РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:ХРИСТО ТОМОВ
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №301/08.03.2021г., постановено по гр.д.№2468/2020г. по описа на РС –
Велико Търново, е прието за установено по отношение на П. Г. Д., с ЕГН **********, и Д.
Й. Д., с ЕГН **********, че солидарно дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД със
седалище гр.София, с ЕИК ....., сумите от 2822,39 евро – главница, 130,93 евро – лихва върху
редовна главница за периода от 28.05.2019г. до 21.11.2019г., 94,28 евро – лихва върху
просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020., 94,82 евро – неустойка върху
просрочена главница за периода от 28.05.2019г. до 27.02.2020г., 6,79 евро – неустойка върху
просрочена редовна лихва за периода от 28.05.2020г. до 27.02.2020г. и 110,44 евро – разходи
за уведомяване, представляващи задължения по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице №TR7262531/01.06.2011г., изменен с Анекс №1/02.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №434/16.06.2020г. по Ч.гр.д.
№645/2020г. по описа на РС – Велико Търново, присъдени са разноски в полза на ищеца за
исковото и заповедното по Ч.гр.д.№645/2020г. по описа на ВТРС производства.
Против първоинстанционното решение в срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от ответниците в процеса П. Г. Д. и Д. Й. Д., с която го обжалват изцяло с
развити доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон,
1
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че началният момент за срока по чл.147 ал.1 ЗЗД е
свързан с волеизявлението на кредитора за предсрочната изизкуемост, което е сторено на
18.10.2019г. Сочи се, че това е така, т.к. съдът е игнорирал волята на страните, обективирана
в т.17 от Анекс №1 към Договор за банков потребителски кредит на ФЛ №TR72625311,
съгласно която „При неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя
по договора или по ОУ и/или при неплащане на която и да е цяла вноска по кредита……
цялата непогасена част, ведно с обезщетението /неустойката/ за забава, автоматично стават
предсрочно и незабавно изискуеми от страна на Банката………..“. Твърди се, че при това
положение и съобразявайки дадените обяснения от ВЛ по ССчЕ в СЗ, проведено на
05.02.2021г., а именно, че първата неплатена изцяло вноска по кредита е на 28.06.2019г.,
срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД е изтекъл на 28.12.2019г., като с изтичането му отговорността
на въззивниците /поръчители/ е отпаднала. Твърди се, че ако се възприеме изводът на РС
относно началният момент на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД, свързан с волеизявлението на
кредитора за предсрочната изискуемост, това би означавало, че във всеки един момент
кредитора може да санира бездействието си по отношение на падежиралите вноски и да
направи волеизявление до длъжника, респ. поръчителя, за предсрочна изискуемост на
кредита. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените
искове. Претендират съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД със седалище гр.София, чрез
пълномощника му адв.Д. П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно и
законосъобразно, не страдащо от пороците, посочени в жалбата, по съображения по
същество, развити в отговора на същата. Позовава се, че вземането на кредитора за главница
по договора за кредит/заем представлява неделимо вземане, независимо дали страните са
договорили издължаването му да става на части или наведнъж, поради което твърдението на
жалбоподателите, че срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече при просрочие на първата
неплатена вноска по кредита, е неоснователно.
В СЗ въззивниците, чрез пълномощника си адв.Ж. Д. – ВТАК, поддържат въззивната
жалба и молят да бъде уважена по съображения, развити в представена писмена защита.
Претендират разноски, съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна, чрез адв.К. Х. - РАК, редовно преупълномощена, оспорва
въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
първоинстанционното решение потвърдено. Не претендира съдебни разноски за въззивното
производство. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение, в случай, че надхвърля
минималният размер по НМРАВ.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
2
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба е
неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били
предявени от „У. Б.“ АД със седалище гр.С., чрез пълномощника му адв.Д. П., против
ответниците П. Г. Д. и Д. Й. Д. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца срещу ответниците –
поръчители при условията на тяхна пасивна солидарност с кредитополучателя Д.Д. Я. за
главница, договорна лихва, лихва върху редовна главница, лихва върху просрочена
главница, и иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка за просрочена главница и иск по чл.92 ал.1
ЗЗД за неустойка за просрочена редовна лихва, в размерите и за периодите за всяко вземане,
посочени в ИМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до
изплащане на вземането, произтичащи от Договор за банков потребителски кредит на ФЛ
№TR7262531/01.06.2011г., изменен с Анекс №1/02.02.2018г., предмет на издадена Заповед
№434/16.06.2020г. по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№645/2020г. по описа на ВТРС. С ИМ са
изложени твърдения, че дължимите месечни вноски за периода от 28.05.2019г. до
28.10.2019г. не са платени в срок, поради което, считано от 21.11.2019г., дългът е обявен за
изцяло и предсрочно изискуем на основание т.17 от Анекс №1/02.02.2018г. към Договор за
банков потребителски кредит на ФЛ №TR7262531/01.06.2011г., във връзка с раздел IX от
ОУ, при които УниКредит Булбанк АД предоставя потребителски кредити на физически
лица, във връзка с чл.60 ал.2 ЗКИ.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответниците П. Г. Д. и Д.
Й. Д., чрез пълномощника си адв.Ж. Д. – ВТАК, са оспорили изцяло предявените срещу тях
искове като неоснователни. Позовавайки се на предвидената в т.17 от Анекс №1/02.02.2018г.
към Договор за банков потребителски кредит на ФЛ №TR7262531/01.06.2011г. хипотеза на
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, релевират възражение за погасяване на
вземането на ищеца спрямо ответниците – поръчители, поради изтичането на преклузивният
срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД и прекратяване на поръчителството им. Позовават се, че
3
доколкото връщането на кредита е уговорено да е на месечни погасителни вноски,
шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, който е преклузивен и прекратява поръчителството,
тече от падежа на всяка вноска, а не от датата на обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, поради което и предвид бездействие на кредитора в шестмесечният срок по чл.147
ал.1 ЗЗД поръчителството им е прекратено и не съществува вземането на ищеца срещу
ответниците за исковите суми.
Първоинстанционният съд, за да уважи изцяло предявените по реда на чл.422 ал.1
ГПК и в рамките на преклузивният срок по чл.415 ал.4 ГПК установителни искове е приел,
че към 28.02.2020г., когато е подадено от ищеца заявлението по чл.417 ГПК, срокът по
чл.147 ал.1 от ЗЗД, началният момент на който се определя от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
кредитополучателя, и то ако към този момент обективно са налице предпоставките за
изгубване преимуществото на срока, не е изтекъл, т.к. предсрочната изискуемост на кредита
е настъпила през м.ноември 2019г., а не на 28.05.2019г., когато е настъпил падежът на
първата непогасена вноска, и кредиторът е разполагал с правото, съгласно чл.140 и чл.141
ал.1 от ЗЗД да претендира изпълнение спрямо всеки един от ответниците на задължението
на кредитополучателя по процесния договор за кредит за исковите суми.
Правните изводи на първоинстанционният съд, обусловили изцяло уважаване на
установителните искове, предмет на делото, са правилни и изцяло в съответствие с
материалния закон, досежно началният момент на течене на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД,
поради което въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, а обжалваното
първоинстанционно решение правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Между страните не е налице спор по релевантните за спора факти, същите са
правилно установени от първоинстанционният съд, въз основа на съвкупен анализ на
събраните по делото писмени доказателства и изслушана ССчЕ, поради което въззивният
съд възприема установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка по делото
и препраща своята към нея.
Спорът между страните по делото е правен и се свежда до въпроса: “При уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от
кога тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или
от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост“, отговор на който е даден с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК
на ВКС. Според цитираното ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК на ВКС, при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, като
даденото от първоинстанционният съд разрешение на спора и изводите, досежно началният
момент на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД, е изцяло в съответствие с възприетото с ТР
№5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК на ВКС разрешение, поради което
4
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно.
В процесният случай безспорно се установява, че двамата ответници в процеса П. Г.
Д. и Д. Й. Д. в качеството на поръчители са поели задължение спрямо Банката – ищец да
отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя Д. Д. Я., възникнало от
сключен с ищеца Договор за банков потребителски кредит на ФЛ /по ЗПК/ №TR7262531,
подписан от поръчителите, като са солидарно задължени с главния длъжник /чл.141 ал.1
ЗЗД/. Със сключен Анекс №1 от 02.02.2018г. към Договор за банков потребителски кредит
на ФЛ №TR7262531, страните са уговорили отношенията между тях, възникнали във връзка
със сключения Договор за банков потребителски кредит на ФЛ №TR7262531, да се уреждат
от Анекса и от ОУ, при които УниКредит Булбанк АД предоставя потребителски кредити на
ФЛ /ОУ/, одобрени с решение на УС на Банката, в сила към датата на подписване на Анекса,
с който Анекс №1 и съобразно §5 от същия се запазва поръчителството от страна на
ответниците в процеса за обезпечаване задълженията на кредитополучателя по процесния
ДПК на ФЛ №TR7262531, съгласно изменението им при условията, установени с всички
предходни и този анекси.
