№ 21
гр. Ямбол, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.З.А.. от гр.*, подадена от пълномощника му
адв.Г.Д., против Решение №293/14.10.2021г. на Ямболски районен съд, постановено по
гр.д. №20212330101696, в частта, с която е допусната делбата при равни квоти на недвижим
имот в гр.* представляващ жилище-апартамент №2 с площ от 75,15кв.м. и с идентификатор
№87374.537.52.1.23, който е подробно индивидуализиран.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция
в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорен е
изводът на съда, че придобиването на имота е по време на брака при наличието на
съвместен принос на съпрузите. Неправилно районният съд се позовал на практика на ВКС,
като въззивникът сочи друга практика на ВКС, според която паричните влогове на
съпрузите са тяхна лична собственост, т.е. не се налага да се провежда доказване за начина
на набиране на средствата по същите, противно на приетото от съда. Оплакването на
въззивника е, че при постановяване на решението съдът не е отчел обстоятелствата, че
имотът не е придобит чрез договор за покупко-продажба, а при участие единствено на
съпруга на проведена публична продан от ЧСИ и пълният размер на цената от 41 010лв. е
заплатен от негова лична разплащателна банкова сметка, която не е влогова, по която сметка
са постъпвали плащания с различен произход във връзка с осъществяваната от него
търговска дейност, или плащането е извършено с лични средства, т.е. липсва съвместен
принос при придобиването на имота по смисъла на чл.21, ал.1 от СК. Сочи, че доколкото
паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21, ал.1 СК от 2009г. като общо
имущество на съпрузите, за тях следва да се приеме статута на „друго лично имущество" по
см. на чл. 23, ал.1 СК (2009г.), в който смисъл е Решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. №
914/2016г. на ВКС, 2-ро гр. отделение. В обобщение въззивникът сочи, че независимо, че
придобиването на вещното право е по време на брака, то не е в резултат на съвместен
принос, имотът не е придобил статут на съпружеска имуществена общност, а е лична негова
собственост и поради липса на съсобственост делба по отношение на същия имот не би
следвало да се допуска.
По тези съображения моли за отмяна на решението на първата инстанция в
1
оспорената му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъде
отхвърлен иска за делба на недвижимия имот.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Н.М. не е подала писмен отговор и не е
изразила становище по жалбата.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.Д., който пледира за уважаване на
жалбата и за присъждане на разноските съобразно изхода от делото.
Въззиваемата страна Н.М., чрез пълномощника си адв.в.м.ринова, в о.с.з. оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната
му част, като подробни съображения излага в писмена защита.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства
и приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.
Ищцата Н.С.М. от гр.* е предявила срещу ответника В.З.А.. от гр.* иск за делба
на прекратена СИО - един лек автомобил марка "Нисан" и недвижим имот - апартамент в
гр.* на ул.* с идентификатор 87374.537.52.1.23 по КК на гр.*. Ищцата е поискала делбата на
посочените движима вещ и недвижим имот да се допусне при равни квоти.
С подадения отговор на исковата молба ответникът В.А. е оспорил иска за делба
на недвижимия имот с възражение за пълна трансформация на лично имущество и наведени
доводи, че цената на апартамента е заплатена от него, от негова лична банкова сметка, с
лични средства.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на
анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Установено е, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на
20.02.1999г. и е прекратен през 2021г. с влязлото в сила на 10.04.2021г. решение на ЯРС,
постановено по гр.д.№2868/2020г.
Спорният апартамент в гр.* е придобит възмездно по време на брака на
съпрузите, закупен е на публична продан по реда на чл.487-496 ГПК. Като наддавач в
проданта е участвал съпругът В.А., който е обявен за купувач на имота и с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 25.04.2017г. по изп.д. 367/2014г. на ЧСИ с рег. №878 в
КЧСИ имотът му е възложен за сумата 41 010лв. Не е спорно и е установено с представените
от ответника писмени доказателства, че цената за имота е заплатена от бившия съпруг -
ответника, със средства от негова лична банкова сметка, от която са извършени преводи по
сметката на ЧСИ за цената на имота, включително задатъка за участието в наддаването и
дължимите такси.
Ищцата е представила нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот,
от който е установено по делото, че на 09.09.2014г. бившите съпрузи са продали друг
придобит по време на брака им недвижим имот за сумата от 20 000 лв.
Разпитаната по делото като свидетел М.М. -сестра на ищцата, е дала показания,
според които по време на брака между страните грижите за семейството, за детето и за
домакинството е полагала основно ищцата. Последната работела, ответникът също работел,
а бюджетът на семейството бил общ. За делбения имот свидетелката е поддържала, че е
закупен от съдия-изпълнител през 2017г., като парите за него бившите съпрузи събирали с
години. Преди това продали друг техен имот за сумата 50 000лв. и според свидетелката с
тези пари бил закупен делбеният апартамент.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение в
обжалваната му част ЯРС е допуснал делбата на процесното жилище между ищцата и
ответника при равни квоти. За да постанови този резултат, позовавайки се на практика на
ВКС съдът е приел, че имотът е придобит в режим на СИО при приложение на
презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос и не представляват лична собственост
вещните права, придобити със средства от паричен влог (банкова сметка) на единия съпруг,
набрани по време на брака. Относно трансформацията на лично имущество по чл.23 СК
съдът е посочил, че същата е приложима за личното имущество, посочено в чл.22 СК -
придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в
нормата и не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия
2
съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. Посочил е, че ако
съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на
вещно право, заплатено с негов влог, същият носи тежестта на докаже, че влогът е негово
лично имущество по чл.22 СК или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход,
но в случая ответникът не е провел такова доказване.
