ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 54821.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело
№ 20201700500434 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД гр. С. против Разпореждане
на Районен съд Перник от 21.05.2020год. постановено по ч.гр.д. № 1922/2020г., в частта му,
с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против Р. П. С. за сумата от 94,29 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори по фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила поради което моли то да бъде
отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение. Поддържа ,че уговорената
неустоечна клауза не е нищожна и не е неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 вр. с
чл.143 от ЗЗП ,както е приел районния съд. Сочи ,че длъжникът е бил информиран за
правата и задълженията си по сключения договор,че клаузите не са уговорени във вреда на
потребителя,че не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и че са формулирани по ясен и разбираем начин и уговарянето им
е обичайна търговска практика.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, поради което и следва да се разгледа
по същество.
Производството по ч.гр.дело 1922/2020г. на ПРС е образувано по заявление по чл.410
от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение
против Р. П. С.. В т.9 на заявлението е посочено, че се претендират общо 1 131,28 лв. за
неизпълнени парични задължения на длъжника по договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг. Изложени са обстоятелства, че
длъжникът не изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените мобилни
услуги и задълженията си за неустойки са възникнали в резултат на предсрочното
прекратяване на договори за мобилни услуги и договори за лизинг по вина на потребителя.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от общо 276,68 лв., като от тях 94,29 лв.,представляват неустойка за
предсрочно прекратяване на договори по фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. Съдът
е приел, че клаузите за неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен
план са несъразмерно високи и не следва да обвързват валидно потребителя. Направен е и
извод, че уговорката за неустойка излиза извън функциите на неустойката и води до
неоснователно обогатяване на търговеца..
Предмет на обжалване е само постановеният отказ за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 94,29 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори, за което вземане е издадена фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. Липсва
жалба за останалата част от вземането, за което е постановен отказ.
Частната жалба е частично основателна.
В заявлението не е конкретизирано как е формиран размерът на претендираното
вземане, но в частната жалба изрично е посочено, че сумата от 94,29 лв., за която е издадена
фактура № ***г. включва три стандартни месечни абонаментни такси от по 25,82 лв. всяка,
без ДДС, по договор за мобилни услуги № ***г., изменен с допълнително споразумение №
***г. и 16,83 лв., съставляващи разликата между стандартната цена на HUAWEI Y6 II
Cоmpact Dual White без отстъпка съгласно актуалната към ***г. ценова листа на оператора
и преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг от ***г.
Към заявлението е представен договор за мобилни услуги от ***год. за номер *** с
месечна абонаментна такса от 20.99 лева. и за предоставено мобилно устройство HUAWEI
Y6 II Cоmpact Dual White и договор за лизинг от същата дата, касаещ посочения мобилен
апарат. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставени от оператора по вина и по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
вноски за всяка една СИМ карта до края на този срок. Уговорено е също така ,че във всички
случаи ,в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ ,чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и разликата между цената на устройството без абонамент ,съгласно последната
актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на
прекратяването на договора и заплатената от потребителя цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг .
Горният договор е изменен с допълнително споразумение от ***г. Със същото
страните са постигнали съгласие, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Предвидено е, че в допълнение потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой
или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
С допълнителното споразумение месечният абонамент е променен на 30,99 лв.
Съдът намира ,че клаузата в допълнителното споразумение, предвиждаща ,че при
прекратяване на договорите потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването на договора до изтичане на уговорения
срок , но не повече от трикратния им размер е валидна и обвързва страните. При изначално
уговорен праг на неустойката и възможност същата да бъде определена, то следва, че
клаузата не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като такава не е нищожна като
противоречаща на добрите нрави / т.3 от ТР № 1/15.06.2010год. по тълк.дело № 1/2009год.
на ОСТК на ВКС /. Основното задължение на потребителя по договор за мобилни услуги е
да заплаща в срок абонаментните такси.Уговорената неустойка обезпечава възстановяване
вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността мобилния оператор да получи абонаментните вноски,дължими
до изтичане на срока на договора. Тази неустойка не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за
предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната неустойка не
надвишава уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни такси
.
По изложените съображения,настоящият състав намира за неправилно
разпореждането ,в частта му ,с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 77,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
***г., изменен с допълнително споразумение от *** г.
Предвид горното разпореждането в посочената му част следва да се отмени и да се
постанови ново за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената
сума,ведно със законната лихва ,считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане.
Претендира се и неустойка от 16,83 лв., съставляваща разликата между стандартната
цена на предоставеното мобилно устройство съгласно ценовата листа и преференциалната
цена на устройството, за която е сключен договор за лизинг от ***г. Съгласно постигнатите
в допълнителното споразумение от ***г. уговорки потребителят дължи неустойка
съставляваща разликата между цената на устройството без абонамент ,съгласно ценовата
листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от нето при
предоставянето му / в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
В представените по делото договор, договор за лизинг, както и допълнително
споразумение не е посочена цената на устройството без абонамент, като не е приложена и
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора. Следователно при
подписване на договора за предоставяне на мобилни услуги и договора за лизинг
потребителят няма яснота относно цената на предоставеното му мобилно устройство без
абонамент, респ. цената на отстъпката и тази разлика не може да бъде определена
изначално, което създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и
мобилния оператор и не отговаря на изискването за добросъвестност. Посочената клауза е
нищожна на основание чл.146, ал.1, вр. чл. 143, ал.2,т.19 ЗЗП, поради което и правилно
районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение относно това вземане.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя се дължат и направените в настоящото
производство разноски, които са в размер на 12,32 лева –заплатена държавна такса, както и
1,70 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното производство.
Основателна е и частната жалба против заповедта в частта й за разноските. Районният
съд неправилно е определил същите, поради което и вземайки предвид и изхода на спора
пред настоящата инстанция в полза на заявителя следва да се присъдят още 139,35 лв. ,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.05.2020год., постановено по ч.гр.дело №
1922/2020год. по описа на Районен съд-Перник , в частта му, с която отхвърлено
заявлението, подадено от „Теленор България“ ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо Р. П. С. за сумата от 77,46 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ***г., изменен с допълнително
споразумение № ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК в полза на заявителя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** против Р. П. С. с ЕГН ********** от *** за сумата от 77,46 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ***г., изменен с
допълнително споразумение № ***г., за която сума е издадена фактура № ***г., ведно със
законната лихва,считано от 08.05.2020год. до окончателното им изплащане, както и за
сумата в размер на 14,02 лв. държавна такса и 138.35 лева адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на РС- Перник за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________