми с приятели слизаха и помагаха за магазина. Никой не им е плащал за този труд. От 1998 г. магазина мисля, че не работеше, а чичо Томи имаше ключ. Е. и С. също имат ключ от магазина. … Магазина, в който са работели моите родители си беше за нас, това е същия магазин, за който говорех преди малко. Моите родители не са имали нотариален акт за магазина. Те си работеха за себе си на никой не са плащали, нито са им плащали, за труда, при строежа на магазина. Не зная дали моите родители са били член кооператори.“

Показанията на последните двама свидетели са последователни и логични относно релевантните факти, а именно момента на строежа и начина, по който е извършен. На първо място св. Петков посочва времето на строежа, като го свързва с момента, когато е постъпил в казармата, същия е категоричен по отношение на лицата, които са финансирани строежа, тъй като са били негови роднини. В случая следва изрично да се посочи, че той не е пристрастен, тъй като той няма права върху сградата от една страна, а от друга пък е кметски наместник. Св. И. от своя страна сочи времето на извършване на строежа на магазина, като го свързва с момент от живота й, който помни, а именно, че именно тогава се е строяла и нейната къща. Тя също е категорична, че магазина се е строял със средства на физически лица, а не със средства на Районна потребителна кооперация Трън.

На следващо място следва да бъде обсъдена и доказателствената стойност на приетите писмени доказателства, посоченото писмо от Областния управител не установява факти, пряко свързани с правния спор, тъй като сочи единствено, че за част от имот №. в кв. * по плана на с. С., общ. Т., отреден за магазин след извършена справка в Архива на „Държавна собственост“ към дирекция „АКРРДС“ не е бил намерен съставен акт за държавна собственост. Няма данни дали справката е обхващала и минал период или е била направена справка единствено дали към настоящия момент посочената част от имот е държавна собственост. В случая както се посочи по отношение на целия имот е налице сила на присъдено нещо по отношение на ищеца, че имота е собственост на наследодателите на ответниците, респ. на последните.

По отношение на Строително разрешение №*/**.1975г., издадено  „за Търговска сграда с площ 152м2 в кв.*, Парцел“за магазин“ с.Стрезимировци на името на РПК, гр.Трън следва да се посочи, че видно от самото му датиране то е издадена след като процесната сграда е била построена, тоест дори и да се приеме, че то е относимо към тази сграда, то е издадено след нейното построяване, което не може да санира обстоятелството, че същата е била построена без надлежно разрешително и без отстъпено право на строеж.

По отношение на Протокол въвеждане в експлоатация ищеца, представен по делото протокол Обр.16 от 11.01.1979г. за въвеждане в експлоатация на „Търговски обект“ *, следва да се посочи, че във връзка с оспорване на автентичността от ответната страна съдът откри производство по чл. 193 от ГПК, в хода на това производство ищеца след като представи оригинала на този документ, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест не ангажира никакви други доказателства, относно неговата автентичност, предвид на което и съдът намира, че същия не следва да бъде ценен като доказателство.

На следващо място съгласно действащото законодателство към 1979г. комисията, която е следвало да приеме обекта и да удостовери годността му за въвеждане в експлоатация е следвало да бъде назначена от председателя Общинския народен съвет. Видно от съдържанието на горепосочения протокол, то комисията която го е съставила не е назначена от Общински народен съвет, а от Председателя на Общинския кооперативен, предвид на това и тя се явява документ, който не е издаден от компетентния орган и поради това и не може да се приеме, че към посочената дата сградата е била въведена в експлоатация.

На следващо място видно от разпита на свидетелите П.и И. след 1998г. имота е бил владян от наследодателите на ответниците, както и лично от ответниците Е.А. и С. Д., които са имали ключове от вратите на сградата. Посочените лица отново видно от свидетелските показания са владели имота от 1998г. до 2012г., като те не са го владели като свой, а като съсобствени имот на всички наследници на които е възстановен и поземления имот. Освен това и ответниците и техните наследодатели са имали съзнанието, че владеят този имот като собствен и дори са иницирали дело срещу Районна потребителна кооперация за заплащане на наемоподобно обезщетение за времето, през което те не са могли да го ползват. Иска им е уважен и решението по него, както се посочи е влязло в сила. Видно от показанията на св. А. при предаване на владението на сградата на св. М. през 2012г. не са могли да отключат с притежаваните от тях ключове и са разбили предната врата. От посоченото може да се направи извода, че ответниците и техните наследодатели за период по-дълъг от десет години са владели имота, като това владение всеки един го е извършвал със съзнанието, че е съсобственик.

