№ 40
гр. гр. Добрич, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20243200500660 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод постъпила въззивна жалба с вх.№ 261138/19.09.2023г., подадена от А. А.
Р. с ЕГН **********, Д. А. Х. с ЕГН ********** и З.Ч. с променено име - З. А.
Ф. (съгласно справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН
**********, тримата чрез адв. Х. Ц. Х., срещу решение № 260010 от
11.08.2023г. по гр.д.№ 2810/2018г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е
допусната делба на недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „*** - дворно
място с площ 256.00 кв.м. от цялото с площ 272 кв. м. – имот с идентификатор
72624.614.1742 по кадастрална карта на града с площ по скица на поземления
имот 313 кв. м., ведно с построената в дворното място къща с площ 111.00 кв.
м. – имот с идентификатор 72624.614.1742.1, между съделителите при квоти:
А. А. Р. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., Д. А. Х. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч.,
З.Ч. (З. А. Ф.) с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., З. И. К. с ЕГН ********** – 6/90
ид.ч., Б. А. О. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., М. А. М. с ЕГН ********** –
6/90 ид.ч., Е. Ф. Х. с ЕГН ********** – 3/90 ид.ч., Е. Ф. Х. с ЕГН **********
– 3/90 ид.ч., И. Х. А. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., А. Х. М. с ЕГН
********** – 6/90 ид.ч., М. Х. М. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., М. З. К. с
ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Е. Г. И. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., С. Г. И. с
ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Р. В. К. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Б. К. И. с
ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Б. Б. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Т. К. (Т. И.
Х. по справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН ********** –
9/90 ид.ч., Н. К. (Н. И. Х. по справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с
1
ЕГН ********** – 9/90 ид.ч.
Въззивниците обжалват решението с доводи то да е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и необосновано от доказателствата по
делото. Районният съд не обсъдил всички събрани доказателства и доводите
на ищцовата страна във връзка с тях и по-конкретно относно последиците на
отчуждаването на имота и кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване,
извършения нотариално заверен отказ от наследство на съсобственици и
конституирането на техните наследници като страни по делото. Последиците
на извършения отказ от наследство били отразени в заповед 508/26.04.1989г. и
протокол от 16.12.1988г., като размерът на обезщетенията на М. и Р. били
завишени точно с толкова, с колкото били частите на отказалите се от
наследството. М. Х. И. починала след нотариално заверения отказ от
наследство и преди издаването на заповед 508/26.04.1989г., поради което тя не
би могла да бъде адресат на административния акт, който не бил произвел
действие спрямо нея, респективно спрямо наследниците й по закон (ищците).
Заповедта обаче била връчена на Р. на 04.05.1989г. и тъй като не била
оспорена, отчуждаването спрямо нея било реализирано и нейната част от
собствеността на имота преминала в патримониума на Община Д. по силата
на отчуждаването, поради което наследницине на Р. не били надлежни страни
по делото, а като страна следвало да участва Община Д.. Не били надлежни
страни в съдебната делба и Р., Б., Г. и М., съответно техните наследници, тъй
като още през 1988г. те се били отказали с нотариално заверена декларация от
собствеността в полза на М. и Р.. Районният съд не обсъдил допълнително
събраните в хода на процеса доказателства и в нарушение на закона оставил
без уважение искането на ищците за конституиране на Община Д. като
съделител и заличаване като такива на първоначалните ответници, които не се
легитимирали като съсобственици. Такива били само ищците като наследници
на М. Х. И., и Община Д. по силата на проведеното отчуждаване, с права от по
½ ид.част в съсобствеността. Отправено е искане окръжният съд да отмени
решението и вместо него да постанови друго, с което да заличи всички
първоначално привлечени ответници и като конституира на тяхно място
Община Д. да допусне делба при квоти от 3/6 ид.части за общината и по 1/6
ид. част за всеки от ищците, а в условията на евентуалност да отмени
решението и да върне делото на районния съд за продължаване на действията
по допускане на делбата. Претендират се разноските по делото.
Отговор по жалбата е подаден само от адвокат В. Г. като особен
представител на Е. Г. И. и М. З. К., в който са изложени съображения за
неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание И. Х. А., А. Х. М. и М. Х. М., чрез особения си
представител адвокат И. С., както и З. И. К., чрез пълномощника си адвокат Д.
Ж., са изразили становище за неоснователност на подадената въззивна жалба,
а М. А. М. е заявил позиция, че същата е основателна и следва да бъде
уважена.
2
Жалбата с вх.№ 261138/19.09.2023г. е допустима – подадена е от активно
легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на решението, чрез
надлежно упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало
04.09.2023г. и край 18.09.2023г., доколкото е предадена на куриер на дата
18.09.2023г.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противните страни и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното:
Решението е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич,
в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, по предявен от А. А. Р. с ЕГН **********, Д. А. Х. с ЕГН
********** и З.Ч. с променено име - З. А. Ф. (съгласно справка в НБД
„Население“, извършена от ДОС) с ЕГН **********, тримата чрез адв. Х. Ц.
Х., искова молба, с която е предявен иск за делба на недвижим имот, находящ
се в гр. Д., ул. „*** - дворно място с площ 256.00 кв.м. от цялото с площ 272
кв. м. – имот с идентификатор 72624.614.1742 по кадастрална карта на града с
площ по скица на поземления имот 313 кв. м., ведно с построената в дворното
място къща с площ 111.00 кв. м. – имот с идентификатор 72624.614.1742.1.
Като ответници по иска (съделители) са конституирани с исковата молба
и в хода на производството: З. И. К. с ЕГН **********, Б. А. О. с ЕГН
**********, М. А. М. с ЕГН **********, Е. Ф. Х. с ЕГН **********, Е. Ф. Х.
с ЕГН **********, И. Х. А. с ЕГН **********, А. Х. М. с ЕГН **********, М.
Х. М. с ЕГН **********, М. З. К. с ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН
**********, С. Г. И. с ЕГН **********, Р. В. К. с ЕГН **********, Б. К. И. с
ЕГН **********, Б. Б. с ЕГН **********, Т. К. (Т. И. Х. по справка в НБД
„Население“, извършена от ДОС) с ЕГН **********, Н. К. (Н. И. Х. по
справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН **********.
Ищците са твърдяли, че недвижимият имот е съсобствен между страните
по делото, като съсобствеността е възникнала по наследяване от общата им
наследодателка З.Р.М., бивш жител на с. П., обл. Д., родена на 13.06.1897г. и
починала на 22.03.1976г. Правото на собственост тя придобила по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 27, том ІІ,
дело № 413 по описа за 1956г. Доброволна делба не била постИ.а между
сънаследниците.
Ответниците са представили писмени отговори, както следва:
М. А. М. не е оспорил иска за делба и е поискал допускането й
съобразно законовите квоти.
З. И. К., чрез процесуалните си представители адвокат Н. А. и адвокат Д.
Ж., е оспорила иска за делба, като е противопоставила възражение, че имотът
не е съсобствен между страните по наследяване, тъй като заедно с
наследниците на нейните братя Г. И. К. (ответниците М. З. К., Е. Г. И., С. Г. И.)
и К. И. К. (ответниците Р. В. К., Б. К. И., Б. Б.) са собственици на целия имот
3
на основание давностно владение и наследяване от тяхната майка Р. Х. О.,
починала на 07.06.2002г. и техния баща И. К. О., починал на 17.08.2010г., като
за установяване на правата си са се снабдили с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 25, том І, рег.№
535, дело № 16 от 27.09.2013г. на П.М., нотариус № *** от регистъра на НК.
Като особен представител на И. Х. А., А. Х. М. и М. Х. М., адвокат И. С.
е настоявала за допускане на делба при законови квоти.
Н. К. (Н. И. Х.) и Т. К. (Т. И. Х.), чрез пълномощника си адвокат Д. А., са
поискали делбата да бъде допусната съобразно правата на съделителите по
наследяване, като са оспорили придобиването на правото на собственост въз
основа давностно владение от З. И. К., Г. И. К. и К. И. К. (наследниците на Р.
Х. О. /Р. Х. О./) поради липса на субективния елемент по превръщане на
държането за другите сънаследници във владение с намерение за своене на
целия имот.
С писмено становище по делото адвокат В. Г., като особен представител
на Е. Г. И. и М. З. К., е изразила становище за основателност на възражението
на З. И. К., респективно е настоявала за отхвърляне на иска за делба.
Допълнително в хода на производството с молба с вх.№
262812/10.11.2022г. ищците, чрез пълномощника си адвокат Х., са навели
твърдения в оспорване качеството на съсобственици на всички ответници и са
поискали конституиране в производството на Община Д. с права в
съсобствеността в обем от ½ ид.част на основание проведено отчуждаване на
имота и извършени нотариално заверени откази от наследство от
съсобственици. Посочили са, че съгласно заповед № 508/26.04.1989г. на ИК на
ОбНС Т., на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 98 от ЗСТУ, имотът на ул. „*** в гр.
Д. е отчужден и оценен на 5066,42 лв., а собствениците-наследници – Р. Х. А.,
М. Х. И., Р. Х. О., Б. А.И., Г. А. Ф., М. А. М. и И. Х. А. са обезщетени, съгласно
т. 63 от заповедта, така: М. Х. И. с едно общо жилище от три стаи и кухня,
заедно с пълнолетния й женен син Д. А. Х., в ЖСК на същото място; Р. Х. О. с
едно жилище от три стаи за тричленното си семейство в ЖСК на същото
място, а И. Х. А. с парично обезщетение в размер на сумата от 1013,28 лв. С
молба с нотариална заверка на подписите Р. Х. А., Б. А.И., Г. А. Ф. и М. А. М.
направили отказ от наследство в полза на М. Х. И.. Заповедта била връчена на
Р. Х. О. на 04.05.1989г. и не била обжалвана, т.е. по отношение на нея (респ. на
наследниците й) тя била влязла в законна сила. Така наследниците на Р. Х. О.
не се легитимирали като съсобственици към настоящия момент. Такива не
били и останалите ответници поради направения отказ от наследство от
техните наследодатели по предвидения от закона ред с нарочна молба с
нотариално заверени подписи. Отчуждаването било проведено за ½ ид.част от
имота, която била общинска собственост, а ищците по наследяване от своята
майка били собственици на неотчуждената ½ ид.част от имота.
С постановеното решение № 260010/11.08.2023г., след като е обсъдил
събраните по делото доказателства, съдът е приел за установена възникналата
4
между страните съсобственост по наследяване, намерил е за недоказано
възражението на З. И. К., основано на твърдение за извеждане на имота от
наследствената маса поради придобиването му по силата на давностно
владение, както и допълнително въведеното от ищците твърдение в отричане
правата на другите страни в съсобствеността, и е допуснал до делба заявения
имот, съобразно правата на сънаследниците. С влязло в сила (необжалвано)
решение № 26001 от 14.08.2024г. съдът е допълнил решението си като е
отменил съставеният констативен нотариален акт за собственост с №
25,том I, рег. № 535, дело № 16/2013 от 25.09.2013г. на нотариус П.М..
Пред въззивната инстанция спорът е отнесен само по въпроса между кои
лица следва да бъде допусната и извършена делбата.
По делото е установено, че с договор за покупко-продажба от
25.06.1956г., обективиран в нотариален акт № 27, том II, дело № 413/1956г. на
Т.ски районен съдия З.Р.М. е придобила правото на собственост върху дворно
място с площ 256 кв.м., цялото от 272 кв.м., ведно с построената върху същото
една стая и дам, включени в парцел XVII, кв. 151 по регулационния план на
град Т., който парцел, според заключението на привлеченото в първата
инстанция вещо лице, съответства на УПИ IV-1742 в кв. 505 по плана на град
Д. с площ 315 кв.м. По първия представен на вещото лице регулационен план
от 1958г., имот с пл.№ 1232 е урегулиран в парцел VІІ-1232 в кв. 380, като в
кадастралната основа към него е заснета паянтова жилищна сграда, чието
запазване не е предвидено, с оглед пресичането й от северната регулационна
граница. По следващия регулационен план от 1987г. имотът, означен с
кадастрален номер 1742 и площ около 270 кв.м., участва в парцел за
комплексно жилищно строителство в кв. 73; в имота са заснети две сгради –
съществуващата от предходния план и втора паянтова сграда по границата със
съседен имот с пл.№ 1741 (която не е заснета при изработване на следващите
планове и вещото лице установява, че понастоящем е премахната).
Предвиденото комплексно застрояване не е реализирано, според установеното
от вещото лице, че в следващия регулационен план от 1994г. имот с пл.№ 1742
(а и другите имоти в кв. 5, съответстващ на кв. 73 по предходния план, видно
от приложения 2 и 3 от заключението) е урегулиран в самостоятелен парцел
VІ-1742 в кв. 5 с площ около 315 кв.м. По сега действащия регулационен план
от 1996г. за имот 1742 е отреден УПИ IV-1742 в кв. 505 по плана на жк „Р.*“ с
площ от 315 кв.м., с предвиждане за свободно застрояване до два етажа, при
непредвидено запазване на съществуваща сграда, предвид пресичането й от
проектна улична регулация. При проследяване на плановете за регулация (с
изключение на плана, одобрен през 1987г.) вещото лице е установило, че
вътрешните регулационни граници със съседните УПИ съвпадат с
кадастралните граници на имотите, а е предвиждано изменение на уличната
регулация. В кадастралната карта имотът е отразен с идентификатор
72624.614.1742 и площ 313 кв.м., а в него е заснета съществуващата сграда с
идентификатор 72624.614.1742.1, която съответства като графично
изображение и квадратура на паянтовата жилищна сграда по кадастралната
5
основа към първия представен на вещото лице регулационен план от 1958г.,
като при изслушването си в съдебно заседание е потвърдило, че имотът и
сградата съответстват на предмета на договора по нотариален акт № 27, том II,
дело № 413/1956г. на Т.ски районен съдия, че кадастралните граници са
съхранени във времето, а разликите в квадратурата могат да се дължат и на
графичното й изчисляване. Сградата не се обитава изцяло (по данни и от
допълнителното заключение), в лошо експлоатационно състояние е и не
отговаря на изискванията за жилище по чл. 40 от ЗУТ.
З.Р.М. – купувачът по договор за покупко-продажба от 25.06.1956г., е
починала на 22.03.1976г., за което е съставен акт за смърт № 26 /22.03.1976г.
Според приетите по делото неоспорени писмени доказателства (актове за
смърт; удостоверения за наследници; извадка от Регистрация на лична карта,
смъртен акт и доклад за смърт, представени от Републиканско главно
прокурорство гр. Ч.; решения на граждански съд Ч. по дело 588/1999г. и по
дело 647/2002г.; удостоверения за идентичност на имена, копия от
изселнически паспорти), след смъртта си тя е оставила наследници три
дъщери и един син, а след тяхната смърт правата им са преминали към
страните по делото, както е установил и районният съд:
- дъщеря Р. Х. А. (Р. Х. А.), починала на 16.11.2013г. и оставила
наследници: син И. Х. А., син А. Х. М., син М. Х. М.;
- син И. Х. А. (И. К.), починал на 13.06.1999г. и оставил наследници:
съпруга З. К., починала на 22.05.2002г. и: син Т. К. (Т. И. Х.), дъщеря Н. К. (Н.
И. Х.);
- дъщеря Р. Х. О., починала на 07.6.2002г. и оставила наследници: съпруг
И. К., починал на 17.8.2010г., и: син Г. И. К. (Г. Б.), починал на 01.04.2018г. и
наследен от: съпруга М. З. К., син Е. Г. И., син С. Г. И.; син К. И. К., починал
на 08.02.2019г. и наследен от: съпруга Р. В. К., син Б. К. И., дъщеря Б. Б.;
дъщеря З. И. К.;
- дъщеря М. Х. К., починала на 28.02.1989г. и оставила наследници:
дъщеря А. А. Р., син Д. А. Х., дъщеря З.Ч. (З. А. Ф.);
- дъщеря А. Х. М.а, починала на 22.02.1985г. и оставила наследници:
дъщеря Б. А. О., син М. А. М., дъщеря Г. А. Ф., починала на 23.10.1997г. и
оставила наследници: съпруг Ф. Х. Ф., починал на 04.01.2000г., и син Е. Ф. Х.,
син Е. Ф. Х..
Всички от наследниците са конституирани по делото като страни – ищци
и ответници.
Към момента на откриване на наследството на З.Р.М. (22.03.1976г.),
съгласно чл. 5 от ЗН нейните деца Р. Х. А. (Р. Х. А.), И. Х. А., Р. Х. О. (Р. Х. О.),
М. Х. К. и А. Х. М.а са призовани към наследяване с равни части от 1/5 част от
наследството на тяхната майка.
Ответниците И. Х. А., А. Х. М. и М. Х. М., като наследници (деца) на Р.
Х. А. (Р. Х. А.), след нейната смърт на 16.11.2013г. са придобили по
6
наследяване от майка си по 1/15 (6/90) ид. част от имота.
Ответниците Т. К. (Т. И. Х.) и Н. К. (Н. И. Х.), като наследници (деца) на
И. Х. А. (И. К.) след неговата смърт на 13.06.1999г. и като наследници на
преживялата го съпруга З. К. след нейната смърт на 22.05.2002г., са придобили
по 1/10 (9/90) ид.част от имота.
Г. И. К. (Г. Б.), К. И. К. и ответницата З. И. К., като наследници (деца) на
Р. Х. О., след нейната смърт на 07.6.2002г. и като наследници на преживелия й
съпруг И. К., след неговата смърт на 17.8.2010г., са придобили по 1/15 (6/90)
ид.част от имота. След смъртта на Г. И. К. (Г. Б.) на 01.04.2018г., неговите
наследници (съпруга и деца) - ответниците М. З. К., Е. Г. И. и С. Г. И., са
придобили по 1/45 (2/90) ид.част от имота. След смъртта на К. И. К. на
08.02.2019г., неговите наследници (съпруга и деца) - ответниците Р. В. К., Б. К.
И. и Б. Б., са придобили по 1/45 (2/90) ид.част от имота.
Ищците А. А. Р., Д. А. Х. и З.Ч. (З. А. Ф.), като наследници (деца) на М.
Х. К., след нейната смърт на 28.02.1989г. са придобили по наследяване от
майка си по 1/15 (6/90) ид. част от имота.
Ответниците Б. А. О. и М. А. М., както и Г. А. Ф., като наследници
(деца) на А. Х. М.а, след смъртта й на 22.02.1985г. са придобили по
наследяване по 1/15 (6/90) ид.част от имота. След смъртта на Г. А. Ф. на
23.10.1997г. и на нейния съпруг Ф. Х. Ф. на 04.01.2000г., ответниците Е. Ф. Х.
и Е. Ф. Х. са придобили по 1/30 (3/90) ид.част от имота.
Частите по наследяване на страните по делото в съсобствеността са
правилно определени от районния съд.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства районният съд
не е установил З. И. К., Г. И. К. (Г. Б.) и К. И. К., съответно наследниците по
закон на последните, да са завладяли частите на останалите сънаследници с
промяна намерението за своене и явно да са демонстрирали това пред тях.
Приел е, посредством анализ на показанията на свидетелите М.З.К., П. И. К.,
Б.К.Б., че в периода преди 1997г. родителите на З. К. са живели в имота,
изселили са се в Р.Т. и след това са се връщали периодично в него за по
няколко месеца годишно, а след тяхната смърт и З. К.. Според свидетеля
Б.К.Б., до 1989г., когато той се изселил в Турция, в имота живеела З. К..
Свидетелката Е. О. И. се установила в имота от 2017г. е съобщила, че освен З.
К. в него са идвали и А. и З., които останали една вечер и се преместили в
хотел. Обосновал е извод, че необезпокояваното фактическо ползване на
имота по причина, че другите съсобственици задоволяват жилищната си
нужда в други имоти, не е достатъчно да се приеме за демонстриране на
намерение за своене на техните идеални части; заплащането на данъци е в
изпълнение на задължение на собственика и поражда облигационни
отношения с другите съсобственици, а извършените дребни ремонти
съставляват условие за нормалното му ползване и не демонстрират
отблъскване на владението, доказателства за което по делото не са събрани.
Тъй като липсват доказателства З. К. и нейните родители пряко да са
7
отричали съсобствеността и да не са допускали другите съсобственици до
имота, в съответствие с приетото в тълкувателно решение № 1/2012г. на ВКС
по тълкувателно дело № 1/2012г., ОСГК, придобиването по давност на целия
поземлен имот с идентификатор 72624.614.1742 и сградата в него,
документирано с нотариален акт по обстоятелствена проверка, само от
наследниците на Р. Х. О. в отношенията й с другите сънаследници е отречено.
По приетото от районния съд за неоснователност на възражението за
придобиване на собствените на другите наследници ид.части от имота по
давност, направено от З. И. К., поддържано и от особения представител на Е.
Г. И. и М. З. К., страните не са навели възражения във въззивното
производство, като процесуалните представители на въвелата в предмета на
делото възражението З. И. К., и на поддържалите го Е. Г. И. и М. З. К., са
изразили становище за правилност на първоинстанционното решение. И
съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК, доколкото решението не е обжалвано от
тези ответници, нещо различно въззивният съд не може да приеме, поради
забраната за влошаване положението на жалбоподателите.
От допълнително представените от ищците доказателства се установява,
че със заповед № 508/26.04.1989г. на председателя на ИК на ОбНС Т. (л. 534),
при действието на регулационния план от 1987г., на основание чл. 63, ал. 1 и
чл. 98 от ЗТСУ, отм. (за осъществяване на мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, предвидени по застроителния и
регулационен план) и въз основа протокол на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ
(отм.) са отчуждени за обект „ЖСК по стопански начин“ имоти, сред които и
пл.№ 1742. Имотът не фигурира в раздел І от заповедта и в раздел І от
протокола, но че отчуждителната процедура обхваща и него става ясно от
съдържанието на раздел ІІ от същите, тъй като в тях няма посочен имот с пл.№
2742, а е посочен имот с пл.№ 1742 (следва да се приеме допусната
техническа грешка в раздел І от заповедта и протокола). Съгласно раздел ІІ т.
63 от заповедта, е определена оценка на отчуждения имот в размер на 5066,42
лв. и начин на обезщетяване на собствениците на имот с пл.№ 1742 по плана
на гр. Т., на ул. „*** – самостоятелно жилище от 33,40 кв.м. и дворно място от
256 кв.м. с подобренията. За собственици са посочени наследници: трите
дъщери на З. М. - Р. Х. А., М. Х. И., Р. Х. О., синът И. Х. А. и децата на
починалата дъщеря А. Х. А. - Б. А.И., Г. А. Ф. и М. А. М., за които е
предвидено да бъдат обезщетени по следния начин: М. Х. И. с едно общо
жилище от три стаи и кухня, заедно с пълнолетния й женен син Д. А. Х., в
ЖСК на същото място (разпоредено е да се преведе сума от 2026,57 лв. на
блокиран влог в ДСК на името на двамата); Р. Х. О. с едно жилище от три стаи
за тричленното си семейство в ЖСК на същото място (разпоредено е да се
преведе сума от 2026,57 лв. на блокиран влог в ДСК на нейно име), а И. Х. А.
с парично обезщетение в размер на сумата от 1013,28 лв.
Преди това, с молби с нотариална заверка на подписа от 08.09.1988г. Р.
Х. О. е поискала да бъде обезщетена с тристаен апартамент за тричленно
семейство, а синът й К. И. с отделен тристаен апартамент за неговото
8
тричленно семейство; М. Х. И. е поискала да бъде обезщетена с отделна
гарсониера, а синът й Д. Х. с отделен тристаен апартамент за неговото
тричленно семейство. Също с молба с нотариална заверка на подписите от
14.09.1988г. до директора на СД „ИСС“ Т., Р. Х. А., Б. А.И., Г. А. Ф. и М. А. М.
са заявили по повод отчуждения им имот, че се отказват от обезщетението и
искат то да се раздели на две равни части – на М. Х. И. и на Р. Х. О. „за право
на жилищен строеж“. Тези заявления с нотариална заверка на подписите
ищците неоснователно възприемат като отказ от наследство с последици по
чл. 53 от ЗН. Същите са направени на основание чл. 102 от ЗТСУ (отм.)
от правоимащи (съсобственици на отчуждаван имот), обезщетявани с
отстъпване на жилище. На тези лица законът позволява да прехвърлят правата
си да получат обезщетение направо на определени от тях членове на
семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които
отговарят на условията за придобиване на имота, в писмена форма с
нотариално заверени подписи на страните. Прехвърлянето на правото на
обезщетяване с отстъпване на жилище става въз основа изявления в
нотариално заверена форма на правоимащия и на лицето, в полза на което той
прехвърля правото си на имотно обезщетяване и има правни последици в
рамките на отчуждителното производство, ако то приключи с издаване на
заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Направеното едностранно изявление от Р.
Х. А., Б. А.И., Г. А. Ф. и М. А. М. нито отговаря на изискването за форма по
чл. 102 от ЗТСУ (отм.), нито съставлява отказ от наследство или от вещно
право. Отказът от наследство обхваща не конкретно имуществено благо, а
цялото наследство (като комплекс от права и задължения) и се извършва по
нарочен ред – чрез вписване в особената книга при районния съд по мястото
на откриване на наследството и може да бъде направен, само ако наследството
не е прието (така чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗН). Отказът от право
на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в
писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан (така чл. 100 от
ЗС). В хипотезата на чл. 102 от ЗТСУ (отм.) се касае за прехвърляне на
правото на имотно обезщетение за отчуждения имот, в случая за прехвърляне
безвъзмездно на правото да се получи в обезщетение жилище от двама от
съсобствениците. Последиците на това прехвърляне са върху обезщетението;
с него не се променя обема на правата на бившите собственици в отчуждения
имот и при отмяна на отчуждаването то е без значение – не може по силата на
него да се приеме, че някои от съсобствениците са се отказали от дела си в
полза на други. Това е и логично, като се съобрази, че чл. 102 от ЗТСУ (отм.)
допуска правото на обезщетение да се прехвърли в полза на несобственик - на
определени от правоимащите членове на семейството им или на други
роднини по права линия до първа степен - според довода на ищците, то при
отмяна на отчуждаването права биха възникнали в полза на външни за
съсобствеността лица. В случая със заповедта по чл. 98 от ЗТСУ (отм.) е било
предвидено имотно обезщетение с жилища за нуждите на двама от
отчуждените собственици в новострояща се сграда. При уважаването на
9
направеното искане по чл. 102 от ЗТСУ (отм.) и издаване на заповедта по чл.
100 от ЗТСУ (отм.) съобразно това искане би настъпила правната последица
по преминаване собствеността върху конкретно определените в имотно
обезщетение обекти само в патримониума на всяка от двете от дъщерите на
общата наследодателка. Върху тези обекти не би възникнала съсобственост по
наследствено правоприемство, а индивидуална собственост, но тази
последица в никакъв случай не може да бъде приравнена на последиците на
отказа от наследство или вещно право. Или, самото твърдение на
въззивниците, че заповед № 508/26.04.1989г. по чл. 63 от ЗТСУ (отм.) не е
произвела действие спрямо тяхната наследодателка, а само по отношение на
другите нейни сънаследници, не би могло да обоснове повече нейни права в
съсобствеността от тези, които тя има като наследник на З.Р.М..
Безспорно, отчуждителната процедура касае имот пл.№ 1742 по плана
от 1987г., собственост, според отразеното в оценителен протокол № 63 от
09.12.1088г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, съгласно нотариален акт №
27, том II, дело № 413/1956г. и удостоверение за наследници, на трите дъщери
на З. М. - Р. Х. А., М. Х. И., Р. Х. О., синът И. Х. А. и децата на починалата
дъщеря А. Х. А. - Б. А.И., Г. А. Ф. и М. А. М.. От съдържанието на
оценителния протокол е видно, че обезщетението е определено за дворно
място от 256 кв.м. и подобрения в него, полумасивно жилище от 33,40 кв.м.,
строено през 1956г. (втората сграда, посочена от вещото лице като заснета за
първи път в кадастралната основа към плана от 1987г., сега несъществуваща),
както и за стара сграда – дам, полумасивен с площ 112 кв.м. (установената
сега съществуваща сграда с такава площ и предмет на договора за продажба –
една стая и дам, според вещото лице). Заповед № 508/26.04.1989г. и
оценителният протокол, с писмо, адресирано до Р. Х. А., М. Х. И., Р. Х. О., Б.
А.И., Г. А. Ф., М. А. М., са връчени на Р. Х. О. на дата 04.05.1989г. със
задължение да ги предаде на другите адресати. Заповедта не е обжалвана,
доколкото данни за друго по делото няма. Действително, адресат на заповедта
по чл. 63 от ЗТСУ (отм.) № 508/26.04.1989г. е М. Х. К. и издаването и
връчването на заповедта на всички посочени в писмо с изх.№
1597/03.05.1989г. лица (чрез Р. Х. О.) е извършено след смъртта й на
28.02.1989г., както и няма данни заповедта да е връчена на И. Х. А.. Този факт
не променя изхода от спора, предвид издадената в последствие заповед за
отмяна на заповедта за отчуждаването.
Няма по делото доказателства за предприети последващи действия по
чл. 99 от ЗТСУ (отм.), нито за издаване на заповед по чл. 100 от ЗСТУ (отм.), с
която да са конкретизирани обектите, отстъпени като имотно обезщетение на
собствениците на отчуждения имот и да е определена окончателната им цена
и с която отчуждителното производство да е завършено. Установено е, че със
заповед № 231/19.03.1992г. на кмета на Община – Д., издадена на основание
чл. 102 от ЗС, чл. 103 от ЗТСУ, по писмени молби на собственици на
отчуждени имоти и протокол № 1 на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ от
11.02.1992г. (л. 667 - 705), са отменени заповеди за отчуждаване на имоти за
10
строителство на ЖСК по стопански начин на основание чл. 102, ал. 9 от ЗС и
молби на граждани, в т. ч. и по т. 5, б. „в“ – по заповед № 508/26.04.1989г. от т.
