№ 4315
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110128847 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от името на .......,
ЕИК ......, чрез юрисконсулт ..... срещу М. ИВ. П., ЕГН **********, с която ....... е
предявило срещу М. ИВ. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 13.11.2013 г., сключен между ........., в
качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател,
вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на
........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на
вземането; 2/ договорна лихва в размер на 62,47 лв. за периода от 07.07.2014 г. до
09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 206,84 лв. за периода от
07.07.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 23.08.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
45636/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 3052827/06.07.2017 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. ИВ. П., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по
1
договор за потребителски кредит № ********* от 13.11.2013 г., сключен между
........., в качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на
заемател, вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от
21.03.2016 г. на ........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до
изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 226,28 лв. за периода от
31.12.2013 г. до 09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 243,06 лв. за
периода от 31.12.2013 г. до 30.05.2017 г. На 23.08.2017 г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за
това срок. На 23.04.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 25.05.2021 г. /в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
На 23.08.2017 г. по ч. гр. д. № 45636/2017г. по описа на СРС, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният
следва да заплати на ......., ЕИК ...... суми, както следва: 1/ сумата от 702,25 лв.,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
********* от 13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на заемодател и М.
ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са
прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ........., ведно със
законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/
договорна лихва в размер на 226,28 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 09.01.2015
г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 243,06 лв. за периода от 31.12.2013 г. до
30.05.2017 г. В исковата молба ищецът изрично посочва, че се предявяват искове
само за част от вземанията, за които на 23.08.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д.
№ 45636/2017г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на
исковата молба, се предявяват искове за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 702,25 лв., представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит № ********* от
13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН
**********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от
......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ........., ведно със законна лихва за
периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер
на 62,47 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в
размер на 206,84 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 30.05.2017 г. Предвид горното с
определение № 6205/10.10.2021 г., постановено в настоящото производство, съдът
е приел, че заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта за разликата
2
над 62,47 лева до 226,28 лева /т.е. за сумата от 163,81 лева/ и за периода
31.12.2013 г. – 06.07.2014 г., представляваща договорна лихва, както и в частта за
разликата над 206,84 лева до 243,06 лева /т.е. за сумата от 36,22 лева/ и за периода
31.12.2013 г. – 06.07.2014 г., представляваща лихва за забава и е обезсилил
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2017 г.,
издадена по ч. гр. д. № 45636/2017г. по описа на Софийски районен съд, 160
състав, в тези части. Определение № 6205/10.10.2021 г., постановено по гр.д. №
28847/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е влязло в законна сила, в частта,
с която се обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 23.08.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 45636/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 160 състав, на 10.11.2021 г.
Ищецът твърди, че с посочения договор Договор за кредит №
*********/13.11.2013 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило
на М.И. Павлово заем в размер на 750 лв., който следвало да бъде върнат на 60
седмични вноски, считано от датата на сключването, респективно, че падежът на
задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 09.01.2015 г.
Заявява, че ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал
в забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., вземанията по Договор за
кредит № *********/13.11.2013 г. са прехвърлени от заемодателя „Провидент
Файненшъл България“ ООД в полза на ищеца ......., ЕИК .......
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 13.11.2013 г., сключен между ........., в
качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател,
вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на
........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на
вземането; 2/ договорна лихва в размер на 62,47 лв. за периода от 07.07.2014 г. до
09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 206,84 лв. за периода от
07.07.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 23.08.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
45636/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна
на ответника М. ИВ. П..
В подаденото от ответникът възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената
3
в производството по ч.гр.д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са обективирани
възражения срещу предявените искове, като се прави възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца и се възразява относно наличието на
облигационна връзка между страните в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между Провидент Файненшъл България" ООД, в качеството на
заемодател и М. ИВ. П., в качеството на заемател е сключен Договор за кредит №
*********/13.11.2013 г., по силата на който „Провидент Файненшъл България“
ООД е предоставило на М. ИВ. П. заем в размер на 750 лв., а последният се е
задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по Договор за
кредит № *********/13.11.2013 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД, в качеството на заемодател и М. ИВ. П., в качеството на заемател,
са прехвърлени от Провидент Файненшъл България" ООД в полза на ......... по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражение, направени с отговора
на исковата молба.
В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност
на претенциите заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок
по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
4
От приложения по делото договор за потребителски кредит се установява,
че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М. ИВ. П. е сключен договор
за потребителски кредит кредит № *********/13.11.2013 г., по силата на който
„Провидент Файненшъл България“ ООД се задължило да предостави на ответника
потребителски кредит в размер на 750 лв., а кредитополучателят се задължил да
върне заемната сума, както и да заплати такса за оценка на досие в размер на 37,50
лв., възнаградителна лихва в размер на 271,29 лв. (56 % годишно), такса за
администриране на кредита в размер на 137,48 лв. и такса за услуга домашно
посещение в размер на 373,50 лв. при общ годишен процент на разходите,
равняващ се на 138,40 %.
Съгласно чл. 27 от договора с подписване на договора за кредит, клиентът
потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл България“ ООД пълния
размер на кредита от 750 лв. Следователно съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява, че на М. ИВ. П. е предоставена сумата в
размер на 750 лв. по процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с
подпис на кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно признание на
обстоятелството, че М. ИВ. П. е получила сумата по кредита, а именно –
извършените от същата плащания по договора, установени от вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото.
По силата на договор за цесия от 21.03.2016 г. кредиторът „Провидент
Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на ....... вземанията си срещу М. ИВ. П..
По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор
има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
5
т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Видно от представеното Приложение № 1 към договор за цесия от
21.03.2016 г., размерът на дълга на ответника възлиза на 1410,27 лв. Съгласно чл.
99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ето защо ищецът в настоящото
производство има право да претендира и изтеклата лихва за забава, откъдето
произтича и разликата в сумите, посочени в приложението, и тези, претендирани
в настоящото производство.
Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да
претендира всички вземания от договорното правоотношение по договор за
потребителски кредит № ********* от 13.11.2013 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит
в общ размер на 159,50 лв., които са послужили за частично погасяване на
задълженията на кредитополучателя. Според вещото лице размерът на
неплатените суми по процесния договор е, както следва: 702,25 лв. – главница;
62,47 лв. – неплатена договорна лихва. Вещото лице е изчислило обезщетението
за забава върху неизплатената главница в размер на 702,25 лв., считано от датата
на всяко просрочие до 30.05.2017 г. в размер на 206,84 лв.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена
проверка за нищожност на клаузите от сключения между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и М. ИВ. П. договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата
редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
6
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа
информация за броя на седмичните плащания – 60, както и техният размер – 26,17
лева, с изключение на последното плащане, което е в размер на 25,74 лева.
Посочен е и падежът на първото седмично плащане, а именно 20.11.2013 г. Не се
съдържа, обаче, в представения по делото договор разбивка по пера на посочената
погасителна вноска, от която да става ясно каква част от главницата,
възнаградителната лихва и таксите по договора се погасяват. Отделно от това, не
са посочени и падежите на следващите погасителни вноски по договора, с
изключение на първата. Не става ясно как се формира сумата 26,17 лв.,
съставляваща размер на седмичната погасителна вноска. При това положение
съдът приема, че липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на
закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Отсъства също така и посочване на падежите
на всяка една след първата погасителна вноска. Липсата на изрично посочените
чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК реквизити на договора водят до неговата
недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
На следващо място, съдът приема, че клаузите в процесния договор
относно уговорените възнаградителна лихва и такси са нищожни на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка следва да бъдат
съобразени приетите след сключването на процесния договор изменения в ЗПК,
обнародвани в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., като с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е
установен максимален размер на годишния процент на разходите, който не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
7
съвет на Република България, а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая в договора е
уговорен ГПР в размер на 138,40 %, като същият надхвърля значително
петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения, която през
ноември 2013 г., когато е сключен договорът, е 10,02% (основен лихвен процент
0,02%, обявен от БНБ, плюс 10 пункта), съответно петкратният размер е 50,10
%.
Вярно е, че към датата на сключване на процесния договор не са били в
сила разпоредбите чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, но, независимо от това, съдът следва
да определи, дали така уговореният ГПР отговаря на критериите на добрите
нрави. Това е така още повече, че в случая се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК. В съдебната практика трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва/а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва/. В тази насока са решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006
г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д.
6295/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др. Следователно при преценка съответствието на
спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Kъм момента на сключване на договора размерът на законната
лихва е 10,02%. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 56 % годишно е по-голяма от трикратния размер на законната
лихва към датата на сключване на договора. Предвид характера на предоставяната
по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват
на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите.
С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите
нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и се явява
нищожна.
Отделно от изложеното с измененията в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр.
35/22.04.2014 г., е приета също и разпоредбата на чл.10а, според която кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, като според ал. 2 на цитираната
норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
8
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая таксата за
„оценка на досие“, за „администриране на кредита“ и за услуга „домашно
посещение“ представляват именно такси, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което съдът приема, че същите са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
Дори да се приеме, че посочените клаузи не са нищожни като
противоречащи на добрите нрави, следва да се отбележи, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства за изпълнението на посочените услуги от
страна на ищеца, който съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно
доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на
задължението на ответника да заплати нейната стойност.
В заключение, доколкото посочените изменения на ЗПК целят
уравновесяване на интересите на потребителите и на заемодателите, които
предоставят финансов ресурс без да правят детайлно проучване на имущественото
състояние на кредитополучателя и кредитите не са обезпечени, поради което се
повишава и рискът от настъпване на неблагоприятни имуществени последици в
патримониума на доставчика на финансовата услуга, съдът приема, че уговорките
в процесния договор, макар и сключен преди приемането на посочените
изменения, противоречат на добрите нрави и създават значително неравновесие
между правата на търговеца и на потребителя.
В тази връзка, следва да бъде посочено още, че Закон за потребителския
кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски
кредит, в която е установен принципа на информираност на потребителя, на който
следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който от своя страна, следва да съдържа цялата необходима
информация по кратък и ясен начин. Съдът намира, че разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно
договорите за потребителски кредит, са олицетворение и прокламиране на общи
правила за поведение, в отношенията между кредитор и кредитополучател, които
целят гарантиране спазването принципа на добросъвестността при сключване на
договорите за потребителски кредит, с оглед обстоятелството, че обичайно, едната
от страните в правоотношението е по-слаба, както в чисто икономически аспект,
така и с оглед обстоятелството, че кредиторите обикновено са професионалисти в
тази дейност и се занимават с нея по занятие. Във връзка с гореизложеното, съдът
9
намира, че уговорките между страните по процесния договор за потребителски
кредит, с които са уговорени ГПР в размер на 138,40 % и възнаградителна лихва в
размер на 56 %, и с които се предвижда дължимостта на такси за „оценка на
досие“, за „администриране на кредита“ и за услуга „домашно посещение“
представляват именно такси, свързани с усвояване и управление на кредита, са
недействителни, поради противоречието им с добрите нрави. Както бе посочено
по-горе, разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски кредит /във връзка с
чието задължение за транспониране е приет Закона за потребителския кредит/,
представляват прокламиране на общи, неписани правила за поведение, които
следва да се спазват в отношенията между кредитор и кредитополучател, и които
целят гарантиране спазването принципа на добросъвестността при сключване на
договорите за потребителски кредит, с оглед обстоятелството, че обикновено
едната от страните в правоотношението е по-слаба, както в чисто икономически
аспект, така и с оглед обстоятелството, че кредиторите обикновено са
професионалисти в тази дейсност и се занимават с нея по занятие. С уговорките
между страните по процесния договор за потребителски кредит, с които се
предвижда дължимостта на такси за „оценка на досие“, за „администриране на
кредита“ и за услуга „домашно посещение“, се цели получаване на допълнителни
суми за кредитора, за дейности по усвояване и управление на кредита, чрез
събирането на които би се стигнало до получаване, от страна на кредитора, на
допълнително възнаграждение във връзка с предоставения заем, вън от
уговорения между страните процент на дължимата възнаградителна лихва, и
които такси не е оправдано да се възлагат в тежест на заемателя, доколкото
дейностите, за които се събират, представляват изпълнение на основното
задължение на заемодателя по договор за кредит и за тях не следва да събира
допълнителни суми.
Следователно, имайки предвид последиците на недействителността,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят – ответник би следвало да
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи. Ето защо за основателен следва да се приеме единствено предявеният иск
за главница. Останалите претенции на ищеца за установяване на вземанията за
възнаградителна лихва и лихва за забава, се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи
връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от него
10
на ищеца суми /в този смисъл Решение № 471 от 11.05.2021 г. по в.гр.д. №
3413/2020 г. на Апелативен съд – София/. По становище на настоящия съдебен
състав, разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда особен вид недействителност на
конкретен вид договори, а именно договори за потребителски кредит.
Разпоредбата не предвижда предявяването на отделен иск, което да обуслови
неприложимост на реда по чл. 422 ГПК. Предвижда единствено последица от
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, поради
противоречието му със специалните императивни норми на ЗПК. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД /вкл. тези, касаещи
неоснователното обогатяване/, като изрично законодателят е предвидил
последица от недействителността на договорите за потребителски кредит,
произтичащи от противоречието му със специалните императивни норми на ЗПК.
Когато договор за потребителски кредит противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК, приложимост намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
явяваща се специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда
последиците за страните по договора за потребителски кредит, когато същият е
обявен за недействителен по смисъла на ЗПК.
По отношение размера, до който следва да бъде уважен предявеният иск за
главница, съдът намира следното: установи се по делото, че по силата на Договор
за кредит № *********/13.11.2013 г., „Провидент Файненшъл България“ ООД е
предоставило на М. ИВ. П. заем в размер на 750 лв. Същевременно от
заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от страна на
заемателя М. ИВ. П. /ответник в настоящото производство/ са извършени
плащания, по процесния Договор за кредит № *********/13.11.2013 г., в общ
размер от 159,50 лева. Следователно искът за главница се явява основателен и
доказан до размера от 590,50 лева и следва да бъде уважен до този размер, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 702,25 лева, искът следва
да се отхвърли.
По отношение релевираното от ответника възражение за погасяване по
давност на претенцията за главница на ищеца, съдът намира, че същото е
неоснователно. В тази връзка съдът съобразява датата на сключване на процесния
договор за потребителски кредит № ********* от 13.11.2013 г., датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 06.07.2017 г. и обстоятелството, че вземанията за
главница по процесния договор за потребителски кредит се погасяват с обща
11
петгодишна давност, която към датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /която по аргумент
от разпоредбата на чл. 422 ГПК следва да се приеме за датата на предявяване на
исковата молба/, не е била изтекла.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 66,93
лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата в производството съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 200,00 лева, като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът М. ИВ. П., ЕГН **********, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ......., ЕИК ......, сумата от 223,01 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство гр. д. № 28847/2021 г., и не са представени доказателства
за извършването на такива, поради което в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски в производството по гр.д. № 28847/2021 г., по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът М. ИВ. П., ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца ......., ЕИК ......, сумата от 80,88 лева, представляваща разноски в
заповедното производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав и не са представени доказателства за извършването на такива, поради
12
което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по ч.гр.д. № 45636/2017 г., по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
предявен от ......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ......., срещу М.
ИВ. П., ЕГН **********, с адрес в ......, че М. ИВ. П., ЕГН ********** дължи на
....... сумата 590,50 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ********* от 13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на
заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, което вземане
е прехвърлено на ....... по силата на договор за прехвърляне на вземания от
21.03.2016 г., сключен между ........., в качеството на цедент и ......., в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на
вземането, за която сума на 23.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45636/2017 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 590,50 лева до пълния
предявен размер от 702,25 лева, както и предявените по реда на чл. 422 ГПК чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове с правно основание с правно основание чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че М. ИВ. П., ЕГН ********** дължи на ......., ЕИК ...... сумата от
62,47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 07.07.2014 –
09.01.2015 г. и сумата от 206,84 лева, представляваща лихва за забава за периода
07.07.2014 г. – 30.05.2017 г., за които суми на 23.08.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
45636/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес в ...... да заплати в полза на
......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ......., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 223,01 лева, представляваща разноски в исковото производство
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес в ...... да заплати в полза на
......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ......., на основание чл. 78, ал. 1
13
ГПК, сумата от 80,88 лева, представляваща разноски в заповедното производство
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14