От всичко посочено в хода на настоящето производство в условията на пълно и главно доказване ищеца не доказа тезата си, че той е собственик на процесния имот. Придобивното основание, на което той се позовава изисква сградата да е построена със средства и труд на кооперацията. В хода на производството това обстоятелство не беше доказано, напротив доказа се че сградата е построена с доброволен труд и средства на жителите на селото, основно на две фамилии, а не със средства на Районна потребителна кооперация.

На следващо място в хода на производството се събраха доказателства във връзка с наведеното възражение за придобиване по давност от ответниците на сградата. В случая придобиването по давност е допустимо, тъй като ако се приеме, че сградата е била построена със средства на Районна потребителна кооперация, то на основание чл. 3, ал. 2 от ЗОС тя не е общинска собственост, а собственост на кооперацията, тоест може да бъде придобита по този оригинерен способ. Времево давността е изтекла по-скоро във времето, поради което и на това основание дори и да се приеме, че сградата е била собственост на ищеца, то предвид изтеклия давностен срок тя е станала по силата на закона собственост на ответниците.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция в настоящето производство се явява неоснователна и недоказана, предвид на което и предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

По отношение на дължимостта на направените разноски настоящият съдебен състав, след като съобрази изхода на спора, и разпредели отговорността за разноските, счита че на осн чл. 78, ал.2 от ГПК такива следва да се присъдят само в полза на ответната страна, касателно настоящия случай обаче единствено ответниците Е.А.А., К.А.А. и К.Е.А. са представили доказателства за сторени разноски, а именно всеки един от тях е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. Предвид приключването на делото в настоящата инстанция следва да бъде изплатено възнаграждението на особения представител на ответниците В.Е.Л., с ЕГН: ********** ***, Д.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и М.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** 003 04 адв. Ш. в размер на 594.96  лв. от депозита внесен от ищеца.

Така мотивиран СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ-ТРЪН, чрез пълномощника й адв. Д.Й. – ПАК СРЕЩУ

1.           К.Е.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *,

2.           К.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *

3.           Е.А.А. с ЕГН********** с постоянен адрес *** *,

4.           М.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *

5.           С.Й.Д. е ЕГН ********** с постоянен адрес ***,

6.           И.Т.Е. е ЕГН ********** е постоянен адрес ***,

7.           Д.М.Д. е ЕГН ********** с постоянен адрес ***

8.           М.М.Д. е ЕГИ ********** с постоянен адрес ***

9.           В.Е.Л. с адрес ***, ж.к, „Й. Л." бл. * вх.* ет.* с ЕГН **********

10.         Д.П.И. с адрес *** с ЕГН **********

11.         П.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** купел *

12.         Д.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***

искове за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на Масивна сграда-магазии „*", едноетажна със застроена площ от 140 /сто и четиридесет/ квадратни метра, находяща се в с. С*, Община Т*, построена върху държавно място с площ от 1520 кв.м. /хиляда петстотин и двадесет/ квадратни метра, представляващо част от имот пл. № 6 /шести/ в кв. 1 /едно/ по плана на с. Стрезимировци, отредено за строеж на магазин при граници: шосе, И. Т., П. М. и К. К., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация-Трън с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „М.“ №*, представлявана от председателя да заплати на  Е.А.А. с ЕГН********** с постоянен адрес *** парк * сумата от 500,00 лв. /петстотин лева / представляващи съдебно деловодни разноски.

ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация-Трън с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „М.“ №*, представлявана от председателя да заплати на  К.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** * сумата от 500,00 лв. /петстотин лева / представляващи съдебно деловодни разноски.

ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация-Трън с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „М.“ №*, представлявана от председателя да заплати на  К.Е.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *  сумата от 500,00 лв. /петстотин лева / представляващи съдебно деловодни разноски.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ш. възнаграждение за участие в производство в качеството на особен представител на ответниците В.Е.Л., с ЕГН: ********** ***, Д.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и М.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** *в размер на 594.96 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/. Възнаграждението да се изплати от депозитните суми на съда. Да се издаде РКО.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: