Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 2710 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Й.В.В. против З. „А.Б.”*** осъдителен иск за сумата 126 200лв.
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 24.12.2014г. до
изплащането.
Твърденията в исковата молба са,
че на 24.12.2014г. в гр.Разград настъпило ПТП причинено от К.П.К., като водач
на л.а. Шкода Октавия с ДК № ********, в резултат на което пострадала ищцата
като пътник в л.а.Фолксваген Транспортер с ДК № ********. Като последица от
произшествието ищцата получила травматични увреждания-травматичен шок,
сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична
кома/; счупване на челната кост вляво; контузно огнище на мозъка в челната
област; хигром под твърдата мозъчна обвивка вляво челно-теменно; вътремозъчни
хематоми в лявата теменна област с развил се перифокален мозъчен оток; пневмоенцефалон
/натрупване на патологична колекция въздух в черепната кухина/; средна загуба
на слуха-двустранно; фрактура на осмо ребро вдясно; множество разкъсно-контузни
рани на лицето; контузия на гръден кош; контузия на корем; фрактура на сакрума
/кръстеца/ с вентрална дислокация на сакрални и кокцигеални прешлени; дискови
хернии в долната част на глъбначния стълб; увреждане на лумбо-сакралните
коренчета; двустранна лумбо-сакрална радикулопатия. Твърди непосредствено след
произшествието да е загубила съзнание и била хоспитализиринана в болнично
заведение за периода 25.12.2014г.-08.01.2015г., след което лечението продължило
в домашни условия. Твърди в първите 3 месеца да е била само на легло, изпитвала
постоянно главоболие и шум в ушите, била замаяна, имала силен световъртеж и
гадене. В ежедневните нужди грижи за нея полагали близките. В първите 6 месеца
не можела да чете и да гледа телевизия, продължителното залежаване и
бездействие силно я подтиснали, чувствала се в тежест на семейството.
Впоследствие състоянието й постепенно се възстановявало с отшумяване на
главоболието, световъртежа и гаденето за период около 18 месеца след произшествието.
През цялото време приемала лекарства за лечение на мозъчните травми. Твърди при
преглед при отоневролог да е установена средна загуба на слуха-двустранно, а
към настоящия момент усещала замайване при рязка смяна на времето или
натоварване. Продължават оплакванията й от шум в ушите, а на челото й останал
дълбок загрозяващ белег, който й създавал притеснение. След изписването от
болницата имала болки в таза и при направени изследвания било установена
фрактура на сакрума с вентрална дислокация на сакралните и кокцигеалните
прешлени. През лятото на 2015г. крайниците й започнали да изтръпват, поради
което била хоспитализирана за времето от 31.08.2015г.-05.09.2015г. и установено
увреждане на лумбо-саакралните коренчета, двустранна лумбо-сакрална радикулопатия,
а впоследствие диагностицирани дискови хернии в долната част на гръбнака. Била
инвалидизирана с решение на ТЕЛК с определени 72% трайна неработоспособност.
Твърди всички описани увреждания да се намират в причинно-следствена връзка от
пътното произшествие и да са й причинили болки и страдания, за които претендира
заплащането на обезщетение от ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач. Претендира присъждането
на законна лихва, считано от деня на увреждането и разноски по делото.
Ответникът признава да е страна
по задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността на виновния водач, както и настъпването на ПТП при
обстоятелствата посочени в исковата молба. Оспорва иска по съображения, че по
извънсъдебна претенция определил и заплатил на ищцата обезщетение от
29 712.91лв., от която 23800лв. за неимуществени вреди, 425.47лв. за
имуществени вреди, както и законна лихва от 5487.44лв. върху главница от
24 225.47лв. за периода от деня на увреждането до деня на плащането. При
определяне размера дружеството приело 30% съпричиняване, тъй като ищцата била
пътник без поставен обезопасителен колан.
Конституираното трето
лице-помагач на страната на ответника на основание чл.219, ал.1 ГПК не се явява
или представлява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Претенцията се основава на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен между
ответника З. „А.Б.“*** и собственика на л.а.Шкода Октавия с ДК № ********. Договорът
е сключен на 14.05.2014г., а произшествието настъпило на 24.12.2014г. при
действието на Кодекса за застраховането /обн.ДВ бр.102/29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г./. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016г./ за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от КЗ
/отм./, освен ако страните договорят нещо друго след влизане в сила на този
кодекс. Предвид това приложими към спорното материално правоотношение са
разпоредбите на КЗ /отм./, а искът намира своето правно основание в чл.226,
ал.1 КЗ /отм./.
Не е
спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка
„Гражданска отговорност” за посочения лек автомобил, с който за срока на
застрахователно покритие 14.05.2014г.-13.05.2015г. се задължил да покрие в
границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
На 24.12.2014г.
в гр.Разград настъпило ПТП между л.а.Шкода Октавия с ДК № ********, управляван от К.К. и
т.а.Фолксваген Транспортер с ДК № ********, управляван от В.В., в който ищцата
била пътник. Произшествието настъпило при следните обстоятелства: л.а.Шкода Октавия движил по
бул.Априлско въстание при леко ограничена видимост вляво към ул.Странджа и
навлязъл в кръстовище без да спре на знак Б-2. В този момент т.а.Фолксваген
Транспортер също навлязъл в кръстовището
отляво надясно от ул.Странджа с пресичане траекторията на движение двете
превозни средства, като лекият автомобил ударил в предна дясна част микробуса,
в резултат на което се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и
продължил движението си напред в ляво след преминаването на автомобила при
висока скорост пред него. След завъртането т.а.Фолксваген Транспортер продължил
движение наляво и последствие се установил в покой. В резултат на удара ищцата
и друг пътник изпаднали от микробуса на земята.
С влязла в сила присъда по НОХД №
774/2015г. по описа на Районен съд-Разград К.К. бил признат за виновен в това,
че на посочените дата и място при управление на л.а.Шкода Октавия нарушил правилата за движение по чл.5, ал.3,
т.1 ЗДв.П, чл.20, ал.2 ЗДв.П и чл.21, ал.1 ЗДв.П и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице-В.С.В., Б.В.Б.и Й.В.В.,
изразяваща се в мозъчно сътресение с пълно откъсване от обкръжаващата среда
/травматична кома/, счупване на черепа, вътремозъчни хематоми, контузя и оток
на мозъка, хигром под твърда мозъчна обвивка и пневмоенцефалон, довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота, както и счупване на
кръстцовата кост, довело до трайно затруднение в движението на долните крайници,
като деянието е извършено в пияно състояние при наличие на 2.45 промила алкохол
в кръвта, представляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.4, б.”а”, пр.1,
втора алтернатива вр. ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 НК с наложено наказание.
На
основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила.
На основание
чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”
покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка
да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
Относно
травматичните увреждания по делото са събрани писмени доказателства /множество
медицински документи/ и заключения на съдебно-медицински експертизи в областта
на неврологията, травматологията и отоневрологията. От същите се установява, че
в резултат на ПТП ищцата получила травматичен шок, съчетана травма-глава,
гърди, корем; множество разкъсно-контузни рани на лицето-челото в ляво 3см.;
счупване на черепа-ляво челно; контузия на мозъка-малки вътремозъчни
кръвоизливи вляво странично; пневмоенцефалон-събиране на въздух в черепната
кухина; посттравматична енцефалопатия с церебрастенен и отоневрологичен
синдром; счупване на дясно VІІІ ребро; контузия на корема; състояние след
фрактура на сакрума с хронично-рецидивиращ болков синдром. В съдебно заседание
вещото лице О. обяснява, че травматично получената енцефалопатия е структурно
увреждане на мозъчното вещество водещо до вътремозъчни кръвоизливи, нарушение
на вътремозъчните кухини и тяхното разширение и напълване с по-голямо
количество ликвор. Сочи, че тези последици са трайни, тъй като оставят след
себе си една непълноценна тъкан, не се възстановява мозъчното вещество, поради
което настъпва допълнително разширяване на вътремозъчните кухини с проява на
световъртеж, нарушена координация в походката, главоболие, паметови нарушения. Вещите
лица по изслушаната КСМЕ сочат, че периодът на възстановяване на
черепно-мозъчната травма е продължил около 5-6 месеца, счупеното ребро около
1.5-2 месеца, а раните на лицето около 15-20 дни, в които ищцата е претърпяла
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за първите около
15-20 дни с постепенно намаляване за 5-6 месеца.
Няколко месеца след
произшествието било установено счупване кръстната кост на ищцата, което според
вещите лица би могло да се получи от него
с оглед механизма, мястото на което е била в превозното средство /задна седалка
зад шофьора/ и изпадането й от него при удара. По този повод вещото лице Д.
сочи в съдебно заседание, че това счупване е диагностицирано по-късно и
обикновено съпроводено с болки, но в случая ищцата е била в травматичен шок
/кома/ за известен период от време, както и с оглед получената тежка мозъчна
травма и други увреждания е било много трудно установимо в близко до
произшествието време.
От заключението на
вещото лице по СМЕ в областта на отоневрологията се установява, че в резултат
на черепно-мозъчната травма ищцата е получила увреда в лявото ухо изразяващо се
в трайно намаляване слуха в него в лека степен, което също се намира в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
По делото е
установено ищцата да страда от други заболявания-Болест на Бюргер, ХАНК 2 Б
ст.Хронична тромбоза на АФС в дясно; десностранна коксартроза; дископатия
Л4-л5, л5-С1; дв.лумбосакрален радикулерен синдром; през 2007г. имала
заболяване на щитовидната жлеза, а през 2010г. оперирана от доброкачествен
тумор на матката, които според вещите лица нямат връзка с произшествието.
От представените
болнични листи се установява, че след произшествието ищцата била в отпуск
поради временна нетрудоспособност за периода 24.12.2014г.-11.01.2016г., като в
този период била в болничен престой за лечение два пъти-непосредствено след ПТП
за времето от 25.12.2014г.-08.01.2015г. и по-късно за времето от
31.08.2015г.-05.09.2015г. Видно от решение на ТЕЛК № 3868 от 201/24.11.2016г.
ищцата е освидетелствана на 72% трайна нетрудоспособност за заболявания, които
в значителната си част е имала отпреди произшествието.
Тези доказателства
установяват, че в резултат на ПТП ищцата е получила множество тежки и част от
тях животозастрашаващи травми /в областта на главата/, от които безспорно е
претърпяла болки и страдания и в този смисъл подлежащи на обезщетяване
неимуществени вреди. Тези болки и страдания са били особено интензивни в
първите няколко месеца с последващо постепенно отшумяване, като с оглед
естеството на уврежданията в периода на възстановяване обективно не е била в
състояние да се обслужва сама. Съдът приема, че търпи и болки и страдания
предвид трайното намаляване слуха в лявото ухо, както и трайния характер на
последиците от получената травматична енцефалопатия свързана със световъртеж,
нарушена координация в походката, главоболие, паметови нарушения, които също оказват
влияние не само върху здравословното й състояние, но и във възможността да води
нормален живот. Същевременно по делото се установи, че преди настъпване на ПТП
е имала редица други заболявания, болките и страданията от които са в съчетание
с тези последица от произшествието и въз основа на които била инвалидизирана с
решение на ТЕЛК. Предвид това съдът приема справедлив размер на обезщетението
по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 100 000лв.
Съгласно чл.51,
ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла
на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС
№ 17/1963г./.
Ответникът е
релевирал възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е била без
поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДв.П и по този
начин допринесла да настъпване на вредите.
От
заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че т.а.Фолксваген
Транспортер е оборудван на всички места с предпазни триточкови инерционни
колани. Към момента на произшествието ищцата е била пътник в него на задна
дясна седалка зад шофьора. Вещото лице сочи, че микробусът бил ударен силно в
предна дясна част странично и завъртян в посока обратна на часовниковата
стрелка, при което скоростта на движение рязко се увеличила /от 38 км./ч. на 50
км./ч./ и от центробежната сила в посока дясната страна, където е вратата, при
поставен предпазен колан ще задържи пътника. При това движение и при липса на
поставен предпазен колан тялото на пътника ще се измести с 87 см. Според вещото
лице Д. по допълнителната СМЕ счупването на черепа и кръвоизливите в мозъка на
ищцата са в лявата челна част и предвид обстоятелството, че паднала на земята в
дясно приема с най-голяма вероятност получаването на тази увреда да е последица
от удар със седящият до нея пътник, независимо от това дали е била с поставен
предпазен колан. По отношение счупването на VІІІ ребро и счупването на кръстна
кост сочи, че могат да бъдат получени от удар в купето, но предвид
обстоятелството, че ищцата изпаднала от превозното средство биха могли да бъдат
последица и от падането й на земята, което не може да се случи, ако е била с
колан.
При
тези доказателства съдът приема ищцата да е била без поставен обезопасителен
колан, с който превозното средство било фабрично оборудвано, съставляващо
нарушение на чл.137а ЗДв.П. Това поведение обективно е допринесло за настъпване
на вредните последици, тъй като при изпълнение на законовото задължение не би
изпаднала извън превозното средство и не би получила част от уврежданията
/счупване на ребро и кръстна кост/. Този принос съдът определя на 20%, с
колкото следва да се намали обезщетението за неимуществени вреди или със сумата
20 000лв.
По
делото не е спорно, че извънсъдебно ответникът заплатил на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 23 800лв. При отчитане
това обстоятелство и изводът на съда за съпричиняване исковата претенция следва
да се уважи за сумата 56 200лв., като за разликата до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден и да заплати законната лихва от деня на увреждането 24.12.2014г. до
изплащането.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски по делото от
2381.78лв. съобразно уважената част от иска. Възражението на ответника за
неговата прекомерност /платено в размер на 5348.40лв. с ДДС/ съдът намира за
неоснователно при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и
заявения материален интерес.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 618.46лв.
пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 2248лв. и платени от бюджетните средства на
съда депозити за вещо лице в размер на 400.79лв. с оглед уважената част от иска
или общо сумата 2648.79лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.“,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 4, сумата 56 200лв. на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие ПТП настъпило на 24.12.2014г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Шкода Октавия с ДК № ********,
ведно със законната лихва от 24.12.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 126 200лв.
ОСЪЖДА З. „А.Б.”***
да заплати на Й.В.В. *** по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2381.78лв.
ОСЪЖДА Й.В.В. ***, да заплати на З. „А.Б.“***
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 618.46лв.
ОСЪЖДА З. „А.Б.”*** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата 2648.79лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач К.П. К., ЕГН **********.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: