Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №52 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.И.Д. *** против Наказателно
постановление №19-0938-000029/15.02.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР Плевен, в частта му, с която на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. С жалбата е наведен довод за
незаконосъобразност на НП, тъй като за същото деяние срещу жалбоподателя било
възбудено наказателно производство – за извършено престъпление по чл.270, ал.1,
вр. чл.26 от НК. Иска се наказателно постановление да бъде отменено в
обжалваната му част.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник – адв.М.С., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Излага подробни съображения за идентичност между фактите по образуваните
административно-наказателно и наказателно производство спрямо подзащитния му.
Навежда довод, че поради нарушаване на принципа ne bis in idem АУАН не е следвало да
бъде издаван, административно-наказателното производство е следвало да бъде
прекратено. Позовава се на ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС. Счита, че поради
изложените съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено, след което административно-наказателното
производство да бъде прекратено, а материалите да бъдат изпратени на РП –
Плевен.
Ответната страна по жалбата - ОДМВР – Плевен не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание. С изпращане на
административно-наказателната преписка изразява писмено становище, че жалбата
следва да бъде оставена без последствие и съда да потвърди наложеното
наказание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 11.02.2019г., жалбоподателят Д.И.Д. управлявал лек автомобил ***с рег.№***,
по първокласен път №3, в посока към гр.София. По същото време свидетелите Д.Б.Д.
и К.К.А. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, изпълнявали
служебните си задължения по контрол на ЗДвП, като се намирали в района на пътна
отбивка до ресторант „***“, в близост до с.Обнова, обл.Плевен – км.53+835 от
първокласен път №3. Около 11,30 ч. жалбоподателят преминал с управлявания от
него автомобил покрай мястото, където свидетелите Д. и А. се били позиционирали
за осъществяване на пътен контрол. Забелязвайки движещия се срещу полицейския
патрул лек автомобил ***, управляван от Д., свидетелят А. подал сигнал със стоп
палка, за да спре водача, с цел осъществяване на проверка. Вместо да спре
управлението на автомобила, жалбоподателят увеличил скоростта и продължил
движението си в посока към гр.Плевен. Свидетелите Д. и А. последвали управлявания
от Д. автомобил с патрулния автомобил. Същите уведомили дежурния полицейски
служител в ОД МВР – Плевен и поискали съдействие от други екипи на СПП. В
района на село Гривица, друг екип от полицейски служители подали сигнал със
стоп палка на жалбоподателя, но същият отново не преустановил движението си,
рязко сменил посоката си и влязъл в отбивка за второкласен път 34, водещ към
гр.Никопол. Двата полицейски патрула последвали автомобила и по-късно
установили същият паркиран в улица в с.Върбица, обл.Плевен.
На Д.И.Д. бил съставен АУАН, сер.АА №189314/11.02.2019г., за това, че на 11.02.2019г.,
на път I-
На 12.12.2019г. било образувано бързо производство №53/2019г. по описа на
Районна прокуратура – Плевен срещу Д.И.Д. за това, че на 11.02.2019г., в с.В., обл.П., управлява лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег.№***, не спрял управлявания от него автомобил при подаден сигнал със стоп палка
по образец от служител на сектор „ПП“, при което възпрепятствал извършването на
проверка по ЗДвП – престъпление по чл.270, ал.1 от НК, както и за това, че
управлява посоченото МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С постановление на Районна прокуратура
– Плевен от 21.02.2019г. бързото производство било преобразувано в досъдебно
производство, поради необходимостта от извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия, към датата на справката 06.03.2019г. същото не
било приключило.
На основание посочения по-горе АУАН АА139314/11.02.2019г.
