РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Стара Загора, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от А. Тонева Гражданско дело №
20235530102664 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.55 ал.1 предл.І ЗЗД.
Ищецът А. З. Ж. твърди в исковата си молба, че на 21.04.2022г. между нея и „СИТИ
КЕШ” ООД е сключен Договор за потребителски кредит №665786 към искане №9077146, по
силата на който ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя А.
З. Ж., заем в размер на 3000 лв., а кредитополучателя А. З. Ж., се задължава да върне
предоставената сума в срок до 22.09.2022г., на 11 двуседмични вноски, при фиксиран
годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ - 49,63 %., като общата сума за плащане е в размер на 3331,93 лв. Съгласно чл.3 от
Договора първите две вноски са 46,73 лв., а останалите девет - 359,83 лв. В чл.5.1. от
Договор за потребителски кредит №665786 от 21.04.2022г. е предвидено задължение за
заемателя в срок до три дни, считано от сключване на договора да предостави поне едно от
следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти общата сума. за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителен доход в
размер на не по- малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва
да е в размер на не по-малко 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
1
поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели
по договори за кредит, сключени със Кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход. При непредставяне на обезпечение по чл.5.1. от
Договора е предвидена в чл.11, ал.1 от Договора неустойка в размер на 1640,07 лв., която се
заплаща разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план. Предвид
задължението предвидено в чл.5.1 от Договора, към Погасителния план е включена и
неустойка в размер на 405,27 лв. за първите две вноски и в размер на 92,17 лв. за останалите
девет вноски.
Ищецът счита, че Договор за потребителски кредит №665786 към искане №9077146
от 21.04.2022г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, поради което
неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави, а съгласно чл.26, ал.1 от
ЗЗД договорите, които накърняват добрите нрави са нищожни. Ищецът сочи, че в правната
доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл се позовава на практика на BKС - Решение №4/2009 г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №5093/2007г., определение №877 по т.д.
№662/2012г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или
незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В
конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на А. З. Ж. е
вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора в тридневен срок от
сключването му, като в противен случай дължи неустойка в размер на 1640,07 лв. Такава
уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престара от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Ищцата счита също, че
задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
2
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този
смисъл се позовава на задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ВКС, ОСТК, т.3. Ищцата счита също, че предвидената в
договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора
правна уредба и с предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Излага подробен правен анализ в подкрепа на горните твърдения.
На следващо място посочва, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.
На последно място счита, че по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение - представяне на
гаранция или поръчителство, от което пряко обаче не произтичат вреди.
В допълнение счита, че дължимите суми за неустойка следва да бъдат включени в
обхвата на ГПР / чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК/. Счита, че има нарушение в посечения процент
ГПР, който не съответства на действително приложения. Съгласно Директива 2008/48/ЕО
нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.22 от
ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално
е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените
цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. С
други думи налице е недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато
потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР. В
чл.19, ал.4 от ЗПК е посочено, че максимално допустимия процент на разходите на годишна
база по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор
надвишаващи определените по ал. 4 се считат за нищожни. Счита, че посочената в чл.11 във
вр. с чл.5 от Договора неустойка в размер на 1640,07 лв. не е включена в процента на
разходите на годишна база, поради което ако се добави, то тя ще надхвърли размера
предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, което отново обуславя, че клаузата противоречи на закона и
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предвид гореизложено счита, че дължи връщане само на главницата по кредита, но
3
не и заплащане неустойка в размер на 1640,07 лв. Заявява, че към датата на подаване на
исковата молба в съда, Договор за потребителски кредит №665786 от 21.04.2022г. е
предсрочно погасен, като ищцата А. Ж. е заплатила следните суми: на 14.06.2022г. - сума в
размер на 452 лв., на 29.06.2022г. - сума в размер на 1 500 лв.; на 29.06.2022г. - сума в
размер на 308 лв.; на 19.07.2022г. - сума в размер на 300 лв.; на 29.07.2022г. - сума в размер
на 610 лв.; на 19.08.2022г. - сума в размер на 446 лв.; на 22.08.2022г. - сума в размер на
1131,84 лв. Сумата, която е заплатила на ответника по Договор за потребителски кредит
№665786 от 21.04.2022г. е в общ размер на 4747,84 лв. Счита, че е погасила 3000 лв.
главница, 315,44 лв. лихва и 1432,40 лв. неустойка.
Предвид гореизложеното и доколкото клаузата за неустойка е нищожна, то счита, че
ответника „СИТИ КЕШ” ООД следва да възстанови сумата в размер на 1432,40 лв.,
представляваща неустойка за непредставено обезпечение, начислена съгласно чл.11 от
Договора, като получена без основание.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
ответника „СИТИ КЕШ” ООД София да й заплати сумата от 1432,40 лв., представляваща
сбор от платени без основание недължими вноски за неустойка за непредставено
обезпечение по заема, предвидено в чл.11 от Договор за потребителски кредит №665786 от
21.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „СИТИ КЕШ” ООД София представя писмен отговор в срока по чл.131
ГПК, в който взема становище, че признава предявения иск. Моли на основание чл.78, ал.2
ГПК в тежест на „СИТИ КЕШ” ООД София да не бъдат възлагани разноски, тъй като с
поведението си дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе становището на ответника намира, че са налице предпоставките на
чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
По отношение на разноските съдът приема следното: Съгласно чл.78 ал.1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Изключение от правилото е ал. 2 на същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на
чл.78 ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не
е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В
процесния случай е безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на
производството по делото, но липсват данни, от които може да се направи извод, че
ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. С оглед на горното съдът намира,
че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.
Предвид горното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 58,00
лв.
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
4
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е
установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за
ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално
представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да определи в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 443,24 лв.
/чл.7 ал.2 т.2 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев
да заплати на А. З. Ж., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ж.к.Самара, ул....., сумата от
1432,40лв., дадена без основание по недействителна клауза на Договор за потребителски
кредит №665786/21.04.2022г., както и направените по делото разноски в размер на 58,00 лв.
ОСЪЖДА „„СИТИ КЕШ“ ООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев,
да заплати на адвокат П. Й. Н., Адвокатска колегия Варна, ЛН **********, с адрес гр.Варна,
бул.Цар Освободител 44 ет.4 офис 6, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 443,24 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат П. Й. Н. процесуално
представителство на ищеца А. З. Ж..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5