В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Тонка Гогова Балтова |
| | | Мария Кирилова Дановска Васка Динкова Халачева |
| | | |
като разгледа докладваното от | Васка Динкова Халачева | |
Въззивно частно гражданско дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 210/24.11.2014 г., постановена по ч.гр.дело №1251/2014 г., К. районен съд е осъдил длъжника Е. Г. О. да заплати на „А.” Е., с.П., сумата в размер на 4 725 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2014 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за държавна такса в размер на 185 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. Недоволен от така издадената заповед за изпълнение в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение е останал длъжникът Е. Г. О.. Жалбодателят счита присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за прекомерно завишени по размер, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли да бъде намален присъдения размер, съгласно дължимото се по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 1600 лв. на 413.40 лв. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК,е постъпил отговор на частната жалба от заявителя в заповедното производство, „А.” Е., с.П.. Въззивният съд при извършената проверка на заповедта при и по повод подадената жалба, констатира следното : Частната жалба като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването се явява допустима, но преждевременно изпратена на Окръжен съд, гр. К. за разглеждане. А това е така, защото във връзка с администрирането на частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК и изпращането й за разглеждане на въззивния съд, първоинстанционният съд следва да се съобрази със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.,постановено по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. В този смисъл в производството по ч. гр.д. № 1251/2014 г. по описа на К. районен съд се установява, че длъжникът в производството, жалбодател в настоящото, е упражнил правото си по смисъла на чл.414 от ГПК да възрази срещу издадената заповед. Заявителят - кредитор по заповедта, търговското дружество е било уведомено за това и за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви своя установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, респ. чл.422 от ГПК. В казуса този срок тече от 03.12.2014 г. и все още не е изтекъл. Преждевременно делото е било изпратено от КРС на КОС, преди да е изтекъл този едномесечен срок, поради което не може да бъде направена в това производство преценката, изискуема се от цитираното ТР № 4/14 г. В смисъла на изложеното следва заповедният съд, преди всичко да установи, дали в надлежния едномесечен срок е депозиран от заявителя в заповедното производство установителен иск. При образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, респ. чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 от ГПК,също следва да се върне. Частната жалба следва да се администрира и се изпрати за разглеждане от въззивния съд, само ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, изпраща и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение или ако е подадено, но в последствие е оттеглено възражението по чл.414, ал.1 от ГПК. В посочените само случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство, съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба. Поради изложеното, следва да се прекрати производството по настоящото дело и същото следва да се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата, предписана в т. 12 от задължителното за съдилищата ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 320/2014 г. по описа на К. окръжен съд. ВРЪЩА делото на компетентния първоинстанционен съд – РАЙОНЕН СЪД, гр. К. за изпълнение на процедурата, предписана в т. 12 от задължителното за съдилищата ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |