РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1815/19.10.2020г.
град
Пловдив, 19 октомври 2020
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело №1590
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Т.И.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.Г., срещу заповед за прилагане на ПАМ
№ 20-1030-001479 по чл.171 т.2А, б.Б от ЗДвП.
Твърди се
незаконосъобразност на оспорената заповед с искане за нейната отмяна като се
сочат доводи, че заповедта е издадена
при липса на мотиви. Сочат се и допуснати СПН в хода на административното
производство.
Правят се
оплаквания за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират
се разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник група към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не
се явява, не се представлява. В придружителното към
административната преписка писмо е изразено становище за неоснователност на
жалбата. Прави се и изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок /видно от представените по делото доказателства процесната
заповед е връчена на жалбоподателя на 26.06.2020 г., а самата жалба е подадена
на 02.07.2020 г./ и при наличието на
правен интерес, а по същество за
основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-1030-001479 по чл.171 т.2А, б.А
от ЗДвП от 05.06.2020 г., издадена от Началник
група към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391/06.02.2017 г. г., с
която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща
се прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца заради това, че
управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно
е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Заповедта
е издадена от компетентен орган, което прави неоснователно оплакването по
жалбата за нейната нищожност.
По
делото е представена Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на
МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни марки. Във връзка с компетентността на органа, издал
оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121 К-5154/02.06.2017 г. за
преназначаване на М.М.на длъжност началник на група в
сектор „Пътна полиция“. Със заповед №8121з-1524
от 09.12.2016 г. министърът на
вътрешните работи определя кои структури да осъществяват контрол по ЗДвП.
Министърът на вътрешните работи няма правомощието да делегира компетентност на
длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът
на вътрешните работи определя службите за контрол на движението по пътищата, но
той нито има правомощието да определи длъжностните лица, които да издават заповеди
за прилагане на принудителните мерки, нито има правомощието да им делегира тази
компетентност, защото той самият не я притежава.
Заповедта, която делегира компетентност на издалия
оспорената заповед орган, е заповед Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора
на ОДМВР Пловдив. Същата е издадена въз основа на заповед №8121з-1524
от 09.12.2016 г. Безспорно е, че със
заповед №8121з-1524 министърът на вътрешните работи определя областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по
смисъла на чл. 165 ЗДвП. Редът и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
извършван чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на
техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на
водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия се
урежда с Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (обн.,
ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г.).
С оглед на това
и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ЗДвП директорът
на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи –Пловдив, оправомощава началник група
към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, да издава заповеди, с които да прилага принудителни
административни мерки по чл. 171 ЗДвП. В този
смисъл е константната практика на ВАС напр. Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. №
9208/2017 на Върховния административен съд.
Съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган като подписана от М.В.М.. Това обстоятелство не е
спорно между страните. Жалбоподателят сочи, че подписът е един и същ и под
двете заповеди за налагане на различни ПАМ на жалбоподателя (ЗППАМ №
20-10301479/05.06.2020г. и ЗППАМ № 20-10301478/05.06.2020 г.), като по другата
като издател е посочен Матов. Ответникът сочи, че в процесната
ЗППАМ е допусната техническа грешка като в падащото меню в АИС АНД е избрано
името на М.Р.М.– полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив – двете имена се намират едно под друго в азбучния списък на АИС АНД, а
издател на заповедта всъщност е М., който я е подписал.
Процесната заповед
обаче е издадена в противоречие с материално правни разпоредби на закона.
В настоящият случай наличието на
необходимите материалноправни предпоставки за
налагане на мярката – управление на ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, бе опровергано в хода на съдебното производство.
По делото бе представено прокурорско постановление за прекратяване на наказателно
производство от 16.07.2020 г. по ДП №
214/2020 г., от което е видно, че съгласно заключението на изготвената от токсикохимична
експертиза в пробите кръв и урина на жалбоподателя няма наличие на наркотични
вещества или техни аналози.
При това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Предвид посоченото, жалбата е основателна.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя се следват
сторените по делото разноски, които се констатираха в размер на 10 лева ДТ и
заплатен адвокатски хонорар. Последният е претендиран
в размер на 1000 лева съгласно представен списък на разноските на л.37 по
делото, но предвид изричното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
(молба-становище на л.24), липсата на правна/фактическа сложност на процесния правен спор и приключването му в едно съдебно
заседание, същият следва да бъде редуциран на 500 лева в съответствие с чл.8,
ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-001479 по чл.171 т.2А, б.А
от ЗДвП от 05.06.2020 г., издадена от Началник
група към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Т.И.Н.,
ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 510 лева.
Решението е
окончателно.
Административен съдия: