№ 132
гр. Благоевград, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Търговско дело №
20211200900137 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от С. И. Т., ЕГН **********, от
гр.Благоевград, ул.“П.“ ***, действащ чрез пълномощник адв.Р. М., САК,
срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., *,
бул.“С.ш.“ ***, представлявано от М.М.-Г., С. Н. А.ова, Б.Е.В., Г.Н.Г. и П.В.
Д., обективираща обективно кумулативно съединени претенции за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите:
120 000,00 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес,
причинени на молителя от получени телесни увреждания в резултат на ПТП,
реализирано на 02.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
01.06.2020 г.-дата на предявяване на застрахователната претенция, до
окончателното изплащане на обезщетението;
838,00 /осемстотин тридесет и осем/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и медицински
изделия, извършени във връзка с получените телесни увреждания в резултат
на ПТП, реализирано на 02.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
считано 01.06.2020 г.-дата на предявяване на застрахователната претенция, до
1
окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът претендира съдебни разноски. Сочи банкова сметка. Прави
доказателствени искания.
Твърди се в исковата молба, че на 02.02.2020 г. в гр.Благоевград, около
05.20 часа, на ул.“П.Д.“, срещу дом ***, лицето А. К. А. като водач на лек
автомобил марка имодел „Ауди А3“, с рег. № ***, движейки се по ул.“П.Д.“
в посока от ул.“Б.“ към ул.“П.“, удря пешеходеца С. И. Т., намиращ се зад
спрял специализиран сметоизвозващ автомобил марка и модел „Мерцедес
1829 Аксор“ с рег. № ***, който в същия момент извършва товаро-прикачна
работа на кофите за смет към камиона, след което се удря и в задната част на
специализирания автомобил. При инцидента С. Т. е сериозно пострадал.
Сочи се в молбата, че във връзка с инцидента е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 66/2020 г. и е образувано досъдебно
производство № 69/2020 г. по описа на Второ РУ-Благоевград.
След злополуката, С. Т. е транспортиран по спешност в МБАЛ
„Благоевград“ АД, приет е в Отделението по ортопедия и травматология с
оплаквания за силни болки в двата крака, особено изразени в областта на
десния глезен и подбедрицата, както и в лявата подбедрица и лявото бедро,
невъзможност за извършване на движения с краката, силно главоболие, липса
на ясен спомен за случилото се поради загуба на съзнание и други. От
назначените и извършени прегледи било установено: открита фрактура с
луксация на дясна глезенна става, умерено кървяща; счупване на главичката
на фибулата в ляво; деколман дистално на лявото бедро – умерено
кървяща;изразен оток и деформация;силна палпаторна болезненост;
невъзможни активни и пасивни движения поради болкови синдром; охлузни
рани по главата; фрактура бимал. Крурис декстра; фрактура фиб. Синистра
/субкапит/ парс.проксималис; оскъдно ректално кървене и др. На пострадалия
била поставена диагноза : Счупвания на други части на подбедрицата;
Счупване само на фибулата; Смазване на бедрото. На ищеца било назначено
оперативно лечение при висок анестезиологичен риск.
Твърди се, че на 02.02.2020 г. на ищеца е извършена операция, под обща
анестезия, при която била направена кръвна репозиция в областта на десния
глезен и е поставена семитубуларна плака. Наместена е луксацията на дясната
глезенна става и са пришити връзките и предната капсула на ставата.
2
Направена е кръвна репозиция и на фрагмента на медалния малеол.
Извършена е ревизия на деколмана на лявото бедро. Било установено
обширно разкъсване на фасция феморис и мускулус жастус латералис. На
ищеца били поставени два дрена през мускула на лявото бедро и фиксация,
след което раната била затворена рехаво. Била извършена мануална
репозиция на счупената главичка на фибулата, след което била поставена
шина. Т. бил вертикализиран и след интервенциите провел антикоагулантно и
антибиотично лечение. На 15.02.2020 г. Т. бил изписан, като му били дадени
препоръки да спазва рехабилитационна програма и да приема назначеното му
лечение в домашни условия – дадена му била рецепта за фраксипарин 0.6 мм
– 1 път на ден за 20 дни и ципрофлоксацин 500мг – 2х1 табл.
Ищецът твърди, че във връзка с произшествието, му е издаден болничен
лист № Е20199105179 за периода от 02.02.2020 г. до 16.03.2020 г.,
удостоверяващ неговата временна неработоспособност за посочения период –
общо 44 дни, от които 14 дни стационар и 30 дни домашно амбулаторно
лечение.
Твърди се в молбата, че във връзка с проведеното на ищеца лечение,
последният е направил разходи в общ размер 838,00 лева, от които 780,00
лева, закупено медицинско изделие – семитубуларна плака и 58,00 лева
платена потребителска такса за престоя в Ортопедично отделение на МБАЛ
„Благоевград“ АД.
Ищецът твърди, че в резултат на травмите, причинени му при ПТП-то,
силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и
страданията, които изпитва от уврежданията и операциите на двата крака.
Твърди, че не може да се обслужва самостоятелно и е зависим от грижите на
своите близки. Често изпитва нужда от помощ при задоволяване на
хигиенните си потребности. При минимална физическа активност изпитва
болезненост в областта на нараняванията. Изпитва умаляване и дискомфорт
при заемане на оП.ена поза на тялото. От болницата е изписан на инвалидна
количка, тъй като не можел да се придвижва самостоятелно. Твърди, че все
още използва помощни средства и предимно лежи. Няма сила в долните
крайници. Изпитва трудности при извършване на елементарни битови
дейности. Оплаква се от постоянни болки и неприятни усещания в краката.
Не може да спи спокойно поради болките в краката, изтръпването и
3
мравучкането, които чувства. Страда от главоболие и замайване.
Охлузванията и синините по тялото, получени в резултат от удара също му
създават дискомфорт. Чувства болезненост в областта на травмите и е
затруднена физическата му активност, което се отразява зле на
емоционалното му състояние-чувства се тревожен, унесен и затворен.
Твърди се в молбата, че изживеният стрес от произшествието е
рефлектирало отрицателно върху общото емоционално състояние на ищеца-
станал е раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести
приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава
сам. Изпитва неувереност и страх от МПС. Плаче, спомняйки си ужаса,
изживян при случилото се с него по време на процесното ПТП. Сънува
кошмари, свързани с преживения инцидент. Срамува се от синините,
охлузванията и оперативните белези. Има притеснения, че никога няма да се
възстанови напълно и ще изпитва болки завинаги. Чувства се изолиран,
защото не може да изпълнява трудовите си задължения и е в болнични поради
временна неработоспособност.
Ищецът твърди, че към момента на събитието виновният водач,
управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А3“, с рег. № ***, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със дружеството-ответник, с полица №
BG/22/119001683908, валидна от 20.06.2019 г. до 19.06.2020 г.
Ищецът твърди, че на 01.06.2020 г. е отправил до ответника претенция с
искане да бъде оП.ено застрахователно обезщетение – молба вх. №
6267/01.06.2020 г. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба в
съда ответникът не е оП.ил и изплатил застрахователно обезщетение. В тази
връзка счита, че от датата на предявяване на застрахователната претенция -
01.06.2020 г., ответникът в качеството на застраховател му дължи и законна
лихва върху претендираните обезщетения до окончателното им изплащане.
С гореизложеното молителят обосновава правния си интерес от
предявяване на претенциите.
В законоустановения срок ответникът депозира писмено становище, с
което оспорва изцяло предявените претенции като неоснователни. Оспорва
всички обстоятелства, с които са обосновани исковете. Оспорва механизма на
процесното ПТП, твърдението за виновно и противоправно поведение на
4
водача на лек автомобил марка и модел „Ауди А3“, с рег. № ***, причинно-
следствената връзка между ПТП-то и релевираните от ищеца в исковата
молба физически и емоционални изживявания. Оспорва по размер
предявените искове, като счита същите за завишени. Въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносните последици /неимуществени и имуществени/
от страна на ищеца, с което обосновава искане за намаляване размера на
обезщетенията. Твърди, че Т. е предприел пресичане между спрели
автомобили, без да се огледа за опасност в платното за движение. Твърди, че
Т. е навлязъл внезапно на пътната лента пред лек автомобил марка и модел
„Ауди А3“, с рег. № ***, поради което водачът не е имал практическата
възможност да предотврати произшествието.
С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на исковете като
недоказани и неоснователни, а при условията на евентуалност – да се оП.и
размера на обезщетенията при отчитане приноса на ищеца за нанесените
вреди. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
съдебни разноски. Претендира съдебни разноски. Прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от договорен
процесуален представител, който поддържа предявените искове. Сочи
доказателства в подкрепа на претенциите. По същество на делото пледира за
уважаване на исковете като доказани и основателни. Претендира съдебни
разноски. Представя писмена защита.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт, който
поддържа доводите и възраженията, сторени с писмения отговор. Сочи
доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на исковете като
недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски съгласно списък
по чл.80 ГПК.
По искане на ответника в процеса е конституирано трето лице-помагач
на страната, а именно лицето А. К. А.. Същият -редовно призован, не се явява
и не се представлява в процеса, не изразява позиция по предявените искове.
Окръжен съд-Благоевград, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като обсъди доводите на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установеното от фактическа и правна
страна следното:
5
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /Обн.ДВ
бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, съгласно който увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Последният, съгласно ал.2 на чл.432 КЗ, може да прави възраженията, които
произтичат от договора и гражданската отговорност на застрахователя.
За да бъде уважен иска следва да бъде установено валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
– застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки, визирани в чл.45 от Закона за задълженията и договорите –
деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага, по аргумент на
чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия казус страните не спорят, а събраните доказателства
установиха непротиворечиво, че за лек автомобил марка и модел „Ауди А3“,
с рег. № ***, е налице валидно сключена с дружеството-ответник застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №
BG/22/119001683908/17.06.2019г., със срок на валидност от 20.06.2019 г. до
19.06.2020 г.
С протоколно оП.ение № 60 от 28.10.2021г., постановено по нохд №
1371/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, влязло в сила на
28.10.2021г., е одобрено по реда на глава 29 от НПК, споразумение между
Районна прокуратура-Благоевград, обвиняемия А. К. А., ЕГН **********, от
гр.Благоевград и защитника на последния –адв.Рангелова, по силата на което
обвиняемият А. се е признал за виновен в това, че на 02.02.2020 г., около
05.20 часа в гр.Благоевград, на ул.“П.Д.“, срещу дом ***, като правоспособен
водач при управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. №
6
***, с посока на движение от ул.“Б.“ към ул.“П.“, при суха асфалтова
настилка и в тъмната част на денонощието, нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория
„В“ в населено място е забранено да превишава скорост от 50 км/ч“, като при
избиране на скоростта на движение превишил максимално допустимата
стойност на скоростта в населено място от 50 км/ч и управлявал лекият
автомобил със скорост от 58.90 км/ч, не възприел своевременно спрелият на
ул.“П.Д.“, в същата пътна лента и в непосредствена близост до тротоара
специален сметосъбиращ автомобил марка и модел „Мерцедес 1829 Аксор“, с
рег. № ***, с обслужващи работници зад него, и действайки закъснително при
задействане на спирачната система, ударил с предна част на автомобила си
обслужващия работник С. И. Т., намиращ се зад камиона до повдигателното
устройство за изсипване, след което е последвал и удар в задната част на
специалния автомобил и по непредпазливост причинил на същия следните
телесни увреди: двуглезенното счупване на дясна подбедрица, което е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок по-голям от един месец; травма в областта на левия крак, изразяваща се
в счупване с разместване на лявата малкопищялна кост, травматично
отлепване на кожата на бедрото с разкъсване на фасцията и широкия
страничен мускул на бедрото, което е причинило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец, като
деецът е избягал от местопроизшествието –престъпление по чл.343, ал.3, пр.3,
б.“а“, пр.1, алт.2 във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК във връзка с чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години, „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Съгласно чл.413, ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата на
чл.300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, при отчитане на
обективните и субективните П.и на постановеното от БРС оП.ение,
7
настоящият съдебен състав следва да отчете силата на пресъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите две от
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, а именно, че А. А. е извършил деянието
виновно. Поради това възраженията срещу деянието и виновността на дееца,
поддържани с отговора на исковата молба, не подлежат на преценка от
настоящия състав, тъй като се обхващат от задължителната сила на влязлата в
сила присъда /съдебно оП.ение, с което по реда на Глава 29 от НПК е
одобрено споразумението между страните в наказателното производство – в
случая досъдебно производство № 69/2020 г. по описа на Второ РУ-
Благоевград и нохд № 1371/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград/. С
оглед на това съдът приема за безспорно доказано по делото, че на 02.02.2020
г. в гр.Благоевград, около 05.20 часа, на ул.“П.Д.“, срещу дом ***, лицето А.
К. А. като водач на лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № *** –
застрахован в ответното дружество, движейки се по ул.“П.Д.“ в посока от
ул.“Б.“ към ул.“П.“, по непредпазливост е причинил на ищеца С. И. Т.,
намиращ се зад спрял специализиран сметоизвозващ автомобил марка
„Мерцедес 1829 Аксор“ с рег. № ***, извършващ в същия момент товаро-
прикачна работа на кофите за смет към камиона, телесни увреди, причинили
му трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-
голям от един месец и трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по-голям от един месец. С оглед дадената от наказателния
съд правна квалификация на деянието – по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.1, алт.2
във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, явяващо
се деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, е налице обвързаност на съда и от
настъпилите от деликта вреди, изразяващи се в случая в : двуглезенно
счупване на дясна подбедрица, което е причинило трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец; травма
в областта на левия крак, изразяваща се в счупване с разместване на лявата
малкопищялна кост, травматично отлепване на кожата на бедрото с
разкъсване на фасцията и широкия страничен мускул на бедрото, което е
причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок
по-голям от един месец.
От приобщената към доказателствената съвкупност по делото
автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като
компетентна, обективна, неоспорена от страните и необорена от останалите
8
доказателства по делото се установи, че на 02.02.2020 г. около 05.30 часа лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. № *** с водач А. К. А. се е движил по ул.“П.Д.“
в посока жк „Е.“ със скорост около 59-60 км/ч. В същото време
специализиран сметосъбиращ автомобил марка „Мерцедес 1829 Аксор“ с рег.
№ *** е бил спрян в дясната пътна лента, като работниците по
сметосъбирането – в това число ищецът, са придвижвали от тротоара кофи за
смет и ги прикачвали на повдигащ и сметоизсипващ апарат на специалния
товарен автомобил. В момента, в който обслужващите сметосъбиращия
автомобил са подготвяли поредния варел за закачане на повдигателното
устройство в задната му част, лекият автомобил, движещ се със скорост около
59-60 км/ч, се е намирал на около 59-60 м от товарния автомобил, в момент на
излизане от лява крива. От това място водачът на лекия автомобил е имал
обективна техническа възможност при работа на уличното осветление /за
което обстоятелство по непротиворечив начин сочат разпитаните по делото
свидетели Е. Д. и Р. С., колеги на ищеца/ и осветеността на фаровете
своевременно да види сметосъбиращия автомобил, да намали скоростта и
спре или заобиколи спрения товарен специален автомобил. Експертът сочи,
че водачът на лекия автомобил е предприел спиране със закъснение, като след
ефективно задействане на спирачната уредба автомобилът се е движил в
активен спирачен режим около 11,5 м. Последвал удар в сметосъбирача –
ищеца Т., който се намирал зад товарния автомобил, прикачайки поредната
кофа за смет, обърнат с гръб към блъскащия го автомобил и с лице към
задната част на товарния автомобил. След удара в работника е последвал удар
на предната дясна част на лекия автомобил в задната част на сметосъбиращия
товарен автомобил. Експертът сочи по категоричен начин, че причините за
ПТП-то са от субективен характер и ПТП-то не би настъпило, ако водачът на
лекия автомобил се е движил в процесния уличен участък със скорост под
допустимата за населено място. Скоростта на движението на лекия автомобил
не е била съобразена с характерните пътни условия, намалена видимост през
тъмната част на денонощието и състояние на алкохолно опиянение на водача.
Водачът със закъснение е реагирал на пътната ситуация след излизане от
левия завой, при което се е насочил към сметосъбиращия автомобил.
Експертът сочи, че ПТП –то не би настъпило, ако лекият автомобил бе
продължил да се движи в лявата /насрещна/ пътна лента по началната си
посока и така да заобиколи спрелия товарен специален автомобил.
9
В подкрепа на гореустановения механизъм на ПТП са и показанията на
разпитаните по делото свидетели С. и Д. – очевидци на инцидента, чиито
показания съдът кредитира с доверие като логични, последователни,
непротиворечиви и необорени от останалите събрани по делото
доказателства.
Предвид горното неоснователно е релевираното от ответника оспорване
верността на процесния констативен протокол за ПТП, респективно
неоснователно е възражението за наличието на друга предпоставка за
настъпване на процесното ПТП – различна от виновното поведение на А.,
изразило се в нарушение на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП, - а именно предприето от ищеца
внезапно навлизане в пътната лента пред лекия автомобил „Ауди А3“, с рег.
№ *** с водач А. К. А., поради което водачът не е имал практическата
възможност да предотврати произшествието.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия/ ищеца. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения –обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действия или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен /т.7 от ТР № 7/2014г.
ОСГТК, ВКС/. Преценката относно настъпването на вредите се извършва във
всеки конкретен случай и не може да почива на предположения, като
значение имат механизма на увреждането и вида на получените травми, като
доказателствената тежест лежи върху страната, която е заявила възражението
за съпричиняване. В казуса не се установява поведение на ищеца, с което да е
допринесъл и/или предизвикал ПТП-то. Предвид на това съдът счита за
неоснователно стореното от ответника възражение по чл.51 от ЗЗД.
По отношение на вида и характера на претърпените от ищеца
травматични увреждания и състоянието му след процесното ПТП, отчитайки
обективните и субективни П.и на оП.ението на наказателния съд, доколкото
твърдените от ищеца увреждания са елемент от престъпния състав на
престъплението, за което А. е осъден, съдът приема, че силата на пресъдено
10
нещо на оП.ението, с което наказателният съд е одобрило споразумението,
обхваща и установява както техния вид и характер, така и пряката им
причинна връзка с извършеното противоправно деяние. Т.е. налице са и
останалите елементи от фактическия състав, визиран в чл.45 от ЗЗД.
Съгласно фактура № 14309/07.02.2020 г., издадена от МБАЛ
„Благоевград“ АД, фискален бон от 07.02.2020 г., Протокол за вложени
медицински изделия от 02.02.2020 г. и Касова бележка № 32814, неоспорени
от страните и необорени от останалите доказателства по делото, във връзка с
престоя на ищеца в Ортопедично отделение на МБАЛ „Благоевград“ АД,
същият е заплатил сумата от 838,00 лева, от които 780,00 лева, закупено
медицинско изделие – семитубуларна плака и 58,00 лева платена
потребителска такса за престоя в Ортопедично отделение на МБАЛ
„Благоевград“ АД.
Установи се по делото, че на 01.06.2020г. ищецът е предявил пред
дружеството-ответник претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинени от процесното ПТП неимуществени и
имуществени вреди – претенция вх. № 6267 по описа на дружеството-
ответник. По делото не се установи ответникът да е оП.ил и изплатил на
ищеца застрахователно обезщетение, във връзка с процесното ПТП и
заявената на 01.06.2020 г. претенция.
Относно състоянието на ищеца непосредствено след ПТП-то и по време
на оздравителния процес по делото са събрани съдебно-медицинска
експертиза, съдебно-психиатрична експертиза и показанията на свидетелите
Атанас Якимов /син на ищеца/ и Вероника Д.а /жената, с която ищецът живее
на семейни начала/.
Съгласно съдебно-медицинската експертиза, която съдът изцяло
кредитира с доверие като компетентна, обективна, необорена от останалите
доказателства по делото и неоспорена от страните, в резултат на процесното
ПТП, ищецът е получил следните по вид увреждания, съобразно техния
медико-биологичен признак:
Бималеоларна фрактура на дясна глезенна става, което е причинило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям
от 30 дни; счупване в областта на проксималната част на лявата фибула, с
дислокация, което е причинило трайно затруднение на левия долен крайник
11
за срок по-голям от 30 дни; деколмана в областта на лявата коленна става,
което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице сочи, че фрактурите на дясната глезенна става и на
проксималния край на лявата фибула /с дислокация/ се оП.ят като средни
телесни увреждания, а деколмана в областта на лявото коляно – като леко
телесно увреждане. Вещото лице сочи, че при пострадалия е проведено
оперативно лечение –кръвна репозиция и метална фиксация за фрактурата на
дясната глезенна става. Фрактурата в проксималния край на лявата фибула е
лекувана консервативно. За деколмана в обрластта на лявото коляно е
извършена хирургична обработка на раната – дебридман лаваж.
Продължителността на лечебния и възстановителния период е бил около 6
месеца. През първата седмица болките и страданията са били със значителен
интензитет, поради което са прилагани аналгетици /Дексофен, Парацетамол,
Трамал/ докато Т. е бил в болничното заведение. След това болките му са
били с по-нисък интензитет и не е било необходимо да приема постоянно
аналгетици.
Съгласно заключението на експерта претърпените от ищеца увреждания
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 02.02.2020г.
Полученият деколман и фрактурата на проксималния край на фибулата вляво
са резултат от въздействието на твърди, тъпи предмети със значителна
кинетична енергия по механизма на удар или притискане от такива и отговаря
да е получено по начин, който се сочи в представените по делото материали.
Фрактурата в областта на дясната глезенна става е получена по индиректен
механизъм, в резултат на заклещване на стъпалото от автомобила и завъртане
на крайника около него. Това също отговаря да е получено по начин, който се
сочи в материалите по делото и от извършения преглед на ищеца.
При извършения от експерта преглед на ищеца /през месец април
2022г./, последният се оплаква от болки в дясната глезенна става, която е с
оток, със значително ограничена подвижност, което затруднява ходенето.
Вещото лице счита, че предвид периода от време, изминал от инцидента, не
може да се очаква съществено подобрение на това състояние на Т..
Възстановяването след такива травми е най-интензивно през първите шест
месеца, като в различни случаи продължава до две години, след което се
смята, че подобрение не може да настъпи. Състоянието на увредената става
на ищеца ще се влоши вследствие на посттравматичните артрозни промени.
12
Експертът сочи, че липсват данни по делото за артрозни промени в
увредените при травмата стави – лявата коленна и дясната глезенна.
Установи се по делото, че ищецът не е имал стари операции и травми от
преди 02.02.2020г.
Вещото лице сочи, че добрата медицинска практика в случаи като
процесния, изисква да се извърши в спешен порядък хирургична обработка на
откритите наранявания и оперативно наместване и метална фиксация на
фрактурите. Да се извърши адекватно обезболяване, профилактика на
тромбемболията, антибиотична профилактика. Рехабилитацията трябва да
започне на втория, третия ден постоперативно и да продължи след
изписването в домашни условия.
По делото установи, че на ищеца не е провеждана рехабилитация след
изписването от болничното заведение.
Съгласно съдебно-психологичната експертиза, която съдът изцяло
кредитира с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от страните и
необорена от останалите доказателства по делото, към момента /на изготвяне
на заключението/ ищецът се е върнал на работа, но изпълнява служебните си
задължения с много повече усилия от негова страна и с чести физически
болки, което допълнително натоварва емоционалната и психилогическа
страна на Т.. При него към момента на изследването симптоми като
постоянно тъжно настроение, лесна уморяемост, неспокойствие,
дезинтересираност не са водещи, а частично и индивидуално се проявяват и
отшумяват, при ситуации сходни и напомнящи за инцидента при който е
пострадал. Експертът сочи, че след процесното ПТП ищецът е изпаднал в
остра реакция на стрес, която е достигнала фаза на посттравматично стресово
разстройство, като към момента на изследването същият успява да
контролира психологичното си и емоционално състояние с много по-големи
усилия от негова страна, върнал се е на работа, бори се с физическата болка и
дискомфорта от травмите, но в ситуации близки и напомнящи за инцидента,
при него се налага да контролира страха и напрежението с много по-големи
усилия. Посттравматичното стресово разстройство е преминало в
разстройство на адаптацията, което налага същият да прави по-големи усилия
за справяне с безсънието, тревожността, страха, който възниква внезапно в
него, когато е в ситуации близки до инцидента. Съгласно експерта, изготвил
13
съдебно-психологичната експертиза, последиците от инцидента за ищеца се
състоят в повтарящо се преживяване на травмата, отбягване на всичко, което
напомня за нея, притъпяване на емоциите и страх, физическа болка и воля за
справяне с ежедневните си задължения въпреки физическата болка от
травмите.
В показанията на свидетелите Вероника Д.а и Атанас Якимов,
преценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, се сочи на
необходимостта и грижите, които семейството на ищеца е полагало за
задоволяване на ежедневните му хигиенно-битови нужди - хранене, обличане,
къпане, в периода до 6 месеца след инцидента. Свидетелката Д.а сочи:
“….Когато го изписаха го прибрахме в къщи. Беше на легло, биеха му
инжекции в корема. Беше в памперси близо 3-4 месеца. После намерихме
железен стол – да се облекчава, около 3-4 месеца облекчаваше естествените
си нужди с помощта на този стол. Не можеше сам да сяда на стола, помагахме
му аз и синът ми. Ние го вдигахме. Не можеше да се облече сам, аз го
обличах, аз го къпех…помагах му да става, да се учи да ходи…давах му воля
и кураж…два-три месеца му отне да добие смелост да започне сам да се
движи и да се обслужва…С. се чувстваше зле, защото не можеше да се грижи
за семейството си, за нас. Имаше проблеми със съня...след инцидента спеше
неспокойно….преживяваше го отново и отново…“ Свидетелят Якимов
казва:“….не можеше да ходи. Трябваше да го носим на ръце, да го пренасяме
от едно място на друго. Така беше шест месеца. След този период той започна
малко да се движи…с патерици…ние му помагахме и го обгрижвахме….с
майка ми го водехме на тоалетна…бръснене, обличане, всичко беше с моя
помощ. Той почна сам да ги върши тези работи след повече от шест месеца.
…Не спеше добре. Плачеше, отчаян беше. Тежеше му, че ние му помагаме…
След инцидента походката му се промени…накуцва…не може да прави пълен
клек…“. Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на цитираните
свидетели като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от
останалите доказателства по делото.
С оглед на гореизложеното съдът приема за безспорно установено по
делото, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на А. К. А.,
ЕГН **********, от гр.Благоевград, който като правоспособен водач на лек
автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № ***, в нарушение на правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП не възприел
14
своевременно спрелия на ул.“Покловник Дрангов“, в същата пътна лента и в
непосредствена близост до тротоара специален сметосъбиращ автомобил
марка „Мерцедес 1829 Аксор“, с рег. № ***, с обслужващи работници зад
него, и действайки закъснително при задействане на спирачната система,
ударил с предна част на автомобила си обслужващия работник С. И. Т.,
намиращ се зад камиона до повдигателното устройство за изсипване, с което
по непредпазливост е причинил на последния релевираните в исковата молба
телесни увреждания.
При оП.яне размера на обезщетението за понесените от ищеца
неимуществени вреди съдът съобрази, че преди процесното ПТП ищецът е
бил активен мъж на средна възраст, работещ, в добро общо здравословно
състояние, а след инцидента за един дълъг период от време Т. е бил лишен от
обичайния си начин на живот, обичайното си социално общуване. Наред с
това съдът взе предвид получените от ищеца физически увреждания,
претърпените болки, страдания и неудобства от физическо естество, присъщи
на тези увреждания, характера и продължителността на лечението,
необходимостта от чужда помощ за извършване на обичайните ежедневни
хигиенно -битови дейности и от използването на помощни средства за
придвижване, водещо до зависимост от други лица за оП.ен период от време –
за период от 4-6 месеца, както и факта, че дясната глезенна става е със
значително ограничена подвижност, което затруднява ходеното,
същевременно не може да се очаква съществено подобрение на това
състояние на Т.. Напротив, състоянието на увредената става ще се влоши
вследствие на посттравматичните артрозни промени. Същевременно съдът
съобрази, че след изписване от болничното заведение и въпреки дадените
предписания, ищецът не е провеждал рехабилитация, което е една от
причините за ограничената подвижност на увредената от ПТП-то става.
Съдът взе предвид и изключително негативното отражение на
инцидента върху емоционалното и здравословното състояние на пострадалия
Т.. Доказателствата по делото установиха за настъпила у ищеца сериозна
психотравма вследствие на претърпения инцидент – повтарящо се
преживяване на инцидента, обтягане на всичко, което напомня за нея, изпитва
тревожност, страх и безперспективност, които съдът следва също да отчете
при оП.яне на обезщетението.
15
С оглед на горното, установената съдебна практика и принципа на
справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди, получени от
травматичните увреждания на ищеца, в резултат на процесното ПТП, е
доказана до размер от 80 000 лева. С посочения размер съдът счита, че в
случая ще се реализира целта на института за репарация на търпените от Т.
неимуществени вреди.
С оглед на горното съдът счита за основателно стореното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над уважения размер до претендирания от
120 000 лева и като такова следва да го уважи.
Относно претенцията за имуществени вреди:
По делото са събрани фактура № 14309/07.02.2020 г., издадена от
МБАЛ „Благоевград“ АД, фискален бон от 07.02.2020 г., Протокол за
вложени медицински изделия от 02.02.2020 г. и Касова бележка № 32814,
установяващи сторените от ищеца разходи в общ размер 838,00 лева във
връзка с проведеното лечение на травмите от процесното ПТП. В тази смисъл
съдът намира претенцията на С. Т. за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински
изделия на стойност 838,00 лева за изцяло основателна и като такава следва
да я уважи.
По отношение на претендираната законна лихва:
Съгласно чл.497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, освен ако не го е оП.ил и
изплатил в срок, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В настоящият казус се събраха категорични данни, че на 01.06.2020 г.
ищецът е предявил пред застрахователя –ответник претенции за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП,
съответно не се събраха данни за застрахователят да е оП.ил и изплатил в
срока по чл.496, ал.1 КЗ исканото обезщетение. Ето защо в случая ответникът
дължи законна лихва за забава върху присъдените в полза на ищеца
обезщетения, считано от датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът по
16
чл.496, ал.1 КЗ – 01.09.2020г., т.е. считано от 02.09.2020 г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетенията. В този смисъл искането на
ищеца за присъждане на законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения, считано от по-ранна дата е неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски.
Ищецът не представя списък по чл.80 от ГПК. По делото липсват
доказателства за сторени от ищеца разноски. Безспорно е, че в процеса
ищецът се представлява от адвокат, който е надлежно упълномощен съгласно
пълномощно, лист 11 в кориците на делото. Липсват обаче доказателства за
заплатено от клиента/упълномощителя/ищеца възнаграждение на
пълномощника/ адвоката, както и доказателства за уговорка между
упълномощител/клиент и пълномощник/адвокат за оказване на безплатна
адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв. В този
смисъл искането на ищеца за съдебни разноски следва да се остави без
уважение като неоснователно.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски в общ
размер 600 лева, от които 150 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и
450 лева юрисконсултско възнаграждение. По делото са представени
доказателства за платена от дружеството сума в размер 287 лева -
възнаграждение за вещото лице, изготвило СМЕ. Предвид, че в процеса
ответникът е представляван от юрисконсулт, съдът при съобразяване на чл.78,
ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП, счита, че следващото
се възнаграждение на процесуалния представител на ответника по делото е в
размер на 400 лева. В тази връзка и съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 227,41 лева.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 3 200 лева –
държавна такса съобразно уважената част от иска за обезщетение за
неимуществени вреди; лева 50,00 държавна такса по иска за обезщетение за
имуществени вреди; 1 116,52 лева – възнаграждения на вещите лица по СМЕ,
17
САТЕ и СПЕ, платени от бюджета на съда / общо дължими от бюджета на
съда 1 669.00 лева/, изчислено съответно на уважената претенция.
Заявеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца възнаграждение за процесуалния представител съдът счита за
неоснователно и като такова следва да го остави без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.С., *, бул.“С.ш.“ ***, представлявано от М.М.-Г., С. Н. А.ова, Б.Е.В., Г.Н.Г.
и П.В. Д. да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, от гр.Благоевград, ул.“П.“
***, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени
вреди– болки, страдания и психически стрес, причинени на молителя от
получени телесни увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 02.02.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер до
претендирания от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, както и за законна
лихва върху главницата за периода от 01.06.2020 г. до 01.09.2020 г.
/включително/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.С., *, бул.“С.ш.“ ***, представлявано от М.М.-Г., С. Н. А.ова, Б.Е.В., Г.Н.Г.
и П.В. Д. да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, от гр.Благоевград, ул.“П.“
***, сумата от 838,00 /осемстотин тридесет и осем/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и
медицински изделия, извършени във връзка с получените телесни увреждания
в резултат на ПТП, реализирано на 02.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от считано от 02.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 01.06.2020г. до 01.09.2020г. /включително/ като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.С., *, бул.“С.ш.“ ***, представлявано от М.М.-Г., С. Н. А.ова, Б.Е.В., Г.Н.Г.
и П.В. Д. да заплати по сметка на Окръжен съд-Благоевград на основание
чл.78, ал.6 от ГПК следните суми: 3 200 /три хиляди и двества/ лева държавна
18
такса по иска за обезщетение за неимуществени вреди; 50,00 /петдесет/ лева
държавна такса по иска за обезщетение за имуществени вреди; 1 116,52
/хиляда сто и шестнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева съдебни
разноски, представляващи възнаграждения на вещите лица по СМЕ, САТЕ и
СПЕ, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, от гр.Благоевград, ул.“П.“ *** да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., *,
бул.“С.ш.“ ***, представлявано от М.М.-Г., С. Н. А.ова, Б.Е.В., Г.Н.Г. и П.В.
Д. съдебни разноски в размер на 227,41 лева /двеста двадесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19