РЕШЕНИЕ №260139
гр. П., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на първи октомври през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Нели Въгларова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
6/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Б.Л.Б., в
качеството му на синдик на „Х.-Т.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „З.“ № **, срещу „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, и „Х.-Т.“ ЕООД (н), ЕИК *******, за обявяване на относителната
недействителност на направените от „А. Б.“ ЕАД прихващания на
дължими към „Х.-Т.“
ЕООД суми в общ размер от 1 316 246.47 лева, представляваща
сбор от следните суми, уточнени с молба вх. № 1539/13.02.2020 г., както следва: 1/ сума в размер на 806 953.09 лева, съгласно протокол за прихващане от
02.02.2018 г., 2/ сума в размер на 16 403.52 лева, съгласно изявление за
прихващане от 28.03.2018 г., получено от „Х.-Т.“ ЕООД на 20.04.2018 г.; 3/ сума
в
размер на 415 438.51 лева, съгласно изявление за прихващане от 28.03.2018 г., получено
от „Х.-Т.“ ЕООД на 20.04.2018 г.; 4/ сума в размер на 77 451.35
лева,
съгласно изявление за прихващане от 30.03.2018 г., получено от „Х.-Т.“ ЕООД на
20.04.2018 г. поради това, че към
момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът „А. Б.“
ЕАД е знаело, че е настъпила
неплатежоспособност на „Х.-Т.“ ЕООД, на основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ.
Предявени са и обусловените искове
по
чл. 649, ал. 2 от ТЗ от Б.Л.Б., в качеството му на синдик на „Х.-Т.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„З.“ № **, срещу „А. Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, за заплащане на сумата от общо 1 316 246.47 лева, съставляваща сбор от посочените главници (806 953.09 лева +
16 403.52 лева + 415 438.51 лева + 77 451.35 лева), представляващи вземане на „Х.-Т.“ ЕООД от „А.
Б.“ ЕАД по издадени фактури и кредитни известия, описани в протокол за прихващане от
02.02.2018 г., изявления за прихващане от 28.03.2018 г. и от 30.03.2018 г., респ. описани в
молба на ищеца вх. № 1539/13.02.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на извършване на прихващането до датата на подаване на
исковата молба (вж. уточнителна молба на л. 449), както следва: върху главницата
от 806 953.09
лева за периода 02.02.2018 г. - 13.01.2020 г. в размер на сумата от 159 597.39 лева; върху главницата
от 16 403.52
лева за периода 23.03.2018 г. - 13.01.2020 г. в размер на сумата от 3 020.98 лева; върху главницата от
415 438.51 лева за периода
23.03.2018 г. - 13.01.2020 г. в размер на сумата от 76 509.92 лева и върху главницата от 77 451.35 лева за периода 30.03.2018
г. - 13.01.2020 г. в размер на сумата от 14 113.36
лева, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че с решение № 7 от 11.01.2019 г. по т. д. № 237/2018 г. на
ОС – П., вписано в ТРРЮЛНЦ на 14.01.2020 г., е открито производство по
несъстоятелност на „Х.-Т.“ ЕООД (Х.-Т.), като е определена начална дата на
неплатежоспособността 26.03.2018 г. Излага, че несъстоятелното дружество е било
основен представител на продуктите и услугите на „А. Б.“ ЕАД (А.), като
основната му дейност и приходи са в резултат от съвместната им работа. След
преглед на търговските и счетоводни книги, ищецът установил, че на 01.12.2005
г. е сключен договор между „Х.-Т.“ ЕООД и „А. Б.“ ЕАД, анекс към него и съставен протокол за
прихващане на взаимни задължения от 02.02.2018 г., както и три броя изявления
за прихващане, отправени до несъстоятелния длъжник и получени от него на
20.04.2018 г. По този начин са прихванати дължими от „А. Б.“ ЕАД на „Х.-Т.“ ЕООД суми в общ
размер от 1 316 246.47 лева, както следва:
1/ сума в размер на 806 953.09 лева,
съгласно протокол за прихващане от 02.02.2018 г.; 2/ сума от 16 403.52 лева, съгласно изявление
за прихващане изх. № 3504 от 28.03.2018 г., получено от „Х.-Т.“ ЕООД на 20.04.2018
г.; 3/ сума в размер на 415 438.51 лева, съгласно
изявление за прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018 г., получено от „Х.-Т.“ ЕООД на 20.04.2018
г.; 4/ сума в размер на 77 451.35
лева, съгласно изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г.,
получено от „Х.-Т.“
ЕООД на 20.04.2018 г. Твърди се, че всички прихващания са извършени преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
(11.01.2019 г.), като задълженията са били насрещни, еднородни и изискуеми.
Прави се довод, че прихващанията са недействителни, тъй като към момента на
придобиване на вземането или задължението (респ. моментът на извършване на
прихващането) ответникът „А. Б.“ ЕАД е знаел, че е настъпила неплатежоспособността
на „Х.-Т.“
ЕООД. Съгласно анекс
от 30.03.2015 г. срокът на договора е удължен на 31.03.2018 г. Твърди се, че
докато страните са били в процес за ново удължаване на срока на договора,
ответникът „А. Б.“ ЕАД прихваща с протокол от 02.02.2018 г. срещу задължения на
„Х.-Т.“ ЕООД, дължима към
последното сума в размер на 806 953.09 лева, а 20 дни по-късно (на 22.02.2018
г.) изпраща уведомление за разваляне на договора от 01.12.2005 г. с изтичане на
7-дневен срок от получаването, което е един месец преди да изтече неговия срок.
Ищецът твърди, че с оглед многогодишните търговски отношения между страните,
ответникът „А. Б.“ ЕАД е бил наясно, че без този договор „Х.-Т.“ ЕООД не би могло да
продължи търговската си дейност с такива последици, които на практика го правят
неплатежоспособно. Извършеното прихващане е целяло да намали евентуалните
загуби на „А. Б.“ ЕАД в бъдеще от неплатежоспособния си партньор. С
уведомлението договорът е развален, считано от 02.03.2018 г. Извършените
впоследствие прихващания за 16 403.52 лева, 415 438.51 лева и 77 451.35
лева са недействителни спрямо кредиторите, тъй като са извършени с изявления на
28.03.2018 г. и 30.03.2018 г., т. е. след началната дата на
неплатежоспособността (26.03.2018 г.) и кредиторът е знаел, че с развалянето на
договора реално се прекратява търговската дейност на „Х.-Т.“ ЕООД и води до
неговата неплатежоспособност. Допълнителен аргумент за знанието на кредитора за
неплатежоспособността на длъжника към датата на развалянето на договора
(02.03.2018 г.) е молбата, подадена по т. д. № 237/2018 г. на ОС – П. за
присъединяване като кредитор по делото, където се сочи, че счита за начална
дата на неплатежоспособността дата, не по-късно от 02.03.2018 г. Излагат се
съображения за установяване на знание у ответника от публикувани статии. При
уважаване на иска по чл. 645, ал. 3 от ТЗ и при условията на чл. 649, ал. 2 от ТЗ ищецът претендира осъждане на ответника „А. Б.“ ЕАД за заплащане на сумата
от общо 1 316 246.47 лева, представляваща сбор
от посочените по-горе главници (806 953.09 лева + 16 403.52 лева + 415 438.51 лева + 77 451.35 лева) като дължими в
полза на длъжника, за които са издадени фактури, подробно описани в протокол за прихващане от
02.02.2018 г. и изявления за прихващане от 28.03.2018 г. и от 30.03.2018 г., респ.
описани в молба от ищеца вх. № 1539/13.02.2020 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК, ответникът „А. Б.“ ЕАД, чрез адв. Н.П. ***, подава отговор на исковата молба, в който изразява
становище за недопустимост на исковете с оглед изтичането на преклузивния
едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. По същество се признава обстоятелството, че кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, но се оспорва втората
предпоставка от фактическия състав на чл. 645, ал. 3 от ТЗ, а именно, че
кредиторът „А. Б.“ ЕАД е знаел към датата на
придобиването на вземането и задължението, че е настъпила неплатежоспособността
на длъжника Х.. Излага се, че изявленията за прихващане от 28.03.2018 г. са
получени от „Х.-Т.“ ЕООД на 29.03.2018 г., а това от 30.03.2018 г. на същата дата.
Излага, че дори да не бил развален договорът, то същият е предстояло да бъде
прекратен поради изтичането на предвидения в него срок – 31.03.2018 г. С оглед
на това „Х.-Т.“
ЕООД е следвало да бъде подготвен за последиците от това. Излагат се подробни
съображения. Аргументира, че прихващанията са извършени на 23.03.2018 г. и на
30.03.2018 г., а не към момента на извършване на изявленията. Твърди се, че
първият момент в който ответникът А. е разбрал, че „Х.-Т.“ ЕООД е в
неплатежоспособност е датата на решението на съда - 11.01.2019 г. Исковата
молба, предявена на основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ следва да се отхвърли като
неоснователна, от което следва, че и искът, предявен по чл. 649, ал. 2 от ТЗ
също следва да се отхвърли. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК, ответникът „Х.-Т.“ ЕООД (н), чрез адв. К. от С., подава отговор на исковата молба, в който изразява становище
за
допустимост и основателност на предявените искове. Излагат се подробни
съображения, че с извършените прихващания кредиторът А. е увредило останалите
кредитори на „Х.-Т.“ ЕООД с оглед ясното знание за финансовото състояние на
последното. Твърди се, че основните ресурси на „Х.-Т.“ ЕООД са били
съсредоточени в извършването на дейност за оператора „А. Б.“ ЕАД, като по
силата на сключения договор Х. е получавало комисионна за извършваните услуги,
представляваща основна приходоносеща дейност на дружеството. Прави се извод, че
знанието на кредитора А., че е настъпила неплатежоспособността на Х. към
момента на придобиване на вземанията/задълженията се установява с оглед
дългогодишното търговско партньорство между двете дружества.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която заявява, че поддържа
исковете. Допълнително се сочи, че след като двете дружество са били основни
партньори в дейността на ответника А. повече от 13 години, то лишаването на Х.
от постъпления по договора от 01.12.2005 г. го обрича на неблагоприятно
икономическо бъдеще. Оспорват се представените от ответника А. обратни
разписки, като се твърди, че изпратените документи не са трите изявления за
прихващане, същите са получени чрез куриер в централния офис на Х. в гр. С..
Оспорват се и останалите доводи на ответника, направени в отговора на исковата
молба.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор на ДИМ на ищеца, с който се отговоря на възраженията на ищеца.
По
допустимостта на производството:
Легитимацията
на ищеца е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 вр. чл. 645, ал.
3 от ТЗ, а тази на ответниците се определя от твърденията му за страните по
увреждащата сделка. Възможността
за първоначално обективно съединяване на исковете за попълване на масата с
обусловените от тях осъдителни искове е изрично уредена в чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Сезиран е съдът по несъстоятелността – чл. 649, ал. 5 от ТЗ.
Относно преклузивния срок:
Съгласно нормата на чл. 649, ал. 1, изр. 1 ТЗ, иск по чл. 645, 646 и 647 от
този закон и по чл. 135 от ЗЗД, свързан
с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово
бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на
решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Х.-Т.“ ЕООД е открито с решение на ОС – П. по т. д. № 237/2018 г. от
11.01.2019 г. Едногодишният преклузивен срок изтича на 11.01.2020 г. (събота), като
исковата молба от синдика е подадена на 13.01.2020 г., т. е. същата е в срок при съобразяване на
правилото на чл. 621 от ТЗ вр. чл. 62, ал. 2 от ГПК за изпращане на молбата по пощата, респ. чл. 60, ал. 6 от ГПК, че когато последният ден от
срока е неприсъствен, както е в случая,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден (13.01.2020 г.). Производството
е допустимо.
Съдът приема от фактическа страна следното:
В открито съдебно заседание от
05.03.2021 г. съдът е обявил доклада по чл. 146 от ГПК за окончателен доклада
по делото, като в същия, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обявил на
страните следните обстоятелства, ненуждаещи се от доказване, някои от които общоизвестни
факти по чл. 155 от ГПК, а именно:
С решение № 7 от 11.01.2019 г. по
т. д. № 237/2018 г. на ОС – П., обявено в търговския регистър на 14.01.2020 г.,
е открито производство по несъстоятелност на „Х.-Т.“ ЕООД, като е определена
начална дата на неплатежоспособността 26.03.2018 г.; че кредиторът „А. Б.“ ЕАД е придобил вземанията и задълженията си, описани в протокол за
прихващане от 02.02.2018 г., изявление за прихващане изх. № ***** г., изявление
за прихващане изх. № ***** г. и изявление за прихващане изх. № ***** г. преди датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност.
На 01.12.2005 г. е сключен тригодишен
договор, по силата на който „Х.-Т.“ ЕООД се задължава да сключва от името и за
сметка на „М.“ ЕАД (сега с наименование „А. Б.“) договори за услуги, описани в приложение № 1 и да приема заявки за
услуги, срещу което получава комисионни и бонуси в размер и начин на изплащане,
съгласно приложение № 7.
С Анекс от 25.04.2007 г. към
договора, страните са договорили, че в правомощията на „Х.-Т.“ ЕООД се включва
и правото да събира в брой вземания, произтичащи от същия този договор, като
постъпленията следва да бъдат превеждани в срок не по-късно от работния ден,
следващ деня в който са събрани.
С Анекс от 30.03.2015 г. срокът на
договора е удължен до 31.03.2018 г.
Между страните не е спорно, че
договорът от 01.12.2005 г. е развален, считано от 02.03.2018 г.
С протокол за прихващане от
02.02.2018 г., подписан между „М.“ ЕАД и „Х.-Т.“ ЕООД, страните прихващат по
смисъла на чл. 103 от ЗЗД описаните в същия взаимни задължения, от които
задълженията на „Х.-Т.“ ЕООД към „М.“ ЕАД са в размер на 912 538.89 лева,
а задълженията на „М.“ ЕАД към „Х.-Т.“ ЕООД са в размер на 806 953.09 лева.
След направеното прихващане „Х.-Т.“ ЕООД остава дължи остатък от
105 585.80 лева. Вземанията са описани по номер и дата на документ, падеж
на плащане и дължима сума (л. 31 от делото).
С изявление за прихващане изх. №
3503 от 28.03.2018 г. на „М.“ ЕАД, получено от „Х.-Т.“ ЕООД на 20.04.2018 г.,
видно от отбелязания върху документа входящ номер, „М.“ ЕАД прихваща, считано
към 23.03.2018 г., от вземането си към „Х.-Т.“ ЕООД в размер на 417 140.65
лева, задължението си към него от 415 438.51 лева, като по този начин „Х.-Т.“
ЕООД остава да дължи остатък от 1 702.14 лева. Вземанията са описани по
вид, номер, дата на документ и дължима сума (л. 33 от делото).
С изявление за прихващане изх. №
3504 от 28.03.2018 г. на „М.“ ЕАД, получено от „Х.-Т.“ ЕООД на 20.04.2018 г.,
видно от отбелязания върху документа входящ номер, „М.“ ЕАД прихваща, считано
към 23.03.2018 г., от вземането си към „Х.-Т.“ ЕООД в размер на 17 726.87
лева, задължението си към него от 16 403.52 лева, като по този начин „Х.-Т.“
ЕООД остава да дължи остатък от 1 323.35 лева. Вземанията са описани по
вид, номер, дата на документ и дължима сума (л. 38 от делото).
С изявление за прихващане изх. №
3592 от 30.03.2018 г. на „М.“ ЕАД, получено от „Х.-Т.“ ЕООД на 20.04.2018 г.,
видно от отбелязания върху документа входящ номер, „М.“ ЕАД прихваща, считано
към 30.03.2018 г., от вземането си към „Х.-Т.“ ЕООД в размер на 146 143.45
лева, задължението си към него от 77 451.35 лева, като по този начин „Х.-Т.“
ЕООД остава да дължи остатък от 68 692.10 лева. Вземанията са описани по
вид, номер, дата на документ и дължима сума (л. 40 от делото).
По делото е приета молба вх. №
7543/04.09.2018 г. (пощ. клеймо 30.08.2018 г.) от „А. Б.“ ЕАД, чрез адв. П. Р.,
входирана по т. д. № 237/2018 г. на ОС - П., за присъединяване като кредитор в
производството по несъстоятелност на длъжника „Х.-Т.“ ЕООД, като в раздел ІІІ,
т. 5 от същата, молителят е изложил, че според него, началната дата на
неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД е не по-късно от 02.03.2018 г.
От изслушаните по делото основно и
допълнително заключения по допуснатата съдебноикономическа експертиза,
неоспорени от страните, приети от съда за компетентно изготвени, обосновани и
пълни, се установи, че по силата на договора от 01.12.2005 г. между „Х.-Т.“
ЕООД и „А. Б.“ ЕАД са възниквали насрещни вземания за комисионни, бонуси,
дофинансиране на крайни устройства, за възстановени стойности на продадени на
клиенти на А. устройства, които преди това са били включени във фактури за
доставени стоки на „Х.-Т.“ ЕООД и т. н. За всяка извършена от „Х.-Т.“ ЕООД
продажба на устройство с абонаментна услуга на А. се е издавало кредитно
известие от А. към фактурата, с която А. е продало конкретното устройство на „Х.-Т.“
ЕООД.
Установява се, че за 2016 г. „Х.-Т.“
ЕООД е отчело нетен приход от основната си дейност в размер на
26 011 286.15 лева, от които 7 379 655.24 лв. приходи,
получени от А. от комисионни и бонуси и 5 328 261.02 лв. приходи, свързани
със стоки, закупени от А., което води до извода, че приходите от стоки,
закупени от А. представляват 20.49 % от общите приходи, а всички приходи изобщо
от А. (от комисионни и от стоки) представлява 48.86 % от общия нетен приход на „Х.-Т.“ ЕООД.
Експертът сочи, че 2 577 883.94 лв. от тях са прихванати от А. срещу
насрещни задължения на „Х.-Т.“ ЕООД към А., а остатъкът е платен от А. чрез
банкови преводи.
За 2017 г. „Х.-Т.“ ЕООД е отчело нетен
приход от основната си дейност в размер на 19 768 803.14 лева, от
които 5 694 553.30 лв. приходи, получени от А. от комисионни и бонуси
и 4 442 615.84 лв. приходи, свързани със стоки, закупени от А., което
води до извода, че приходите от стоки, закупени от А. представляват 22.47 % от
общите приходи, а всички приходи изобщо от А. (от комисионни и от стоки)
представлява 51.28 % от общия нетен
приход на „Х.-Т.“ ЕООД. Експертът сочи, че 4 416 068.43 лв. от тях са
прихванати от А. срещу насрещни задължения на „Х.-Т.“ ЕООД към А., а остатъкът
е платен от А. чрез банкови преводи.
За 2018 г. „Х.-Т.“ ЕООД е отчело
нетен приход от основната си дейност в размер на 1 617 789.05 лева,
от които 1 045 172.69 лв. приходи, получени от А. от комисионни и
бонуси, което води до извода, че приходите от комисионни и бонуси представляват
64.6 % от общия нетен
приход на „Х.-Т.“ ЕООД. Експертът сочи, че всички те са прихванати срещу
насрещни задължения на „Х.-Т.“ ЕООД към А..
От събраните по делото гласни
доказателства се установи следното:
Свидетелят Г.А.Т., през 2016-2018
г. изпълнявал длъжността старши директор продажби, направление частни клиенти в
А.. През този период е действал договор, по силата на който Х.-Т. е продавало
услуги на А.. Знае, че комисионните на Х.-Т. се изплащат ежемесечно, но как са
прихващани насрещните задължения между двете дружества не знае, тъй като за
това отговарял финансовия отдел в дружеството. Твърди, че договорът от
01.12.2005 г. е бил прекратен поради постъпилия голям брой жалби от клиенти
срещу служители на Х.-Т. - напр. имало е активирани услуги, които впоследствие
са били спрени, за да бъде активирана нови, като целта според свидетеля е била
да бъде получена комисионна. Свидетелят поддържа, че той е водил преговорите за
продължаване срока на договора. Проверката за т. нар. „кухи“ услуги е направена
след въпросните срещи за продължаване на договора. Не е имал достъп до
счетоводната информация на Х.-Т.. За обема от жалби е установил след
прекратяването на договора.
Свидетелят Л.И.Т., работил в Х.-Т.
до края на *** г., като търговски директор. Твърди, че през годините три пъти
са се водили преговори за придобиване на Х.-Т. от А.. Твърди, че Х.-Т. са били
зависими финансово от работата с А., защото голяма част от печалбата идвала от А..
От А. стоката основно е закупувана с абонаментен план. Имало е клауза за
ексклузивност, т. е. по време на договора и 6 месеца след прекратяването да не
се работи с друг оператор. Х.-Т. е дължало суми на А. във връзка със събиране
на сметки от абонати на А. или за закупените устройства. В търговската мрежа Х.-Т.
са продавали и други услуги, различни от тези на А., като застраховки, кредити,
стоки и аксесоари. Магазините на Х.-Т. са работили още около 2 - 3 седмици след
развалянето на договора през март 2018 г. Последните години Х.-Т. е работило на
загуба въпреки дейността си с А..
По делото е приета нотариална
покана от 27.02.2018 г. от „М.“ ЕАД, с която се кани „Х.-Т.“ ЕООД да заплати
дължимите суми към 26.02.2018 г. в размер на 1 357 230.99 лева, от
които 876 585.29 лева събрани суми от клиенти и 480 645.70 лева от търговска стока. В поканата е изложено, че длъжникът е канен
и на 22.02.2018 г., на 23.02.2018 г. и на 26.02.2018 г.
Към доказателствения материал по делото
са присъединени и извадки от медийни публикации в периода 03-05.04.2018 г.,
които сочат, че веригата за търговия с мобилни телефони - H., спира работа и закрива всичките си магазини в Б.;
присъствието ѝ на българския пазар се свързва най-вече с
партньорството с „М.“; договорът с нея е прекратен на 02.03.2018 г., което е
наложило затваряне на обектите (л. 53-58).
Правни
изводи:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 645, ал. 3 от ТЗ и чл. 55, ал.
1, пр. 3 и чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно чл.
645, ал. 3 от ТЗ, прихващането
може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към
длъжника преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Искът по чл. 645, ал. 3 от ТЗ охранява дистрибуционните правила на чл. 722 от ТЗ и принципа на равенство на
кредиторите. Този иск не е свързан пряко с намаляване на масата на
несъстоятелността, тъй като атакуваното противоправно прихващане на кредитора се изразява в преферентния му ефект спрямо всички останали хирографарни кредитори на
несъстоятелността. Този ефект се изразява в поставянето на получилия
удовлетворение кредитор в по-благоприятно положение в сравнение с това, в което
той би бил при разпределение в рамките на производството по несъстоятелност,
ако съответното преферентно действие не бе извършено. Искът не защитава интересите на кредиторите
в отношенията с длъжника, а урежда отношенията между самите кредитори, защото в случая са
увредени само някои от тях за сметка на други.
Върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че: 1/ кредиторът „А. Б.“ ЕАД е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност на „Х.-Т.“ ЕООД – 11.01.2019 г. и 2/ че към момента на придобиването (на което и да е от двете) е
знаел за наличието на неплатежоспособност на „Х.-Т.“ ЕООД.
Както
се изложи вече, страните не спорят, че кредиторът „А. Б.“ ЕАД е придобил вземанията и задълженията си,
описани в протокол за прихващане от 02.02.2018 г., изявление за прихващане изх. №
3504 от 28.03.2018 г., изявление за прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018 г. и
изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. преди датата на решение № 7 от 11.01.2019 г. по т. д. №
237/2018 г. по описа на ОС – П. за откриване на
производството по несъстоятелност. Следователно първата предпоставка от
фактическия състав на нормата е доказана.
Втората
предпоставка от фактическия състав е субективна и се свързва с
недобросъвестността на извършващия прихващане кредитор, който към момента на придобиването (на вземането и/или задължението) е знаел за наличието на неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съобразно чл.
104, изр. 1 от ЗЗД, прихващането се извършва чрез изявление на едната страна,
отправено до другата.
Възражението за
прихващане с ликвидно (безспорно) изискуемо
вземане е правопогасяващо
възражение, което се основава на новонастъпил факт - направеното изявление за прихващане.
В българското право прихващането
на насрещните вземания е уредено като потестативно право, което се упражнява с едностранно
волеизявление, пораждащо действие с достигането му до адресата, от който момент
настъпва правната
промяна (т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С протокол за прихващане от 02.02.2018 г. „М.“ ЕАД прихваща от своето вземане задължението си към „Х.-Т.“ ЕООД за
сумата в размер на 806 953.09 лева. Моментът на придобиване на вземането и
задължението на кредитора „М.“ ЕАД следва да се приеме, че е най-късно на 02.02.2018 г., когато е обективирано изявлението за
прихващане. В случая моментът на погасяване на двете насрещни вземания е ирелевантен,
доколкото фактическият състав на правото по чл. 645, ал. 3 от ТЗ не се
интересува от погасителния ефект, а от момента на възникване на вземането,
респ. на задължението.
С изявление за прихващане изх. №
3503 от 28.03.2018 г. „М.“ ЕАД прихваща, считано към 23.03.2018 г., от своето
вземане задължението си към „Х.-Т.“ ЕООД за сумата в размер на 415 438.51
лева. Независимо, че материалноправното изявление за прихващане с ликвидни
вземания е породило действие с достигането на едностранното изявление до
насрещния адресат (на 20.04.2018 г.), то моментът на придобиване на вземането и задължението на кредитора по смисъла на чл.
645, ал. 3 от ТЗ е посочената от самия кредитор дата на ликвидност на
вземането, т. е. най-късно 23.03.2018 г.
С изявление за прихващане изх. №
3504 от 28.03.2018 г. „М.“ ЕАД прихваща, считано към 23.03.2018 г., от своето
вземане задължението си към „Х.-Т.“ ЕООД за сумата в размер на 16 403.52
лева. Независимо, че материалноправното изявление за прихващане с ликвидни
вземания е породило действие с достигането на едностранното изявление до
насрещния адресат (на 20.04.2018 г.), то моментът на придобиване на вземането и задължението на кредитора по смисъла на чл.
645, ал. 3 от ТЗ е посочената от самия кредитор дата на ликвидност на вземането,
т. е. най-късно 23.03.2018 г.
С изявление за прихващане изх. № ****
от 30.03.2018 г. „М.“ ЕАД прихваща, считано към 30.03.2018 г., от своето
вземане задължението си към „Х.-Т.“ ЕООД за сумата в размер на 77 451.35
лева. Независимо, че материалноправното изявление за прихващане с ликвидни
вземания е породило действие с достигането на едностранното изявление до
насрещния адресат (на 20.04.2018 г.), то моментът на придобиване на вземането и задължението на кредитора по смисъла на чл.
645, ал. 3 от ТЗ е посочената от самия кредитор дата на ликвидност на
вземането, т. е. най-късно 30.03.2018 г.
Обстоятелствата, въз основа на които
може да се направи извод за знание от страна на кредитора за наличие на неплатежоспособност, са
обективни, но са предмет на конкретна преценка за всеки отделен случай: например узнати за кредитора спиране на плащания по изискуеми парични задължения, данни от публикуваните в ТР
финансови отчети и т. н. Възможността за знание следва да се преценява и с оглед на
данните за конкретния
кредитор. В общия случай възможността за знание следва да се преценява според
представата, че длъжникът не може да изпълнява изискуеми парични задължения и
спиране
на плащанията, а не според възможностите на икономически експерт на база на обоснован финансово-икономически анализ на
счетоводни документи и финансови отчети.
В случая, медийните публикации са от месец април 2018 г., поради
което от тях не може да се направи извод за знание на кредитора „А. Б.“ ЕАД за
неплатежоспособността на длъжника към релевантните дати: 02.02.2018 г., 23.03.2018 г. и 30.03.2018
г.
От друга страна, изпратената на
27.02.2018 г. от кредитора нотариална покана, с която се кани „Х.-Т.“ ЕООД да
заплати значителната сума в размер на 1 357 230.99 лева, дължима още
към 22.02.2018 г., сочи, че към релевантните
дати - 23.03.2018 г., респ. 30.03.2018 г., кредиторът обективно е знаел за
неплатежоспособността на длъжника, при условие, че последният не може да изпълнява изискуеми
парични задължения и е спрял плащанията. От продължилите от 2005 г. до 2018
г. (около 13 години) трайни търговски отношения, включващи през годините
подробни аналитично-икономически преговори за продължаване на договорните
отношения, не може да се приеме, че кредиторът не е имал представа, че над 50 %
от приходите на „Х.-Т.“ ЕООД, като търговски представител на мобилния оператор,
са вследствие на дейността му с „А. Б.“
ЕАД, поради което наред с факта на спиране на плащанията,
знанието у кредитора за неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
за доказано.
Въпросът
е от кой момент е знаел кредиторът „А. Б.“ ЕАД за наличието на неплатежоспособността
на „Х.-Т.“ ЕООД, и в частност - знаел ли е към
02.02.2018 г., 23.03.2018 г. и 30.03.2018 г.
Според приетото в
Решение № 13/19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4606/2014 г., IV г. о., юридическото лице знае за увреждането,
ако за това знаят лицата от състава на неговите органи. Възможно е съответните
лица от състава на органите да знаят за увреждането, но упълномощеният
представител на страната да не знае - добросъвестността на пълномощника не
санира сделката. Също както при измамата обаче, ако упълномощеният представител
знае за увреждането и действа от името на упълномощителя, не е необходимо да се доказва, че и упълномощителят
знае.
Видно от подадената от пълномощника
на кредитора „А. Б.“ ЕАД молба
вх. №
7543/04.09.2018 г. (пощ. клеймо 30.08.2018 г.), входирана по т. д. № 237/2018
г. по описа на ОС - П., за присъединяване на същия на основание чл. 629, ал. 4
от ТЗ, като кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника „Х.-Т.“
ЕООД, в раздел ІІІ, т. 5 изрично се сочи, че за начална дата на
неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД следва да се приеме дата, не по-късна от 02.03.2018
г. Това изявление на упълномощеното лице адв. П. Р. (явяващ се и по настоящото
дело - о. с. з. на 25.06.2021 г.) представлява извънсъдебно признание за
неизгоден за страната факт, което обстоятелство не изисква доказване, че и
упълномощителят знае за това обстоятелство, поради което следва да се приеме,
че кредиторът е знаел за неплатежоспособността на длъжника към 02.03.2018 г.
Тази дата съвпада с
момента на разваляне на договора от 01.12.2005 г., считано от 02.03.2018 г.,
след повече от десет години търговско сътрудничество под формата на търговско
представителство, поради което също е индиция, че кредиторът е знаел за
неплатежоспособността на длъжника към посочената дата. Аргумент в подкрепа на
този извод са и отправените именно след тази дата изявления за прихващане - на
28.03.2018 г. и 30.03.2018 г., с което кредиторът е целял преферентния ефект да се постави в по-благоприятна позиция от останалите хирографарни кредитори на несъстоятелността. И обратно - към датата на първото прихващане - 02.02.2018 г.
съдът не приема за доказано твърдението на ищеца, че кредиторът е знаел за
неплатежоспособността на длъжника.
Ето защо, съдът приема, че искът по чл. 645, ал. 3 от ТЗ е доказан досежно извършените
прихващания за сумите в размер на 16 403.52 лева и на 415 438.51 лева, съгласно две изявление за прихващане от
28.03.2018 г. и за сумата в размер на 77 451.35 лева,
съгласно изявление за прихващане от 30.03.2018 г.
Искът по чл. 645, ал. 3 от ТЗ е неоснователен спрямо
прихващането за сумата от 806 953.09 лева, съгласно протокол за
прихващане от 02.02.2018 г.
По обусловените искове по чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД:
Осъдителните искове, обусловени от
изхода на спора по исковете по чл. 645, ал. 3 от ТЗ могат да бъдат съединени с обуславящите –
чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Когато със съдебното решение е призната относителната недействителност на осъществено прихващане, тя се
проявява в липса на погасителен ефект на компенсацията. За длъжника възниква право да претендира насрещно
изпълнение на вземането си, респ. за кредитора – право да се удовлетвори за
собственото си вземане по предвидения ред в производството по несъстоятелност.
В случай, че действията или сделките
са довели до фактическо излизане на имущество от масата на
несъстоятелността, синдикът следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск – чл. 648 от ТЗ. Съдебните актове, прогласяващи относителната нищожност или
недействителност, не водят до възстановяване на имущественото разместване по право и
нямат за своя последица пряката възможност за насочване на
универсалното изпълнение. Необходим е последващ осъдителен иск, чиято цел е
снабдяването със съдебно изпълнително основание за възстановяване на
фактическата власт върху разпоредения актив. По този начин се завършва
фактическият състав на попълване на масата. В хипотезата на относителна недействителност този иск
е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
С оглед уважаването на иска по чл. 645,
ал. 3 от ТЗ, на уважаване подлежи и претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
за насрещно изпълнение на вземанията на длъжника „Х.-Т.“ ЕООД: в размер на 415 438.51 лева, подробно описани по основание и размер в изявление за прихващане изх.
№ 3503 от
28.03.2018 г., в размер на 16 403.52 лева, подробно описани
по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3504 от
28.03.2018 г. и в размер на 77 451.35 лева, подробно описани
по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г., всички
възникнали на основание договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-Т.“ ЕООД и „М.“ ЕАД.
Искът по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата от 806 953.09 лева е неоснователен.
Характер на обусловен иск има и вземането по чл. 86 от
ЗЗД, съставляващо
обезщетение за забавено плащане на подлежащата на връщане парична престация. Вземането за връщане на платеното в масата на несъстоятелността възниква
от влизането в силата на
решението по иска, същото е без определен
ден за изпълнение, поради
което, за да бъде поставен длъжникът в
забава, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, е необходимо същият да
бъде поканен. Предвид липсата на покана, акцесорната претенция по чл.
86 от ЗЗД е неоснователна.
По разноските:
В чл. 649, ал. 6 от
ТЗ е установено изключение от правилото на чл. 73, ал. 3 ГПК, според което
държавната такса се внася предварително. Държавната такса по исковете по чл.
645–647 ТЗ не се внася предварително и това се отнася за всички инстанции (независимо кой подава жалбата – ищецът
или някой от ответниците) – определение № 798 от 21.12.2017 г. по ч. т. д. №
2890/2017 г., II т. о., ВКС. Същото важи и за обусловените искове за
попълвана на масата на несъстоятелността - чл. 620, ал. 5 от ТЗ.
Съдът
следва да присъди държавната такса за производството съобразно
изхода на спора. В тежест на „А. Б.“ ЕАД следва да се
възложи такса в размер на 40 743.48 лева (2 х 20 371.74 лева по
исковете по чл. 645, ал. 3 от ТЗ и исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД),
съобразно уважената част от тях, които следва да се присъдят в полза на съда,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В
отхвърлителната част длъжникът „Х.-Т.“ ЕООД следва да се осъди да заплати държавна такса в размер на
64 556.24 лева (2 х 32 278.12
лева по исковете по чл. 645, ал. 3 от ТЗ и исковете по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД), съобразно отхвърлителната част, които следва да се присъдят в
полза на съда - чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По разноските на
ответника „А. Б.“ ЕАД синдикът е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Дължимите
разноски в полза на ответника са в размер на 15 291.51 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на
кредиторите на „Х.-Т.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „З.“ № **, прихващания, извършени: 1/ с изявление за прихващане изх. № *** от *** г. от „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, за сумата от
415 438.51 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД; 2/ с изявление за прихващане изх. № *** от ****
г. от „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, за сумата от
16 403.52 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД и 3/ с изявление за прихващане изх. № ***от **г.
от „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, за сумата от
77 451.35 лева, дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД, на основание чл. 645, ал.
3 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Л.Б., в качеството му на синдик
на „Х.-Т.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „З.“ № **, срещу „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, и „Х.-Т.“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „З.“ № **, за
обявяване на относителната недействителност на направеното от „А. Б.“ ЕАД прихващане на дължима към „Х.-Т.“ ЕООД сума в размер
на 806 953.09 лева, съгласно протокол за прихващане от 02.02.2018 г., на
основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, да плати в масата на несъстоятелността на „Х.-Т.“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *******: 1/ сумата от 415 438.51 лева (четиристотин и петнайсет хиляди четиристотин трийсет и
осем лева и 51 стотинки), дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005
г., сключен между „Х.-Т.“ ЕООД и „А. Б.“ ЕАД, подробно
описана по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018 г. на „А.
Б.“ ЕАД; 2/ сумата от 16 403.52 лева (шестнайсет хиляди четиристотин и три
лева и 52 стотинки), дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005
г., сключен между „Х.-Т.“ ЕООД и „А. Б.“ ЕАД, подробно
описана по основание и размер в изявление за прихващане изх. № *** от *** г. на „А.
Б.“ ЕАД и 3/ сумата от 77 451.35 лева (седемдесет и седем хиляди четиристотин
петдесет и един лева и 35 стотинки), дължима в полза на „Х.-Т.“ ЕООД на основание договор от 01.12.2005
г., сключен между „Х.-Т.“ ЕООД и „А. Б.“ ЕАД, подробно
описана по основание и размер в изявление за прихващане изх. № *** от *** г. на „А. Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба - 13.01.2020 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Л.Б., в качеството му на синдик
на „Х.-Т.“
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „З.“ № **, срещу „А.
Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, за заплащане на сумата от 806 953.09 лева (осемстотин и
шест хиляди деветстотин петдесет и три лева и 9 стотинки), представляваща
вземане на „Х.-Т.“
ЕООД,
съгласно протокол за прихващане от 02.02.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Л.Б., в качеството му на
синдик на „Х.-Т.“
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „З.“ № **, срещу „А.
Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, за заплащане на: 1/ сумата от 159 597.39 лева (сто петдесет и
девет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и 39 стотинки), представляваща мораторната лихва върху главницата от 806 953.09 лева за периода
02.02.2018 - 13.01.2020 г.; 2/ сумата от 3 020.98
лева (три хиляди и двайсет лева и 98 стотинки), представляваща мораторната лихва върху главницата от 16 403.52 лева за периода
23.03.2018 г. - 13.01.2020 г.; 3/ сумата от 76 509.92 лева (седемдесет и шест хиляди петстотин и девет
лева и 92 стотинки), представляваща мораторната
лихва върху главницата от 415 438.51 лева за периода
23.03.2018 г. - 13.01.2020 г. и 4/ сумата от 14 113.36 лева (четиринайсет хиляди сто и тринайсет лева и 36
стотинки), представляваща мораторната
лихва върху главницата от 77 451.35 лева за периода
30.03.2018 г. - 13.01.2020 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Х.-Т.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„З.“ № **, да заплати на „А. Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, сумата от 15 291.51 лева (петнайсет хиляди двеста деветдесет и един лева
и 51 стотинки) - разноски за производството - депозит и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 620,
ал. 7 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № **, да
заплати по сметка на Пазарджишки окръжен съд, сумата от 40 743.48 лева (четиресет хиляди
седемстотин четиресет и три лева и 48 стотинки), представляваща дължима държавна
такса за настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, както и 5
(пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата
в срока за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА „Х.-Т.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„З.“ № **, да заплати по сметка на Пазарджишки окръжен съд, сумата от 64 556.24 лева (шейсет и четири
хиляди петстотин петдесет и шест лева и 24 стотинки), представляваща дължима държавна
такса за настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, както и 5
(пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата
в срока за доброволно изпълнение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: