Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 13389 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20210791 от 29.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 5595/2020 г., по описа на СРС, 113-ти
състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на В.И.Ф., ЕГН ********** от длъжността „стругар,
фрезист” при Поделение за пътнически превози-София при БДЖ-Пътнически превози ЕООД
с адрес гр.София, бул.*********извършено със Заповед №Д-233/30.10.2019 г. на
директора на Поделение за пътнически превози-София при БДЖ-Пътнически превози
ЕООД; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ В.И.Ф., ЕГН **********
на длъжността „стругар, фрезист” при Поделение за пътнически превози-София при
БДЖ-Пътнически превози ЕООД; осъден е Поделение за пътнически превози-София при
БДЖ-Пътнически превози ЕООД да заплати на В.И.Ф., ЕГН **********, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 4 596.00 лв.,
представляваща обезщетение за времето от 20.09.2019 г. до 06.01.2010 г., през
което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната
лихва, считано от 03.02.2020 г. до плащането.
В законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от ответника
Поделение за пътнически превози-София при БДЖ-Пътнически превози ЕООД с
изложени доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на
постановеното от първата инстанция решение в частта, с която са уважени
предявените искове. Според въззивника съдът се е произнесъл по нередовна искова
молба, тъй като от страна на ищеца не са били изложени факти за това кога е
било прекратено трудовото му правоотношение, от кой момент ищецът твърди, че му
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Освен това при постановяване на
решението съдът не е съобразил, че с исковата молба ищецът не е посочил как му
е връчена заповедта, от къде и от кога твърди, че е прекратен трудовия му договор.
Сочи, че трудовият договор се прекратява с връчване на заповедта за
дисциплинарно уволнение или от деня на
нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Поддържа,
че в случая заповедта от 30.10.2019 г. е била изпратена на ищеца с препоръчано
писмо с обратна разписка, като същата е била връчена на ищеца на 20.11.2019 г. Чрез
приетата в производството СГрЕ е установено, че подпис на обратната разписка не
е бил положен от ищеца. На това основание съдът приема, че ответникът не е
доказал, че заповедта е връчена на ищеца. С оглед това оставя без уважение
направеното възражение за изтекла погасителна давност. Доколкото в
производството е доказано, че заповедта е връчена и получена на адреса на ищеца
заявява, че изводът на съда е неправилен. Същевременно съдът приема, че
трудовото правоотношение е прекратено с цитираната заповед на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ, но без да посочи дата на която това е станало. Заявява, че
установената съдебна практика на ВКС приема, че когато писменото изявление на
работодателя за прекратяване на трудовия договор е станало, чрез изпращане на
препоръчано писмо с обратна разписка, за да е осъществено надлежно връчване по
пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко
друго връчване, което е допустимо спрямо общите правила, уредени в чл.42 и
чл.44 ГПК, както и правилата на специалния закон – чл.36 от Закона за
пощенските услуги. С достигане на изявлението на работодателя на посочения от
работника адрес, работодателя е изпълнил задължението си за връчване на
заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие и
от този момент трудово правната връзка следва да се счита прекратена. Поддържа,
че в случая иска за отмяна на дисциплинарното уволнение е предявен след
предвидения в чл.358, ал.1, т.2 КТ двумесечен срок от връчване на заповедта за
това. Ищецът не е оспорил получаване на заповедта с писмо с обратна разписка на
20.11.2019 г., а в проведеното с.з. на 19.08.2020 г. процесуалния му представител
заявява, че не може да уточни от къде и от кога доверителят му е узнал за
извършеното уволнение. Това обстоятелство не е било изследвано от съда при
съобразяване, че именно ищецът е представил заповедта с подаване на исковата
молба. Освен това, ако заповедта за уволнение не е връчена надлежно, то, тогава
трудовия договор не е прекратен и каква отмяна на дисциплинарно уволнение се
иска в производството. Въпреки липсата на мотиви на съда по този въпрос е
уважена претенцията по чл.225, ал.1 КТ и на ищеца е присъдено обезщетение за
времето от 20.11.2019 г. до 20.05.2020 г. След като съдът приема, че ищецът е
останал без работа от този момент, каквито са и твърденията на ответника, то тогава
от този момент тече двумесечния срок за обжалване на заповедта и той е
пропуснат /изтекъл е на 20.01.2020 г./. Като абсурдни сочи изводите на съда, че
ответника е следвало да докаже как и от кой момент ищецът е получил заповедта.