административно-наказващият орган Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР
Плевен, издал обжалваното Наказателно постановление №19-0938-000029 от
15.02.2019г., с което на жалбоподателя били наложени следните административни
наказания: 1. за нарушаване на чл.103 от ЗДвП – не спира на посоченото място
или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране
от контролен орган – на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; 2. за
нарушаване на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – участник в движението, който създава
пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на
хората – на основание чл.185 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лв.; 3. за нарушаване на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП – не носи
СУМПС – на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е идентична с
тази по съставения АУАН. Наказателното постановление било връчено лично срещу
подпис на жалбоподателя на 15.02.2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.Б.Д. и К.К.А.,
които съдът кредитира, като подробни, логични и безпротиворечиви, изхождащи от
лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на
изпълнение на служебните им задължения, както и от писмените доказателства – АУАН,
сер.АА №189314/11.02.2019г., НП№19-0938-000029 от 15.02.2019г., справка от
Районна прокуратура – Плевен, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“,
Областно пътно управление – Плевен, справка
за нарушител/водач, Заповед №8121з-515/14.05.2019г., които съдът възприе
изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от
страните.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Наказателно постановление в обжалваната му част е незаконосъобразно, тъй
като е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН и принципа ne bis in idem.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува, а при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Принципът ne bis
in idem e прогласен в чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ и представлява
забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. За
преценката относно наличието на нарушение на посочения принцип са съществени
две обстоятелства: дали двете дублиращи се производства имат характера на
наказателно производство и дали касаят едно и също деяние. Понятието
„наказателно производство“ / „наказателно обвинение“ има автономно значение по
смисъла на Конвенцията, като за преценката относно наличието на такова се
прилагат т.нар. критерии „Енгелс“ – квалификация на деянието по националното
право, характер и естество на нарушението, вид и тежест на предвиденото
наказание. По отношение на втората предпоставка – „idem” – следва да е налице идентичност
или съществено сходство във фактите, за които са образувани двете производства.
В процесния случай, от доказателствата по делото се установява, че преди
наказването на жалбоподателя Д.И.Д. с обжалваното наказателно постановление
№19-0938-000029 от 15.02.2019г., спрямо същия е било възбудено наказателно
производство – на 12.02.2019г. Процесното административно-наказателно
производство има характера на наказателно преследване, съгласно посочените
по-горе критерии. Съгласно принципните постановки, дадени в Тълкувателно
решение №3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, когато за едно и също деяние е
налице наказателно преследване преди образуването на
административно-наказателно производство, последното следва да бъде прекратено.
Този извод се извежда и от разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, която въплъщава
принципът за приоритет на наказателната отговорност над административната, като
не се допуска конкуренция между административно-наказателно и наказателно
производство срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние.
Съдът намира, че в процесния случай е налице и вторият елемент, водещ до
нарушаване на принципа ne bis
in idem. От доказателствата по делото се установява, че наказателното и
административно-наказателното производства са образувани за едно и също деяние.
И двете производства касаят осъществените от Д.И.Д. действия на 11.02.2019г., с
които е нарушил правилата за движение по пътищата, започнали на км.53+835 на
ПП-3 и преустановени на територията на село Върбица. Налице е идентичност във
фактите, за които административно-наказателната отговорност на Д.Д. е
ангажирана с обжалваната част на наказателното постановление, и тези, за които
спрямо същото лице е образувано наказателно производство, а именно за това, че
на 11.02.2019г., като водач на лек автомобил *** с рег.№*** не спрял на подаден
сигнал със „стоп палка“ по образец „С-8“, подадена му от служител на сектор
„Пътна полиция“. В първия случай посочените факти са квалифицирани като
нарушение на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, а в другия – като престъпление по
чл.270 от НК. Не води до липса на идентичност на двете деяния обстоятелството,
че съгласно наказателното постановление нарушението е извършено на ПП-
Предвид на изложените мотиви, наказателното постановление в обжалваната му
част следва да бъде отменено като незаконосъобразно – постановено в нарушение
на чл.33 от ЗАНН и чл.4, т.1 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Административно-наказателното
производство следва да бъде прекратено в тази му част, а при влизане в сила на
настоящото решение, препис от него и от материалите по
административно-наказателната преписка следва да се изпратят на РП-Плевен за
прилагане по досъдебно производство №53/2019г. по описа на същата прокуратура.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0938-000029/15.02.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР
Плевен, в частта му, с която на Д.И.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, са
наложени на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП административни наказания ГЛОБА
в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от 6 МЕСЕЦА, за нарушаване на
чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното
производство в тази му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него и от
материалите по административно-наказателната преписка да се изпратят на
РП-Плевен за прилагане по досъдебно производство №53/2019г. по описа на същата
прокуратура.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: