В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по обжалване на Наказателно постановление № ../22.01.2010 г., издадено от Началника на РУ М. - З.. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление и счита същото като неправилно и незаконосъобразно издадено. В НП е прието, че на 18.01.2010 г. около 03:40 ч. в Г. З., бул. .............. № .., като водач на лек автомобил с ДК №............., лична собственост е допуснал следните нарушения: 1. не носи в себе си свидетелство за У. на МПС; 2. не носи контролен талон към свидетелството за У. на МПС; 3. не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролен орган и 4. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, с което е нарушил разпоредбите на чл. 100, ал.1, т. 1, чл. 103 и чл. 174, ал. 3 ЗДП. Твърди, че е подал в срок писмени възражения срещу АУАН, но наказващият орган не ги е взел предвид. Вменени са му нарушения, които не е извършил. В съставения му акт и издадено НП липсва описателната част на вменените му нарушения. Наложени му са две отделни наказания за неносенето на свидетелство за правоуправление и контролен талон въпреки, че същият е неразделна част от свидетелството. Вменено му е, че не е спрял на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Не става ясно къде се намира това посочено място и какъв е подадения сигнал, и от кого е подаден. Липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено. Не става ясно защо актосъставителят е достигнал до извода, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол. В ЗДП не е указано да се извършва проверка за употреба на алкохол на пътуващите в МПС, само заради това, че пътуващият е собственик на управляваното от друго лице МПС. Твърди, че той не е управлявал МПС. Вечерта на 17/18.01.2010 г. бил на сватбено тържество в Г. З.. Около 03:30 ч. той, С. Х. Х. и В. потеглили в посока с. Б. Автомобила се управлявал от В., а той се возел на задната седалка, а С. на предната. Автомобила се движел по бул. ............. В района на автогарата, до сервиза за пожарогасители, В. спрял автомобила вдясно, изскочил навън и побягнал назад в посока бензиностанцията на ................... и завил към реката. След около 2-3 минути до автомобила спрял полицейския автомобил. Полицаят Ч. попитал къде е избягал шофьора, и разпоредил да слезнат от автомобила. Обяснил му, че без да каже нищо шофьора В. спрял автомобила и изскочил навън. Впоследствие неговата самоличност била установена. Познава го само по собственото име и знае, че живее в с. М. Въпреки, че В. дал обяснения в тази насока не му бил съставен на него АУАН. Счита, че наказващия орган е следвало преди да издаде НП да извърши проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление изцяло. Възиваемият чрез юриск. Д., взема становище наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Районна прокуратура З., уведомена не изпраща представител. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Акт № .../18.01.2010 г. за установяване на административно нарушение е издаден срещу жалбоподателя, за това че на 18.01.2010 г. около 03:40 ч. в Г. З., бул. ................. № .., управлява личния лек автомобил марка ............, с рег.№ ............... като допуска следните нарушения : 1. не носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория; 2. не носи контролен талон към свидетелство за У. на МПС; 3. не спира на посоченото място от контролен орган при подаден сигнал за спиране; 4. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер-Алкотест” 7410, с № .... за установяване употребата на алкохол. На водача е издаден талон за мед.изследване № .........../18.01.2010 г. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 103 и чл. 174, ал. 3 ЗДП. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 18.01.2010 г. като същият е писал, че има възражение. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което текстово е пренесена описателната част на нарушенията. С НП са наложени следните наказания – 1. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. І-во от ЗДП – глоба 10.00 лв.; за второто нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-во от същия закон – глоба 10.00 лв.; за третото нарушение – по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП – глоба 50.00 лв. и лишаване от право за У. на МПС за срок от 2 месеца и за последното нарушение – на основание чл. 174, ал. 3 ЗДП е определено наказание глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право за У. на МПС за срок от 12 месеца. На основание Наредба І-З-1959/07 г. чл. 4, ал. 1, т. 3 са отнети 12 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 23.02.2010 г. и е обжалвано в законоустановения срок. Приложена е и заповед рег. №..../4.06.2009 г., с която Н-ка на РУ М. е определен като лице, което да издава наказателни постановления за констатирани нарушения. Разпитаните свидетели А. С. Ч. – актосъставител и Б. К. – свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, пред съда потвърдиха констатациите в съставения акт. Актосъставителят и колегата му били дежурни и на 18.01.2010 г. около 03:40 ч. били на местостоянка до бензиностанцията на „...............”, находяща се на бул. .............. Видели автомобил, който се движел зигзагообразно по пътя в посока към с. Б. като свид. Ч. подал сигнал със стоп-палка и посочил на водача място за спиране, без да конкретизира това място. Водачът не спрял веднага, а продължил, и спрял на около 20 метра от тях. Свидетелите Ч. и К. се качили на патрулния автомобил и отишли до колата, като видели как се гасят фаровете на автомобила и от шофьорското място слезло едно лице, което се качило на задната седалка. И двамата свидетели са категорични, че в колата били две лица. Свидетелят Ч. отишъл до автомобила и попитал преместилото се лице какво прави, а той отговорил защо го събужда. Свид. Ч. казал, че това не е вярно и че са го видели как се мести, представил му се и му поискал документите за проверка. Жалбоподателят отказал да ги даде. Миришел на алкохол, поради което бил поканен да бъде изпробван с техническо средство. Той отказал, като заявил, че не е управлявал автомобила. Другото лице също заявило, че е спал и незнае кой е управлявал автомобила. В момента на проверката жалбоподателят не е съобщил, че имало друго лице, което управлявало колата, каквато теза поддържа в жалбата си. Свид. К. поясни, че впоследствие жалбоподателят – след 2-3 дни, заявил, че трето лице е управлявало и на същото са били снети писмени обяснения. Разпитан пред съда свид. С. Х. заяви, че същият ден бил на сватбата на която бил и жалбоподателя, поради което го попитал дали може да се прибере с него. Жалбоподателят му казал, че ще потърси шофьор, а свид. Х. се качил в колата на предната дясна седалка и твърди, че докато чакал шофьора е заспал. Тъй като е спал не е видял кой е управлявал колата. Когато спряла рязко колата до автогарата, тогава се събудил и видял, че пред него някой бяга, дошли полицаите, като жалбоподателят бил на задната седалка. Незнае кой е и за какво е бягал, но след това научил, тъй като жалбоподателят му казал, че това лице всъщност им било шофьора. В даденото от него писмено обяснение по административно-наказателната преписка свидетелят не е имал такива твърдения, че видял някакво лице да бяга. По делото е приложена справка за наложени наказания по ЗДП, видно от която на жалбоподателя с НП № .../16.09.2008 г. на основание чл. 182, т. 3 ЗДП му е наложена глоба иса отнети 3 контролни точки. Видно от представения трудов договор № ../3.12.2008 г. жалбоподателят работи по трудово правоотношение като „продавач-консултант”. Същият е семеен, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак. ПРАВНИ ИЗВОДИ : След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбата е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДП не подлежат на обжалване НП, с които е наложена глоба до 50.00 лв. включително. Обжалваното НП в частта, с която е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. І-во и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДП, не подлежи на обжалване, поради което е влязло в законна сила - чл. 64, б. „а” ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 5 ЗДП. По същите съображения е влезнало в сила и наказателното постановление само в частта, в която е наложено наказание глоба от 50.00 лв. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП. Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството „водач на МПС” към момента на извършване на проверката. Недоказана остана неговата теза, че трето лице е управлявало МПС-то. Свидетелите А. Ч. и Б. К. са категорични, че трето лице в колата не е имало, и същите непосредствено са възприели момента в който жалбоподателя се е преместил от шофьорското място на задната седалка. Свид. С. Х. твърди, че през цялото време е спал и незнае кой е управлявал автомобила. Съдът намира жалбата за основателна в частта относно допуснато нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, т. 5 ЗАНН, относно описание на нарушението, изразяващо се в неспиране на посоченото място, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Липсва конкретизация къде точно е посоченото място за спиране, какъв е подадения сигнал, като следва да се отчете и факта, че все пак проверявания автомобил е спрял, макар и на по-голямо разстояние, и проверка е била извършена. Следва да се отчете обстоятелството, че той е бил под въздействието на алкохола и реакциите му са били по-забавени и очевидно за това е спрял малко по-късно. Поради тези съображения съдът приема, че това нарушение не е осъществено от жалбоподателя и в тази част, в която е наложено кумулативно предвиденото в чл. 175, ал. 1 ЗДП административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца ще следва да бъде отменено. Чл. 174, ал.3 ЗДвП предвижда две нарушения : отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнение на предписание за медицинско изследване за концентрацията на алкохол в кръвта. От тези две възможни нарушения на жалбоподателя е вменено само първото- отказ да бъде изпробван с техническо средство. Безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил даденото му предписание с талон за медицинско изследване за кръвна проба. Това не се отрича и от самият жалбоподател, който твърди, че е отказал тъй като не е управлявал моторното превозно средство.С оглед приетото за установено от съда, че жалбоподателя е имал качеството на водач на МПС, то правилно е ангажирана неговата отговорност за това деяние, като административно-наказващия орган е определил наказанието в минималният му размер. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ../22.01.2010 год. на Началника на РУ М. Г. З. ( сега РУП), издадено срещу Е. З. А., ЕГН *, от с. Г. И. О. К. О. К., в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП, му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В ЧАСТТА, с която на Е. З. А. е наложено наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. І-во от ЗДП – „глоба” 10.00 лв.; по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-во от ЗДП – „глоба” – 10.00 лв. и по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП – „глоба” – 50.00 лв., НП № 26/22.01.2010 г. е влязло в законна сила, съгласно разпоредбата на чл. 64, б. „а” ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 5 ЗДП, като не подлежащо на обжалване. ПОТВЪРЖДАВА НП № ../22.01.2010 г. на Началника на РУ М. Г. З. (сега РУП), издадено срещу Е. З. А., ЕГН *, от с. Г. И. О. К. О. К., в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3 ЗДП му е наложена „глоба” в размер на 500.00 лв. и „лишаване от право за У. на МПС” за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба № І-З-1959/07 г. чл. 4, ал. 1, т. 3 са отнети 12 контролни точки, като правилно и законосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Г. Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му. СЪДИЯ:/п/ |