№………./……………....
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретар Теодора
Иванова и с участието на прокурор Росица Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията
Атанасов въззивно наказателно административен характер дело № 165 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на въззивното производство е Решение №
2296 от 02.12.2019г. по НАХД № 5059 на ВРС тридесет
и шести състав.
Протестирания
съдебен акт е оправдателен , за обвиняемия К.Р.П.,
като същия е признат за НЕВИНЕН в това, че
на 02.02.2018 год. в град Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1,24 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,8% на стойност 7,44 лева
/седем лева четиридесет и четири стотинки/, като случаят е маловажен, и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.9, ал.2
от НК е оправдан да е извършил престъпление
по чл.354А, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
С
Решението съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства и
разноските по делото, съгласно чл.190 НПК.
Въззивното
производство е образувано по бланкетен протест на РП гр.Варна, в който се
твърди, че съдебният акт е неправилен. и се иска осъждането му по възведеното обвинение.
В
допълнително писмено изложение /мотиви към протеста/ се твърди, че деянието не
съответства на критериите на чл.9,ал.2 от НК. Навеждат се доводи в няколко
аспекта, които на кратко могат да бъдат систематизирани по следния начин:
-
притежаваното количество марихуана не е еднократна доза и от него могат да се
направят няколко цигари;
-обвиняемият
е бил заловен на място което е извество като сборище на наркомани и
престъплението е извършено на публично място;
-
деянието не е инцидентна проява в живота на обвиняемия и за това той е споделял
с баща си
-
дееца не е в приетата от съда „млада възраст“ тъй като е на 31г и би следвало
да е с изграден характер и формирани
ценности.
В заключение се предлага освобождаването
на обвиняемия от наказателна отговорност и налагането на административно наказание
по реда на чл.78а от НК.
Без да
се сочат /или искат събирането/ на нови доказателства, в хода на съдебните
прения въззивния прокурор не подържа протеста.Намира атакувания акт за
мотивиран и законосъобразен.
В хода
на съдебните прения ,процесуалния представител на обвиняемия в лицето на адв.Панайотов
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Намира за изключително
мотивирано решението на ВРС за приложението на чл.9,ал.2 от НК.
В последната си дума обвиняемия изразява
дълбоко съжаление за извършената постъпка, твърди че са касае за инцидентна
проява и осъзнава грешката си.
Окръжният
съд намира протеста за неоснователен по следните съображения:
Атакуваният
съдебен акт е постановен по внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвинителен акт срещу обвиняемият К.Р.П., за това че на 02.02.2018 год. в град Варна, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло
1,24 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,8% на
стойност 7,44 лева /седем лева четиридесет и четири стотинки/, като случаят е
маловажен
Първоинстанционният
съд е провел съдебно следствие в рамките на особеностите на диференцираната
процедура по която се е развило делото,при което е положил грижа с доказателствени способи да установи
обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват
следните релевантни факти:
Обвиняемият
К.Р.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
работи, със средно образование, ЕГН **********. Съдът е отчел добри
характеристични данни, като ги е посочил подробно и изрично.
На 02.02.2018 г. около 20.40 часа свидетелите Георги
Костадинов Георгиев и Пламен Николов Греков - служители в Трето РУ ОД МВР -
Варна,
се намирали в местност „Сълзица“ гр. Варна извършили проверка на
обв. К.Р.П..
След като същият представил документ за самоличност -
лична карта, направили справка в ОДЧ на Трето РУ ОД МВР - Варна и установили,
че обвиняемият не е криминално проявен и е с чисто съдебно минало.
Запитали обв. П.
държи ли в себе си забранени от закона вещества и предмети и същият отговорил,
че има наркотичвно вещество, поради което бил отведен в
сградата на Трето РУ ОД МВР - Варна, където бил задържан за срок от 24 часа.
С протокол за доброволно предаване от 03.02.2018 г. К.Р.П.
предал
на полицейските органи цигарена кутия,
съдържаща два броя найлонови самозалепващи се пликчета с размери 7/9 см.,
съдържащи различна по грамаж суха зелена тревиста маса.
Съгласно
заключението на изготвената по делото Физико-химическа
експертиза сухата, зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 2 /два/ броя прозрачни
самозалепващи се полиетиленови пликчета, предадени на 03.02.2018 г. с протокол
за доброволно предаване от лицето К.Р.П. представлява части от растението Херба
Канабис Индика Сатива, известно като МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/. Общо нетно тегло на растителната маса от двата броя пликчета - 1,24
грама, разпределено в тях както следва: 1 брой х 0,99 грама; 1 брой х 0,25
грама. Съдържанието на активен компонент, тетрахидроканабинол в марихуаната,
във всяко от двата броя пликчета е 5,8%.
В заключението
е посочено, че кокаинът и марихуаната имат
наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и е поставен
под контрол в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съгласно
протокол за оценка на наркотични вещества, приобщените като веществени
доказателства по делото наркотични вещества са на обща стойност 7,44 лева.
Горната
фактическа обстановка ВРС е установил от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като ги е посочил изрично
: обясненията на обв. П., дадени при разпита му като
обвиняем, показанията на свидетелите Георги Костадинов Георгиев и Пламен
Николов Греков, както и от писмените материали – протокол за доброволно
предаване, заключението на изготвената по делото физико – химична експертиза,
справка съдимост на обвиняемия и веществените доказателства.
Законосъобразно
съдът е кредитирал всички изброени доказателства, като непротиворечиви,
последователни и достоверни и е изградил вътрешното си убеждение въз основа на
тях по реда на чл.378 ал.2 НПК, като е посочено, същите са изготвени съобразно
изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства.
Показанията
на двамата разпитани по делото свидетели са еднопосочни относно установяване на
авторството на деянието
Правилно
са оценени и обясненията на обвиняемия, които са намерени за достоверни и
неопровергани, поради което и кредитирани изцяло.
Несъмнен,о
законосъобразно е кредитирано и заключението по ФХЕ, тъй като същото обосновано
и няма съмнения за неговата правилност.
Правилно
е кредитиран и протокола за оценка на наркотични вещества, изготвен от
разследващия полицай на основата на Постановление на Министерския съвет № 23 от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като същия е приет за допустимо писмено доказателство.
При
така установената фактическа обстановка, ВРС е намерил от правна страна,
че обвиняемият не е осъществил състава на престъпление, по чл. 354а, ал.5, вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, каквото обвинение му е било възведено. За да
аргументира този си извод съдът е отчел от обективна страна, че действително на
инкриминираната дата, обвиняемият П. без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 1,24 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,8 %, на стойност 7,44
лв., като посоченото е вписано в Списък І, включващ „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина" на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, приета с ПМС № 193/27.10.2011 г. Правилно е описана и
субективната страна на деянието, че обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и пряко е целял тяхното настъпване. Изрично е посочено, че П. е съзнавал, че
веществата, които държи са наркотични такива и че същият упражнява фактическа
власт върху тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Независимо от изложените обективна и
субективна страна на деяние по чл.354а НК ВРС съобразявайки,стойността и вида
на наркотичното вещество, ведно с
данните за личността на обвиняемия - липсата на предишни осъждания и
противообществени прояви на лицето, отличните характеристични данни, и не на
последно място, че се касае за инцидентна проява в живота му, сериозността на
която същият съзнава е изведе извод за
покриване на критериите на чл. 9, ал.2 НК. Правилен е извода, че деянието на
обв. П., макар и формално и да осъществява признаците на предвиденото в чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК
престъпление, е с явно незначителна обществена опасност, поради което и не е
престъпно.
В
правния си анализ ВРС обосновано е мотивирал решението си да приложи
разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК, като изричен акцент е поставено, че
наркотичното вещество е за лична употреба, както и че от деянието е изминал
период от две години ,през който не са констатирани други случаи на употреба на
забранени от закона субстанции. В същата положителна посока е отбелязано, че
обвиняемия е в млада възраст и е демонстрирал критично отношение към деянието,
за което е подведен под отговорност.
По подадения протест
Претенцията
в подадения протест се свежда до това, че:
-
притежаваното количество марихуана не е еднократна доза и от него могат да се
направят няколко цигари;
-обвиняемият
е бил заловен на място което е извество като сборище на наркомани и
престъплението е извършено на публично място;
-
деянието не е инцидентна проява в живота на обвиняемия и за това той е споделял
с баща си
- дееца
не е в приетата от съда „млада възраст“ тъй като е на 31г и би следвало да е с
изграден характер и формирани ценности.
Всички
по горе претенции са неоснователни и не обосновават корекцията на съдебния акт.
По своята същност те представляват некоректна интерпретация на мотивите на
съда. В последните не се чете твърдение за това, че откритото вещество е
еднократна доза. Впрочем законодателя не е въвел легално определение за
ползвания от прокурора термин. ВРС е изяснил и каква е разликата между деяние
представляващо „маловажен случай“ по смисъла на чл.93 от НК и това което е
„малозначително“ На следващо място прокурора е предал особено значение на
мястото на извършване на деянието ,което ирелевантно към предмета на доказване
от една страна, а от друга твърдяното обстоятелство за „сборище“ не е сред
фактите в обвинителния акт. ВРС търпи упрек, за което ще стане реч и по долу,
че е ползвал данни от предсъдебен доклад, но и прокурора няма правото да се
позовава на такива които не са събрани и проверени по реда на НПК. За това
претенцията, че бащата на обвиняемия е имал някаква информация за злоупотреба с
наркотични вещества е твърдение лишено от доказателствена основа. И на последно
място неверен акцент е предадено и на думите за „младата възраст“ на
обвиняемия. В съдебния акт не се съдържат твърдения, че възрастта на обвиняемия
е такава, че в него все още „се формират ценности и се изгражда характер“, в
каквато насока е възражението на прокурора подал протеста. Акцента в тази част
от мотивите на съда е в това, че обвиняемия е
„демонстрирал критично отношение“
през целия период докато трае наказателния процес в това число и пред
въззивната инстанция.
Правейки
ретроспекция на законодателството, в това число изразената законодателна воля,
че зависимостта към наркотични вещества, ниското количество и стойност на тези
вещества не са достатъчен критерий за да се прецени липса или явна
незначителност на обществената опасност, то приложимостта на разпоредбата на
чл.9,ал.2 от НК не е изключена. Известно е, че различните наркотични вещества
създават различни зависимости към тяхната употреба. В случая с оглед на това,
че се касае за марихуана ноторно, е че става въпрос за така нар. психическа
зависимост, която не е по различна от същата такава към цигари, алкохол и др.
които от медицинска гледна точка са също вредни. По посочената причина тази
зависимост не би могла да бъде единственото основание на законодателя да
криминализира деянието. На следващо място по делото няма доказателства от които
да се изведе наличието за трайна или системна употреба на канабиноди, от което
пък да се правят изводи противни на обясненията на обвиняемия че се касае за
инцидентна проява в неговия живот по закупуване на това вещество и дори преди
да го е употребил по някакъв начин го е предал.
При
служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на
първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или
основания за изменение на постановената присъда, но такива които все пак
допуснати. Постановения съдебен акт освобождава въззивната инстанция от
излагане на мотиви дали нарушението е съществено или не. Изложеното се отнася до
приетите обстоятелства в началото на фактическата обстановка /част и от което е
дало повод за възражение разгледано по горе/
въз основа на изготвения предсъдебен доклад. Съдебната практика е категорична,
че по делото не подлежат на обсъждане
факти и обстоятелства, извън кръга на визираните от чл. 102 от НПК, при това
невключени в обвинителния акт/ в случая постановление за освобождаване от
наказателна отговорност/ В мотивите са откроени редица положителни и негативни
характеристики на личността на обвиняемия, приети за установени от изготвения
от пробационен служител предсъдебен доклад, който очевидно е ползвал и формата
на интервюто. Възприетите от съда части от предсъдебния доклад не съставляват процесуално
допустима основа за констатации относно степента на обществена опасност на
обвиняемия. Личностните му качества са обстоятелства от значение за неговата
отговорност и се включват в предмета на доказване по чл. 102, т. 3 от НПК.
Известно е, че в наказателното производството доказването се извършва чрез
способите, предвидени в процесуалния кодекс, между които предсъдебният доклад
не фигурира. Възможността съдът да
изиска от пробационната служба предсъдебен доклад относно подсъдимото лице е
възприета в ЗИНЗС, а не в НПК. ВКС изрично е посочвал, че „предсъдебните
доклади по конкретни наказателни дела съгласно чл. 226 вр. чл. 225, ал. 1, т. 2
от ППЗИНЗС вр. чл. 202, ал. 2 вр. чл. 201, т. 1 от ЗИНЗС се изготвят в рамките
на установената компетентност на пробационните служители. Ролята и значението
им не надхвърлят обсега на дейност и функциите на пробационните служби по
изпълнение на наказанието пробация и мерките за пробационен надзор. Те са
незадължителни помощни инструменти за съда при избора на подходящо наказание
като алтернатива на лишаването от свобода и при индивидуализацията на
пробационните мерки, за да се избегне опасността от постановяване на
неадекватни пробационни мерки, несъобразени с нуждите на осъденото на пробация
лице, възможностите да участва в съответните пробационни дейности, валидните за
него криминогенни фактори и пр. Предсъдебните доклади не заместват съдебната
дейност по дефиниране на съставомерни признаци на деянието, нито по
индивидуализация на наказанието. Те не отменят задълженията на съдилищата съгласно ППВС № 3/1953 г. „да събират
необходимите доказателства за пълното разясняване на съществените обстоятелства
по делото, отнасящи се до личността на обвиняемия, като събират сведения за
материалното му и семейно положение, обкръжението, средата и условията, при
които е живял и живее, поведението му преди и след извършване на деянието,
произхода, социалното положение, съдебното минало и други сведения, които имат
значение за отговорността му” В
конкретния случай съдът безкритично е възприел залегналите в изготвения от
пробационен служител предсъдебен доклад квалификации с оценъчен характер по
отношение личността на обвиняемия. Те обаче са непроверими, и основани
единствено върху факта на повдигнатото обвинение, по отношение на което все още
липсвало окончателно произнасяне на съда. Допуснато е смесване на дължимата
собствена правна преценка на съда за критерия обществена опасност на дееца с
оценката на несъдебен орган. Подобен подход не може да бъде възприет, защото
противоречи на чл. 6, ал. 1, чл. 13, ал. 2, чл. 16, чл. 18 от НПК.
Предвид
изложеното и на основание чл.338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2296 от 02.12.2019г. по НАХД № 5059 на ВРС тридесет и шести състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.