М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 41 от 05.09.2019 година
по НОХД № 609/2019 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо
производство (БП) № 101/2019 година по описа на ГПУ – Ново село, преписка с вх.№
1278/2019 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Десислава Садова – Младши прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение на Р.А., роден на *** ***, Ислямска Република Афганистан, пащун, афганистански гражданин, живущ ***, Ислямска
Република Афганистан, без образование, но може да полага подпис, неженен,
неосъждан, за това че на
31.08.2019 година в района между 366-та и 367–ма гранични пирамиди, на
разстояние около 300 метра западно от 366 гранична пирамида, в землището на село
Мезек, област Хасково, влязъл през границата на страната от Република Гърция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Р.А. и адвокат Станислава Шивикова, преупълномощена от служебния защитник - адвокат
С.М., заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на наказания „Лишаване от свобода” и
„Глоба” при условията на чл. 54 от НК в минималните срок и размер.
Участващият по
делото Младши прокурор Десислава Садова поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –
обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна
квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на
подсъдимия. Поради това, Прокурорът
пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК наказания,
които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, с редукцията,
предвидена в чл. 58а от НК и при приложение на института на условното осъждане
по отношение на наказанието „Лишаване от свобода” и наказание „Глоба”, като
държавният обвинител не се ангажира с конкретни размери. Предлага разноските за
превод да останат за сметка на съответния орган.
Производството в съдебната
си фаза протече по реда
на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено
от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това
разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването
на страните и другите участници в производството, постановявайки нарочен Съдебен
акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на
цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанията на подсъдимия Р.А. се подкрепят
от събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата
на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от
обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа
страна, следното, така както и се
твърди в
същия:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 1027 от дата
05.09.2019 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград след справка в Централното бюро за
съдимост при Министерството на правосъдието - София, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият не работи, няма други доходи, както и не притежава моторни
превозно средства (МПС) и недвижими имоти.
Поради
влошените условия на живот в Ислямска Република Афганистан, където живее –
военни действия, бомбардировки, бедност, наличие на враждуващи по между си групировки,
подсъдимият напуска Афганистан нелегално преди около 3 месеца като също нелегално
влиза в Ислямска Република Иран и след това по същия начин (отново нелегално) –
в Република Турция. Иска да отиде във Франция, където смята, че ще му бъде
дадена закрила и където ще може да създаде семейство. След пристигането си в
Турция се установява в град Истанбул, където се запознава с каналджии от
кюрдски произход, които му обещават срещу сумата от 3 100 евро да му организират
нелегално пътуване до Сърбия, а от там срещу още 3 000 евро му обещават да
стигне до Франция.
Около
28.08.2019 година в град Истанбул, Република Турция подсъдимият заедно с още 29
афганистански граждани са събрани от каналджия и натоварени в камион, от където
тръгват за Гърция. Придружавани са от двама каналджии от афганистански произход.
Стигат река, която преминават с помощта на лодка, която каналджиите носят.
Когато стигат на отсрещния бряг каналджиите им обясняват, че са в Гърция.
Прекосяват територията на Гърция за ден и половина.
На 31.08.2019
година вечерта продължават да вървят и стигат до границата на Гърция с
България, като каналджиите ги предупреждават да бъдат по–тихи, за да не ги
открият полицаите. Групата, включително
и подсъдимият, пресича държавната граница между Гърция и България в района между 366-та и 367–ма гранични пирамиди, на разстояние
около 300 метра западно от 366 гранична пирамида, в землището на село
Мезек, област Хасково. После вървят доста дълго време като
стигат до място – поле/нива, точно до асфалтов път, а именно пътя град
Свиленград – село Сива река, област Хасково, където каналджиите им казват да
стоят скрити докато дойдат колите, които ще ги вземат от там. Каналджиите ги
оставят и си тръгват. Почти веднага след това до тях спира микробус марка
„Форд”, модел „Транзит”, бял на цвят с държавен регистрационен номер А 86 94 НН.
Шофьорът слиза без да изгася двигателя на автомобила, отваря страничната врата
и те започват да се качват, като са предупредени да не говорят. Успяват да се качват
19 човека в буса, когато шофьорът им прави знак да преустановят качването и да
се скрият, а той затваря вратата на микробуса. В този момент останалите 3
човека от групата остават отвън (извън микробуса). Тогава идват служителите на
Главна дирекция „Гранична полиция”. Подсъдимият заедно с другите чужди граждани
са задържани от полицейските служители. Последните посочени действия се
наблюдават от свидетеля Д.К., назначен на работа на мобилен пост (камери) за
техническо наблюдение.
От
проведените оперативно-издирвателни мероприятия по случая, са установени точните
време и място на преминаване на държавната граница.
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно описва механизма на извършване на деянието. Признава се за виновен и обяснява причините, провокирали го
да извърши противоправното деяние. В съдебно заседание се признава за виновен
като заявява, че съжалява за стореното, но бил принуден от обстоятелствата да
предприеме това противоправно начинание.
Събирането и
проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на
чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия
по отношение на фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, подкрепени от
приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл.