Решението на първата инстанция в оспорената му част е валидно, допустимо и
правилно.
По делото е безспорно установено, че спорният недвижим имот е придобит по
време на брака на страните при действието на новия Семеен кодекс от 2009г.
За заварени от новия Семеен кодекс бракове се прилага законовия режим на
съпружеска имуществена общност (СИО), щом съпрузите не са уредили отношенията си с
брачен договор или не са избрали режим на разделност, както е в настоящия случай. И
новият СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобиване на вещни права по
време на брака в резултат на съвместен принос ( чл.21, ал.1 СК), който се предполага до
доказване на противното - чл.21, ал.3, вр. с ал.1 СК, независимо от това на чие име са били
придобити вещните права. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на
брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по
смисъла на чл.22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична
трансформация, съгласно чл.23 СК. По сега действащия Семеен кодекс от 2009г. паричните
влогове на съпрузите са изключени от режима на съпружеската имуществена общност, тъй
като не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК, но няма основание да се приеме
разбирането на въззивника, че придобиването на вещни права със средства от паричен влог
на единия съпруг опровергава презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК.
За да направи този свой извод въззивният съд възприема и споделя практиката на
ВКС по Решение №126/31.01.2020г. по гр.д.№352/2019г. на Второ г.о., с което е преодоляна
и променена сочената от въззивника друга практика на ВКС, както и тази, формирана с
Решение №86/14.07.2016г. по гр.д.№ 914/2016г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение
№168/30.11.2016г. по гр. д. №2411/2016г. на ІІ г. о. на ВКС и Решение №264/21.03.2017г. по
гр. д. №2060/2016г. на ІV г. о. на ВКС, с която практика се приемаше, че придобитото по
време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е
статута на паричните средства, вложени в придобиването и че когато новопридобито при
действието на СК от 2009г. имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг, то
презумпцията на чл.21, ал.3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично
имущество, като в случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за
набирането на наличните по него средства, разполага с възможността да защити правата си
по реда на чл.30 СК.
Със соченото Решение №126/31.01.2020г. по гр.д.№352/2019г. на Второ г.о. на
ВКС, изхождайки от прогласените от СК принципи на семейните отношения и търсейки
волята на законодателя при сравнителен анализ на уредбата на имуществените отношения в
СК от 1968г., от 1985г. и от 2009г., ВКС е дал отговор на поставения по делото въпрос,
приемайки че не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на
единия съпруг, формиран по време на брака се придобиват вещни права и в този случай
намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК. В същото решение е прието, че ако
съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на
вещно право, заплатено с негов влог, той трябва да установи или че влогът е негово лично
имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и
презумпцията за съвместен принос е опровергана.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд счита, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса, разяснена му изрично с доклада на първата инстанция
по чл.146 ГПК, не е установил по реда на пълното и главно доказване, че за придобиване на
собствеността върху процесния имот са вложени негови лични средства. Ответникът, сега
въззивник, не е ангажирал каквито и да е доказателства за произхода на средствата, с които
е платена цената за закупеното жилище. Обстоятелствата, че като наддавач в публичната
продан, при която е придобит имота е участвал само съпругът и само той от неговата
банкова сметка е платил продажната цена, нямат значение за извода за придобиването на
имота в режим на СИО, тъй като тези обстоятелства не са предвидени в разпоредбата на чл.
21, ал.1 СК като факти, които изключват придобиването на имота в СИО. Ищцата изрично е
възразила на твърденията в отговора на исковата молба и е поддържала, че продажната цена
за спорния имот е заплатена със семейни средства, представляващи получената от страните
3
сума по договора за продажба от 09.09.2014г. на притежавания от двамата съпрузи имот в
режим на СИО и е ангажирала гласни доказателства за това. Съдът счита, че от събраните
по делото гласни доказателства се налага извод, че ответницата е провела насрещно
доказване, внасящо съмнение в осъществяването на твърдените от ответника факти, от
които той черпи права, а изводи, че произходът на вложените средства е личен
(извънбрачен) не могат да почиват на предположения. Както се посочи, само по себе си
обстоятелството, че цената за имота е платена със средства от лична сметка/влог на съпруга,
не води до преобразуване на лично имущество и до опровергаване на презумпцията по
чл.21, ал.3 СК.
С оглед изложеното съдът приема, че придобиването на процесния имот от
страните по делото е в режим на съпружеска имуществена общност по силата на
разпоредбата на чл.21, ал.1 СК, доколкото оборимата презумпция за съвместен принос по
чл.21, ал.3 СК не е оборена от ответника по реда на пълното и главно доказване. При
прекратяването на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни – чл.28 СК. Ето
защо правата на страните в съсобствеността, при които следва да се допусне делбата са
равни, по 1/2 ид. част за ищцата и за ответника.
Като е достигнал до същите правни изводи и е допуснал делбата на спорния
недвижим имот при равни за страните квоти, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото пред въззивната инстанция право на разноски за тази
инстанция има въззиваемата страна, но същата не заявява претенция за разноски и такива не
се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №293/14.10.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №20212330101696, в частта, с която е допусната делбата при равни за
съделителите квоти на недвижим имот в гр.* представляващ жилище-апартамент №2 с
площ от 75,15кв.м. и с идентификатор №87374.537.52.1.23.
В останалата му част Решение №293/14.10.2021г. на ЯРС по гр.д.
№20212330101696 като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване през ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4