№ 271
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110203852 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Ф. ИВ. против НП № 21-
0819-002848/26.07.2021г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор
Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 пр.1
от ЗДвП на В.И. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС
за срок от шест месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Не било описано
нарушението, не ставало ясно за какво е наказано лицето, не било извършено
разследване на спорните обстоятелства.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призван, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
изразява становище по същество в писмени бележки. Прави искане за
присъждане на разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 02.04.21г. около 08.00ч. в гр.Варна, по бул. В.Левски, въззивникът И.
управлявала л.а. „Хюндай Туксон“ с рег. № В * НХ, негова собственост, като
МПС било с прекратена регистрация от 03.02.21г. поради липса на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Автомобилът бил придобит от В.И. на 30.07.2019г. Видно от
приложената разпечатка, през годините за него редовно бил сключван
1
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Според приложената
декларация на посочената дата водач е бил именно въззивника И.. Видно от
писмо на Гаранционен фонд изх.№ от 21.06.21г., до собственика на
автомобила било изпратено уведомление № 028110/13.12.20г. с обикновена
кореспондентска пратка. Според същото писмо, до 21.06.21г. за посочения
автомобил не бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед преценката за извършено престъпление, преписката била
изпратена на прокуратурата. С постановление от 19.07.21г. прокурорът
отказал образуване на наказателно производство поради недоказаност на
обстоятелството, че В.И. е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена. Постановлението не е било обжалвано и въз основа на него, без
да съставя АУАН, АНО издал обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства– АУАН, разпечатка за собственост,
декларация, справка за нарушител от региона, справка за автомобила, справки
от Гаранционен фонд, заповед за компетентност, постановление на РП –
Варна, материалите от пр ЗМ № 1-191/21г. на Пътна полиция.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
НП е издадено от компетентен орган по реда на чл.36 ал2 от ЗАНН и в
предвидения от закона 6-месечен срок, считано от Постановлението на
прокурора за отказ от образуване.
Описани са всички съставомерни признаци на нарушението и всички,
относими към него факти. Диспозитивната част на НП кореспондира изцяло с
обстоятелствената и на лицето е могло да му стане ясно в какво се изразява
нарушението и срещу какви факти се защитава. В хода на АНП въззивникът
не е правил възражения и не е имало спорни обстоятелства, които да са
останали неразследвани. Видно от приложените писмени доказателства, АНО
е извършил проверка и за собственост на автомобила, и за това кой го е
управлявал, и за това дали Гаранционен фонд е изпратил уведомление до
водача.
Съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
На първо място, прокурорът, без да проведе разследване, е приел
недоказаност на престъплението. Тази преценка е изцяло и единствено в
неговите правомощия, но след изпращане на преписката в Сектор пътна
полиция, в правомощията на АНО е да прецени има ли извършено
административно нарушение, или не.
Тук следва да се имат предвид разликите между престъплението по
чл.345 ал.2 от НК и административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
На първо място, престъплението се характеризира с по-висока степен на
2
обществена опасност в сравнение с административното нарушение. На
следващо място, за да е налице престъпление, следва деянието да е извършено
при умишлена форма на вината. За разлика от това, за да е налице
административно нарушение, е достатъчно да е налице и непредпазлива
форма на вината – небрежност, или самонадеяност. По тези съображения
отказът на прокуратурата да образува наказателно производство поради
недоказаност на престъплението не може да послужи за аргумент в полза на
извода, че не е извършено административно нарушение. На първо място, от
органите на досъдебното произвдство не е било проведено разследване в тази
посока и на второ място – установените в хода на АНП факти са достатъчни
да се направи извод, че нарушението е извършено при непредпазлива форма
на вината.
Дори и да не е знаел за прекратената регистрация на автомобила,
въззивникът е бил длъжен и е могъл да знае за това, тъй като прекратяването
на регистрацията е законово регламентирана последица от несключването на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Във всеки конкретен
случай е необходимо да се изследват подробно конкретните обстоятелства за
да се провери дали деянието е виновно извършено, било то умишлено, или
непредпазливо, както и дали представлява маловажен случай по см.чл.28 от
ЗАНН.
В този конкретен случай водачът е бил собственик на автомобила и в
това качество е имал задължение за сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. А в качеството си на водач на автомобила, той е
имал задължението преди да потегли, да се убеди,че автомобилът има
валидна застраховка. Поради това съдът не споделя становището на
защитата, че не е извършено нарушението, тъй като въззивникът не знаел за
липсата на застраховка. Действително няма доказателства за това да е знаел,
но той е бил длъжен и е могъл да предположи липсата на застраховка,
съответно – настъпването на служебна дерегистрация на превозното средство.
Поради това съдът приема за безспорно доказано, че деянието е извършено
при непредпазлива форма на вината – несъзнавана непредпазливост,
небрежност.
Предвид горното, макар да не е доказано, че деянието е умишлено и
съответно – че не е престъпление, тъй като съдът приема за доказано, че
същото е извършено при непредпазлива форма на вината, то следва да се
приеме, че материалният закон е приложен правилно. Правилно са отнесени
фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща
санкцията, правилно е определен и субектът на нарушението.
По степен на обществена опасност случаят с нищо не се отличава от
обикновените случаи от този род и не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат извод за маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са
в минималния, предвиден от закона размер и не се несправедливи.
Предвид основанията за потвърждаване на НП, следва да бъде уважено
3
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в нейна полза. С
оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
вънаграждение в минимален размер от 80.00 лева, а искането на защитата в
този смисъл да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0819-
002848/26.07.2021г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП на В.И. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за
срок от шесст месеца.
ОСЪЖДА В. Ф. ИВ. да заплати на ОД на МВР – Варна, Сектор Пътна
полиция, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.И. за присъждане на
разноски в негова полза.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4