№ 19734
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110128363 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. И. Х., ЕГН **********,
с която ищецът е предявил осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
срещу ПРБ за сумата 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на обвинение по ДП № 3382 ЗМК 2316/2017 г. по описа на 07 РУ-
СДВР и пр. пр. № 25303/2017 г. по описа на СГП, наказателно производство по което било
прекратено с постановление от 11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.06.2018 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 26.10.2017 г. бил арестуван от органите на 07 РУ – СДВР и
задържан за 24 часа, като преди изтичане срока на задържане му били повдигнати обвинения
за извършването на престъпления с правна квалификация чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл.
150, ал. 1 НК, за които били образувани ДП № 3382 ЗМК 2316/2017 г. по описа на 07
РУ[1]СДВР и пр. пр. № 25303/2017 г. по описа на СГП. Сочи, че последвало задържане за
още 72 часа, след което бил задържан в продължение на два месеца в следствения арест.
Твърди, че изживял огромен шок, измъчвал се, че е в затвора, заобиколен от престъпници, а
не бил извършил престъпление, тревожил се, че може да не излезе жив от затвора или че ще
бъде освободен след дълъг период от време, изпитвал страх, тъй като въпреки
доказателствата, установяващи неговата невиновност, ответникът не предприемал действия
по прекратяване на образуваното наказателно производство. Посочва, че с постановление на
СРП от 27.11.2017 г. производството било изпратено по компетентност на СГП с данни за
извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК – опит за убийство. Поддържа, че
въпреки липсата на повдигнато обвинение за извършено престъпление с посочената правна
квалификация за периода от 29.11.2017 г. до 11.06.2018 г., ищецът непрекъснато се
страхувал, че може да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 15
години, като се намирал в състояние на „фактическо наказателно обвинение“ по смисъла на
ЕКЗПЧОС. Твърди, че поведението на ответника, който въпреки всички процесуални
1
усилия на ищеца и неговия защитник, продължавал да поддържа обвинението, довело до
чувство на безнадеждност, обреченост и несигурност, задържането под стража наложило
ищецът да повтори академичната година в университета, в който бил студент. Сочи, че през
времето на провеждане на наказателното производство изпитвал постоянен страх, че може
да бъде осъден за нещо, което не е извършил, както и срам, тъй като информацията за
повдигнатите срещу него обвинения и задържането му под стража достигнала до
семейството, близките и приятелите му. Посочва, че в резултат от преживяното има
психологически и емоционални проблеми, постоянно бил в депресия, често се самоизолирал
и не искал да се вижда с никого, започнал да проявява безпричинна агресия и нетипична за
него раздразнителност, плашел се от отворени пространства и сънувал кошмари, дълго
време не успявал да се съсредоточи и да върши задълженията си, чувствал се пропаднал, не
виждал смисъл в живота. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Сочи, че постановлението
за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не е влязло в сила, съответно
не е стабилизирано. Релевира възражение за частично погасяване по давност на претенцията
за присъждане на законна лихва. Оспорва твърдяните неимуществени вреди да са
настъпили, както и да са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника,
което не било противоправно. Позовава се на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като твърди, че
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането и поради това обезщетението следва да
се намали. Оспорва предявения размер на претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като твърди, че същата е прекомерна. Счита, че част от
твърдените в исковата молба вреди са резултат от действия на трети лица. Оспорва да е
разпространявал информация за воденото наказателно производство. Сочи, че наказателното
производство е приключило в досъдебната му фаза, като разследването е с разумна
продължителност от осем месеца. Поддържа, че не се установява в хода на наказателното
производство да са извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца,
предвид което да са му били причинени притеснения и неудобства, свързани с многократно
призоваване и явяване пред разследващите органи. Оспорва по размер и претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, като твърди, че същите са
недоказани и прекомерно завишени. Моли за отхвърляне на иска.
От служебно извършените справки съдът констатира, че е налице висящо гр.д.
№33837/2022 г. по описа на СРС, 44 състав по предявен от Д. И. Х. срещу ПРБ осъдителен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за сумата от 6000 лв. – дължимо
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от незаконно
повдигнато му обвинение в извършване на престъпления по ДП № 2316/2017г. по описа на
07 РУ-СДВР, пр.пр. № 45729/2017г. по описа на СРП, пр.пр. № 25303/2017г. по описа на
СГП, изразяващи се в направени разходи за адвокатска защита в наказателното
производство ведно със законната лихва считано от 23.06.2019г. до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в
2
същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство (Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013
г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2019 г. на
ОСГТК на ВКС). Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното
дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му
решаване.
В случая са налице две висящи дела, по които ищецът е предявил вземания съответно
за неимуществени вреди пред настоящия състав и за имуществени вреди пред СРС, 44
състав, които вреди се претендира да са резултат от един и същ правопораждащ факт, а
именно - незаконно повдигнато му обвинение по ДП № 2316/2017г. по описа на 07 РУ-
СДВР, пр.пр. № 45729/2017г. по описа на СРП, пр.пр. № 25303/2017г. по описа на СГП за
престъпления по чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 150, ал. 1 НК, вкл. фактическо
обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, по което не е бил привлечен като
обвиняем.
Въпросът дали е налице повдигнато обвинение в извършване на престъпление и
последващо прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство, както и
налице ли е фактическо обвинение, са предмет на доказване и в двете производства. С оглед
субективния идентитет на страните и посочените общи факти от фактическия състав на
съдебно предявените вземания висящото по-рано заведено дело – гр.д. № 33837/2022 г. има
значение за повдигнатия пред настоящия състав спор, доколкото страните и съда ще са
обвързани от силата на пресъдено нещо по отношение тези факти.
Предвид изложеното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и с оглед избягване на
противоречащи си съдебни актове производството по настоящото дело следва да бъде
спряно до приключване с влязъл в сила акт на гр.д. №33837/2022 г. по описа на СРС, 44
състав.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д. № 28363/2023 г.,
по описа на СРС, 118 състав, до приключване с влязъл в сила краен съдебен акт на
производството по гр.д. №33837/2022 г. по описа на СРС, 44 състав.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.04.2024 г., с което разглеждането на делото е
насрочено за открито съдебно заседание на 17.05.2024 г. от 09,25 ч.
Определението в частта за спиране на производството подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред СГС.
Да се връчи препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4