В решението липсва извод за това от кога и как е прекратен трудовия договор, за
което съдът е формирал изводи, че е в резултат на незаконно уволнение. По
същият начин следва да се считат за връчени и писмото на работодателя, с което
са изискани писмени обяснения и декларацията по чл.333 КТ. Същите са изпратени
и получени на 16.10.2019 г. на адреса на ищеца. С оглед това решението, в
частта, с която е прието, че работодателя не е спазил задължението си да поиска
преди налагане на наказанието обяснения на работника е незаконосъобразно и
необосновано. Идентичен извод се налага и за формирания извод, че работодателя
не е спазил задълженията си да поиска мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекция
по труда, тъй като ищецът е пропуснал да декларира обстоятелството, че има
психично заболяване, което попада в посочените в Наредба № 5/20.02.1987 г. и се
ползва със закрилата по чл.333 КТ. Тъй като медицински документи за такова
заболяване не са представени на работодателя в хода на дисциплинарното
производство, то, за работодателя не възниква задължение служебно да събира
доказателства за тях и съответно да спазва изискванията на сочената разпоредба
като изисква разрешение за уволнението му преди това.
Поддържа, че решението има
несъответствия и съществени пороци при формиране на изводи за основателност на
претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение както и периода за това. Съдът е приел, че ищецът е понесъл такива
вреди в рамките на периода 20.11.2019 г.-20.05.2020 г. и е определил по реда на
чл.225, ал.1 КТ сумата 5265.66 лв., а в диспозитива на решението е посочен различен
период 20.09.2019 г.-06.01.2010 г. и сумата 4596.00 лв. Освен това ищецът не
представя трудова книжка за установяване на обстоятелството, че е останал без
работа и доходи шест месеца след уволнението. Неправилно съдът е приел, че това
обстоятелство се установява чрез представено от НАП писмо от 04.09.2020 г. Поради това и съдът неправилно уважава
претенцията по чл.225, ал.1 КТ за период, за който не са налице сочените
предпоставки.
Същевременно работникът не оспорва,
че в периода 01.09.2019 г.-09.09.2019 г. не е бил на работа, поради което с
действията си е осъществил състава на чл.187, ал.1, т.1, пр.3 КТ вр. чл.190,
ал.2 КТ.
Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца В.И.Ф.. В с.з.
на 19.04.2021 г. е изразено становище от процесуалния представител, че
подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение. Моли за потвърждаване
на постановеното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието
на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в една част. Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира следното:
Производството е образувано по
предявени от В.И.Ф. срещу ответника Поделение за пътнически превози-София при
БДЖ-Пътнически превози ЕООД кумулативно обективно съединени искове, (съобразно
допуснатото изменение на предявените искове в проведеното на 16.09.2020 г.
открито съдебно заседание) както следва: 1) за признаване за незаконно на
наложеното му наказание дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди
уволнението й длъжност „стругар, фрезист” при ответника – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, и 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца,
следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение в
размер на 4 596.00 лв. за периода от 20.11.2019 г. до 20.05.2020 г.
Страните не спорят и се установява
чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства /трудов договор
№105/10.01.2019 г./, че между страните е съществувало трудово правоотношение за
неопределен срок, по силата на което ищецът е заемал длъжността „стругар,
фрезист”, при основно трудово възнаграждение в размер на 766.00 лв.
Установява се, че със заповед №Д-233/30.10.2019
г. на директора на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл.190,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 189, ал.1 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, за това че работникът не се е явил
на работа на следните дати – 01.09.2019 г., 03.09.2019 г., 04.09.2019 г., 05.09.2019 г., 08.09.2019 г. и 09.09.2019 г., с което е
осъществил нарушение на трудовата дисциплина и е довел до нарушен Работен
график на цех „ ЕМО и РП” във ВД „Надежда”, с което е създал затруднения при
изпълнение на възложените задачи. В заповедта е посочено и, че преди налагане
на дисциплинарното наказание ищецът не е дал писмени обяснения, въпреки
предоставената му възможност.
Страните спорят за това дали на
работника ищец е била връчена заповедта за уволнение и кога е станало това,
респ. кога работникът – ищец е узнал за издадената заповед и от кой момент е
прекратено трудовото му правоотношение, респ. от кой момент се дължи на ищеца
заплащане на обезщетение по реда на чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа
поради незаконно уволнение.
Трудов договор се прекратява по
начините и предпоставките, изрично предвидени в КТ. Сред тях са тези за
прекратяване без отправяне на едностранно предизвестие. В случаите на
прекратяване на трудовоправната връзка без предизвестие по силата на чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ прекратяването настъпва от момента на получаването от насрещната
страна на писменото изявление за това. Без значение за настъпването на такава
правна последица е дали изявлението е съобразено или не с изискванията за
мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на
правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността
на прекратяването, преценката за която се прави към момента на настъпването му.
Изявления за прекратяване, отправени след друго вече получено и произвело
действие, не водят до такава правна последица и не внасят каквито и да е
изменения в първото. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 332 от 28.10.2014 г. по гр.д. № 1350/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
което се възприема от настоящия състав.
В производството е установено, чрез
представените пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на
експерта по приетата пред СРС единична СГрЕ, чийто изводи настоящият състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, че изпратените от работодателя –
ответник до работника – ищец: писмо с искане на обяснения с
изх.№66-06-99/19.09.2019 г. и писмо със Заповед №Д-233/30.10.2019 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение не са връчени, респ. получени от работника
лично, както е посочено в съставените известия. Както е посочено в констатациите
на експерта по СГрЕ подписът за получател с посочени имена В.И.Ф. в известие за
доставяне с дата 16.10.2019 г. (на л.32 от делото на СРС) и известие за
доставяне с дата 20.11.2019 г. (на л.30 от делото на СРС) не са положени от ищеца
В.И.Ф..
С оглед така установените факти
правилно и законосъобразно СРС е приел, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца не е била връчена лично на
последния на посочената от работодателя дата – 20.11.2019 г. с връчване на
писмо с обратна разписка. Доводите на ответника, че заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е била връчена редовно на 20.11.2019 г. след като е
изпратена на неговия адрес, съдът намира за неоснователни. В производството не
е установено, че заповедта за уволнение е била връчена надлежно /редовно/ на
посочената дата на друго лице-представител на адресата – работник, пълнолетно
лице от домашните му, негов работодател и прочие при спазване правилата на
чл.42, чл.44, чл.46 ГПК. Действително, както е посочено в Решение №
39/27.02.2012 г. по гр.д.№ 410/2011 г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК,
което се споделя от настоящия състав, за да е осъществено надлежно връчване по
пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко
друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила , уредени в чл.46 и
чл.47, във вр. с чл.41, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.42 и чл.44 ГПК, както и
съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските услуги. Доколкото
редовно връчване на посочената дата 20.11.2019 г. не е било извършено лично на
адресата или на друго лице при спазване правилата на ГПК и ЗПУ, то, фактическия
довод на ответника за това се явява неоснователен.
Както е посочено в Решение № 433 от
27.11.2012 г. по гр.д. № 1381/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 ГПК, за начален момент, от който започва да тече срокът, в който
може да се упражни потестативното право на работника или служителя да иска
отмяна на незаконното уволнение, се приема денят, в който актът, засягащ
правата му, е произвел правно действие. В случаите, когато се оспорва
законността на прекратяване на трудовото правоотношение (извън случаите на
дисциплинарно наказание), законът принципно не свързва началото на съответния
срок с връчването на заповедта или друг акт, с който се извършва
прекратяването. И това е така, защото при прекратяването с предизвестие ефектът
на действието не настъпва с момента на получаването му от адресата, а едва с
изтичане срока на предизвестието, или на съответната му част - чл. 335, ал. 2 КТ. Потестативното право на работника или служителя да иска отмяната на
незаконното уволнение възниква с настъпването на правния ефект на акта за
прекратяване на трудовото правоотношение, което в случаите, при които е
извършено прекратяване с предизвестие, е денят, в който предизвестието е
изтекло.
Дисциплинарното наказание се смята
за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за
дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното
съществено съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено.
При липса на проведено доказване от
страна на работодателя кога е връчена редовно на ищеца заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, при правилно разпределена
доказателствена тежест в процеса от СРС, настоящия състав намира, че работникът
е узнал нейното съдържание най – късно на 03.02.2020 г. /дата на подаване на
исковата молба в съда/. Чрез представените в производството писмени
доказателства се установява, че най-ранният момент, в който ищецът е могъл да
узнае нейното съдържание е 04.12.2019 г. при връчването му на известие за
доставяне от 02.12.2019 г. /л.73 от делото на СРС/, с което му е връчено
писмо от 29.11.2019 г. /л.74 от делото на СРС/ за явяване при работодателя за
представяне на трудовата книжка за оформяне и приключване. Доколкото обаче за
тази по-ранна дата не са ангажирани конкретни доказателства от ответника,
сочещи за узнаване съдържанието на заповедта от страна на ищеца, съдът намира
че дата на узнаване съдържанието на заповедта е датата на подаване на исковата
молба – 03.02.2020 г. Именно от този момент трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 189, ал.1 от КТ и на тази дата на последния е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Настоящият състав споделя напълно и приетото в Решение №
2171/09.01.2007 г. по гр.д. № 831/2004 г. на ІІІ г.о. ВКС, в което е изразено
становище, че изброяването в разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ не е изчерпателно.
То има за цел да гарантира фактът на узнаване на уволнението – достигането на
писменото волеизявление на работодателя до неговия конкретен адресат – чл.335 КТ. Този факт е от съществено значение в трудовото право, тъй като определя
моментът на прекратяване на договора, а от тук и броенето на срокове по чл.194,
ал.1 и чл.358, ал.1, т.2 КТ. Той е от значение и в друга насока – открива
възможност на работника или служителя да заведе иск за отмяна на незаконно
уволнение и други свързани с него искове, дори и работодателят да поддържа в
процеса, че трудовия договор не е прекратен поради липса на данни за връчване
на заповедта по реда на чл.195, ал.2 КТ.
В настоящия случай, както бе
посочено категорични са доказателствата, че най-късно на 03.02.2020 г. ищецът,
сега ответник по жалбата, е узнал същественото съдържание на заповедта за
дисциплинарно уволнение.
При така изложеното направеното с
отговора на исковата молба от ответника, възражение за изтекла погасителна
давност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователно, доколкото
работодателят не установи в производството връчване на Заповед
№Д-233/30.10.2019 г. на директора на Поделение за пътнически превози-София при
БДЖ-Пътнически превози ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и
за прекратяване на трудовото правоотношение преди посочената дата, вкл. и на
посочената дата 20.11.2019 г. Както правилно е посочил СРС и настоящия състав
възприема напълно на последната посочена дата 20.11.2019 г. е установено, че
ищецът е бил на лечение в Държавната психиатрична болница за лечение на
наркомании и алкохолизъм.
Обстоятелството, че ищецът е
предявил исковете си с приложена към исковата молба заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение сочи на узнаване писменото волеизявление на
работодателя за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка неоснователно е
и оплакването относно изводите на първата инстанция за приложението на чл. 335 КТ.
Доводите на ищеца за незаконност на
уволнението, поради това че гореописаната заповед е незаконосъобразна, тъй като
била нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ и не била спазена разпоредбата
на чл.194, ал.1 от КТ, съдът намира за основателни.
В производството е установено, че изпратеното
от работодателя до ищеца искане на обяснения с изх.№66-06-99/19.09.2019 г. не е
връчено, респ. получено от ищеца на посочената дата 16.10.2019 г. преди
налагане на дисциплинарното наказание. С оглед това е установено, че
работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
В производството е установено, че
работникът – ищец страда от психично и поведенческо разстройство, дължащо се на
употреба на алкохол; синдром на зависимост, което е включено в Международната
класификация на болестите – 10-та ревизия и представлява психично заболяване.
При това от страна на ответника не са ангажирани доказателства за подадено
искане до Инспекцията по труда за разрешение по чл.333, ал.1, т.3 КТ за
уволнението на ищеца, тъй като соченото заболяване е обхванато от закрилата по
см. на чл.1, т.5 от Наредба № 5/1987 г. за
болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 КТ.
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ е основателен, тъй като уволнението на ищеца е незаконно.
С оглед този извод и сключеният
трудов договор за неопределено време основателна е и претенцията на ищеца по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на работа на длъжността „стругар,
фрезист” при Поделение за пътнически превози-София при БДЖ-Пътнически превози
ЕООД.
Претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно
уволнение се отнася за периода 20.11.2019 г. до 20.05.2020 г. /изменение на
иска допуснато пред първата инстанция в с.з. на 16.09.2020 г./.
С дадените разяснения с ТР № 6 от
15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г., ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл.
225, ал. 1 КТ фактът на безработица може да бъде доказан от ищеца, като се
установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през
исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или
чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод
за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ
за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя
съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр.
102/1993 г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за
регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП
също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по
трудово правоотношение. Декларацията, с която ищецът декларира оставане без
работа след уволнението, съставлява частен свидетелстващ документ, не е
скрепена с наказателна отговорност по чл. 313 НК, и поради това не може да
удостовери твърдяното обстоятелство.
При съобразяване дадените разяснения
и представеното пред първата инстанция писмо с изх.№23-00-4075/04.09.2020 г. от
Национална агенция за приходите, в производството е установено, че няма данни
за регистрирани трудови договори с ищеца за периода от 01.01.2020 г. до
19.08.2020 г. При съобразяване, че
трудовия договор е прекратен от 03.02.2020 г., както и обстоятелството, че до 06.01.2020
г. ищецът е бил на лечение в лечебно заведение - Държавната психиатрична
болница за лечение на наркомании и алкохолизъм гр.София и е бил в отпуск за
временна неработоспособност искът на ищеца следва да бъде уважен за периода
03.02.2020 г. до 20.05.2020 г. в размер до сумата 3000.00 лв. - неполученото
брутно трудово възнаграждение за същия период и отхвърлен за разликата до
предявения общ размер 4596.00 лв. Върху сумата следва да се присъди и законна
лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Поради частично съвпадане изводите
на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено в частта на
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
разликата над сумата 3000.00 лв. до сумата 4596.00 лв. В останалата част
постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ и на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК постановеното решение в посочената част не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20210791 от 29.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5595/2020
г., по описа на СРС, 113-ти състав, в
частта, с която е уважен предявения от В.И.Ф., ЕГН ********** срещу Поделение
за пътнически превози-София при БДЖ-Пътнически превози ЕООД с адрес гр.София,
бул.*********, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на сумата 1596.00 лв. /разлика между сумата 3000.00 лв. и сумата
4596.00 лв./ обезщетение за периода от 20.11.2019 г. /посочена дата при
очевидна фактическа грешка като 20.09.2019 г./ до 20.05.2020 г. / посочена дата
при очевидна фактическа грешка като 06.01.2010 г./, през което е останал без
работа поради незаконно уволнение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявения от В.И.Ф., ЕГН ********** срещу Поделение за пътнически
превози-София при БДЖ-Пътнически превози ЕООД с адрес гр.София, бул.*********,
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.225, ал. 1 от КТ за заплащане на
сумата 1596.00 лв. /разлика между сумата 3000.00 лв. и сумата 4596.00 лв./
обезщетение за периода от 20.11.2019 г. /посочена дата при очевидна фактическа
грешка като 20.09.2019 г./ до 20.05.2020 г. / посочена дата при очевидна
фактическа грешка като 06.01.2010 г./, през което е останал без работа поради
незаконно уволнение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20210791 от 29.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5595/2020
г., по описа на СРС, 113-ти състав, в
частта, с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ уволнението на В.И.Ф., ЕГН ********** от длъжността „стругар,
фрезист” при Поделение за пътнически превози-София при БДЖ-Пътнически превози
ЕООД с адрес гр.София, бул.*********извършено със Заповед №Д-233/30.10.2019 г.
на директора на Поделение за пътнически превози-София при БДЖ-Пътнически
превози ЕООД; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ В.И.Ф., ЕГН
********** на длъжността „стругар, фрезист” при Поделение за пътнически
превози-София при БДЖ-Пътнически превози ЕООД; осъден е Поделение за пътнически
превози-София при БДЖ-Пътнически превози ЕООД да заплати на В.И.Ф., ЕГН **********,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 3000.00
лв., представляваща обезщетение за времето от 03.02.2020 г. до 20.05.2020 г.,
през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната
лихва, считано от 03.02.2020 г. до плащането.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.