Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11. 07. 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при
участието на секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Деан
Маринов, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 3143 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 28. 09. 2017 г, постановена по н.о.х.д. № 4933/13 г. по описа на
СРС, НО, 103 състав, подсъдимата Р.Д.Р. е била призната за виновна в това, че на
26. 11. 2012 г за времето от 07.30 ч. до 07.35 часа в гр. София, от пейка в
коридора на АГ болница „Майчин дом“, находяща се на ул. Здраве № 2, е отнела
чужди движими вещи – дамска чанта от плат, черна на цвят с приблизителни
размери 25/15 см. на стойност 17.50 лева, дамско портмоне от изкуствена кожа,
черно на цвят, с размери 10/15 см. на стойност 7.00 лева, лична карта № *********
на името на Й.С.Н.с ЕГН ********** (без стойност), банкова карта № ********* на
името на същото лице, издадена от „Общинска банка“ АД (без стойност), стъклено
шишенце с розова капачка – дамски парфюм с надпис „Graciela“,
на стойност 1.50 лева, златен пръстен с тегло 9.00 грама, с инкрустиран в
средата червен рубин, на стойност 469.00 лева, сумата от 1.85 лева на монети,
25 броя банкноти с номинал от по пет лева, 13 броя банкноти с номинал от по
десет лева, мобилен телефон марка „Нокиа“, златист на цвят, с ИМЕЙ №
352040024566077 на стойност 30.00 лева, мобилен телефон марка „Самсунг“, черен
на цвят, с ИМЕЙ № 35995504101260/02 на стойност 30.00 лева, един брой блистер с
лекарство „Лозап“ на стойност 1.47 лева, един брой блистер с лекарство „Amoback“ на стойност 0.89 лева, един брой
блистер с лекарство „Метфогамма“ на стойност 0.50 лева, един брой химикалка на
стойност 0.70 лева, един брой джобно ножче с червена дръжка на стойност 7.70
лева, всичко на обща стойност 822.38 лева, от владението на Й.С.Н., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл. 194, ал 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от три месеца. Изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен
срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимата Р. е осъдена,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка н СДВР направените разноски
по делото в размер на 40.00 лева, а по сметка на СРС – 112.80 лева.
Срещу тази присъда е постъпила
въззивна жалба от адвокат Д.Д., служебен защитник на подсъдимата Р.. С нея се
иска от въззивния съд да я отмени, като вместо това да оправдае подсъдимата
изцяло. Посочено е, че тя не е извършила съставомерни действия по чл. 194, ал.
1 от НК, заради което й осъдителната присъда се явява неправилна и
незаконосъобразна, като постановена в противоречие с разпоредбата на чл. 304 от НПК.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав е извършил преценка, че за изясняване на делото от фактическа
страна не е необходимо да се събират нови доказателства, нито да се допуска
разпит на подсъдимата или преразпит на свидетелите или вещото лице.
В хода на публичното съдебно
заседание пред СГС защитникът на подсъдимата поддържа жалбата, като отново моли
за отмяна на присъдата на първата съдебна инстанция. Сочи, че от
доказателствата по делото безспорно е установено, че Р. е взела забравената от
свидетелката Н.чанта с намиращите се в нея вещи, но тя не е имала умисъл за
присвояване на тези предмети и доброволно ги е предала на служителите на МВР.
Представителят на СГП оспори
жалбата, пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата Р.Р. моли жалбата на
защитника да бъде уважена.
Въззивният съд, като съобрази
съдържанието на проверявания акт, събраните по делото доказателства и доводите
на странните, намери за установено следното:
За да постанови описаната по-горе
осъдителна присъда спрямо подсъдимата Р., Софийският районен съд е взел предвид
доказателствена съвкупност, състояща се от – писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от 26. 11. 2012 г., разписка за върнати вещи, справка
за съдимост, протокол за оглед на веществени доказателства; гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.М.Ж., Ц.Е.Ц.(вкл.
частично приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК негови
показания от досъдебното производство), М.И.Я.(вкл. изцяло приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК негови показания от
досъдебното производство), Й.С.Н.(вкл. частично приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК нейни показания от досъдебното
производство) и П. Василев П. (вкл. частично приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК негови показания от досъдебното
производство); заключението на оценителната експертиза на вещото лице Б.М.,
изготвена в досъдебното производство.
След прецизен и подробен анализ на
посочените доказателствени източници, районният съд е достигнал до вярна
фактическа обстановка, която въззивният съд няма основание да изменя.
Подсъдимата Р.Д.Р. е родена на *** ***,
тя е българка и българска гражданка, макар да разбира български език, няма
образование и е неграмотна, омъжена, неосъждана, работи като чистачка, живее в
гр. София, ул. ********, с ЕГН **********.
Към 26. 11. 2012 г. Р. работела на
длъжността хигиенист в АГ болница „Майчин дом“, находяща се в София, на ул.
Здраве № 2. Тя от дълги години полагала труд в лечебното заведение и се
ползвала с името на добросъвестен работник, на когото медицинският и ръководен
персонал имал доверие.
На посочената дата, около 06.00 –
06.30 часа, свидетелкатаЙ.Н.и нейният син – свидетелят П. П., се намирали в
споменатата болница, където в същия ден Н., страдаща от тежък диабет с различни
усложнения, следвало да постъпи на лечение. Докато чакала посещението в
приемния кабинет, Н.стояла на пейка на първия етаж. Със себе си тя носела малък
сак, в който съхранявала нужните дрехи за болничния престой, чанта с храна и
малка черна чанта от плат с размери 25/15 см. на стойност 17.50 лева, в която
се намирали собствените й дамско портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят, с
размери 10/15 см. на стойност 7.00 лева, лична карта № ********* на името на Й.С.Н.с
ЕГН **********, банкова карта № ********* на името на същото лице, издадена от
„Общинска банка“ АД, стъклено шишенце с розова капачка – дамски парфюм с надпис
„Graciela“, на стойност 1.50 лева, златен пръстен
с тегло 9.00 грама, с инкрустиран в средата червен рубин, на стойност 469.00
лева, сумата от 1.85 лева на монети, 25 броя банкноти с номинал от по пет лева,
13 броя банкноти с номинал от по десет лева, мобилен телефон марка „Нокиа“,
златист на цвят, с ИМЕЙ № 352040024566077 на стойност 30.00 лева, мобилен
телефон марка „Самсунг“, черен на цвят, с ИМЕЙ № 35995504101260/02 на стойност
30.00 лева, един брой блистер с лекарство „Лозап“ на стойност 1.47 лева, един
брой блистер с лекарство „Amoback“ на стойност
0.89 лева, един брой блистер с лекарство „Метфогамма“ на стойност 0.50 лева,
един брой химикалка на стойност 0.70 лева, един брой джобно ножче с червена
дръжка на стойност 7.70 лева.
Свидетелят П. се намирал извън
сградата, когато в един момент около 07.30 часа Н.решила, че трябва да се
насочи към приемния кабинет, който бил на партерния етаж. Тя взела със себе си
сака с дрехи и чантата с храна, но забравила на пейката дамската чанта от плат
с цялото й съдържание. След отдалечаването на свидетелката, подсъдимата Р.,
която в този момент чистела коридора и била единственият човек там, видяла
забравената дамска чанта от жената, която не познавала. Макар че всички
чистачки в болницата били инструктирани изрично от ръководството, ако намерят
забравени вещи да ги предават незабавно, тя бързо взела чантата и я прибрала
между санитарните материали в намиращата се в непосредствена близост служебна
тоалетна, след което заключила вратата й. После продължила да чисти в същия
коридор.
Щом стигнала пред приемния кабинет, Н.осъзнала,
че е забравила една от чантите си и тръгнала обратно нагоре по стълбите. Пътьом
срещнала сина си П., на когото казала какво се е случило и двамата заедно се
върнали до пейката, на която Н.седяла преди минути. Установили, че чантата вече
я няма на мястото, на което била оставена от пострадалата. В коридора все така
работела подсъдимата Р.. Свидетелят П. и свидетелката Н.я попитали дали тя е
виждала или взимала една забравена чанта, но подсъдимата отрекла.
Тогава свидетелят П. се свързал със
служител на охраната на болницата, който от своя страна подал сигнал до
полицията. Уведомена била свидетелката Б.Ж., главен акушер. Ж. разговаряла с Н.и
разбрала подробностите за случая. Малко по-късно на място пристигнали
свидетелите Ц. и Я., служители на 04 РУ-СДВР, които също възприели обясненията
на Н.и сина й. Намиращият се на мястото охранител от болницата разяснил на полицаите,
че периметърът на коридора се заснема от охранителна камера. Когато прегледали
записите, установили, че лице от женски пол носи в ръце черен предмет,
наподобяващ чанта. Ж. разпознала в жената подсъдимата Р., поради което и тя
били извикана за разговор. Пред полицаите, на изричен въпрос дали е взела
чуждата чанта от пейката, подсъдимата заявила, че това, което се вижда да носи
в ръце на записа, не е чанта, а плик и тя не е взимала чужди вещи. Докато
полицаите докладвали на оперативната дежурна част за събитията, Ж. успяла да
проведе разговор с Р., която признала пред нея, че е взела чантата и я отнесла
в служебната тоалетна. Ж. убедила подсъдимата да признае стореното пред
полицаите, в резултат на което тя ги завела в тоалетната, където била намерена
чантата с всички вещи на Н.във вътрешността й. Подсъдимата предала предмета с
протокол за доброволно предаване от същата дата, а известно време след това
всички вещи били върнати на тяхната собственица без липси срещу съответна разписка.
Както беше посочено, контролираният съд
е представил в мотивите си един изключително подробен анализ на отделните
елементи на доказателствената съвкупност, като детайлно е разяснил, че дава
вяра на всички доказателства, съпоставяйки ги помежду им и с правилата на
формалната логика, отчитайки вътрешната им последователност, логичност и
безпротиворечивост и е визирал кои факти от кои доказателства се извеждат. Този
съдебен състав няма каквото и да било основание да не се оцени позитивно
аналитичната работа на СРС и в този смисъл е безпредметно, доколкото
доказателственият материал е напълно последователен и безпротиворечив, анализът
да бъде повтарян. Само общо може да бъде посочено, че релевантните събития се
установяват от гласни доказателствени средства, изхождащи от лица, за които
няма причина да са предубедени или необективни при депозирането на показанията
си. Нуждата от четене по реда на чл.
281, ал. 4 и ал. 5 от НПК частично или изцяло на показанията на някои от
свидетелите от досъдебното производство е била наложена от изминалото време
между инкриминираната дата и тази на провеждане на разпитите, така че
пропуските на свидетелите не индикират на тяхна необективност. Н., която е пострадала
от престъплението, и нейният син напълно добросъвестно са разказали събитията,
без да се установява каквото и да било тежнение за злепоставяне на подсъдимата,
още повече че авторството на престъплението не се извежда само от техните
показанията, а основно от тези на полицейските служители и на свидетелката Ж..
Първите са възпроизвели пред съда и пред разследващия полицай факти, които са
възприели стриктно по служба, а Ж. изрично е заявила пред СРС, че има
изключително добро мнение за Р. и е била много изненадана да разбере, че тя е
взела чуждата чанта, без да я предаде своевременно. Писмените доказателства и
доказателствени средства са съставени по надлежния ред, не са оспорени от
страните и оборени от останалия доказателствен материал, а заключението на
оценителната експертиза е обективно и компетентно изготвено, поради което правилно
са кредитирани от СРС.
При тези фактически положения верен е
изводът, че подсъдимата Р.Р. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а аргументите на нейния
защитник за несъставомерност на деянието от субективна страна противоречат на правилния
прочит на доказателствата. Районният съд, за разлика от доказателствения
анализ, в тази част на мотивите е предложил лаконично изложение, като се е
задоволил с почти буквално възпроизвеждане на диспозитивната част на
обвинителния акт, което налага СГС, като пълен въззив, да аргументира иначе
точното крайно заключение, че действията на Р. са били съставомерни по
посочения текст на Особената част на НК.
От обективна страна между 07.30 и 07.35
часа на 26. 11. 2012 г. Р. е отнела от владението наЙ.Н.собствените й движими
вещи на обща стойност от 822.38 лева без нейното съгласие. Това тя е сторила
чрез действие – когато е видяла, че пострадалата се отдалечава от чантата си,
веднага е взела същата и я поставила на място, на което правоимащата да няма
достъп до собствеността си. Така тя е прекъснала упражняваната от Н.фактическа
власт върху чантата и съдържащите се в нея вещи и е установила трайна своя
такава.
Въпреки че свидетелката Н.се е
отдалечила от чантата си, тя не е предприела каквито и да било действия, с
които недвусмислено да демонстрира пред Р. и всяко трето лице, че се отказва от
владението върху собствените си вещи. В този ред на мисли, дори и да не е била
физически до чантата, пострадалата е продължила да упражнява фактическа власт,
знаела е къде я е забравила и е можела във всеки момент да се върне и да
възстанови държането си, ако друг не прекъсне владението върху нея. Точно поради
това по-малко от пет минути по-късно Н.се е върнала да търси предмета. Вещта не
е била загубена, а и от гледна точка на субективните представи на подсъдимата,
вещта не може да се третира като такава (по смисъла на чл. 207 от НК), защото
тя, изпълнявайки служебните си задължения по почистване на коридора, е видяла
седящата на пейката Н., както и отдалечаването й и забравената чанта,
следователно е знаела, че се касае до забравена вещ. В този смисъл са и
задължителните постановки на т. II от Постановление
№ 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., Пленума на ВС.
Подсъдимата е установила собствена
фактическа власт върху чантата на Н.и всички, намиращи се в нея вещи, макар да
нямала никакво валидно основание за това и без да е получила предварителното
съгласие на собственицата и владелец, поради което и отнемането е извършено
против волята на последната.
Въззивният съд прие, че част от вещите,
които СРС е посочил като включващи се в предмета на престъплението, всъщност не
могат да бъдат такъв. Това се отнася до личната карта, издадена на името наЙ.Н.,
и банковата й карта, издадена от „Общинска банка“ АД. Това е така, тъй като
предмет на това престъпление против собствеността могат да бъдат само вещи,
които са включени в гражданския оборот и имат пазарна цена. Личната карта и
банковата карта нямат такъв характер. Първата е документ за самоличност по
смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД и няма стойност, а за издаването й се
заплаща държавна такса, а втората няма самостоятелно съществуване като част от
търговския оборот, тя само дава техническа възможност на ползвателя си да
достъпи чрез специални устройства до свои парични средства в банката. Затова и за
кражба на тези карти подсъдимата трябва да бъде оправдана от СГС.
От субективна страна деянието Р. е
осъществила при форма на вината пряк умисъл. Когато тя е взела чантата на Н.,
подсъдимата е съзнавала, че вещта е чужда спрямо нея, доколкото не е била нейна
собственост. Разбирала е, че владелецът е забравил същата по грешка на пейката
и има възможност да се върне и да възстанови фактическата си власт върху нея,
но въпреки това я е взела и я е поставила в служебно помещение, до което Н.е
нямала достъп. Р. е можела да формира представи, че по този начин прекъсва
чуждата фактическа власт и установява своя и точно това е целяла, за да създаде
предпоставки да се разпорежда с вещта като собствена, т.е. да я присвои. С
оглед на естеството на предмета – дамска чанта, подсъдимата е имала и съзнание,
че в нея вероятно се съхраняват вещи, които имат стойност, защото това е
обичайното предназначение на чантите, които лицата носят извън дома си. По
отношение на конкретните вещи в чантата подсъдимата е имала неопределен умисъл.
Подсъдимата е разбирала, освен това, че накърнява правото на Н.да ползва вещите
си по предназначение и е целяла пряко да накърни обществените отношения,
свързани с гарантиране правото на лицата да владеят и ползват собствените си
движими вещи.
Съдът прие, че подсъдимата е действала
със специфичното намерение от субективна страна да присвои вещите на Н., а не
да ги съхрани до завръщането на собственика, както твърди защитата й. На първо
място беше отчетено, че, според показанията на свидетеля Ж., за която вече се
посочи, че е изключително добронамерена към подсъдимата заради развитието на
служебните им отношения в миналото, всички чистачки в АГ болницата са били
изрично инструктирани веднага да предават на компетентни служители намерените
от тях при изпълнението на работата им чужди вещи. Подсъдимата не е сторила
това и причината не е била в желанието й първо да довърши работата си, после да
предаде вещта. Този извод е верен, защото тя на два пъти – веднъж пред Н.и сина
й и веднъж пред полицейските служители – е отрекла изобщо да е взимала чантата
на поставени конкретни въпроси. В този смисъл са категорични показанията на
всички свидетели. Едва след разговора със свидетелката Ж., подсъдимата е признала,
че наистина е взела чантата и е завела полицаите до тоалетната, в която е я
оставила. Без съмнение е, че Р. е имала възможност, при твърдяната
добросъвестност, дори и да не е изпълнила указанията на ръководството на
болницата своевременно, веднага след запитването от Н., да й предаде чантата
или поне да инициира проверка дали това е действителният владелец на вещта. Тя
не е сторила това и, с оглед на последващото отнемането поведение, избраната защитна
позиция в процеса се явява напълно необоснована от действителните факти.
След това допълнение на мотивите на
контролираната инстанция от правна страна, направено от въззивния съд, по
отношение на наказанието на Р. беше отчетено, че няма основание присъдата в
тази й част да се ревизира. Освен че СГС не е сезиран със съответен протест и
не може да разсъждава за евентуално увеличаване на наказанието, то беше
отчетено, както и от първия съд, че чистото съдебно минало и сравнително дългият
период от време, изминал от датата на деянието до датата на постановяване на
първоинстанционната присъда, са смекчаващи отговорността на Р. обстоятелства.
Като такова СРС е пропуснал да посочи и
обстоятелството, че вещите са предадени от подсъдимата на полицията почти
незабавно след деянието и впоследствие са върнати на пострадалата, така че тя
не е претърпяла никакви имуществени вреди, както и че Р., в крайна сметка, е
съдействала на разследването, за да се разкрие без съществени затруднения
обективната истина по делото. Накрая като факт в полза на ниско наказание за Р.
следва да се приеме и дадената й изключително позитивна характеристика от
свидетелката Ж. като честен и добросъвестен работник. Отегчаващи обстоятелства не
се установяват. В същото време не са налице предпоставки за приложение на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, защото най-ниското възможно наказание, което е
избраното и наложено от СРС, не се явява несъразмерно тежко с оглед на доста
високия предмет на престъплението.
При това положение минималното наказание
от три месеца лишаване от свобода съответно отчита, както степента на
обществена опасност на дееца, така и на деянието. Правилно изтърпяването на
наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от
три години, защото за поправянето и превъзпитанието на Р. не се налага тя да
бъде изолирана от социума си. Предвид, че това престъпление, само по себе си със
сравнително ниска степен на обществена опасност, е изолирано събитие в живота
на подсъдимата, то дори самият факт на налагане на наказание ще подпомогне
изграждането на критично отношение от нейна страна към нарушаването на чуждите
права, а убеждението в неизбежността на тази негативна последица от подобно
поведение щя е мотивира да се въздържа за в бъдеще от подобни прояви.
С оглед на този изход на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК районният съд закономерно е възложил на
подсъдимата да заплати в полза на Държавата – съответно по сметка на СДВР и на
СРС – направените по делото разноски. Пропуснал е да осъди Р. да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 5.00 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист в полза на СДВР, като това следва да бъде сторено по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
По изложените съображения и като не
констатира служебно основания за отмяна на присъдата, въззивният съдебен състав
прие, че следва само да измени същата в частта относно предмета на
престъплението, а в останалата част – да я потвърди.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
НО, II-ри въззивен състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 28. 09. 2017 г, постановена по н.о.х.д. № 4933/ 13 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, с която Р.Д.Р.
е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като ПРИЗНАВА подсъдимата за НЕВИННА в това на 26. 11. 2012 г. в гр.
София да е отнела от владението наЙ.Н.без нейно съгласие и с намерението да ги
присвои и лична карта № ********* на името на Й.С.Н.с ЕГН ********** (без
стойност) и банкова карта № ********* на името на същото лице, издадена от
„Общинска банка“ АД (без стойност), като я ОПРАВДАВА
по тази част на повдигнатото й обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.