№ 182
гр. Русе, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Боян Войков ВъззИно гражданско дело №
20224500500254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззИна жалба от И. Г. З., ЕГН: **********, чрез адв.
Д.П. и адв. Л.П., със съдебен адрес гр. Русе, ул. „***, срещу Решение №
260003/14.01.2022 г. по гр.д. № 1589/2020 г. на РС – Русе, в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Д. АН., ЕГН: **********, сумата от
426,74 лв. по искането по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС,
представляваща половината от цената, заплатена за закупуване на ПВЦ
дограма, монтирана в делбения имот през 2017 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно. Русенският районен съд неправилно възприел и установил
фактическата обстановка по делото. Установено било, че през 2017 г. лично
св. МН взел размерите за положената дограма, като за нея получил паричните
средства в размер на 1 200 лв. лично от жалбоподателя З.. Не било доказано
как въззИаемата страна имала участие в това плащане, тъй като от
свидетелските показания на бащата на въззИаемата А. – св. ДА, ставало ясно,
че през 2015 г. на първата били дадени 3 000 лв. за ремонт на покрИа и
подовете, без да се споменава същите да са били използвани и за дограмата.
1
Св. ЕН посочила, че сумата от 3 000 лв. била дадена на въззИаемата през 2015
г., които били използвани освен за ремонт на покрИа и излизване на плочите,
но и за смяна на дограмата през същата година. Тъй като свидетелите на
въззИаемата твърдели, че дограмата била сменена през 2015 г., когато тя
реално била сменена през 2017 г., нямало как да бъде направен изводът, че
сумата в размер на 3 000 лв., използвана за ремонт на покрИ и излИане на
плочи, е била използвана и за поставяне на дограма през 2017 г. две години
по-късно. Нямало данни тази сума да е стигнала за заплащането стойността на
дограмата. Изводът, че въззИаемата А. е заплатила средствата за процесната
дограма почИал само на предположения, като св. Н посочил, че получил
лично тази сума от жалбоподателя и нямало доказателства тази сума да е била
предоставяна от А.. Моли за отмяната на решението в обжалваната му част и
за отхвърляне на предявеното искане по сметки. Претендира разноски.
ВъззИаемата страна Д. Д. АН., ЕГН: **********, с адрес с. Тръстеник,
общ. Ианово, обл. Русе, ул. „*** чрез адв. Б.С. от АК – Русе, със съдебен
адрес гр. Русе, ул. „*** в законоустановения двуседмичен срок е депозирала
отговор на въззИната жалба, с който счита същата за неоснователна.
Изводите на съда относно фактическата обстановка и кредитирането на
свидетелските показания били правилни и законосъобразни. Без съществено
значение било за изхода на спора обстоятелството относно точната година на
смяната на дограмата. Същественото в случая било да се установи какъв е
произходът на вложените средства и коя от страните допринесла за
поставянето на ПВЦ дограмата. От доказателствата се установявало
безспорно, че средствата за закупуването били дадени от въззИаемата. Не
било от значение и обстоятелството кой фактически предал средствата на
доставчика на дограмата. Въпреки че съдът неправилно споделил тезата на
жалбоподателя, че смяната на дограмата била през 2017 г., то съдът правилно
приел, че произходът на средствата била от сумата в размер на 3 000 лв.,
получена от Д.А. през 2015 г. от майката и леля след продажбата на техен
наследствен имот. Правилно били кредитирани показанията на родителите на
жалбоподателя като протИоречИи, неточни и неинформатИни. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждането на разноски за
въззИното производство.
ВъззИната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
2
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззИен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззИната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е извършил правилен анализ на свидетелските показания
по делото.
Свидетелските показания на родителите на ищцата не съдържат
достатъчно информация относно това какви средства са били предоставяни на
жалбоподателя, за да се направи изводът, че процесната дограма е закупена с
негови средства. Твърди се, че той едновременно работел на няколко места,
но и изплащал заем на негово име, изтеглен за закупуване на недвижимия
имот, процес на производството по делба, така че не се установява от
свидетелските показания дали предоставяните от родителите на ищеца
парични средства са били във връзка с извършените по имота подобрения. На
следващо място св. Г заявява, че е изпращала средства по банков път, за които
обаче има вероятност да са били във връзка с погасяването на изтегления от
жалбоподателя заем. Освен това същата свидетелка заявява, че в периода,
когато е бил закупен имотът и когато са били извършвани съответните
дейности по обновяване на закупената къща, е била безработна за част от този
период. Колкото до заявеното както от св. Г, така и от св. Г за получени
парични средства вследствие на продажба на домашни жИотни след смъртта
на дядото на жалбоподателя, то св. Г заявява, че дядото на въззИника е
починал през 2009 г. – 3 години преди самото закупуване на процесния имот
и 6 години преди извършване на ремонтите дейности и 8 години преди
поставянето на дограмите.
В протИоречие на показанията на майката на жалбоподателя, бащата на
последния е заявил, че св. Г не е била безработна през периода 2012-2015 г.,
но той самият е бил безработен, макар и да не посочва кога. Съдът намира за
уместно да кредитира показанията на св. Г относно това дали и кога същата е
била безработна, защото тя най-добре може да е наясно с този факт предвид
обстоятелството, че същият я е засягал лично. От своя страна, свидетелите на
3
въззИаемата – св. ДА, св. ЕН и св. СЙ дават еднопосочни показания относно
това, че след смъртта на бабата на въззИаемата, последната е получила 3 000
лв. от майка си и леля си с цел извършване на ремонт на закупения от
страните имот. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че св. А не
посочвал в показанията си тази парична сума да е давана за ПВЦ дограма.
Същият е посочил, че са вложени не само в ремонта на покрИа и подовете, но
и за смяната на 4 бр. двойни прозореца, макар и този свидетел да заявява, че
всичко е било извършено в една и съща година – 2015 г.
Районният съд правилно е преценил да кредитира показанията на св. ЦИ
и св. МН, че дограмата е била поставена през 2017 г., доколкото последният
лично е поставил същата. Безспорно е обстоятелството, че паричните
средства за дограмата са били предадени от жалбоподателя на св. Н, но това
не води автоматично до обстоятелството, че тези пари, макар и дадени от
въззИника, са изцяло негови лични средства. Макар и свидетелите на
въззИаемата да сочат, че дограмите са поставени през 2015 г., това не
означава да се отрече възможността част от дадените от майката и лелята на
ответницата по жалбата средства да са заделени за закупуване на дограми,
което хронологически да е било извършено и в един по-късен момент, а не
едновременно с извършването на останалите ремонтни дейности. Този
момент, макар и да се явява действително по-късен, не е съществено далечен,
за да бъде доказана тезата на въззИника, че дадените през 2015 г. средства е
нямало как да бъдат за процесната дограма. Показанията на свидетелите на
въззИаемата са еднопосочни в това, че чрез дадената на Д.А. сума в размер на
3 000 лв. са били заделени средства за извършване на ремонтни дейности и
дейности по обновяване на процесния недвижим имот, като част от тях са
били използвани и за закупуване на ПВЦ дограма. За това, че жалбоподателят
е осигурил работна ръка за извършването на тези дейности, респектИно
поставянето на дограмата, по делото няма спор, че е сторено от него.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възприемането на
развитата във отговора на въззИната жалба теза на въззИаемата, че изводите
относно момента на поставяне на ПВЦ дограмата на районния съд били
неправилни, тъй като това е било сторено през 2015 г., а не както приел съдът
– през 2017 г., би означавало отхвърлянето и на тази претенция изцяло като
погасена по давност, тъй като в първото заседание на втората фаза на делбата,
проведено на 09.03.2021 г., процесуалният представител на жалбоподателя
4
изрично е заявил, че намира всички претендирани суми по исканията по
сметки за погасени по давност. Това би било вярно, ако се възприеме
позицията на въззИаемата, че поставянето на дограмите действително е било
извършено през 2015 г., защото давността не се спира и не се прекъсва с иска
за делба, тъй като в исковата молба към момента на предявяването не са се
съдържали претенции и искания за направени подобрения, а съгласно чл. 115,
б. „Ж“ и чл. 166, б. „Б“ ЗЗД давността се спира и прекъсва, когато се образува
процес по иск или възражение във връзка с вземането. Без въвеждане на
твърдения или искания, свързани със съществуването на вземането с исковата
молба за образуване на делото за делба, е невъзможно да настъпят т.н. от
теорията „правозапазващи“ последици от предявяването на иска пред съда,
доколкото меродавният момент за спирането и прекъсването на давността по
отношение направени разходи на собственик в съсобствен недвижим имот по
смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС е този, в който съдът е сезиран със съответното
конкретно искане за тяхното присъждане. Независимо че законодателят е
предвидил искания за сметки да бъдат направени най-късно в първото
съдебно заседание след допускане на делбата съгласно чл. 346 ГПК, то няма
пречка същото да бъде инкорпорирано и в един по-ранен момент, а именно в
момента на образуването на делбеното дело. Независимо от факта, че съдът
няма правомощието да се произнася по искането за сметки в първата фаза на
делбата, искането ще се счита за предявено и следва да бъде разгледано във
втората фаза, ако извършването на делбата бъде допуснато.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение следва
да се потвърди в обжалваната му част, а въззИната жалба да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора въззИаемата страна има право на разноски, за
които тя е представила доказателства за тяхната направа, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
МотИиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003/14.01.2022 г. по гр.д. №
1589/2020 г. на РС – Русе, в частта, с която И. Г. З., ЕГН: **********, е
осъден да заплати на Д. Д. АН., ЕГН: **********, сумата от 426,74 лв. по
5
искането за сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, представляваща
половината от цената, заплатена за закупуване на ПВЦ дограма, монтирана в
делбения имот през 2017 г.
ОСЪЖДА И. Г. З., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. АН.,
ЕГН: **********, с адрес с. Тръстеник, общ. Ианово, обл. Русе, ул. „***
сумата от 400 лв. – разноски за въззИното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата част РЕШЕНИЕТО не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6