РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. ХАСКОВО, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600630 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 19 от 1.09.2022 год. по нохд № 310/2022 год. РС– Свиленград в
производство по реда на глава ХХVII от НПК при условията на чл.371 т.2 от същия е
признал подсъдимия М. Р. Н., роден в гр.К., живущ в с.В. п., област Х. за виновен в това, че
на 8.08.2021 год. в центъра на с.В. п., област Х. причинил на Х. П. П. от същото село средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета междинна кост на лявата длан,
причинило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник, поради което и на
основание чл.129 ал. 2 вр. ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му наложил наказание „пробация”
при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
1/една/ година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок също от 1 /една/ година.В съответствие с така
постановеното е поставил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски,
произнесъл се е също и по веществените доказателства.
Недоволен от така постановената присъда, и то само в частта относно наложеното
наказание, е останал единствено пострадалият – частен обвинител по делото, който чрез
своя повереник в законния срок я обжалва. Излага две групи оплаквания – за непълноценно
1
изясняване на фактическата обстановка поради това, че съдът отказал да назначи съдебно-
медицинска експертиза, която да изясни в пълнота продължителността на периода и
степента на възстановяване, а така също и причинените от престъплението имуществени
вреди във връзка с неговото лечение, както и за липсата на законови предпоставки
наказанието да се определи при условията на чл.55 от НК, в каквато насока бил необоснован
извода на първостепенния съд за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства.
Убягнали от вниманието на съда и останали необсъдени релевантни според жалбоподателя
факти, а именно, че подсъдимият не оказал помощ на пострадалия след деянието, а в
периода на възстановяване не се интересувал от неговото състояние, сиреч проявил
нежелание да поправи причинените вреди, били извършени значителни материални разходи
във връзка с лечението, което завишавало степента на обществена опасност и на деянието, и
на дееца. Отправя алтернативни искания – да се отмени обжалваната присъда и се върне
делото за ново разглеждане с указания да допусне исканата експертиза, или да се измени
същата в частта досежно наложеното наказание, което да се определи при условията на
чл.54 от НК.
В законния срок против жалбата не са постъпили възражения.
По въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства,
такива страните нямат и пред настоящия съд.
В с.з. пред въззивната инстанция въззивният жалбоподател и частен обвинител не се
явява, а неговият повереник поддържа жалбата по изложените съображения, но вече с
искане само за изменение на присъдата и определяне на наказанието при условията на чл.54
от НК.
Подсъдимият също не се явява, неговият защитник намира присъдата правилна и
законосъобразна, а жалбата и изтъкнатите по нея доводи и аргументи неоснователни. Моли
да бъде потвърдена.
Прокурор от ОП – Хасково също намира жалбата неоснователна, а
първоинстанционната присъда – правилна, в частност наложеното наказание – справедливо
и адекватно, поради което дава заключение същата да се потвърди.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и служебно и
изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е
допустима. Преценена по същество обаче е неоснователна.
Пред първостепенния съд по искане на подсъдимия се е провело съкратено съдебно
следствие по глава ХХVІІ - чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия,
като същият е признал всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния
акт, признал се е за виновен и е декларирал съгласие за същите факти да не се събират
доказателства, да се ползват събраните на ДП такива, а при постановяване на присъдата - и
2
направеното самопризнание.
РС – Свиленград е преценил, че самопризнанието на подсъдимия намира подкрепа в
събраните на ДП доказателства, тази негова преценка се споделя напълно и от настоящата
инстанция. При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била
възприета съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.
По фактическата обстановка:
Подсъдимият М. Р. Н. е на ** навършени години към момента на извършване на
деянието, роден в гр.К., живущ в с.В. п., област Х., ***** гражданин, *******, но живее във
фактическо съжителство на семейни начала, от което има невръстно дете, с *******
образование. ******* за престъпление по чл.346 ал.2 от НК на наказание пробация.
********, препитава се с непостоянна, случайна работа. С ******** лични характеристични
данни.
Пострадалият Х. П. П. е на ** год. също от с.В. п., област Х., *******, също ****** и
*******.
Подсъдимият и пострадалият се познавали и били в добри отношения. Често сядали
заедно да се почерпят и да пийнат.
На 8.08.2021 год. подс.Н. рано сутринта ходил на помага на свой приятел при
разтоварването на камъни в с.М. в. Свършил работа и се върнал още преди обед. Заедно със
свид.С. К., с която живее на семейни начала и малолетното им дете отишли до магазина в
центъра на селото, който функционирал и като питейно заведение. Там бил вече и
пострадалият. Подсъдимият седнал на неговата маса и до обед изпил три бири в компанията
му.
На обед магазинът затварял между 12 и 16 часа и поради това двамата се преместили
в дома, в който подс.Н. и свид.К. живеели заедно с нейните родители, за да продължат да
пият в компанията и на други мъже от селото. Преди това пострадалият – свид.П. донесъл от
дома си бутилка бира от 2 л, бутилка ракия от 200г и мезе, а подсъдимият на свой ред купил
две бутилки бира от по 2л. Там пострадалият и бащата на свид.К. пили ракия, а
подсъдимият продължил да пие бира. Около 15:30 часа част от присъстващите, между които
и пострадалият, си тръгнали.
Към 16 часа алкохолът на масата свършил, но на подсъдимия му се пиело още. Той
предложил на свид.С. К. и нейната майка да отидат до магазина, който отварял в този час, и
да купят още пиене. Последните се съгласили и тръгнали с него, вземайки и детето. На маса
пред магазина обаче вече седял пострадалият и те седнали при него. За времето до около
20:30 часа подсъдимият изпил още три бири, а пострадалият – още две. Двамата били във
видимо нетрезво състояние. Пострадалият влязъл в магазина, за да купи още бира,а
подсъдимият и семейството му станали да си тръгват. При това подс.Н. неволно съборил
детето си на земята и то се разплакало. Свид.К. му се скарала и му ударила шамар.
Връщайки се към масата, пострадалият възприел случващото се и му се сторило, че
подсъдимият нарочно блъска детето си на земята. Направил му забележка. Подсъдимият
3
отвърнал, че детето си е негово. Тогава пострадалият го бутнал с ръце и го ударил в
областта на носа с глава. На подсъдимия му потекла кръв. Той взел най-близкия до него
стол, който бил метален, вдигнал го над глава и замахнал към главата на пострадалия.
Последният вдигнал ръце, за да се предпази и поел удара с лявата си длан. Въпреки това
понесъл удар между шията и лявото си рамо /“левият пагон“/, който му причинил охлузване
с големина 5 см. Подсъдимият подгонил пострадалия, за да продължи да му нанася удари,
при което двамата съборили и счупили два пластмасови стола. Тогава се намесил
съдържателят на заведението, свид.Д., който ги разтървал и приканил да напуснат. На
следващия ден подсъдимият се извинил на съдържателите за поведението си и закупил два
пластмасови стола, които им предал.
Макар пострадалият да нямал видими наранявания по себе си, на другия ден
изпитвал силна болка в лявата си длан, поради което отишъл на преглед при съдебен лекар в
МБАЛ„Хасково“АД. Бил освидетелстван и му било издадено СМУ №289/9.08.2021 год. Бил
насочен към ортопед, където му била поставена диагноза „счупване на пета междинна кост
на лявата длан“. Направена му била и операция на стойност 200 лв.
Със заключение на назначена на ДП съдено-медицинска експертиза е установено, че
на пострадалия е било причинено счупване на пета междинна кост на лявата длан и
охлузване по „левия „пагон“. Първото нараняване води до затруднение движението на
лявата ръка за повече от 30 дни, докато охлузването е причинило страдание, без
разстройство на здравето. Според вещото лице-съдебен лекар, уврежданията могат да се
получат от удар с метален стол по начина, времето и при обстоятелствата, описани в
предварителните сведения, а травмата има характер на защитно нараняване.
Гореописаната фактическа обстановка като цяло е била приета за установена и от
районния съд. Против така възприемането на тези факти не са изложени оплаквания по
настоящата жалба.
По правната квалификация на деянието:
Няма оплаквания против присъдата в тази част, няма и основания затова. Очевидно
счупването на пета междинна кост на дланта на лява ръка на пострадалия следва да се
квалифицира като средна телесна повреда, тъй като е причинило трайно затруднение на
движението на крайник.
По вида и размера на наложеното наказание:
В тази насока е единственото оплакване по въззивната жалба.
Преди да обсъди въпроса с наказанието обаче, настоящият съд намира за уместно да
изложи съображения по оплакванията по жалбата за непълноценно изяснена фактическа
обстановка.
Същите са изначално неоснователни и необосновани, тъй като не държат сметка за
особения процесуален ред, по който е протекло производството пред първата инстанция, а
именно – съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК и то при условията
на чл.371 т.2 от НПК. При това производство изявлението на подсъдимия, че признава
4
всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт не подлежи на одобрение от
страна на останалите страни в процеса, за провеждането му не се иска тяхното съгласие.
Отнася се за право на подсъдимия. В този случай, ако съдът прецени, че самопризнанието се
подкрепя от доказателствата, събрани на ДП, за което по делото са налице основания,
съдебно следствие не се провежда, а се приема за установена именно фактическата
обстановка по обвинителния акт. Няма място за нови доказателствени искания, респ.
назначаване на нова експертиза, каквато не е била назначена на ДП, защото няма
процесуална възможност за приемане на нови факти, извън описаните по обвинителния акт,
в което всъщност се изразява искането на повереника на пострадалия. Освен неоснователно,
това искане е и процесуално недопустимо. Отделен е въпросът, че пострадалият е поискал
да участва в производството само като частен обвинител, не и като граждански ищец. С
отхвърленото доказателствено искане се цели установяване на ирелевантен факт – колко е
продължил периодът на възстановяване и какви други вредни последици са настъпили за
пострадалия, които биха имали значение за делото именно за преценка на размера на
обезщетение по един граждански иск. Това с пълна сила важи и за причинените от деянието
имуществени вреди във връзка с проведеното лечение.
Що се отнася да отмерването на наказанието – първостепенният съд е преценил това
да стане при условията на чл.55 от НК и тази негова преценка не е необоснована. Оценена е
****** възраст на извършителя, едва **-годишен, липсата все още на житейски опит и
зрялост, проявеното младежко лекомислие. Обърнато е внимание върху неблагоприятната
семейна среда и житейска съдба на подсъдимия, израснал без баща, без обществена
подкрепа. Изразено е разкаяние и съжаление за стореното, оказано е съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина. Пострадалият също е бил в
нетрезво състояние и пръв е пристъпил към саморазправа с подсъдимия, като е предизвикал
сбиването между тях.
Въззивният съд споделя изводите на районния затова, че не е висока степента на
обществена опасност нито на деянието, нито на дееца. Предпоставки за приложението на
чл.55 ал.1 в хипотезата на т.2 б.“б“ от НК и налагане на следващото, по-леко предвидено
наказание, а именно „пробация“ са били налице.
Ето защо настоящата инстанция отхвърля като неоснователни всички оплаквания по
въззивната жалба.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК, служебно и
изцяло, въззивната инстанция не установи други основания за нейното изменение или
отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19 от 1.09.2022 год., постановена по нохд № 310/2022
г. по описа на РС – Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6