№ 194
гр. Шумен, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500242 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №46 от 30.03.2022г., по гр.д.№196/2021г., Районен съд - гр.Велики
Преслав е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от
съвместното съжителство между страните деца М. Г. Д. с ЕГН ********** и Г. Г. Д. с ЕГН
********** на тяхната майка Х.С. М. с ЕГН **********, определил е местоживеенето му
при нея, определил е режим на лични контакти на бащата Г. Н. Д. с ЕГН ********** с
децата както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в
събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване) и 30 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; на нечетна година за Новогодишните празници, а на четна година -
за Коледните и Великденските празници; всяка година на рождените дни на децата /17 април
и 29 декември/- от 10:00 часа до 15:00 часа, ако се падат в почивен ден. В случай, че
рожденият ден е в работен ден - в първата следваща го неделя - от 10:00 часа до 15:00 часа;
всяка година на рождения ден на бащата /5 септември/ с преспиване до 17:00 часа на 6
септември (доколкото учебната година започва на 15 септември); всяка година на имения
ден на бащата и на детето Георги /6 май/ - от 10:00 до 15:00 часа, а в случай, че именият ден
се пада в петък или събота - с преспиване до 17:00 часа на 7 май, като вземането и
връщането на децата става от и в дома на майката. Бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка на децата в размер на по 200 лева, както и за минало време в общ размер на по
1380 лева за всяко едно дете за периода от 28.03.2020 год. до 28.03.2021 год., като е
отхвърлил исковете в останалата им част до пълния предявен размер. Бащата е осъден да
заплати държавна такса върху определения размер на издръжките в размер на 576 лева, а
1
насрещната страна да му заплати 216,50 лева деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал Г. Н. Д., който обжалва
решението, в частта, с която са уважени предявените от Х.С. М. срещу жалбоподателя
искови претенции по чл.127, ал.2, вр. ал.1 от СК. Сочи доводи за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде
отменено и постановено друго, с което родителските права по отношение на децата да бъдат
предоставени на него, с всички последици от горното.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата,
в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искови претенции с правно
основание чл.127, ал.2 от СК от Х.С. М. срещу Г. Н. Д., с която ищцата моли съда да и
предостави упражняването на родителските права по отношение на децата М. Г. Д. и Г. Г.
Д., да се определи местоживеенето им при нея, а на бащата да бъде определен режим на
лични отношения. Бащата Г. Н. Д. с депозирания отговор е изразил съгласието си с
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, но в последствие
също е предявил иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на децата. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно.
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил
обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно
основателността, съответно неоснователността на предявените искове също са правилни и
са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
По депозираните в жалбите оплаквания по съществото на спора: От събраните по
делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Страните са живели са
на съпружески начала от 2014г. до 2019г., като от съвместното им съжителство имат две
деца - М. Г. Д., родена на 17.04.2015 г., и Г. Г. Д., роден на 29.12.2016г. След окончателната
раздяла на страните през 2019г. ищцата заживяла заедно с децата при родителите си в с.З.,
обл.Ш., а през 2021г. се преместила в гр.Б., където първоначално се настанила в дома на
брат си, а известно време след това в дома на новия си приятел, с когото заживели на
съпружески начала. При едно от посещенията на децата в дома на баща им в гр.Д., децата
останали при него, а той отказал да ги върне в гр.Б., и прекъснал контакта им с майката.
След постановяване на привременни мерки по отношение упражняването на родителските
2
права, и последващ отказ за изменението им, децата са били върнати при майката. От
изготвените доклади от АСП, е установено, че хигиенно битовите условия, и свързаните с
това възможности на родителите да се грижат пълноценно за децата, и при двете страни са
добри. От останалите събрани по делото доказателства, включително разпит на свидетели и
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно - психологическа експертиза, се
установява, че и двамата родителя се грижат всеотдайно за децата си, децата са силно
привързани към двамата, няма данни за повишена тревожност или депресивни преживявания
на децата във връзка с взаимоотношенията между родителите, няма родителско отчуждение.
И двете страни имат възможност да бъдат подпомагани от близките си роднини, които
изявяват готовност в тази насока.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: При предявена
претенция по чл.127, ал.2 от СК /спорна съдебна администрация/ за предоставяне
упражняването на родителски права, съдът е задължен, дори и да не е сезиран с нарочно
искане от някой от родителите по отношение на останалите мерки в горния текст, служебно
да се произнесе по тях, като съобразява единствено интереса на детето и възможностите на
родителите. Съобразно чл.59, ал.2 от СК, ако не се постигне споразумение между съпрузите
за упражняването на родителските права, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В ал.3 на чл.59 е
предвидено, че определянето на режима на личните отношения между родителите и децата
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
детето, както и по друго време. Чрез режима на упражняване на родителските права и на
лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена
потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за
лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се
изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай.
Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и
подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и
бащата. Съблюдаването на интересите на децата при разрешаване разногласията между
техните родители, освен прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица
други норми. В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че
висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се
до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на държавните
институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за
3
неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите
родители. Един от принципите за закрила на детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на
детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е
конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва неговите желания
и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Контактите на
децата и с двамата родителя ще повлияят благотворно на тяхното психическо развитие и
пълноценното им израстване като личност, в каквато насока са и събраните по делото
доказателства. От друга страна влошените, негативни отношения между родителите, и
нежеланието на страните да постигнат съгласие по упражняването на родителските права и
режима на лични отношения, са единствено в ущърб на децата и могат изключително и само
да им навредят и травмират развитието им. Установено е, че физическото и психическо
развитие на децата отговарят на възрастта им, а пълноценното участие и на двамата
родителя при грижите и възпитанието му, само биха подпомогнали правилното му
израстване. Враждебните отношения на родителите, демонстрирани и пред децата /страните
и близките им следва да се въздържат от злепоставяне на другия родител пред децата/, ще
ограничат възможността за изграждане на една по - пълноценна връзка на децата и с двамата
родителя, в каквато насока следва да са усилията им, с оглед правилното развитие на децата.
Не се доказа ищцата да е неглижирала грижите към децата си и да не се е интересувала от
него. Напротив, съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал,
налага извод, че същата полага всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието
на децата си. Безспорно е, че бащата също е добър родител и полага грижи за възпитанието
и развитието на децата си, но това не означава, че майката не желае и не може да го стори,
още повече с оглед установеното от нея активно съдействие за осъществяване контактите на
децата с бащата /дори и при липса на съдебно решение/, и препятствията, които бащата е
създавал и е прекъснал контактите на децата с майка им въпреки постановените
привременни мерки, и реалната възможност от нанасяне на психическа травма на децата с
подобно поведение. Събрания по делото доказателствен материал, в тази насока, налага
извод за различие в моралните качества на двамата родители. Установи се, че бащата има
негативно отношение към майката, което е направил достояние на по - голямото дете - М., и
което рефлектира върху авторитета на същата. Установеното престъпление, осъществено от
съжителя на майката за шофиране след употреба на наркотични вещества, е преди повече от
три години, единствено е, и към настоящия момент няма данни за друго противоправно
поведение на същия, а е установено от социалните работници и изключително отговорното
му поведение към децата. Ето защо, съдът намира, че упражняването на родителските права
по отношение на децата следва да се предостави на майката. Те са на сравнително ниска
възраст и има нужда от майчината обич и подкрепа. Това е момента в който се изгражда
тяхната ценностна система и им е необходима повече любов и нежност, които майката може
4
да им даде. По - добрите материални условия в дома на бащата не са определящи и от
първостепенно значение за родителските качества на страните, и не биха могли безусловно
да обосноват предоставянето на правата единствено на тази основа, в каквато насока е
съдебната практика, включително и задължителна такава /ППВС № 1 от 12.XI.1974 г. по гр.
д. № 3/74 г. и др./.
По въпросите касателно присъдената издръжка и режима на лични контакти
районният съд се е произнесъл правилно, като е преценил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително е отчел необходимостта от
запазване и развитие на личните отношения на децата с бащата, като е предоставил един
разширен режим на лични отношения на децата с бащата, който в достатъчна степен,
удовлетворява необходимостта на децата от контакти с другия родител, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, а присъдената издръжка за минало и
бъдеще време е съобразена с доходите на родителите.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, решението в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна Х.С. М. следва да се присъдят 400 лева деловодни разноски
във въззивното производство.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №46 от 30.03.2022г., по гр.д.№196/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав, В ЧАСТТА, с която Упражняването на родителските
права по отношение на родените от съвместното съжителство между страните деца М. Г. Д.
с ЕГН ********** и Г. Г. Д. с ЕГН **********, са предоставени на тяхната майка Х.С. М. с
ЕГН **********, Определено е местоживеенето им при нея, Определен е режим на лични
контакти на бащата Г. Н. Д. с ЕГН ********** с децата както следва: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване) и 30
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на нечетна година за
Новогодишните празници, а на четна година - за Коледните и Великденските празници;
всяка година на рождените дни на децата /17 април и 29 декември/- от 10:00 часа до 15:00
часа, ако се падат в почивен ден. В случай, че рожденият ден е в работен ден - в първата
следваща го неделя - от 10:00 часа до 15:00 часа; всяка година на рождения ден на бащата /5
септември/ с преспиване до 17:00 часа на 6 септември (доколкото учебната година започва
на 15 септември); всяка година на имения ден на бащата и на детето Георги /6 май/ - от 10:00
до 15:00 часа, а в случай, че именият ден се пада в петък или събота - с преспиване до 17:00
часа на 7 май, като вземането и връщането на децата става от и в дома на майката, Бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 200 лева, както и за минало
време в общ размер на по 1380 лева за всяко едно дете за периода от 28.03.2020 год. до
28.03.2021 год., и са присъдени съдебни разноски.
5
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С. М. с ЕГН **********,
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6