1 до т. 75. Не може да се сподели поддържаното от ищците, че отменяването
касае само определеното относно обезщетяването на собствениците по раздел
ІІ на заповед № 508/26.04.1989г. от т. 1 до т. 75 (заради посочването „от т. 1 до
т. 75), но не обхваща и раздел І относно извършеното отчуждаване. Отмяната
касае посоченото в заповедта във всичките й части, което именно показва
уточнението „от т. 1 до т. 75“, т.е. за всички посочени в нея имоти, а не само за
някои от тях, както това е направено по отношение на други заповеди – по т. 5,
б. „а“ и б. „б“ от заповед № 231/19.03.1992г.
С писмо вх.№ 260233/15.02.2023г. (л. 666) управителят на „Жилфонд-
инвест“ ЕООД е представил изискани от съда документи и е уведомил, че след
издаване на заповед № 231/19.03.1992г., с която се отменя заповед №
508/26.04.1989г. всички събрани документи са върнати на собствениците. С
писмо вх.№ 260205/13.02.2023г. (л. 666) кметът на Община – Д. е представил
изискани от съда документи и е посочил, че процедурата по отчуждаване на
процесния имот не е реализирана, както и, че общината е декларирала в
производството по чл. 587 от ГПК с изх.№ 943-22-63/27.09.2013г., че
поземленият имот и постройката не са общинска собственост. Различни от
обсъдените по-горе писмени доказателства, като част от преписките в Община
– Д. и в „Жилфонд-инвест“ ЕООД по делото не са представени.
Отчуждителното производство е започнало, но не е приключено при
действието на глава пета, раздел I от ЗТСУ (отм.), защото на правоимащите не
е определено дължимото се обезщетение и същото не е реално изплатено, като
актът за отчуждаването е отменен със заповед № 231/19.03.1992г. на кмета на
Община – Д.. Хипотезите на чл. 102 от ЗС не дават възможност за частична
отмяна на отчуждителни актове (за идеални части от един имот), респ.
частично прекратяване на отчуждителни производства, следствие на което
имотът да е отчужден спрямо правата на някои от сънаследниците и
неотчужден за правата на други, респективно да е налице съсобственост
между общината по силата на частично отчуждаване и някои от
собствениците по наследяване, както твърдят ищците - че Р. Х. О. не е подала
молба за отмяна на заповедта за отчуждаването и то е реализирано спрямо нея
и другите наследници, с изключение на тяхната наследодателка М. Х. К.,
спрямо която заповедта за отчуждаване изобщо не е произвела действие.
Независимо, че по делото не е установено дали някой от съсобствениците е
подал искане, с издадената заповед № 231/19.03.1992г. на кмета на Община –
Д., която не е обжалвана поради незаконосъобразност по предвидения ред (не
се твърди и е съобщена на страните най-късно при представянето й по
делото), влязла е в сила и произвежда правни последици, е отменена изцяло
заповед № 508/26.04.1989г., с която имотът е отчужден за обект „ЖСК по
стопански начин“. С това действието на акта за отчуждаването по чл. 63 от
ЗТСУ (отм.), по силата на който държавата/общината придобива по
оригинерен способ вещното право на собственост, е отпаднало изцяло. При
11
това положение собственици на имота към настоящия момент са страните в
производството и като е допуснал делбата да се извърши между тях
районният съд не е постановил недопустимо решение.
Районният съд обаче е допуснал до делба дворно място с площ 256.00
кв.м. от цялото с площ 272 кв. м. – имот с идентификатор 72624.614.1742 по
кадастрална карта на града с площ по скица на поземления имот 313 кв. м.,
ведно с построената в дворното място къща с площ 111.00 кв. м. – имот с
идентификатор 72624.614.1742.1, т.е. допуснал е до делба идеална част от
256/272 части от поземления имот с площ 313 кв.м. От заключението на
вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза е
установено, че при проследяване на плановете за регулация (с изключение на
плана, одобрен през 1987г.) вътрешните регулационни граници със съседните
УПИ съвпадат с кадастралните граници на имотите, а е предвиждано
изменение на уличната регулация, като към настоящия момент в
кадастралната карта имотът е отразен с идентификатор 72624.614.1742 и площ
313 кв.м., в него е заснета съществуващата сграда с идентификатор
72624.614.1742.1, която съответства като графично изображение и квадратура
на паянтовата жилищна сграда по кадастралната основа към първия
представен на вещото лице регулационен план от 1958г. При изслушването си
в съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че имотът и сградата
съответстват на предмета на договора по нотариален акт № 27, том II, дело №
413/1956г. на Т.ски районен съдия, кадастралните граници са съхранени във
времето, а разликите в квадратурата се дължат на графичното й изчисляване.
Видно е от заключението на вещото лице, че парцел VІІ-1232 в кв. 380 по
плана от 1958г. (при действието на ЗПИНМ, ДВ бр. 54/6.07.1956г.) е с площ от
270 кв.м. и е отреден за имот с пл.№ 1232. В следващия план от 1987г. (при
действието на ЗТСУ, Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973г., в сила от 1.06.1973г.)
имотът е отразен с кадастрален номер 1742 с квадратура 270 кв.м. (включен в
парцел за комплексно жилищно строителство в кв. 73). По следващите два
регулационна плана от 1994г. и 1996г. имотът е кадастрален номер 1742 и е
урегулиран в самостоятелен парцел VІ-1742 в кв. 5 по първия план и кв. 505
по втория план, като и по двата е с площ от около 315 кв.м. Вещото лице ясно
посочва в заключението си и при изслушването в съдебно заседание, че
вътрешните регулационни граници (към съседните парцели) съвпадат с
кадастралните граници, а разликата в площта се появява заради променената
улична регулация. Превръщането на парцелните граници по отменения план в
имотни по новия план дефинира дворищнорегулационния план като приложен
и правото на собственост се преобразува в границите на парцела при
действието на ЗТСУ (отм.) – така ТР 3 от 15.07.1993г. по гр.д.№ 2/1993г.,
ОСГК на ВС. Понастоящем правото на собственост на страните обхваща ПИ с
идентификатор 72624.614.1742 по действащата кадастрална на града. При
събраните по делото доказателства и липса на данни имотът да е притежаван в
съсобственост с трето лице (външно на сънаследниците), съдът не е имал
основание да допусне до делба идеални части от поземления имот.
12
Разпоредбата на чл. 345 от ГПК предвижда специален ред за делба на
наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето
лице, в който случай имотът се изключва от делбената маса, ако във втората
фаза на делбата до съставянето на разделителен протокол не бъде извършена
делба с третото лице. Делбата с третото лице може да се извърши в същото
или в отделно производство, а под „трето лице“ се разбира лице, чуждо на
наследството (не притежаващо качеството наследник). В настоящия случай
разпоредбата на чл. 345 от ГПК не намира приложение. Постановеното
решение за допускане на делба на идеални части от поземления имот, в който
право на собственост не притежават трети лица, е неправилно, а не
недопустимо (според приетото в решение № 261 от 10.11.2011г. на ВКС по гр.
д. № 346/2011г., II г.о.). При установената съсобственост върху имота, както и
предвид поддържаното от страните искане за ликвидиране на съсобствеността
(част от ответниците са твърдяли индивидуална собственост по давностно
владение върху поземления имот, а другите страни са оспорили същото),
съдът е следвало да допусне делба на целия имот, между всички
съсобственици, които са конституирани и участват в процеса. Съдът дължи
произнасяне по същество на предявения иск, което и е в интерес на страните в
контекста на целта и предмета на иска за делба за прекратяване на
съсобствеността между тях. Касае се за нарушение на императивна правна
норма (чл. 345 от ГПК), за приложението на която въззивният съд следи
служебно.
Съобразно така приетото, решението следва да бъде отменено и до
делба следва да бъде допуснат недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „***,
местност жк „Р.*“ представляващ: Поземлен имот с идентификатор
72624.614.1742 по КККР на града с площ от 313 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), при граници: 72624.614.1741, 72624.614.9004, 72624.614.1743,
72624.614.9003, ведно с построената в него друг вид сграда за обитаване на
един етаж с идентификатор 72624.614.1742.1 и площ 111 кв. м., при части на
съделителите според наследствените им права, посочени по-горе.
Въпреки този резултат по делото във въззивното производство,
въззивниците нямат право на разноски, тъй като поддържаните от тях
оплаквания срещу първоинстанционното решение са неоснователни.
Въззиваемите не са претърпели разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260010 от 11.08.2023г. по гр.д.№ 2810/2018г. по
описа на Районен съд – Добрич и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
13
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния недвижим имот,
находящ се в гр. Д., ул. „***, местност жк „Р.*“ представляващ: Поземлен имот
с идентификатор 72624.614.1742 по КККР на града с площ от 313 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при граници: 72624.614.1741,
72624.614.9004, 72624.614.1743, 72624.614.9003, ведно с построената в него
друг вид сграда за обитаване на един етаж с идентификатор 72624.614.1742.1
и площ 111 кв. м., между съделителите при квоти: А. А. Р. с ЕГН ********** –
6/90 ид.ч., Д. А. Х. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., З. А. Ф. с ЕГН ********** –
6/90 ид.ч., З. И. К. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., Б. А. О. с ЕГН ********** –
6/90 ид.ч., М. А. М. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., Е. Ф. Х. с ЕГН **********
– 3/90 ид.ч., Е. Ф. Х. с ЕГН ********** – 3/90 ид.ч., И. Х. А. с ЕГН
********** – 6/90 ид.ч., А. Х. М. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., М. Х. М. с
ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., М. З. К. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Е. Г. И. с
ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., С. Г. И. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Р. В. К. с
ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Б. К. И. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Б. Б. с
ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Т. И. Х. с ЕГН ********** – 9/90 ид.ч., Н. И. Х. с
ЕГН ********** – 9/90 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14