373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки, Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост и др. Кръгът на гласните
доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на БП,
а именно: А.Г.А., М.С.М., Г.А.К. и Д.П.К., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит
на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници,
така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост и Докладни
записки.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от него в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва това самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3
от НПК, Съдебният състав достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Р.А. е осъществил
състава на престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на
установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните
доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С
деянието си подсъдимият Р.А. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпният
състав по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 31.08.2019 година в района между 366-та и 367–ма гранични
пирамиди, на разстояние около 300 метра западно от 366 гранична пирамида, в
землището на село Мезек, област Хасково, Р.А. е влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта. Т.е. на посочената дата
подсъдимият е преминал държавната граница на страната. Преминаването е
извършено чрез влизане от Република Гърция към Република България. По делото е
безспорно установено, че подсъдимият е преминал границата без съответно
разрешение от страна на надлежните органи на властта – виза или друг еквивалентен
документ за задгранично пътуване, издадени от Министерството на външните
работи, дипломатическите или консулските представителства. Подобно разрешение
не е представено нито на българските гранични власти в момента на задържането
на подсъдимия, нито по-късно, в хода на БП. В този смисъл са налице всички съставомерни признаци от обективната страна на
престъплението по чл. 279, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия
при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и
значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че пресича държавната границата
на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, но
въпреки това е предприел това рисковато преминаване като е целял именно това. Още при подготовката
на своето пътуване с цел преминаване на границата подсъдимият е предвиждал, че
с извършването на това действие се нарушава граничния режим за движение на лица
между две държави, но въпреки ясно формираната представа е пристъпил към
осъществяване на преминаването, като е искал настъпването на последиците от
това – нелегално влизане на територията на Република България.
Наличието
на данни относно влошените условия на живот в Афганистан (родината на
подсъдимия) не обяснява защо е решил, че трябва да премине границата именно
нелегално. Риторично може да бъде зададен въпросът, какво му е пречело да
предприеме легално влизане на територията на Република България, което би имало
същият резултат, но без да се санкционира от закона. След като има данни, че условията
на живот в родината на подсъдимия от доста време са влошени, тогава очевидно
напускането на родното му място не е било толкова спешно, като се има предвид
изтеклият дълъг период от време, който е бил достатъчен, за да се подготви едно
редовно и законосъобразно преминаване на границата през предвидените за това
места и по определения за това ред чрез снабдяване със съответно разрешително.
Изтеклият дълъг период по отношение влошения начин на живот в Афганистан е бил достатъчен
за многократното реализиране на подобна възможност.
Предвид изложеното като пълнолетно
вменяемо лице подсъдимият Р.А. е годен субект на престъплението.
Подсъдимият Р.А. е роден на *** ***, Ислямска Република Афганистан. Афганистански гражданин е. Пащун по произход. Живее в град Логар, Ислямска Република Афганистан. Понастоящем
е настанен в СДВНЧ – Любимец. Без образование е, но може да
полага подпис. Не е женен. Не е осъждан. Не работи към
настоящия момент.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало, младата възраст,
добросъвестното процесуално поведение във фазата на БП и на съдебната фаза и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха престъпната
упоритост и целенасоченост, проявена от
подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни и правилата за
преминаване през държавната ни граница.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид периодичните
случаи на подобни нарушения на държавната граница на Република България и фактът,
че престъплението е извършено от група, състояща се от над 20 човека. За да
прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете
завишеното обществено недоволство и критика към подобни престъпления предвид
граничния район, на територията на който се намира Районен съд – Свиленград и
непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния район към подобни
деяния.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и незачитането
на установения в страната правен режим за преминаване на
границите й.
При определяне вида и размера на наказанията
на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първия принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от
подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 279, ал. 1 от НК се предвиждат
наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв. Съставът на престъплението няма специален минимум, което позволява по принцип замяната
на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание.
Делото протече
по реда на
съкратеното съдебно следствие и следователно наказанието „Лишаване от свобода” следва да се определи по
чл. 58а, ал. 1 от
НК – най-напред по общите правила и след това да
се намали с една трета.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
Съдът постанови Присъдата си при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
но и при наличие на отегчаващи такива и при незавишена обществена опасност на
дееца и завишена такава на деянието като призна подсъдимия за виновен по
обвинението и му наложи справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно: „Лишаване от свобода”
за срок от 9 месеца (малко над минималния размер, предвиден в Общата част на
НК) и наказание „Глоба” в размер на 150 лв., като на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия с една трета. Определяйки
точно тези по вид и размери наказания, Съдът счита, че е намерил подходящия
справедлив баланс между степента на обществена опасност както на деянието, така и
на дееца, които две величини не са еднакви, с всички останали предпоставки за
индивидуализация на наказанията – смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не
следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване от
свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е
наложително да се изтърпя наказанието ефективно. Изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години, считано от влизане в сила на настоящия Съдебен
акт.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” - определен е малко над минималния, посочен в
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия
момент – датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма регулярни доходи,
както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти. Един подобен размер не би го
затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства
в кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми. Следва да
се отчете и факта, че не дължи издръжка на никакви лица. От друга страна Съдът
счита, че подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на
така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така
и в другите страни от Европейския съюз, има множество свободни работни места,
т.е. има недостиг на работна ръка, както в областта на земеделието (предвид
обстоятелството че започна селскостопанската година), така и в областта на
туризма (предвид факта, че започна подготовка за активния зимен сезон), както и
в много други области.
Не са налице условията за
прилагане на чл. 55 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства когато и най–лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института на
условното осъждане, Съдът прецени за
необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните
наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на
подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за постигане
на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно
разноските:
На основание чл.
189, ал. 2 от НПК разноските за преводач за устен превод в размер на 30 лв. на БП
остават за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в размер на 50 лв.
в съдебната фаза остават за сметка на Съда, т.е. остават за сметка на органите,
които са ги направили и така както са били сторени.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)