№ 366
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503329 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.04.2021г по гр.д. № 14961/2019г СГС, ГО, І-4 състав е осъдил
Булстрад Виена иншурънс груп АД да заплати на С. Й. Д. сумата от 100 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ексцес от ПТП,
настъпило на 11.09.2006г от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника,на
осн. чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ , като е отхвърлил предявения иск за сумата над 100 000лв
до 150 000лв. Съдът е отхвърлил и исковете от общо 200 000лв за обезщетяване на
вреди от нефрологични усложнения вследствие проявен ексцес. С решението си съдът
е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СГС е влязло в сила в отхвърлителната част за сумата от 200 000лв ,
претендирана по предявени искове за обезщетяване на вреди от нефрологични
усложнения вследствие ексцес.
Застрахователят Булстрад Виена иншурънс груп АД обжалва с въззивна жалба
решението на СГС в осъдителната част с оплакване за неправилност. Въззивникът
поддържа, че съдът неправилно е възприел изслушаната КСМЕ. Според застрахователя
1
ясно от изслушаната експертиза се установява, че не е налице ексцес и неправилно
съдът тълкува доказателствата , като приема наличието на такъв. Счита, че ищцата не е
доказала по категоричен начин вреди от ексцес. Моли решението на СГС да бъде
отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
Въззиваемата страна- ищец пред СГС С.Д. депозира писмен отговор на ВЖ,
съдържащ се в насрещната въззивна жалба, с който оспорва жалбата на застрахователя.
На свой ред ищецът С.Д., представлявана от адв. Г., депозира насрещна въззивна
жалба против решението на СГС в неговата отхвърлителна част за сумата над
100 000лв до 150 000лв, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от
постравматична миелопатия, вследствие ексцес като поддържа, че определеното
обезщетение за вреди от ексцес е занижено по размер и несправедливо. Поддържа, че
не са съобразени неимуществените вреди, търпяни от ищцата. Моли решението на СГС
да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде изцяло уважен за
сумата от 150 000лв.
Застрахователят Булстрад Виена иншурънс груп АД е депозирал отговор на
насрещната въззивна жалба на С. Д., с който я оспорва.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът Булстрад Виена иншурънс груп АД се представлява от адв. К., която
поддържа въззивната жалба на застрахователя и моли същата да бъде уважена. Оспорва
жалбата на насрещната страна. Претендира разноски по делото, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът с НВЖ С.Д. се представлява от адв. Г., който оспорва жалбата на
застрахователя. Поддържа,че за ищцата е породено право на обезщетение за вреди от
ексцес. Поддържа,че определеното обезщетение за новопоявилите се вреди е занижено.
Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част , а предявеният иск-
изцяло уважен. Прави искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
застрахователя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
2
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде частично отменено по следните
съображения:
По делото ищцата е навела твърдение, че е пострадала при ПТП, че е получила
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя на виновния водач, но е
претърпяла и последващо влошаване на здравословното състояние, което е процесния
пораждащ исковата претенция факт. Ищцата е твърдяла , че е изпитала допълнително
болки и страдания, необезщетени с първоначалното обезщетение за неимуществени
вреди, за което застрахователят е бил осъден, а именно хидронефроза 1 степен и
хидроуретер вдясно, кисти в ляв бъбрек, нефролитиаза, в резултат на което е получила
хроничен обструктивен пиелонефрит, дегенеративни изменения на интервербални
дискови пространства на С-4-С5 и С6-С7 и увреда на гръбначен мозък-
постравматична миелопатия, довело до слабост в горните крайници и невъзможност за
повдигането им над главата.
Със сега обжалваното решение СГС приема, че първите две групи твърдяни
усложнения в здравето на ищцата нямат връзка с претърпяното от ищцата ПТП, като с
доказан произход е само миелопатията. Приел е , че същата представлява ексцес и за
нея е присъдил обезщетение.
Пред настоящата съдебна инстанция ищцата обжалва решението на СГС само по
отношение размера на обезщетението за претърпян ексцес- проява на миелопатия.
Пред настоящата инстанция не се оспорват изводите на първоинстанционния съд за
това, че първите две групи увреждания , описани в исковата молба, не подлежат на
обезщетение по настоящия ред. Пред настоящата инстанция е поставен за разглеждане
въпроса дали констатираната при ищцата миелопатия представлява ексцес и дължи ли
се за това заболяване обезщетение на ищцата за неимуществени вреди от
застрахователя и в какъв размер.
Безспорно е между страните , че ищцата е пострадала при ПТП на 11.09.2006г ,
причинено от водач, чиято ГОА е била застрахована при ответника.
Установява се , че по гр.д. № 11890/2009г. на СГС с влязло в сила решение на
08.11.2011г, ответникът е осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на 300 000лв, което й е изплатено. Съгласно решението на ВКС по т.д. №
217/2011г, с което окончателно е определен размера на дължимото се на ищцата
обезщетение същата е претърпяла тежка гръбначно мозъчна травма, придружена с
интензивни болки за период от 5-6 месеца.Травматичните увреждания са трайни и не
се очаква подобрение, проявили са се усложнения- хипотония, хипотрофия на
3
мускулатурата на подбедрениците, мъчителни болки с парещ характер по хода на
периферните нерви, изпускане по малка нужда.
При разглеждане на исковата претенция на С.Д. по гр.д. № 11890/2009г по описа
на СГС е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Б., който установява, че вследствие на
ПТП ищцата е претърпяла травматично разкъсване на диска между 5 и 6 шиен
прешлен, разкъсване на връзка и изкълчване на същите, травматична спондилоза на 5-
ти върху 6-ти шиен прешлен с дискова херния, стеснение на гръбначно-мозъчен канал
с контузия и компресия на гръбанчия мозък, дегенеративна спондилолистеза на 5-ти
поясен върху 1-висакрален прешлен, спондилолиза на 5-ти поясен прешлен, счупване
на 7-мо ребро. Вещото лице е посочило, че от травмите ищцата е получила слабост в
горните крайници, както е получила обездвижване на долните крайници.
Изслушано е било и заключение на в.л. д-р П., която е посочила, че
възстановителния период при ищцата е около 2 години, след което подобрение не
може да се очаква. Посочила е, че ищцата е страдала от квадрипареза, получила е
сраствания, които засягат периферната нервна система, страда от хипотония и
хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата. Посочила е , че квадрипарезата е
овладяна до средна, засягаща десните крайници. Посочила е още, че ищцата страда и
от стрелкаща се болка.
В о.с.з. на 10.03.2021г е изслушана КСМЕ, от която се устаяновява , че през 2018г
при ищцата е установена посттравматична миелопатия. Според вещите лица тя е
развита вследствие контузията на гръбначиня мозък и спондилолистезата на ниво
прешлени С5-С6. Според вещите лицатравматичната миелопатия се определя като
остра травма на гръбначия мозък, водеща до изява в различна степен на неврологична
симптоматика.Промените в миелона/гръбначния мозък/ са трайни и окончателни.
Предявен е пряк иск по чл. 226 КЗ /отм/ във вр.пар. 22 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди отпострадало/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател на
виновния водач по договор за ЗЗГОА. Ищецът твърди влошаване на състоянието му и
претърпяване на неимуществени вреди, необезщетени от заплатено първоначално
обезщетение
С влязлото в сила решение по предходното дело № 11890/2009г по описа на СГС
се установява по обвързващ съда и страните начин, че ответникът дължи на ищцата
заплащане на обезщетение за вредите, коигто тя търпи в причинна връзка с ПТП,
настъпило на 11.09.2006г, причинено от водач, застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена
с ответника. Не се спори, че настоящият ответник е правоприемник на ЗК”Български
имоти”АД. Видно от решението по гр.д. №11890/09г по описа на СГС съдът не е приел
наличие на съпричиняване при увреждането на ищцата.
Съгласно чл.51,ал.3 от ЗЗД вредите от деликта могат да се проявяват и по-късно,
4
а не само в кратки срокове и непосредствено след деликта.
За да се приеме,че е налице ексцес по делото следва да се установи, като тежестта
е върху ищеца, че е настъпило влошаване нао здравословно му състояние, което му
причинява нови неимуществени вреди, необезщетени до този момент. В този смисъл
решение № 553/2013 г по гр. д. № 196/2012 г, ІV ГО на ВКС , съгласно което, ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието,
при което е присъдено обезщетението /т.е. при ексцес/, му се дължи ново обезщетение
за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се
дължи на други фактори и причини.
Съгласно даденото задължително тълкуване на закона с ППВС № 4/1975г, т. 10,
при присъждане на обезщетение за ексцес следва да се съобразява обстоятелството
дали при присъждането на първоначално обезщетение, влошаването на
здравословното състояние не е било предвидено и съобразено от съда. В този смисъл е
и решение № 196/2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г на IVГО на ВКС , съгласно което при
ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които
се добавят към вече обезщетените.
При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от
ексцес на състоянието съдът преценява дали влошаването е предизвикало нови болки
и страдания или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото състояние.
При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост по
реда на чл.52 от ЗЗД.
В разглеждания случай съдебният състав приема, че се установява по делото, че
2018г е установено влошаване на състоянието на ищцата чрез диагностицирането й с
миелопатия. Съдът приема, че това страдание на ищцата е в причинна връзка с
процесното ПТП. Вещите лица , изготвили КСМЕ, категорич„но свързват
миелопатията с травмата на гръбначния стълб на ищцата, която е получена при ПТП на
11.09.2006г. В същото време диагностицирането на ищцата с миелопатия е
диагностициране на ново състояние, влошено спрямо състоянието на ищцата след
възстановяването й след претърпяното ПТП. При процесното ПТП ищцата е изпитвала
квадрипареза – от тежка до средна, бил е прекъснат гръбначия й мозък, изпитвала е
слабост в крайниците, но не се установява страдание от и не е поставена диагноза
миелопатия, която според вещите лица изготвили КСМЕ е състояние на отпадна
неврологична симптомакита, след остра травма на гръбначния мозък. Видно от
постановеното по гр.д. № 11890/2009г на СГС решение и от изслушаните СМЕ по
5
предходното дело е посочено,че ищцата е в процес на възстановяване, който има
значение през първите две години след травмата и след този период не може да се
очаква продължаване на възстановителния период. По предходното дело ищцата има
страдания, свързани с подвижността на крайниците и с травмата на гръбначия стълб,
но преди 2018г тези страдания не са довели до поставяне на диагноза миелопатия. Една
през 2018г обективно и категорично е установено и диагностицирано ново страдание
на ищцата, влошаващо нейното здравословно състояние допълнително . По
предходното дело няма данни ищцата да е била обезщетена за настъпили или очаквани
бъдещи вреди от миелопатия- страдание, свързано с болки , изтръпване и скованост на
ръцете.
С оглед изложеното съдебният състав приема,че по делото се установява
влошаване на състоянието на ищцата, поради страдание от миелопатия, което е
проявило се ново и обострено състояние след първоначалното обезщетяване на
ищцата за претърпени неимуществени вреди. Същото е в причинна връзка с
процесното ПТП и за страданието от миелопатия на ищцата се дължи отделно
обезщетение за неиуществени вреди, определно по реда на чл.52 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява възрастта на ищцата
към момента на проявлението на страданието -40 години, необратимостта на
заболяването, дискомфортът , които ще придружава ищцата- жена в активна възраст-
цял живот от невъзможността да ползва пълноценно и да контролира и двете си ръце и
с оглед тези критерии съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 70 000лв. Определяйки
размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява не
мато доказаните вреди, претърпени от ищцата , но и икономическото състояние в
страната, така че обезщетение да не служи за неоснователно обогатяване на
правоимащото лице.
Предвид изложените мотиви съдът намира,че предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 70 000лв и над тази сума следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на
С.Д. е уважен за сумата над 70 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. В останалата си обжалвана част решението на СГС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
6
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за
защита пред първата инстанция в размер на 1920лв. Над посочената сума решението на
СГС следва да бъде отменено.
На ответника се дължат разноски , направени през СГС в размер на 11507лв, от
общо претендирани 14384лв или сумата от още 1983лв.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на 2800лв, над
която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. На представителя на ищеца, с оглед изхода от
спора, се дължи възнаграждение в размер на 2114лв, която следва да се възложи върху
ответника. Сумата се получава като се съобрази обжалваемия интерес- 150 000лв,
минималният размер на адвокатското възнаграждение при този интерес- 4530лв и
изхода от спора.
Ответникът е претендирал разноски за държавна такса в размер на 2 000лв и
4236лв- възнаграждение заплатено за адвокатска защита. Видно от гореизложените
мотиви претендираното възнаграждение, заплатено от ответника за адвокатска защита
не е прекомерно. С оглед изхода от спора на въззивника се дължат разноски в размер
на 3325.87лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262735 от 27.04. 2021г по гр.д. № 14961/2019г по описа
на Софийски градски съд, ГО, 4-ти състав, в частта, с която е осъдено ЗАД Булстрад
Виена иншурънс груп АД да заплати на С. Й. Д. сумата над 70 000лв до 100 000лв -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от проявила се посттравматична
миелопатия, вследствие ексцес, причинени от ПТП настъпило на 11.09.2006г, както и в
частта, с която е осъдено ЗАД Булстрад Виена инщурънс груп АД да заплати
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за сумата над 1920, както и да
заплати държавна такса по сметка на СГС за сумата над 2800лв и разноски за сумата
над 250лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Й. Д. с ЕГН ********** против ЗАД Булстрад
Виена иншурънс груп АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от проявила се посттравматична миелопатия, вследствие ексцес,
причинени от ПТП настъпило на 11.09.2006г, на осн. чл.226 от КЗ/отм/, за сумата от
30 000лв, представляваща разликата между дължимите се 70 000лв и присъдените
7
100 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 262735 от 27.04. 2021г по гр.д. №
14961/2019г по описа на Софийски градски съд, ГО, 4-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД с ЕИК ********* да заплати
на адвокат Л. Г. от АК-Перник сумата от 2114- възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА С. Й. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД Булстрад Виена
иншурънс груп АД с ЕИК ********* сумата от 5308.87лв- съдебноделоводни разноски
по делото, направени пред двете съдебни инстанции, на осн. 81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8