Решение по дело №1980/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4
Дата: 2 януари 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20193100501980
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Гр.Варна,       .01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІс-в, в открито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА Ц.А

 

                при секретаря Елка Иванова като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.г.дело № 1980 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                С решение №3434/23.07. 2019г., постановено по гр.д. № 8235 по описа за 2018г. на ВРС е допуснато на основание чл.34 ЗС,  да се извърши делба на недвижим имот, представлеващ апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.508.1.5, с площ от 106,94 кв.м., състоящ се от кухня, вестибюл, три спални, баня, тоалетна, входен коридор с балкон и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ №9, ет.1, ап.2, ПИ № 10135.1507.508, при квоти: 7477/10000 / 74,77%/ за Държавата и 2523/10000 / 25,23%/  за Ц.М.Ц., ЕГН **********.

            Срещу решението, в частта относно квотите, при които е допусната делбата е постъпила въззивна жалба от Ц.М.Ц., в която се правят оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Излага се, че собствеността върху имота е възникнала въз основа на това, че наследодателят на ответника е притежавал дворно място, което е било отчуждено по ЗЕПГС и след отчуждаването, в него е построена сграда, в която се намира процесното жилище. Твърди, че при изчисляване на процентите, при определяне на полагащото се обезщетение от построената в дворното място сграда, дяловета не са изчислени правилно. Неправилно е била изчислена и оценката на имотите, като според жалбоподателя, при правилно изчисляван, процента на обезщетените собственици надхвърля 405 от общите части на сградата. Според жалбоподателя, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изследвал и установил във връзка с възстановителното производство каква част от сградата се полага на собственика на терена и съответства ли тази част на описания в АЧДС имот като квота.

                Поради горното, моли съда да отмени атакуваното решение в частта относно квотите и да постанови друго по същество, с което делбата на имота да бъде допусната, като се определят и квотите между съдебителите при съобразяване на процента на полагащото се обезщетение за отчужден имот на праводателя на Ц.Ц..

                Въззиваемата страна- Областен управител на област Варна е депозирала отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното решение. Моли съда да потвърди решението на ВРС.

     Съдът като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Производството е за делба във фазата по допускането.

            В исковата молба ищцецът Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощника -Областен управител на Област Варна търди, че Държавата и ответника  Ц.М.Ц. са съсобственици на недвижим имот, представляващ  апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.508.1.5, с площ от 106,94 кв.м., състоящ се от кухня, вестибюл, три спални, баня, тоалетна, входен коридор с балкон и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ №9, ет.1, ап.2, ПИ № 10135.1507.508, при  квоти , 7477/10000 / 74,77%/ за Държавата и 2523/10000 / 25,23%/  за Ц.М.Ц.. Ответникът е придобил собственост върху имота, по силата на договор  за дарение, обективиран в НА №9/01.06.2012г., вписан в СВ Вана, акт №37, вх.рег. №11200. Държавата е придобила собственост върху имота на основание чл.71, ал.1, ЗДС, чл.104, ал.1, т.9 ППЗДС, като е съставен АЧДС № 7899/04.08.2011г.

Отправено е искане да се допусне делба на имота при квоти: 7477/10000 / 74,77%/ за Държавата и 2523/10000 / 25,23%/  за ответника.

            Ответникът Ц.М.Ц. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание, проведено на 21.11.2018г. е заявил, че признава предявения иск. В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото е навел твърдения, че съсобствеността между него, като правоприемник на основание нотариален акт, обективиращ договор за дарение и Държавата произхожда от обстоятелството, че неговите наследодатели са имали дворно място, което е било отчуждено по ЗЕПГС и върху него е била построена сградата, част от която е процесното жилище. Излага твърдения, че определените при възстановителното производство за обезщетяване квоти между него и Държавата не са правилно изчислени. На база собствеността върху земята същия притежава повече от 40% от общите части на сградата.

            От представеното по делото заверено за вярност копие от АЧОС № 7899/04.08.2011г. се установява, че Държавата е придобила собственост върху 74,77% ид.ч. от недвижим имот-апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.508.1.5, със зактроена площ от 106,94 кв.м., състоящ се от кухня, вестибюл, три спални, баня тоалет, входен коридор, балкон със съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

От договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА 9, том 2-ри, рег.№2057, дело №91/2012г., е видно, че Милан Ц.Ц. и Х.К.Ц. са дарили на Ц.М.Ц. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ №9, представляващ 25,23% ид.ч. от апартамент №2, ет.1, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.508.1.5, с площ от 106,84 кв.м., съгласно документ за собственост, а по схема на АГКК с площ от 106,94 кв.м., находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.1507.508, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

По делото е представено заверено за вярност копие от молба от М. Ц.Ц., Н. Ц.Ц. и С. Ц.Ц. *** от 21.01.2005г., с която молителите като собственици на 25,23% ид.ч. от съсобствен с държавата апартамент, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ №7-9 са отправили предложение за ликвидиране на съсобствеността чрез доброволна делба или изкупуване на ид.ч. на молителите от страна на държавата.

Представено и писмо от Областен управител на област Варна, с което е отправена покана до Ц.М.Ц. за извършване на доброволна делба на процесния имот от 28.08.2017г.

     Така установената фактическа обстановка овуславя следните правни изводи на съда:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ  апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.508.1.5, с площ от 106,94 кв.м., състоящ се от кухня, вестибюл, три спални, баня, тоалетна, входен коридор с балкон и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ №9, ет.1, ап.2, ПИ № 10135.1507.508.

Ответникът се легитимира като собственик на 25,23% ид.ч. от апартамент №2, ет.1, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.508.1.5, с площ от 106,84 кв.м., съгласно документ за собственост, а по схема на АГКК с площ от 106,94 кв.м., находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.1507.508, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж  върху дворното място на основание договор за дарение, обективиран в НА № 9/2012г., сключен между него от една страна и Милан Ц. и Христина Калчева, от друга. По делото не са ангажирани доказателства, относно основанието за придобиване на собствеността върху процесния имот от страна на праводателите на ответника. Ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства , от които се установява, че същият е наследник на М. Ц.Ц. и Х.К.Ц. и е придобил права върху притежаваното от тях имущество, включително и върху процесния имот,  на основание наследяване, поради което са и ирелевантни за настоящото производство твърденията на ответника за неправилно изчисляване и определяне на полагащото се обезщетение на отчуждените собственици.

Следва да се отбележи, че не се навеждат твърдения и не са представени доказателства, Ц.Ц. да е бил страна в отчуждителното и обезщетителното производство, както и относно правата на собственост, които страните са придобили въз основа на решенията, постановени в тези производства. Съгласно заявеното от ответника, правата му в съсобствеността произтичат от правна сделка, сключена с лицата, които са получили обезщетение за отчужден имот. Обема на придобитите от него права е посочен в договора за дарение

С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на 74,77% ид.ч. от процесния имот, а ответникът на 25,23% ид.ч. от същия имот, на основание договор за дарение, обективиран в НА № 6/2012г.

Предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде уважен, като се допусне делба на процесния имот както следва:  74,77% ид.ч. за Държавата и 25,23% ид.ч. за ответника Ц.М.Ц..

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №3434/23.07. 2019г., постановено по гр.д. № 8235 по описа за 2018г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: