Решение по дело №2491/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1652
Дата: 9 декември 2022 г. (в сила от 14 януари 2023 г.)
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20217050702491
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

гр. Варна _____________2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  ДИМИТРОВА

 

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2491 на Административен съд - Варна по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на Я.Д.Д., ЕГН: **********,***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321000326-091-001/27.07.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 228/19.10.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, в частта, с която по реда на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК са му установени: І. Задължения за годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2016-2019г., общо в размер на 999,00лв. и лихви в размер на 343,60лв; ІІ. Вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за периода 2016-2019г., общо в размер на 3058,56лв. и лихви 1060,88лв; ІІІ. Вноски за ДЗПО УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО за периода 2016-2019г., общо в размер на 1086,00лв. и лихви 383,03лв; ІV. Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода 2016-2019г., общо в размер на 1737,60лв. и лихви 612,87лв;

Жалбоподателят оспорва така установените задължения, като твърди, че актът е издаден в нарушение на процесуални и материални данъчни норми, при липса на изяснена фактическа обстановка, поради което е необоснован. Оспорва като неправилен и необоснован извода на органите по приходите, че през ревизирания период е извършвал регулярни търговски продажби на стоки, от които е получил парични плащания от наложен платеж и пощенски парични преводи, чрез системите и партньорството на „***“ ООД. Оспорва и твърдението в РА, че от събраните доказателства се установяват данни за осъществявана през ревизирания период дейност като едноличен търговец без регистрация по ТЗ. Твърди, че [сочените в акта] „достатъчни и надеждни данни, относно търговския характер на дейността му“, представляват електронни файлове, предоставени от „***“ ООД по електронен път (чрез електронна връзка/препратка към базата данни на дружеството), съдържащи справки в табличен вид за изпратени и получени пратки, получени наложени платежи и парични преводи. Твърди, че [до момента на подаване на жалбата], в нарушение на чл.117 и чл.120 от ДОПК, файловете, съдържащи снимки на РКО и разписки, приложени към протокол № П-***-П73-002/18.01.2021г. не са му връчвани, поради което няма възможност да провери информацията в тях и изрази становище по доказателствената им сила. На следващо място твърди, че упоменатите в РД и РА доказателства, не са годни такива, от които да е видно предаването на конкретни стоки и получаването на сумите, предмет на РА. Изпратените от „***“ ООД снимки на документи, не представляват електронни документи по смисъла на Регламент /ЕС/ № 910/2014, като липсват други първични документи, въз основа на които са съставени изпратените таблици и които документи да бъдат съпоставени с изпратените копия. Само въз основа на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трето лице, не може да се достигне до фактически и правни изводи за реализиран и укрит доход. По изложените съображения счита за неправилен и необоснован извода на органите по приходите, че е получил и укрил приходи от стопанска дейност и дължи данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ. Оспорва и установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ като твърди, че лицата, чиито доходи се облагат по реда на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ – какъвто е неговият случай, стават осигурени лица за тези си доходи от 01.01.2019г., когато влиза в сила допълнението на чл.4, ал.3, т.2 КСО, поради което за предходен период липсва основание за определяне на ЗОВ. Обстоятелството, че ЗОВ са определени по реда на чл.124а ДОПК не води до друг извод, т.к. нормата е несамостоятелна и характерът ѝ е обусловен от естеството на разпоредбите, към които препраща.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ж., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена на наведените в нея основания. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на РА в писмени бележки С.д. № 18259/06.12.2022г. В същите сочи, че констатациите на органите по приходите за реализирани и недекларирани доходи от извършени сделки по занятие, не почиват на първични документи и са необосновани, т.к. представената от „***“ ООД информация на технически носител представлява снимки на РКО и разписки за ППП, които в по-голямата си част са нечетливи и неясни. Същите са обобщени в табличен вид като органите по приходите не са извършили самостоятелни констатации, а са възприели същите за осъществени само въз основа на така представените доказателства. Сочи, че разписките за получени суми и РКО не са електронни документи, а писмени доказателства, оригиналите от които са представени само частично от третото лице. Моли съдът да не кредитира и да изключи от доказателствата по делото представените от ответника в с.з. на 01.03.2022г. снимки на РКО и разписки за получени суми, т.к. не са заверени от законен представител на третото лице и не са събрани по надлежния ред. Сочи, че така представените документи не са нито оригинали, нито официални преписи по смисъла на чл.183, вр.чл.179 ГПК, същите са с лошо качество, което препятства изследването им – факт, потвърден от СГЕ. Моли от доказателствата да бъдат изключени и разписките, за които СГЕ дава заключение – че вероятно са подписани от жалбоподателя, както и че поради лошото качество не могат да бъдат изследвани (л.238, 245, 246, 252, 256 и 260), т.к. за същите вещото лице не дава категорично заключение, а облагането не може да се извърши по предположение. Моли съдът да не кредитира заключението по комплексната СКЕ и ССЕ, т.к. липсва информация как точно фактите относно работата и функциите на ERP системата са установени от експерта и има съмнение за неговата обективност, т.к. са заимствани от отговора на третото лице. Твърди, че цялото описание на действието на системата е неаргументирано, липсват каквито и да било мотиви как точно всичко, което твърди експерта е установено и как конкретно е установена пълната идентичност на данните, и е обоснован извод, че корекции по тях не могат да се извършват. Твърди и че отговора по трети въпрос се опровергава от отговора по осми въпрос, т.к. ССЕ е установила разлики в данните между ERP системата и счетоводството на третото лице. В тази връзка сочи, че по никакъв начин тази система не гарантира [достоверност] както на данните за извършени продажби, така и за получени суми. Моли съдът да не кредитира заключението и в частта, в която е изведен извод за редовност на счетоводството на „***“ ООД като счита, че без конкретен анализ на начина на водене на информацията, съдържаща се в двете системи на аналитично и синтетично ниво, е невъзможно да се изведе извод за редовност на счетоводството. В случая изводът за редовност е направен на база информацията от четири сметки и ГФО, поради което е необоснован. По изложените съображения моли като годни доказателства да се приемат само представените от „***“ ООД оригинали на РКО, а всички останали да се изключат от доказателствения материал. Моли при произнасянето на съда относно размера на реализирания доход да се съобразят само оригиналите на документите, а останалите се изключат, алтернативно – да се изключат сумите по разписките/РКО, за които вещото лице по СГЕ е дало заключение, че не са подписани от жалбоподателя, че вероятно са подписани от жалбоподателя и са нечетливи. В частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски, в случай че съдът не сподели тезата за тяхната недължимост, твърди, че такива се дължат само за месеците, през които е извършвана дейността. Иска отмяна на ревизионния акт и претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, чрез юрк.Е., оспорва жалбата. Счита, че в производството по съдебно обжалване не са събрани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите за наличие на укрити приходи, които не са декларирани по съответния ред и за които не е платен дължимия данък, което е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. Счита, че независимо от частичното изследване на предоставените от „***“ ООД разписки, безспорно се установява укриване на приход за лицето, който не е деклариран. Моли съдът да приеме, че предоставената от „***“ ООД информация е достоверна като сочи и че получаването на регулярни доходи от дейност като нерегистриран ЕТ, е доказано с комплексната СТЕ и ССЕ, по която е дадено заключение, че софтуерната система „К. М.“ не може да бъде манипулирана, т.е. няма как някой да е изпращал стоки или получавал суми от името на жалбоподателя. Моли съдът да кредитира представените като заверени преписи РКО и електронни изявления, удостоверяващи получаването на парични суми от жалбоподателя. В писмени бележки С.д. № 17831/29.11.2022г. в допълнение сочи, че до приключване на ревизионното производство не е било спорно, че жалбоподателят е изпращал пратки чрез „***“ ООД и е получавал суми по наложени платежи. Едва в хода на административното обжалване жалбоподателят е оспорил получаването на сумите по наложените платежи, по съображения, че представените от „***“ доказателства не са годни. Позовава се на заключенията по СГЕ и сочи, че експертизата е установила, че по-голямата част от подписите са на жалбоподателя. Счита и че липсата на всички оригинали не означава, че установявания чрез тях факт на получаване на сумите, не може да бъде установен посредством събирането на други доказателства, още повече, че оригиналите се съхраняват от „***“ ООД и не са представени от него, а не от ответника. В тази връзка сочи и че разпоредбата на чл.183, ал.1 ГПК е неприложима към спора. Излага и подробни съображения за доказателствената стойност на представената от куриерската фирма информация на оптичен носител като сочи, че истинността на същата се потвърждава от компютърната експертиза. С оглед даденото от същата заключение, моли съдът да не кредитира и заключението на СГЕ със С.д. № 5863/11.04.2022г., според което подписите на част от електронните изявления за получени суми, не са на жалбоподателя. Излага подробни съображения за законосъобразност на РА и в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на Я.Д.Д. е възложена със ЗВР № Р-***-020-001/19.01.2021г. за срок от три месеца, считано от датата на връчване – 12.02.2021г. /разписката за връчване е записана на приетия по делото CD и приложена на л.442 от делото/ и е обхващала задълженията за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г.; вноски за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г. Със ЗВР № Р-***-020-002/11.05.2021г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 11.06.2021г. Цитираните заповеди са издадени от Й Р А , в качеството му на н-к сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, оправомощен да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-**/04.01.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна. В срока по чл.117, ал.1 ДОПК за резултатите от ревизията е съставен РД № Р-***-092-001/25.06.2021г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-***-091-001/27.07.2021г. Актът, в частта на установените задължения за ДДФЛ по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ и ЗОВ, е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, който с Решение № 228/19.10.2022г., връчено на 27.10.2021г. го е потвърдил изцяло в обжалваната  част.

В хода на ревизията на Я.Д. е връчено ИПДПОЗЛ № Р-***-040-001/20.01.2021г. /стр.13/, с което на основание чл.37, ал.2 и ал.3 ДОПК са изискани документи, справки и обяснения, относими към облагането по ЗДДФЛ за ревизирания период, в т.ч.: разходни ордери, приходни ордери, банкови извлечения и/или други документи за получени суми по наложен платеж и пощенски записи от куриерски фирми; договори, анекси, поръчки, фактури и др. документи във връзка с изпратени стоки чрез „***“ ООД с наложен платеж през периода 01.01.2016-31.12.2019г.; справки за изпратените пратки, съдържащи № на товарителница, дата на подаване, данни за получателя, описание на пратката, сума на наложения платеж (пощенски запис), дата на изплащане; справка за извършените разходи за покупка на стоките, изпратени чрез „***“ ООД, описание и количество на закупената стока, дата на закупуване, стойност, вид, номер и дата на документ за покупка. Със същото искане на основание чл.56 ДОПК са изискани писмени обяснения във връзка с изпратените чрез „***“ ООД пратки - по точки, както е посочено в искането.

Във връзка с възложената ревизия са постъпили писмени обяснения вх.№ ***/19.03.2021г. /стр.15/, според които: пратките са изпращани от негово име; стоките са закупувани от физически и юридически лица, като не разполага с документи за тях, някои от стоките са лични вещи; през периода не е извършвал дейност чрез електронен магазин, сайтове за обяви, фейсбук и др.; основанието за получени суми по наложените платежи са изпращане на стоки; не може да определи какъв процент е надценката. В обяснения на стр.17 ревизираното лице е посочило, че надценката е около 20%, т.к. стоките са втора употреба. Попълнена е и декларация-съгласие за разкриване на банкова тайна върху наличностите и операциите по банковите му сметки /стр.14/.

С Протокол № Р-***-ППД-001/25.03.2021г. /стр.19/ са приобщени доказателства, събрани в хода на проверка УИН: П-***, в т.ч. Искане за представяне на документи и обяснения № П-***-041-001/30.06.2020г. до  „***“ ООД /стр.73/ за предоставяне на информация за всички предоставени куриерски и пощенски услуги с изпращач Я.Д. за периода 01.01.2016г. - 30.06.2020г. Във връзка с искането е изготвен отговор изх.№ ***/11.08.2020г. /стр.70/, ведно с описание и обяснения по данните, представени в табличен вид, под формата на електронни документи, подписани с електронен подпис. Според обясненията, документите, показващи изплащането в брой на наложен платеж (папка rko) и парични преводи (папка post_dс), са представени под формата на “снимки“ – 1бр. CD към искането на стр.73 и 1бр. CD към протокол № П-***-П-73-002/18.01.2021г. /стр.75/, с който са обективирани действията на органи по приходите по изтегляне на информация от ел.кореспонденция с „***“.

Информацията е предоставяна от „***“ ООД на два пъти – на 16.10.2020г. и 26.10.2020г.

На 16.10.2020г. „***“ ООД е представило по електронен път, ел.връзка/препратка към базата данни на дружеството. При активиране на препратката е установено, че съдържа данни, които се отнасят до друго лице.

На 26.10.2020г. е получен втори e-mail от „***“, с който е предоставена информация за изплатени наложени платежи и пощенски парични преводи на ревизираното лице. След посещение на електронната връзка, е изтеглен архивен файл с наименование „***-079cc72.zip“, който съдържа ел. файл, подписан с електронен подпис на „***“, както следва: „снимки.zip“, „снимки.zip.p7s“. Изтегленият архивен файл „****-079cc72.zip“, ведно с текстов файл, съдържащ изчислените контролни суми, е записан на 1бр. CD – приложение към Протокол № П-***-П73-002/18.01.2021г. След разархивиране на файла „Снимки.zip“, е установено, че същият съдържа папка „SR-***“, който от своя страна съдържа папки rko и post_dc. В папка rko са установени 69 копия (снимки) на разходни касови ордери за изплатени наложени платежи, а в папка post_dc – копия (снимки) на разписки за изплатени пощенски парични преводи.

Проверката е приключила с Протокол № П-***-073-001/18.01.2021г. /стр.84/, в който е извършен анализ на представените от „***“ ООД данни в електронен формат, с подробно описание на файловете и анализ на тяхното съдържание.

Въз основа на събраните доказателства е прието за установено, че ревизираното лице извършва от свое име и за своя сметка продажби на стоки – мобилни телефони, таблети, лаптопи, инструменти, машини и др. вещи, изпратени до купувачите чрез куриерско дружество „***“ ООД. Клиентите са заплащали стоките чрез наложен платеж или пощенски паричен превод. В тази връзка от „***“ е представена справка в ел.формат, подписана с КЕП, съдържаща обобщени данни за РКО и разписки за изплатени пощенски преводи, както и копия/изображения на същите.

При анализ на предоставените от „***“ ООД данни, органите по приходите са установили, че всички пратки са изпращани от Я.Д.. Предвид многократността и продължителността на действията му са приели, че е осъществявал системно и по занятие търговска дейност, представляваща постоянен източник на доход, т.е. действал е в качеството на търговец, без да е регистриран по ТЗ. За ревизирания период не е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, не е декларирал дейност като ЕТ, нито дължими задължителни осигурителни вноски. За периода на ревизията е работил по трудови правоотношения.

При така установените факти, органите по приходите са приели, че са налице основания за облагане по особения ред по чл.122, ал.1 ДОПК: т.1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи. В тази връзка е изготвено и връчено Уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК /стр.105/, за това че: основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2018г.; основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г.; вноските за ЗОВ – ДОО, ЗО, ДЗПО за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г., ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а ДОПК.

Едновременно с уведомлението, на ревизираното лице е връчено искане за представяне на декларация по чл.124, ал.3 ДОПК и писмени обяснения. Извършен е анализ на предоставената от „***“ ООД информация за ревизираното лице, като съдържанието на предоставените по ел.път файлове, номера на товарителници, брой пратки и техния предмет, прилагани филтри, визуализирани стойности на наложени платежи и пощенски парични преводи, вкл. върнати пратки, са обобщени на стр.6-8 от РД. Констатирано е, че надценката, с която Я.Д. търгува е приблизително 33 %. Анализът на предоставените от куриерската фирма данни, е записан във файл „анализ Я.Д..xlsx“, като са съобразени данните за получени от Д. суми и данните за върнатите пратки /2бр./.

Изключени са сумите по 10бр. товарителници в общ размер на 2315,00лв., по които е установено, че получатели са други лица – С. И., К.К., И. М. и М. К..

Установени са общо реализирани от Я.Д. за ревизирания период доходи от търговска дейност, както следва:

 

Година

Стойност на изплатени наложени платежи

Стойност на изплатени пощенски парични преводи

Върнати пратки

Обща стойност на получени приходи

к.1

к.2

к.3

к.4

к.2+к3 - к4.

2016

4179,00

24819,00

170,00

28828,00

2017

3965,00

15090,00

0,00

19055,00

2018

3280,00

14113,00

100,00

17293,00

2019

7290,00

5210,00

0,00

12500,00

Общо:

18714,00

59232,00

270,00

77676,00

 

Установени са /анализ на стр.11 от РД/ заплатени от Я.Д. разходи за куриерски услуги, както следва: за 2016г. – 164,77лв.. за 2017г. – 73,90лв.; за 2018г. – 93,58лв. и за 2019г. – 58,64лв. За целите на ревизията и доколкото е установена търговия с разнообразни стоки, е приета обявената от лицето надценка от 20%, (обяснения на стр.17 от преписката), въз основа на която са признати разходи по години, както следва:

 

Година

Признати разходи

Стойност

Забележка

2016

отчетна стойност на продадените стоки

24023,33

получени приходи от търговия - 28828,00лв. с надценка 20%

разходи за куриерски услуги

164,77

данни от файл „Получени пратки.xls“

x

x

24188,10

x

2017

отчетна стойност на продадените стоки

15879,17

получени приходи от търговия - 19055,00лв. с надценка 20%

разходи за куриерски услуги

73,90

данни от файл „Получени пратки.xls“

х

х

15953,07

х

2018

отчетна стойност на продадените стоки

14410,83

получени приходи от търговия - 17293,00лв. с надценка 20%

разходи за куриерски услуги

93,58

данни от файл „Получени пратки.xls“

х

х

14504,41

х

2019

отчетна стойност на продадените стоки

10416,67

получени приходи от търговия - 12500лв. с надценка 20%

разходи за куриерски услуги

58,64

данни от файл „Получени пратки.xls“

х

х

10475,31

х

 

Въз основа на установените данни, е определена основа по чл.122, ал.2 ДОПК за облагане на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, за която се дължи данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, размер на данъка и на лихвите до датата на акта, за всяка от ревизираните години, както следва:

 

За 2016г.:

нетни приходи от продажби, установени по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

28828,00

отчетна стойност на продадените стоки

24023,33

разходи за куриерски услуги

164,77

облагаем доход, формиран по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

4639,90

дължими задължителни осигурителни вноски, в т.ч:

1300,32

ДОО – 12,80% върху 420,00лв.

645,12

Лихви

324,69

ДЗПО-УПФ – 5% върху 420,00лв.

252,00

Лихви

126,83

ЗЗО – 8% върху 420,00лв.

403,20

Лихви

202,93

данъчна основа за облагане по чл.122, ал.2 ДОПК - след приспадане на ЗОВ

3339,58

данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ - 15%

500,00

лихви до датата на РА

214,87

 

За 2017г.:

нетни приходи от продажби, установени по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

19055,00

отчетна стойност на продадените стоки

15879,17

разходи за куриерски услуги

73,90

облагаем доход, формиран по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

3101,93

дължими задължителни осигурителни вноски, в т.ч:

1479,36

ДОО – 13,8% върху 460,00лв.

761,76

Лихви

306,07

ДЗПО-УПФ – 5% върху 460,00лв.

276,00

Лихви

110,89

ЗЗО – 8% върху 460,00лв.

441,60

Лихви

177,44

данъчна основа за облагане по чл.122, ал.2 ДОПК - след приспадане на ЗОВ

1622,57

данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ - 15%

243,00

лихви до датата на РА

79,93

 

За 2018г.:

нетни приходи от продажби, установени по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

17293,00

отчетна стойност на продадените стоки

14410,83

разходи за куриерски услуги

93,58

облагаем доход, формиран по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

2788,59

дължими задължителни осигурителни вноски, в т.ч:

1701,36

ДОО – 14,8% върху 510,00лв.

905,76

Лихви

272,11

ДЗПО-УПФ – 5% върху 510,00лв.

306,00

Лихви

91,93

ЗЗО – 8% върху 510,00лв.

489,60

Лихви

147,09

данъчна основа за облагане по чл.122, ал.2 ДОПК - след приспадане на ЗОВ

1087,23

данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ - 15%

163,00

лихви до датата на РА

37,09

 

За 2019г.:

нетни приходи от продажби, установени по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

12500,00

отчетна стойност на продадените стоки

10416,67

разходи за куриерски услуги

58,64

облагаем доход, формиран по реда на чл.122, ал.2 ДОПК

2024,69

дължими задължителни осигурителни вноски, в т.ч:

1401,12

ДОО – 14,8% върху 560,00лв.

745,92

Лихви

158,01

ДЗПО-УПФ – 5% върху 560,00лв.

252,00

Лихви

53,38

ЗО – 8% върху 560,00лв.

403,20

Лихви

85,41

данъчна основа за облагане по чл.122, ал.2 ДОПК - след приспадане на ЗОВ

623,57

данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ - 15%

93,00

лихви до датата на РА

11,71

За да приемат, че жалбоподателят за ревизирания период дължи вноски за ДОО и ДЗПО по КСО, както и здравни вноски по ЗЗО, органите по приходите са съобразили, че от упражняваната от него дейност като ЕТ, същият е получавал многократно и редовно доходи и подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 КСО, както и че на основание чл.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/, е имал задължение да подаде декларация, с която да заяви започването на дейността и началото на осигуряване – каквато не е подадена. За ревизирания период жалбоподателят не е подавал данни за размера на осигурителния доход и задължителните осигурителни вноски (декларация обр.1 и обр.6) по Наредба № Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Прието е, че като лице, упражняващо дейност по чл.4, ал.3, т.2 КСО, жалбоподателят подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, като на основание чл.6, ал.7 КСО /в редакцията към 2015г./ и чл.6, ал.8 КСО /към 01.01.2016г./ дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година в срока, определен с чл.7, ал.4 КСО.  Като лице, родено след ***г., на основание чл.127, ал.1 КСО, жалбоподателят задължително следва да се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, като определя авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО УПФ върху осигурителния доход за фонд ДОО и ги внася в срока по чл.157, вр.чл.7, ал.4 КСО срок. Съгласно чл.6, ал.9 КСО жалбоподателят е следвало да определя окончателен размер на осигурителния си доход, въз основа на данните от ГДД по ЗДДФЛ, изчислен по реда на чл.2, ал.4 НООСЛБГРЧ. На основание чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО жалбоподателят е следвало да внася и вноски за здравно осигуряване – авансово, върху минималния осигурителен доход.

Установени са задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОО (без вноски за годишно изравняване за същите фондове  – вж. стр.21, 24 и 27 от РД), както следва:

 

Данъчен период

ДОО

ДЗПО

ЗО

главница

лихви

главница

лихви

главница

лихви

2016

645,12

324,69

252,00

126,83

403,20

202,93

2017

761,76

306,07

276,00

110,89

441,60

177,44

2018

905,76

272,11

306,00

91,93

489,60

147,09

2019

745,92

158,01

252,00

53,38

403,20

85,41

ОБЩО:

3058,56

1060,88

1086,00

383,03

1737,60

612,87

 

Задължителните осигурителни вноски са изчислени на база месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/: за 2016г. – 420,00лв.; за 2017г. – 460,00лв.; за 2018г. – 510,00лв. и за 2019г. – 560,00лв.

В първото по делото открито с.з., проведено на 07.12.2021г., процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил съдържанието на всички изготвени от „***“ ООД справки, записани на оптичен носител – както са посочени в молба от 01.12.2021г., в това число съдържанието и на всички първични документи – товарителници, разходни касови ордери и разписки за получени суми, въз основа на които са изготвени справките. Направено е искане да бъде открито производство по оспорване на документите по реда на чл.193 ГПК.

Независимо че така оспорените документи са частни диспозитивни документи, без съдържанието им да има обвързваща доказателствена сила, предвид характера на съдържащата се в тях информация, начинът, по който е съставена и е предоставена на ревизиращите, с протоколно определение от с.з. на 07.12.2021г., съдът на основание чл.193, ал.1 ГПК е открил производство по оспорване истинността на съдържанието на записаните на оптични носители справки за „изпратени пратки“, „получени пратки“, „получени наложени платежи“ и „получени парични преводи“, както и на съдържанието на първичните документи, въз основа на които тези справки са изготвени, а именно товарителници, разходни касови ордери и разписки за получени парични преводи. В тази връзка е предоставена възможност на ответника да посочи изрично дали ще се ползва от оспорените справки и документи, като му е указал, че в негова тежест е да сочи доказателства относно истинността на съдържанието на оспорените документи.

Със същото определение, на основание чл.183, ал.1 ГПК ответникът е задължен да представи по делото оригиналите на всички товарителници, разходни касови ордери и разписки за изплатени суми, записани като снимки на оптичен носител приложен по преписката - файл „снимки.zip“, изпратен от „***“ ЕООД, данните от които са послужили за извършване на анализа за извършени доставки и получени суми, въз основа на който е изготвена таблицата на стр.8 и 9 от доклада. Предоставена е възможност на ответника да направи доказателствени искания с оглед изпълнение на задълженията по чл.183, ал. 1 от ГПК, доколкото по делото са налице данни, че оригиналите на изисканите и оспорени документи не са предавани на ревизиращите и се съхраняват все още в третото лице „***“ ООД.

С молба С.д. № 18402/14.12.2021г. /л.27/, ответната страна е заявила, че ще се ползва от оспорените документи и в тази връзка е направила искане на основание чл.192 ГПК съдът да задължи третото, неучастващо в производството – „***“ ООД, да представи оригиналите на намиращите се в него документи – товарителници и документи за изплатени суми – разписки за пощенска пратка/запис, разписки за прием на пощенски паричен превод. Във връзка с Определение № 3253/15.12.2021г., исканията по чл.192 ГПК са прецизирани от ответника с молба С.д. № 19086/30.12.2021г. /л.35/, като с Определение № 5/04.01.2022г., на основание чл.192 ГПК съдът е изискал от „***“ ООД да представи: а/ оригинали на документи - товарителници и документи за изплатени суми от „***“ ООД / РКО, разписки за доставка на пощенска пратка/запис, разписки за прием на паричен превод/ на Я.Д.Д. за периода 01.01.2016г. - 31.12.2019г; б/ извлечение от ERP системата на „***“ ООД, от което да е видно движението на изпратени пратки и съответно получени парични средства от Я.Д.Д. за периода 01.01.2016г. - 31.12.2019г.

В тази връзка е постъпила молба от „***“ ООД със С.д. № 209/07.01.2022г. /л.43/, с която се представят таблици за периода 01.01.2016-31.12.2019г. за всички изпратени пратки и получени наложени платежи/парични преводи – идентични, с тези, записани на CD, приложен по преписката. Посочено е, че търсенето е направено по критерий ЕГН на лицето. Самоличността на подателите и получателите на пратките се установява чрез предоставяне от тяхна страна на лична карта, което е задължително правило на компанията и се изпълнява от всички служители в офисите. През 2018г. е въведено поетапно преминаване от хартиен носител към електронни изявления. Подателят полага подпис при прием на пратка и при получаване на наложен платеж, като в системата се генерира електронно изявление за прием на пратка и изплащане на наложен платеж. При изплащане на наложен платеж се записва в електронно изявление: три имена и ЕГН на лицето получаващо сумата по наложения платеж. Получателят полага подпис при предаване на пратка, като в системата се генерира електронно изявление за предаване на пратка.

С част ІІ от молбата /л.65/, *** представя 30бр. прикачени файла – Електронни изявления за дължими суми на клиент /л.66-95/; С част ІІІ от молбата /л.96/, *** представя 22бр. прикачени файла – Електронни изявления за дължими суми на клиент (л.96-121); С част ІV от молбата /л.122/, *** представя 14бр. прикачени файла – Електронни изявления за дължими суми на клиент (л.123-142).

С молба С.д. № 547/14.01.2022г. /л.151/, „***“ ООД в допълнение е представило оригинали на РКО за изплащане на наложени платежи на Я.Д.Д. - за 11бр. превода, както следва:

 

паричен превод №

подател

дата

сума по НП

1***7

Т Р

5.2.2016

250

1***6

И Г

23.3.2016

100

1***0

Б К.

23.3.2016

160

1***7

П Л

24.3.2016

270

1***2

В Г

25.3.2016

350

1***8

Й Л

6.7.2016

220

1***7

Д С

11.10.2016

50

1***7

В В

11.10.2016

90

1***7

А Х

17.10.2016

40

1***1

Н Д

18.10.2016

280

1***5

А А.

19.10.2016

60

х

х

х

1870

 

С молба, представена в с.з. на 01.02.2022г., ответната страна е направила повторно искане по чл.192 ГПК – „***“ ООД да представи: оригинали или официално заверени преписи от товарителници и документи за изплатени суми - РКО, разписки за доставка на пощенска пратка, разписки за прием на паричен превод за периода 01.01.2016-31.12.2019г. Поради това че представената от третото лице „***“ ООД информация с молби от 07.01.2022г. и 14.01.2022г. е непълна, и определение № 5/04.01.2022г. не е изпълнено в цялост, съдът е изискал от „***“ ООД, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, на основание чл.192 от ГПК, да представи: всички оригинали или официално заверени преписи от товарителници, документи за изплатени суми от „***“ ООД, разписки за доставка на пощенска пратка/запис, разписка за прием на паричен превод/ на Я.Д.Д. за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г., които документи оригинали или заверени преписи не са представени с молбите С.д № 209 от 07.01.2022г. и С.д № 547 от 14.01.2022г.

В тази връзка е постъпил отговор от „***“ ООД със С.д. № 1905/07.02.2022г., според който с писмо изх.№ 428/13.01.2022г., след проверка от екип Архивиране на документи, са представили всички оригинали на РКО за изплащане на наложени платежи. Изрично се сочи, че не разполагат с други оригинали.

С Определение № 1879/23.06.2022г., въз основа на представена молба по чл.192 ГПК от ответника /С.д. № 9816/22.06.2022г./ и след изслушване на заключението по комплексната СТЕ и ССЕ, на основание чл.192 от ГПК съдът е изискал от „***“ ООД: 1/ всички оригинали от следните документи /в алтернативност – заверени преписи/ от товарителници и документи за изплатени суми от „***“ ООД, включващи РКО, разписки за доставка на пощенска пратка/запис, разписки за прием на паричен превод и електронни изявления за дължими суми на клиент - Я.Д.Д., за периода 01.01.2016-31.12.2019г.; 2/ всички документи, изискани от вещото лице К.К. и изпратени на 01.06.2022г. на ел. адрес на К.К. от Ц П – заместник главен счетоводител на „***“ ООД, а именно: Оборотна ведомост за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.; Главна книга за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.; Хронологични регистри на сметки 493, 494, 501 и 508 за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.; От ERP системата „К. М.“ - Парични потоци, Обобщена справка за сметки 501 и 508 за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.

В тази връзка с писмо С.д. № 10156/29.06.2022г. от „***“ ООД на e-mail-а на съда, са представени изисканите счетоводни документи с уточнението, че за 2019г. има разлика между осчетоводеното и  обобщената справка, поради това че е обновена логиката в ERP системата „К. М.“ при извеждане на информация от меню – парични потоци. Информацията, въз основа Разпореждане на съда № 8632/30.06.2022г. е записана на CD и е приложена по делото. При преглед на файловете се установява, че документите не са подписани/заверени с ел.подпис.

Към писмо С.д. № 10156/29.06.2022г. е приложен и отговор от „***“ ООД, според който с писмо изх.№ 172/06.01.2022г. са предоставили таблици и ел.изявления за Я.Д.. Съгласно ел.база данни са приложили таблици за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. за всички изпратени пратки и получени наложени платежи/парични преводи от посоченото лице. Търсенето е направено по ЕГН. Информацията - таблици и ел.изявления и инф. от главния счетоводител Ц. П., се предоставя повторно. Посочва се и че с писмо изх.№ 428/13.01.2022г., след проверка от екип „Архивиране на документи“, са ни предоставени всички оригинали на РКО за изплащане на наложени платежи за Я.Д..

Във връзка с оспорване истинността на подписите в електронни изявления за получени суми : D ***/02.10.2018; D ***/17.10.2018; D ***/22.10.2018; D ***/29.10.2018; D ***/14.12.2018; D ***/20.12.2018; D ***/14.01.2019; D ****/22.03.2019г., по делото е работила СГЕ, по която е изготвено и прието без оспорване на страните, заключение С.д. № 5863/11.04.2022г. /л.211/. Според вещото лице само подписите на ел. документи „Електронни изявления“ –
D ***/17.10.2018 и D ***/29.10.2018 са изпълнени от Я.Д.. Подписите на останалите не са на Я.Д..

Във връзка с оспорване истинността на подписите „за получих сумата“ и „получил“, в копия на Разходни касови ордери /РКО/ и Разписки за доставка на пощенски пратки /РДПП/, приложени на: л.227-РКО, 229-РКО, 238-РДПП, 240-РДПП, 246-РДПП, 250-РДПП, 251-РДПП, 252-РДПП, 254-РДПП, 255-РДПП, 256-РДПП, 257-РДПП, 259-РДПП, 260-РДПП, 319-РКО, 328-РДПП, 329-РДПП и 359-РДПП, по делото е работила допълнителна СГЕ, по която е прието без оспорване от страните заключение със С.д. № 13178/02.09.2022г. /л.426/.

Според заключението: 1/ подписите, положени за „получих сумата“ в копия на РКО и РДПП, приложени на л.227-РКО, 229-РКО, 240-РДПП, 250-РДПП, 251-РДПП, 253-РДПП, 254-РДПП, 255-РДПП, 257-РДПП, 258-РДПП, 259-РДПП, 319-РКО, 328-РДПП, 329-РДПП и 359-РДПП, са изпълнени от Я.Д.; 2/ подписите, положени за „получих сумата“ в копия на РДПП на л.238, 245 и 246, вероятно са изпълнени от Я.Д.;
3/ подписите, положени за „получих сумата“ в копия на РДПП, приложени на л.252, 256 и 260, са с лошо качество и не може да бъдат изследвани.

При изслушване на заключението в с.з, проведено на 13.09.2022г., в.л.А. посочва, че е срещнал затруднения при изготвяне на заключението, поради нечетливия вид на някои от изследваните документи. Заключението е дадено на база възможните за изследване документи и ползвания сравнителен материал – посочените документи в т.4 от експертизата. Относно заключението по т.9.1, пар.2 – че подписите за получил сумата в копия на РКО и РДПП „вероятно са изпълнени от Я.Д.“, вещото лице посочва, че този отговор е обоснован с установени определен брой съвпадения в признаците, но има и различия – вследствие на копирането и лошото качество, поради което установените съвпадения не са достатъчни като признак и като количество, съобразно методиката на изследване, за да се даде категорично заключение. Няма достатъчно на брой съвпадения по признаци, някои от тях са често срещани в подписите на отделни лица, поради което не може да се достигне до категоричен извод. Вещото лице посочва също, че е възможно различията в признаците да се дължат на това, че електронните изявления се подписват на таблет.

По делото е работила комплексна СТЕ /компютърна/ и СИЕ, по която е изготвено и прието заключение С.д. № 8472/30.05.2022г., което ще бъде обсъдено в мотивите по същество.

По делото е работила и ССЕ, по която е прието заключение С.д. № 16916/14.11.2022г. Експертизата е имала за задачи да установи размера на поучените от Я.Д. суми от „***“ по осъществени доставки за периода 2016-2019г., да установи размера на получения облагаем доход, дължимите ДДФЛ и ЗОВ по КСО и ЗЗО, както и размера на лихвите за невнесените в срок задължения към датата на РА – във варианти: 1/ без в общия сбор на получените суми да включва изплатените суми по документи, които според заключенията на вещото лице-графолог, не са подписани „за получил“ от Я.Д.; 2/ без в общия сбор на получените суми да включва изплатените суми по документи, които според заключенията на вещото лице-графолог, не са подписани „за получил“ от Я.Д. и тези, за които е дадено заключение, че „вероятно са изпълнени от Я.Д.“ – така, както са описани в абзац ІІ на почерковата експертиза; 3/ само въз основа на данните за дати и размер на получени суми по приетите по делото оригинали на РКО за изплащане на наложени платежи, представени от „***“ ООД с молба от 14.01.2022г., както и въз основа на данните за получени суми по наличните по делото електронни изявления, като се изключат тези, за които по СГЕ с № 5863/11.04.2022г. е дадено заключение, че не са подписани от Я.Д.. Заключението по ССЕ в различните варианти ще бъде обсъдено от съда в мотивите по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна с Решение № 228/19.10.2022г., поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт, са създадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В с.з. на 07.12.2021г. електронните документи, представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. При проверка на електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен автор, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), издаден от B-TRUST, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 ДОПК, като основата за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за периода 2016г. – 2019г. е определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.2 ДОПК, респ. осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ, е определен по реда на чл.122-124а ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя.

Така, в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 ДОПК.

В конкретния случай за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период 01.01.2016г. - 31.12.2019г., по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи.

Този извод е обоснован с установените в хода на ревизията факти, че лицето е извършвало системно и като търговец продажби на стоки чрез наложен платеж/пощенски превод, чрез куриерска фирма „***“ ООД, от които е реализирало облагаеми приходи, за които не е подавало ГДД.

За така установените обстоятелства на РЛ е връчено Уведомление
№ Р-***-113-001/22.04.2021г., поради което процедурата по чл.124, вр. чл.122 ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява спазена.

Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, респ. за определяне на облагаем доход за установяване ЗОВ, както и размерът на данъка и осигуровките са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. Съгласно чл.124а ДОПК, тези правила се прилагат и за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи. За целта, основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 ДОПК.

Настоящият съдебен състав преценява, че по отношение на жалбоподателя органите по приходите са доказали основанията по чл.122, ал.1 т.1 и т.2 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Този извод е изведен след извършен обстоен анализ на документите и информацията за извършени пратки (продажби) и получени суми по наложени платежи/пощенски парични преводи, предоставени от куриерската фирма, с която са извършвани продажбите – „***“ ООД. Всички данни за извършени от жалбоподателя продажби чрез куриерската фирма, респ. за получени от него суми, са записани на оптичен носител – CD, приложени по преписката.

Следва да се има предвид, че по арг. от чл.71 ДОПК, представените в ревизионното производство техническите носители на данни, са допустими веществени доказателствени средства, като по силата на чл.171, ал.1, изр. първо АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, същите са допустими доказателства и в съдебното производство по оспорване на ревизионния акт. В случая приложените по данъчната преписка технически (оптични) носители на данни – СD, съдържат таблици, представляващи файлове във формат xlsx, подписани с електронен подпис, както и файлове във формат JPG, записани в папки, озаглавени „post_dc“ и „rko“. Записаните в тези папки файлове представляват снимки на РКО и разписки за получени ППП. Под формата на разпечатки, същите са представени от ответната страна в с.з. на 01.03.2022г. и са приложени и по делото – л.226-359. Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в писмените бележки – относно ненадлежното им събиране, са обсъдени от съда в протоколно определение от с.з. на 26.04.2022г. – когато са приети като доказателства, поради което мотивите на съда по приемането им не следва да бъдат повтаряни.

Действително, както възразява жалбоподателя, част снимките са неясни и заснети от неподходящ ъгъл, което затруднява разчитането на текста върху тях. Върху част тях обаче ясно се разчитат ръкописно изписаните три имена на жалбоподателя, ЕГН, изплатена сума и положен подпис: РКО на л.227 – 237, л.306 – 318; Разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис на л.238 – 240, 242 – 244, 246, 249, 253, 259, 262 – 300, 302 – 305,
320 – 346, 348 – 357. При отваряне на CD към Протокол № П-***-П-73-002/18.01.2021г. – съдържащ снимки на РКО и Разписки за доставка на пощенски пратки, се установява, че записаните на диска изображения са напълно идентични с представените от ответника в с.з. на 01.03.2021г. Освен това, при визуализация на някои от снимките, независимо от ъгъла, под който са направени, има възможност да се разчетат данните за имена, подпис, суми и дати на изплащане, в т.ч. на такива, които при възпроизвеждане на изображението на хартиен носител, са станали нечетливи.

Основателно жалбоподателят сочи, че представените на оптичен носител снимки на платежни документи под формата на файлове в JPG формат не представляват електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Според съдържащата се в тази разпоредба легална дефиниция „електронен документ“ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Заснетите разписки за получени пощенски парични преводи и разходни касови ордери за изплатени наложени платежи са изготвени не в електронна форма, а в оригинал на хартия, поради което представляват не електронни документи, а писмени доказателства – така в Решение на ВАС № 2087/17.02.2021г. по адм.д. № 9700/2020г., Решение на ВАС № 10156/23.07.2020г. по адм.д. № 5499/2020г., Решение на ВАС № 6648/03.06.2020г. по адм.д. № 2823/2020г., Решение на ВАС № 9330/13.07.2020г. по адм.д. № 13306/2019г.

Щом разписките за получени суми по пощенски преводи и разходните касови ордери са изготвени като писмени доказателства, то при поискване от другата страна, каквото изрично искане е направено в случая още в жалбата и с молба С.д. № 17733/01.12.2021г. /л.16/, оригиналите следва да бъдат представени по делото съгласно чл.183, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.183, ал.2 ГПК обозначава електронните копия на писмени документи като „електронни образи“ и по този начин ги разграничава от „електронните документи“ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като разликата между електронния документ и електронния образ на документ на хартиен носител е в начина, по който е обективирана първично съответната информация – дали същата е изначално създадена в електронна форма, в който случай ще се касае до електронен документ, или пък информацията е закрепена в писмен документ, т.е. върху материален носител, какъвто е хартията, посредством писмени знаци, и впоследствие този хартиен носител е сканиран/заснет, като така изготвеното копие е в електронна форма.

Поради това че представените на оптичния носител платежни документи не се съхраняват в оригинал у ответника, последният с нарочни молби С.д. № 18402/14.12.2021г. /л.27/, С.д. № 19086/30.12.2021г. /л.35/, от с.з. на 01.02.2022г. /л.159/ и С.д. № 9816/22.06.2022г. /л.387/, е изискал на основание чл.192, ал.1 ГПК, вр.§ 2 ДР ДОПК представянето на същите от третото неучастващо лице „***“ ООД. Така направените доказателствени искания са уважени с Определение №5/04.01.2022г., протоколно определение от 01.02.2022г. и Определение № 1879/23.06.2022г.

В тази връзка със С.д. № 209/07.01.2022г. от третото неучастващо лице „***“ ООД са представени таблици за периода 01.01.2016-31.12.2019г. за всички изпратени пратки и получени наложени платежи/парични преводи – идентични, с тези, записани на CD, приложен по преписката; 30 бр. прикачени файла – Електронни изявления за дължими суми на клиент (л.66-95); 22 бр. прикачени файла – Електронни изявления за дължими суми на клиент (л.96-121); 14 бр. прикачени файла – Електронни изявления за дължими суми на клиент (л.123-142). С молба С.д. № 547/14.01.2022г. /л.151/, „***“ ООД в допълнение е представило оригинали на РКО /всички в плик на л.154/ за изплащане на наложени платежи на Я.Д.Д. – за 11бр. превода, от лицата: Т. Р., И. Г., Б. К., П. Л., В. Г., Й. Л., Д. С., В. в., А. Х., Н. Д. и А. А., с обща стойност на наложените платежи 1870,00лв.

Съдът споделя довода на ответната страна, наведен в писмените бележки, че непредставянето от страна на „***“ ООД на оригиналите на всички оспорени от жалбоподателя и изискани по реда на чл.192 ГПК платежни документи и изключването на техните електронни образи от доказателствата по делото по правилото на чл.183, ал.1, изр. последно от ГПК, не означава че установяваният чрез тях факт – получаването на посочените в тези документи от жалбоподателя, не може да бъде установен посредством събирането на други доказателства, които в своята съвкупност да обосновават безспорен извод за получаване на сумите по извършените продажби.

Такива други допустими доказателствени средства са например заверени от органите по приходите данни, получени на технически носители или по електронен път (както в конкретния случай като облачна услуга чрез предоставен на органите по приходите линк за достъп до база данни) от други лица, създаващи и/или съхраняващи релевантна към облагането информация, в т.ч. и чрез експертиза. Приемането като доказателства в ревизионното производство на подобни разпечатки на данни е регламентирано изрично в чл.54, ал.5 ДОПК и съгласно чл.171, ал.1, изр.1 АПК, вр. §2 ДР ДОПК, същите са допустими и в съдебното производство. На представените оптични носители има записани файлове, представляващи таблици с обобщена информация във формат xlsx за изпратените от жалбоподателя пратки и за получените от него суми по наложените платежи и пощенски парични преводи. Вярно е, че тези таблици имат вторичен характер, но в случая отразените в тях данни, се подкрепят изцяло от приетото заключение по комплексната компютърна и съдебно-счетоводна експертиза.

Неоснователно е искането на жалбоподателя това заключение да не бъде кредитирано. При изслушване на същото в с.з. на 7 юни 2022г. вещите лица са отговорили на всички поставени въпроси, в този контекст допълнително са аргументирали дадените в заключението отговори, като и двете страни са направили изявление заключението да бъде прието. Заключението не е оспорено от жалбоподателя, същият не е направил доказателствени искания за опровергаване изводите на експертите, поради което твърдението му, че въведената в „***“ ООД ERP система като цяло не гарантира достоверност на данните за извършени продажби и получени суми, е недоказано.

Следва в тази връзка да се има предвид и че става въпрос за дружество, надлежно лицензирано за извършването на куриерски (неуниверсални пощенски) услуги, което по никакъв начин не е заинтересовано от изхода на спора между страните. Твърденията на жалбоподателя за възможни манипулации в системата за управление на пратките, както и че е възможно други лица да са изпращали стоките, респ. получавали сумите, не почиват на конкретно ангажирани от него доказателства и по никакъв начин не се подкрепят от събраните доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира заключението по компютърната експертиза и въз основа на него приема за установено следното:

При сравнение между данните от оптичните носители, приложени по делото, с данни, генерирани от ERP системата „К. М.“ е налице пълна идентичност. И в двата случая данните са генерирани от ползвания от куриерската фирма софтуер. Тази данни са създадени и ползвани в дейността на куриерското дружество при обработка на пратки и тяхната доставка, вкл. и по повод изплащането на суми по наложени платежи и пощенски парични преводи към лицето Я.Д.Д., през ревизирания период. Продажбите, при които се ползват куриерските услуги на „***“, се отчитат чрез специализирана ERP система „К. М.“, след което се прехвърлят в счетоводната програма „А “. „К. М.“ работи в реално време и в нея се отразява всяко действие относно пратките: приемане, предаване, приемо-предаване на пратката между отделни участници в доставката, до достигането ѝ до краен клиент, услуги по пратката, разпореждания и други. В „К. М.“ са изградени алгоритми за отделните операции, свързани с пратките – например, при получаване на плащане, се генерират документи за продажба – фактури или квитанции. В „К. М.“ се съдържат следните данни за пратките, вкл. по паричните преводи: информация за подател, получател, платец, услуги, офис и дата на приемане, офис и дата на предаване, име на приел и предал служител, описание на съдържанието на пратката. По тези данни не могат да се правят корекции след предаване на пратка/изплащане на паричен превод към краен клиент, т.е. данните в софтуера, съответстват на данните в таблиците, предоставени от „***“ в приложения по делото CD. В „К. М.“ на системно ниво са заложени логики на различни процеси и действия по пратките. На база на тези логики, конкретно за наложени платежи и парични преводи, при изплащане на същите автоматично се генерират, съответно Разходен касов ордер за изплащане на наложен платеж и разписка за изплащане на пощенски паричен превод. Всяка една операция се отчита в паричен поток на всеки офис, независимо дали се управлява от партньор или е под управлението на „***“. Всеки приход или разход от наложен платеж/пощенски паричен превод, се отразява в съответното перо на системата. На месечна база от „К. М.“ се тегли Обобщена справка по пера, на база на която се въвеждат в счетоводната система „А “. Тъй като „***“ има над 4 000 000 клиента, разчетите по наложени платежи и парични преводи се следят на ниво „клиент“ само в ERP системата. За целите на счетоводната отчетност тези разчети се обработват на синтетично ниво – сч.операции на стр.4-5 от заключението. Предвид използването на онлайн софтуер, на компютрите в офисите на „***“ не се инсталира допълнителен софтуер, освен този, с който компютрите разполагат от съответната операционна система. Използва се кой да е web браузър, без ограничение. Влиза се след въвеждане на потребителско име и парола, и защитен код. Паролите се сменят на всеки 6 месеца. При липсата на интернет не е възможна никаква работа, в т.ч. обслужване на клиенти. Предоставяните от „***“ куриерски услуги се следят и отчитат от специализирания, web базиран софтуер „К. М.“. Софтуерът предоставя достъп на служители с права – чрез потребителско име, парола и защитен код. При плащане се генерират документи за продажба – фактури или квитанции. Връзката със счетоводната система се изразява в ежедневно прехвърляне на данни в счетоводната програма, посредством файл за импорт, разработен и потвърден от разработчика на счетоводния софтуер. На база извлечена информация от „К. М.“ за извършените продажби, за които не е издадена фактура (а само квитанция), се генерира Отчет за извършените продажби за съответния период. При проверка, вещите лица са установили, че са налице данни за извършени заявки в офис „***“ от името на Я.Д.. В софтуера „К. М.“ има записи, свързани с получените плащания по съответните товарителници. Наложените платежи и пощенските парични преводи, са получавани на база личен документ. Оборотите, които се реализират в офисите на „Е.“, свързани със сумите за наложени платежи и парични преводи, представляват разчети. Поради големия брой клиенти не е възможно в счетоводната система да бъдат отразени аналитично по клиент, затова се отразяват само синтетично по с/ки 493 и 494. Информацията по аналитичност „клиент“ е налична в ERP системата, чрез т.н. „Клиентски картон“. Такъв се води за Я.Д. и съдържа информация за получените от него плащания по наложени платежи и пощенски парични преводи, обвързани с конкретни товарителници, доставките, по които са изпълнени. Самоличността на подателите и получателите на пратки/парични преводи, се установява чрез лична карта, което е задължително правило на „***“ и се изпълнява от всички служители в офисите. При използване на гореописания софтуер, автоматично се генерират всички документи в момента на предаване на парите, след въвеждане на всички данни и подпис, чрез използване на компютър и таблет. При вече въведени данни същите се листват. След полагане на подпис на таблет, сделката приключва, а сумите автоматично влизат в паричния поток и ежемесечно се въвеждат в счетоводната система. Няма никакъв начин за промяна или отмяна на вече създадени или приключени записи, освен ако това не е текущо създаван в момента. Компютърната експертиза е получила убеждение, че липсва начин за добавяне на записи за минали периоди в софтуера „К. М.“, както и да се манипулират приключени оперативни данни, свързани с паричните потоци. При изплащане на суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, системата генерира автоматично РКО и разписки за изплащане на получени суми.

При така даденото заключение по комплексната компютърна и счетоводна експертиза и в контекста на откритото по чл.193 ГПК производство по оспорване истинността на съдържанието на представените от „***“ ООД справки, РКО и разписки за получени пощенски парични преводи, следва да се отговори на въпроса каква е доказателствената стойност на записванията в ERP системата „К. М.“ относно изпратените от жалбоподателя стоки и получените от него суми по РКО и разписки за ППП, които записвания, според вещите лица, напълно съвпадат с данните в представените таблици на оптичен носител.

В тази връзка съдът съобрази, следното:

Разпоредбата на чл.51 ДОПК изрично предвижда, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. В същия смисъл е и чл.182 ГПК, според който вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. От своя страна, разпоредбата на чл.55, ал.1 ТЗ изрично предвижда, че редовно водените търговски книги и записвания в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

От заключението по компютърната експертиза може да се обоснове извод, че ERP системата „К. М.“ не е стриктно счетоводна система, за разлика от използвания софтуерен продукт „А.“, като нейното предназначение е да обслужва основната дейност на този търговец – куриерската. Според чл.23а, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, организират и осъществяват отчитане на дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за неуниверсалните пощенски услуги, в случай че извършват такива (каквито са и куриерските услуги съгласно чл.38, т.3 ЗПУ), и за услугата „пощенски парични преводи“, за която водят отделна аналитична счетоводна отчетност за приходите от дейността си по предоставянето ѝ.

Видно от заключението по комплексната експертиза, това изискване е изпълнено като счетоводството се води отделно за всяка от тези дейности. Изискването за аналитичното им водене не означава, че счетоводните записвания следва да бъдат извършвани по всеки отделен клиент, доколкото то касае само вида приходи, т.е. дали те са резултат от осъществяване на някоя от конкретно посочените услуги.

В отговор на осми въпрос, вещото лице – счетоводител е посочило, че счетоводството на „***“ ООД се води редовно, в съответствие със счетоводното законодателство и приложимите стандарти. Този извод е изведен въпреки констатираните от експерта разлики между справките за изплатените суми, генерирани от ERP системата и счетоводните записвания, като е установена и причината, на които същите се дължат – ръчни корекции по отделни пратки, когато корекциите и счетоводното им отчитане са в различни месеци, когато в ERP системата е отразено изплащане по наложен платеж или ППП за текущия месец, което реално е извършено в предходен или следващ месец.

Изводът на вещото лице, че въпреки констатираните различия в записванията на двете системи, счетоводството е редовно водено, не е оспорен надлежно от жалбоподателя. Предвид спецификата на работа на двете системи, съдържащата се в тях огромна база данни и взаимната им свързаност, така даденото заключението може да бъде оборено, респ. съмненията в неговата обективност и правилност (каквито изразява жалбоподателя в писмените си бележки) могат да бъдат отстранени, само с ново такова, изготвено и защитено от съответните специалисти, а жалбоподателят не е оспорил приетото заключение и не е поискал по реда на чл.201 ГПК ново изследване с повторна или допълнителна (в т.ч. тройна) експертиза. По тези съображения съдът изцяло кредитира заключението по комплексната експертиза С.д. № 8472/30.05.2022г.

При това положение и доколкото съдът приема за установено по делото, че изходните данни – в т.ч. платежните документи при извършено плащане от клиент на суми по наложен платеж или пощенски паричен превод, се генерират именно от ERP системата, а счетоводните записвания в счетоводната програма се извършат синтетично въз основа на тях, и за тези счетоводни записвания е установено, че отговарят на законовите изисквания, то обоснован се явява и изводът, че записванията в ERP системата също отговарят на изискванията на ЗСч.

Следователно, макар и да не представлява счетоводна програма, генерирането на първичните счетоводни документи в ERP системата не нарушава забраната на чл.9, т.1 от ЗСч, според който не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри, тъй като записванията в самата система отговарят на изискванията на ЗСч, а освен това въз основа на така генерираните в нея първични счетоводни документи се извършват и вторични счетоводни записвания в счетоводната програма.

В тази връзка следва да се съобрази и че разпоредбата на чл.55, ал.1 ТЗ има по-широко приложно поле от чл.51 ДОПК и чл.182 ГПК, като придава доказателствена сила на записванията в „редовно водените търговски книги“, а не само на счетоводните такива, които в изпълнение на чл.53, ал.1 ТЗ и чл.2, т.1 ЗСч, всеки търговец е длъжен да води. Без съмнение системите за управление на търговската дейност (ERP системите) представляват водени в електронна форма търговски книги, които в случай че са редовни по смисъла на чл.55, ал.2 ТЗ, са доказателство за отразените в тях обстоятелства, дори и при липса на първичните документи, въз основа на които са извършени – в случай че действителното им съставяне е безспорно.

Такъв според настоящия съдебен състав е процесният случай. От заключението по компютърната експертиза безспорно се установява, че техническите функционалности на ERP системата са такива, че платежните документи – РКО и разписки за пощенски парични преводи, се генерират автоматично при извършване на плащането. Установено е, че данните за изплатени на жалбоподателя суми през процесния период напълно съвпадат със съществуващите данни в ERP системата на куриера. Не са установени никакви признаци за тяхното последващо изменение или манипулиране. Напротив, компютърната експертиза е категорична, че след предаване на пратката и изплащане на сумата, корекции в данните не са възможни – така и в Решение № 12606/13.10.2020г. по адм.д. № 6279/2020г.; Решение № 8920/13.10.2022г. по адм.д. № 3031/2022г.

С оглед изложеното, съдът приема за неуспешно проведено оспорването от жалбоподателя на истинността на съдържанието на представените от „***“ ООД справки, товарителници, РКО и разписки за получени пощенски парични преводи. Както бе посочено по-горе, при отваряне на CD към Протокол № П-***-П-73-002/18.01.2021г. – съдържащ изображения на РКО и Разписки за доставка на пощенски пратки, и визуализация на същите, безспорно се потвърждават констатациите на органите по приходите за извършвани от жалбоподателя продажби и получавани на суми от наложени платежи.

Следва да се съобрази и че извършването на продажби чрез куриерска фирма „***“ ООД не е оспорено от жалбоподателя в хода на ревизията. В писмени обяснения с вх.№ ****/19.03.2021г. /стр.15/, се съдържа недвусмислено признание на жалбоподателя, че пратките са изпращани от негово име; стоките са закупувани от физически и юридически лица, като не разполага с документи за тях, някои от стоките са лични вещи, както и че основанието за получени суми по наложените платежи е изпращане на стоки. Едва в хода на административното обжалване е заета защитната теза за недостоверност на представената от „***“ ООД информация за продажбите и получените наложени платежи.

Правилно органите по приходите са приели и че жалбоподателят е извършвал дейност като търговец по занятие. От събраните в ревизионното и в съдебното производство доказателства, безспорно се установява извод за системност при извършваната от жалбоподателя търговска дейност. В периода 2016г. – 2019г. същият многократно е изпращал за продажба чрез пощенския оператор „***“ ООД, от свое име и за своя сметка стоки – мобилни телефони, таблети, лаптопи, инструменти, машини и др., чиито получатели са различни лица, заплащали цената чрез наложени платежи и пощенски парични преводи. Количеството и вида на продаваните стоки и системността, с която са извършвани продажбите, обосновават извод, че тази дейност се извършва по занятие, с цел получаване на редовни приходи. Следва да се приеме, че през ревизирания период жалбоподателят по занятие е извършвал търговски продажби, поради което същия, на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, независимо че не е регистриран като едноличен търговец, следва да бъде третиран като данъчно задължено лице и данъчната основа за облагане следва да бъде формирана по реда, предвиден за регистрираните търговци.

Следователно доказани са и предпоставките по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, доколкото от доказателствата по делото се установяват категорични данни за укрити доходи от наложени платежи и пощенски парични преводи, получени от недекларирани продажби.

По изложените съображения съдът намира, че реализираните от жалбоподателя доходи за ревизирания период по получените суми по РКО за наложени платежи и разписки за изплатени ППП следва да се определи, съобразно заключението на вещите лица по назначената комплексна експертиза, въз основа на данните в софтуерната програма на „***“ ООД, респ. на идентичните данни, съдържащи се в представените на оптичен носител таблици, като от получените суми се изключат само тези по ордери/разписки, за които СГЕ е дала заключение, че не са подписани от жалбоподателя.

Само за тези разписки, за които вещото лице – графолог е дало заключение, че подписите не са на жалбоподателя, оспорването на тяхната истинност се приема от съда като успешно проведено и същите на основание чл.194, ал.2 ГПК следва да се изключат от доказателствата по делото. За останалите – за които вещото лице-графолог, е дало заключение, че са нечетливи, респ. – че вероятно са подписани от жалбоподателя, оспорването на тяхната истинност не е проведено успешно. В контекста на изложените
по-горе мотиви досежно доказателствената стойност на записите в ERP системата, сумите по нечетливите разписки и по тези, за които графологът е дал вероятен отговор, следва да участват облагаемия доход за съответния период.

За процесните 2016г. и 2017г. не са установени РКО, разписки за получени суми, които не са подписани от жалбоподателя. Според заключението по СГЕ С.д. № 5863/11.04.2022г. /л.211/, подписите в електронни изявления: D ***/02.10.2018 /л.91/; D ***/22.10.2018 /л.95/; D ***/14.12.2018 /л.139/; D ***/20.12.2018 /л.135/; D ***/14.01.2019 /л.127/; D ****/22.03.2019г. /л.105/ – не са на жалбоподателя. Подписани от жалбоподателя са ел. документи „Електронни изявления“
D ***/17.10.2018 и D ***/29.10.2018.

На основание чл.194, ал.2 ГПК, вр.§2 ДР на ДОПК, електронните изявления за получени суми, които не са подписани от жалбоподателя, следва да се изключат от доказателствения материал по делото.

Неоснователно ответната страна моли заключението по СГЕ със С.д. № 5863/11.04.2022г. да не бъде кредитирано и въз основа заключението по компютърната експертиза – че въведените в „К. М.“ данни не могат да бъдат манипулирани, прави искане сумите по електронните изявления, за които вещото лице е установило, че не са подписани от жалбоподателя, да бъдат включени в общия размер на установените приходи. Заключението не е оспорено от страните и е компетентно дадено – от специалист по почеркови експертизи, с каквито специални знания съдът и страните не разполагат.

Вярно е, че установените от компютърната експертиза технически функционалности на ERP системата потвърждават информацията за изпратени пратки и получени суми по наложени платежи от името и за сметка на жалбоподателя, но при категорично заключение по почерковата експертиза – че подписите за „получил сумите“, положени на електронните изявления, с които е документирано изплащането на сумите, не са на жалбоподателя, този факт няма как да бъде пренебрегнат от съда, доколкото макар да се установява изплащането на суми по изявленията, не е безспорно установено, че изплатените суми са получени именно от жалбоподателя.

По изложените съображения съдът не кредитира заключението по ССЕ със С.д. № 166916/14.11.2022г. във варианта на стр.4 – при който за 2016г. са изключени сумите по нечетливите разписки, във варианта на стр.6 – при който за 2016г. са изключени сумите по нечетливите разписки и по тези, за които СГЕ е дала заключение, че вероятно са подписани от жалбоподателя, както и във варианта на стр.8 – при който за 2016г. са изключени сумите по разписките, за които СГЕ е дала заключение, че вероятно са подписани от жалбоподателя.

Съобразно изложените по-горе мотиви, за 2016г. и 2017г. жалбата се явява неоснователна и следва да се потвърдят установените като реализирани с РА доходи от продажба на стоки.

За 2018г. и 2019г. следва да се съобрази заключението по ССЕ със С.д. № 166916/14.11.2022г. и се приемат за реализирани доходите установени с РА, след приспадане на сумите по разписките, за които е установено, че не са подписани от жалбоподателя, както следва:

 

месец

НП

ППП

върнати пратки

Общо

Суми, които следва да се изключат от ССЕ

Приходи

1

2

3

4

5

6

7

01, 2016

 

1150,00

 

1150,00

 

1150,00

02, 2016

 

2710,00

 

2710,00

 

2710,00

03, 2016

 

2470,00

 

2470,00

 

2470,00

04, 2016

 

2330,00

 

2330,00

 

2330,00

05, 2016

400,00

1050,00

 

1450,00

 

1450,00

06, 2016

700,00

2029,00

 

2729,00

 

2729,00

07, 2016

630,00

3155,00

 

3785,00

 

3785,00

08, 2016

39,00

2440,00

170,00

2309,00

 

2309,00

09, 2016

200,00

1670,00

 

1870,00

 

1870,00

10, 2016

1600,00

3435,00

 

5035,00

 

5035,00

11, 2016

 

1870,00

 

1870,00

 

1870,00

12, 2016

610,00

510,00

 

1120,00

 

1120,00

2016

4179,00

24819,00

170,00

28828,00

0,00

28828,00

01, 2017

 

3250,00

 

3250,00

 

3250,00

02, 2017

1905,00

4160,00

 

6065,00

 

6065,00

03, 2017

500,00

420,00

 

920,00

 

920,00

04, 2017

320,00

370,00

 

690,00

 

690,00

05, 2017

70,00

1710,00

 

1780,00

 

1780,00

06, 2017

840,00

1375,00

 

2215,00

 

2215,00

07, 2017

220,00

2365,00

 

2585,00

 

2585,00

08, 2017

 

940,00

 

940,00

 

940,00

10, 2017

 

150,00

 

150,00

 

150,00

11, 2017

 

350,00

 

350,00

 

350,00

12, 2017

110,00

 

 

110,00

 

110,00

2017

3965,00

15090,00

0,00

19055,00

 

19055,00

02, 2018

350,00

 

 

350,00

 

350,00

04, 2018

230,00

410,00

 

640,00

 

640,00

06, 2018

 

40,00

 

40,00

 

40,00

07, 2018

270,00

3073,00

 

3343,00

 

3343,00

08, 2018

 

3490,00

 

3490,00

 

3490,00

09, 2018

750,00

1640,00

 

2390,00

 

2390,00

10, 2018

1540,00

3560,00

 

5100,00

800,00

4300,00

11, 2018

 

570,00

 

570,00

 

570,00

12, 2018

140,00

1330,00

100,00

1370,00

165,00

1205,00

2018

3280,00

14113,00

100,00

17293,00

965,00

16328,00

01, 2019

160,00

1725,00

 

1885,00

260,00

1625,00

02, 2019

450,00

730,00

 

1180,00

 

1180,00

03, 2019

100,00

1895,00

 

1995,00

160,00

1835,00

04, 2019

635,00

190,00

 

825,00

 

825,00

05, 2019

170,00

670,00

 

840,00

 

840,00

06, 2019

2285,00

 

 

2285,00

 

2285,00

07, 2019

950,00

 

 

950,00

 

950,00

08, 2019

1990,00

 

 

1990,00

 

1990,00

09, 2019

550,00

 

 

550,00

 

550,00

2019

7290,00

5210,00

 

12500,00

420,00

12080,00

ОБЩО:

18714,00

59232,00

270,00

77676,00

2565,00

75111,00

 

Съгласно чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 %. От своя страна чл.28, ал.1 ЗДДФЛ предвижда, че годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. При определяне на облагаемия доход по чл.26 ЗДДФЛ следва да се съобрази и декларираната от ревизираното лице надценка от 20% (за определяне на отчетната стойност на продадените стоки), както и размера на дължимите осигурителни вноски – както е процедирало и вещото лице по ССЕ.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за ревизирания период жалбоподателят е получавал доходи от търговска дейност като търговец без регистрация, поради което има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 КСО. Съгласно чл.6, ал.2 КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Разпоредбата на чл.10, ал.1 КСО определя, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 КСО в редакцията, действаща към 2016г. – 2018г., задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества. Считано от 01.01.2019г. е в сила изменение съгласно ДВ, бр.102/2018г., с което са добавени и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ.

С разпоредбата на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ е предвидено, че по реда на ал.1-6 (формиране на облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ по реда на ЗКПО), се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Обстоятелството, че тези лица изрично са добавени в чл.4, ал.3, т.2 КСО с изменението в сила от 01.01.2019г., не обосновава извод за недължимост на вноските за държавно обществено осигуряване за предходен период, доколкото релевантно в контекста на общественото осигуряване е реализирането на доход от трудова дейност. Жалбоподателят е извършвал такава като едноличен търговец и без съмнение полученият от него облагаем доход с източник по чл.26, ал.7 ЗДДФЛ е трудов и върху същия съгласно чл.6, ал.2 КСО и чл.4, ал.3, т.2 (в старата и новата редакция) се дължат задължителни осигурителни вноски, които съгласно чл.5, ал.2 КСО са за негова сметка – така в Решение на ВАС № 3212/28.02.2020г. по адм.д. № 9116/2019г.; Решение на ВАС № 2187/08.03.2022г. по адм.д. № 6369/2021г.; Решение № 13102/22.10.2020г. по адм.д. № 3028/2020г.; Решение № 14401/20.11.2020г. по адм.д. № 6450/2020г.; Решение № 15452/14.12.2020г. по адм.д. № 8431/2020г.;

Следва да се има предвид и че в случая задълженията за задължителни осигурителни вноски са определени в хипотезата на облагане по аналог, като разпоредбата на чл.124а ДОПК допуска осигурителният доход за определяне размера на задължителните осигурителни вноски да бъде определен по особения ред на чл.122 – чл.124 ДОПК.

Основателно жалбоподателят сочи, че нормата на чл.124а ДОПК е несамостоятелна и характерът ѝ е обусловен от естеството на разпоредбите, към които препраща. Както обаче е посочено и в самата разпоредба, в случая това препращане е към разпоредбите на чл.122 – 124 ДОПК. Доходът, освен обект на облагане с ДДФЛ, е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски – чл.6, ал.2 КСО и чл.40 ЗЗО, и именно за тяхното установяване е препращането на чл.124а ДОПК – ТР № 1/18.05.2016г. по тълк.д. № 3/2015г.,  ТР № 2/02.02.2022г. по тълк.д. № 8/2020г.

Според разпоредбата на чл.6, ал.8 КСО /предишна, ал.7, изм. ДВ, бр.61 от 2015г./, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Самоосигуряващите се лица дължат авансови осигурителни вноски дори когато извършват друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по чл.4, ал.1 КСО (например по трудово правоотношение, по договора за управление и контрол, на изборна длъжност и т.н.) – чл.4, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Предвид разпоредбата на чл.127, ал.1 КСО, жалбоподателят дължи осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, а съгласно чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО и здравноосигурителни вноски. За самоосигуряващите се лица релевантно към задължението за заплащане на авансови осигурителни вноски е осъществяването на трудова дейност през периода, независимо от това дали и в кой месечен период е реализиран доход, поради което е неоснователно твърдението в писмените бележки, че осигуровки се дължат само за месеците, през които са извършвани продажбите и са получавани доходите. Веднъж придобитото от жалбоподателя търговско качество поради упражняването на дейност по занятие, обосновава извод за извършване на трудова дейност като самоосигуряващо лице, което дължи осигурителни вноски – авансово, за всеки месец, независимо в кой период са получени плащанията (арг. от чл.10 КСО).

Задължителните осигурителни вноски, по фондове, съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, вр.чл.4, ал.3, т.2 КСО и чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО, се дължат авансово – на база месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен с чл.9 от Закона за бюджета за ДОО: за 2016г. – 420,00лв.; за 2017г. – 460,00лв.; за 2018г. – 510,00лв. и за 2019г. – 560,00лв., както и осигурителни вноски за довнасяне върху окончателния размер на осигурителния доход, но не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.

Размерът на вноските за ДОО е определен в чл.6 КСО, като за лицата, родени след 31.12.1059г. (какъвто е жалбоподателя) е: за 2016г. – 12,8%; за 2017г. – 13,80%; за 2018г. и 2019г. – 14,80%. Съгласно разпоредбата на чл.157 КСО, размерът на вноската за ДЗПО за периода е 5%. Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗБНЗОК, размерът на здравноосигурителната вноска за периода е 8%.

Така, размерът на нетните приходи от продажби, отчетната стойност на продадените стоки, размера на облагаемия доход, размера на задължителните осигурителни вноски – по фондове, размера на данъчната основа, на данъка по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ и на лихвата за забава до датата на РА, се установява от съда, както следва:

 

Година

Нетни приходи от продажби, в т.ч.20% надценка

Отчетна стойност на продадените

стоки

Разходи за куриерски услуги

Облагаем доход

Общо ЗОВ

ДОО

ДЗПО

ЗО

Данъчна основа

Данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ /15%/

Лихва

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

2016

28828,00

24023,33

164,77

4639,90

1300,32

645,12

252,00

403,20

3339,58

500,00

214,87

2017

19055,00

15879,17

73,90

3101,93

1479,36

761,76

276,00

441,60

1622,57

243,00

79,93

2018

16328,00

13606,67

93,58

2627,75

1701,36

905,76

306,00

489,60

926,39

139,00

31,63

2019

12080,00

10066,67

58,64

1954,69

1401,12

745,92

252,00

403,20

553,57

83,00

10,45

 

С оглед изложеното, жалбата срещу задълженията за данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г. следва да се отхвърли като неоснователна. За 2018г. и 2019г. жалбата е частично основателна, като над установените от ССЕ размери на данъка и лихвите, РА е незаконосъобразен и следва да се отмени. Жалбата, в частта за установените ЗОВ е изцяло неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 ДОПК страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената, съответно – отхвърлената част от жалбата:

 

Данъчен период

Вид задължение

Обжалвани задължения по РА

Установени задължения от съда

Задължения, за които жалбата е основателна

главница

лихва

главница

лихва

главница

лихва

2016

ДДФЛ

500,00

214,87

500,00

214,87

0,00

0,00

ДОО

645,12

324,69

645,12

324,69

0,00

0,00

ДЗПО

252,00

126,83

252,00

126,83

0,00

0,00

ЗО

403,20

202,93

403,20

202,93

0,00

0,00

2017

ДДФЛ

243,00

79,93

243,00

79,93

0,00

0,00

ДОО

761,76

306,07

761,76

306,07

0,00

0,00

ДЗПО

276,00

110,89

276,00

110,89

0,00

0,00

ЗО

441,60

177,44

441,60

177,44

0,00

0,00

2018

ДДФЛ

163,00

37,09

139,00

31,63

24,00

5,46

ДОО

905,76

272,11

905,76

272,11

0,00

0,00

ДЗПО

306,00

91,93

306,00

91,93

0,00

0,00

ЗО

489,60

147,09

489,60

147,09

0,00

0,00

2019

ДДФЛ

93,00

11,71

83,00

10,45

10,00

1,26

ДОО

745,92

158,01

745,92

158,01

0,00

0,00

ДЗПО

252,00

53,38

252,00

53,38

0,00

0,00

ЗО

403,20

85,41

403,20

85,41

0,00

0,00

ОБЩО:

6881,16

2400,38

6847,16

2393,66

34,00

6,72

9281,54

9240,82

40,72

 

От страна на жалбоподателя, съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.463/, се претендират разноски общо в размер на 2210,00лв., от които: 10,00лв. за държавна такса, 900,00лв. за вещи лица и 1300,00лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия Б №***/18.10.2022г., заплатено изцяло и в брой. Съобразно уважената част от жалбата – за 40,72лв., на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на: 40,72лв. х 2210,00лв. / 9281,54лв.= 9,70лв.

Ответната страна, съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.465/, претендира разноски общо в размер на 2262,95лв., от които: 1228,15лв. юрисконсултско възнаграждение, 1022,40лв. депозит за вещи лица и 12,40лв. разходи по молби по чл.192 ГПК до „***“ ООД. Съобразно отхвърлената част от жалбата – за 9240,82лв., на ответника следва да се присъдят разноски в размер на: 9240,82лв. х 2262,95лв. / 9281,54лв. = 2253,02лв. По компенсация на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 2243,32лв.
(две хиляди двеста четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.2, вр.чл.193, ал.2 ГПК, по заявеното от жалбоподателя, чрез адв.Ж., оспорване истинността на подписите в електронни изявления за получени суми: D ***/02.10.2018 /л.91/;
D ***/22.10.2018 /л.95/; D ***/14.12.2018 /л.139/; D ***/20.12.2018 /л.135/; D ***/14.01.2019 /л.127/; D ****/22.03.2019г. /л.105/, че същите не са положени от Я.Д.Д., ЕГН: **********, като на основание чл.194, ал.2, пр.2 ГПК ги изключва от доказателствата по делото.

            Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Районна прокуратура – Варна, на основание чл.194, ал.2 ГПК, ведно с копие от документите, по отношение на които е признато, че са неистински!

           

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-***-091-001/27.07.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 228/19.10.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, в частта, с която по реда на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК на Я.Д.Д., ЕГН: **********,*** са установени задължения за данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, както следва: за 2018г. – за размера над 139,00лв. и за лихвите над 31,63лв; за 2019г. – за размера над 83,00лв. и за лихвите над 10,45лв.

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Д.Д., ЕГН: **********,***-03000321000326-091-001/27.07.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 228/19.10.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, в останалата част.

 

ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, разноски за производството в размер на 2243,32лв. (две хиляди двеста четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки).

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

 

                                                                       Административен съдия:

Съобщи за изтекли лични данни