МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НЧД №646/18г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Производството е
по реда на глава Пета от Закон за екстрадицията и европейската заповед за
арест./ЗЕЕЗА/.
Делото е
образувано пред СГС по повод издадена ЕЗА от Районния съд –в Тиргартен, по молба
на прокуратурата в гр.Берлин,Федерална Република Германия с искане за предаване
на българския гражданин Б.С.Т.,***,с оглед осъществяване на
наказателното преследване от издаващата заповедта Държава..
В съдебно заседание,представителят на СГП
поддържа направеното искане,като счита ,че са налице всички законови
предпоставки за предаване на българския гражданин на Република Германия ,въз
основа на Европейска заповед за арест.
Защитникът на Т.,аргументира обратното
становище и настоява изпълнението й да не бъде допускано.
Съдът ,след като
обсъди събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхната
съвкупност,намери за установено следното:
Б.С.Т. е български
гражданин,роден на ***г.в гр.Б.,със средно образование,неженен,работи като
автомонтьор,осъждан,с ЕГН **********,***,ж.к.***-******.Изтърпява наказание
лишаване от свобода в СЦЗ.Обвиняем по няколко дела за престъпления от общ
характер,подсъдни на Специализирания наказателен съд от 2014г.Към настоящият
момент ,нито едно от тях не е приключило,с влязъл в сила съдебен акт.През месец
декември 2017г Т. е екстрадиран от Република Унгария за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода.Постъпило е съгласие от унгарските власти за
предаване на Т. на немската прокуратура във връзка с настоящата ЕЗА.
Постъпилата ЕЗА,издадена
от Районния съд-Тиргартен е от 27.07.2017г. и касае престъпления по параграфи
149,152 а,152Б,ал.1-5 от германския Наказателен кодекс-подправка на платежни
инструменти.Посочено е,че в периода 21.09.2016г. до 25.11.2016г. в гр.Берлин, Т.
многократно е източвал от АТМ устройства запаметените персонални индетификационни
номера от дебитни и кредитни карти на различни немски граждани,с помощта на манипулирани
устройства-приставки и лайсни с вградени миниатюрни камери.Получената
информация ползвал самостоятелно чрез изтегляне на паричните средства или я
продавал срещу заплащане на трети лица.
Предвиденото
наказание за престъпленията е лишаване от свобода до пет години.Давностният
срок за наказателното преследване по посочените престъпления не е изтекъл.
Настоящият съдебен
състав счита ,че са налице всички предпоставки визирани в ЗЕЕЗА,позволяващи
изпълнението на ЕЗА.
Престъпленията ,за
които е била издадена ЕЗА срещу Т. са извършени на територията на Република Германия,престъплението
за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в РБългария и не попада в нейната
юрисдикция,Т. не е осъден в България,нито в друга държава-членка на ЕС за
същото престъпление,нито пък е малолетен.Посочените в ЕЗА престъпления попадат
в категорията на престъпните деяния по чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА при които не се
изследва въпроса за двойна наказуемост,поради факта ,че са касае за
престъпление,което в издаващата Държава се наказва с лишаване от свобода за
максимален срок не по-малко от три години.
Не са налице и
нито едно от останалите основания,визирани в чл.40 от ЗЕЕЗА,които дават право
на съда да откаже изпълнение на ЕЗА.Несъмнено,Т. е български гражданин,но е
неприложимо и основанието за отказ на чл.40 т.4 от ЗЕЕЗА,доколкото то касае
възможност за преценка само в случаите,когато става въпрос за изпълнение на
вече постановена присъда в издаващата Държава,какъвто не е конкретният
случай,тъй като ЕЗА е издадена с цел провеждане на наказателно производство
спрямо Т..
От друга страна,действително
са налице неприключили наказателни производства за престъпления от общ характер
спрямо Т. ,водени от националната прокуратура,но настоящият съдебен състав
счита ,че същите не представляват пречка за предаването на българския
гражданин.
На първо
място,основанието по чл.40 ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА е от категорията на относителните
и наличието му е по преценка на решаващия съд.Видно от приложените по делото материали,наказателните
производства срещу Т. се водят от 2014г насам и не са приключили.Същите са
стартирали при условията на чл.269 от НПК,тъй като Т. се е намирал извън страната и едва през 2017г е екстрадиран
от Унгария в България.Следователно, отсъствието му в съдебното производство
пред всяко от тях не е било пречка за разкриване на обективната истина,доколкото
липсват доказателства за противното.Няма данни,българската прокуратура или
българския съд да са прибегнали до международноправно сътрудничество с цел
осигуряване участието на Т. във водените срещу него наказателни
производства,поради което настоящия състав приема ,че няма да е пречка и за в
бъдеще.
.На следващо
място, българската прокуратура не предявява никакви претенции спрямо Т. по неприключилите
наказателни производства срещу него, ,доколкото прокуратурата в случаят е
вносител на искането за изпълнение на ЕЗА и тя
е органа ,който следва да предяви искания в контекста на чл.52 от ЗЕЕЗА-за отложено предаване на лицето или предаването му под условие,ако
действително счита,че са налице такива основания.В случаят, СГП пледира за
временно предаване,ако съдът все пак счете ,че неприключилото наказателно
производство е пречка за предаването му,поради което следва да се приеме ,че
българската прокуратура не държи на личното участие на Т. във водените срещу
него наказателни производства на територията на страната.
Налице е и гаранцията
по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА,че българския гражданин ще бъде предаден обратно в
България за изтърпяване на евентуално наложеното му ефективно наказание
лишаване от свобода.
Воден от
гореизложените съображения ,СГС прецени ,че са налице всички процесуални и
материални предпоставки за допускане на изпълнение на ЕЗА,издадена срещу Б.С.Т.,поради
,което постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.