С подписания Анекс №1/02.02.2018г. към Договор за банков потребителски кредит на
ФЛ №TR7262531 е уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, съгласно Погасителен план, със срок на договора за кредит – до
30.05.2021г. , поради което и противно на оплакванията във въззивната жалба, съгласно
разрешението, дадено с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК на ВКС,
шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, вкл. в настоящата хипотеза на предсрочна изискуемост. Разрешението на
поставения въпрос, отговора на който е даден с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г.,
ОСГТК на ВКС, е продиктуван от естеството на паричния дълг, като единно и цялостно
задължение. Видно и от мотивите на цитираното ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г.,
ОСГТК на ВКС, трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно
парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на
заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл.111 б.в“ ЗЗД. Приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.66 ЗЗД. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, каквото е налице в процесният случай, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Поради липса на самостоятелно /извън това на главното задължение/
основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението
на чл.147 ал.1 ЗЗД. В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в
която термините "падеж", "главно задължение", "иск" се използват в единствено число. От
5
друга страна, систематическото тълкуване на чл.66 ЗЗД и чл.147 ал.1 ЗЗД е основание за
извода, че, както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е
длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за
да запази правата си срещу поръчителя. Обратната теза, поддържана и от въззивниците в
настоящия процес - че срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД при разсрочено изпълнение на
задължението започва да тече от падежа на всяка вноска, не може да бъде споделена, тъй
като би противоречала на основните правила за отговорността на поръчителя, а именно:
чл.139 изр.1 ЗЗД, чл.140 ЗЗД и чл.141 ал.1 ЗЗД.
От писменото заключение на ВЛ по изслушаната в първоинстанционното
производство ССчЕ безспорно се установява неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя по процесния договор за банков потребителски кредит на ФЛ в периода
28.05.2019г. – 28.10.2019г., както и от обясненията на ВЛ по ССчЕ в СЗ пред РС съответно,
че първата изцяло неплатена вноска по кредита е с падеж 28.06.2019г. Кредитът по Договор
за банков потребителски кредит на ФЛ №TR7262531 е обявен от Банката – ищец за изцяло и
предсрочно изискуем на основание т.17 от подписан към договора Анекс №1/02.02.2018г., с
волеизявление на Банката, достигнало до кредитополучателя на 18.10.2019г., към която дата
са били осъществени предвидените в хипотезата на т.17 пр.1 и пр.2 от Анекс
№1/02.02.2018г. обективни факти, обуславящи настъпването й, като, независимо от
уговорката в т.17 от Анекс №1/02.02.2018г. за автоматична предсрочна изискуемост,
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и с обявяване на длъжника предсрочната
изискуемост и след изтичане на дадения от кредитора на длъжника 14 дневен срок за
изпълнение, т.е., считано от 02.11.2019г., в който смисъл е и разрешението, дадено в т.18 от
ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКТС, ОСГТК.
На основание чл.147 ал.1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за
прекратяване на поръчителството по право – ако кредиторът не предяви иск срещу
длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната
разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на
главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т.4б от
ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако
кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник.
Следователно, бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението.
В настоящият случай, Банката – кредитор е подала против длъжника заявлението по
чл.417 ГПК, предмет на Ч.гр.д.№645/2020г. по описа на ВТРС, на 02.03.2020г., от който
момент, съгласно чл.422 ал.1 ГПК се смята предявен искът за съществуване на вземането,
т.е. кредиторът е предявил иск против длъжника в рамките на шестмесечният срок по чл.147
ал.1 ЗЗД, течащ от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, настъпила на
02.11.2019г., поради което и поръчителството от страна на ответниците не е прекратено на
6
уреденото в разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД специално основание за прекратяване на
поръчителството по право, и кредиторът – ищец разполага с правото, съгласно чл.140 и
чл.141 ал.1 ЗЗД да претендира изпълнение спрямо ответниците в процеса при условията на
тяхна пасивна солидарност с кредитополучателя Д. Д. Я. за задължението на последната по
процесния договор за банков потребителски кредит за вземанията, предмет на издадената
заповед по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№645/2020г. по описа на ВТРС, в размер на исковите суми,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до окончателното
изплащане на задълженията, предвид което предявените срещу поръчителите искове по реда
на чл.422 ал.1 ГПК се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
До идентични фактически и правни изводи за уважаване изцяло на предявените по
реда на чл.422 ал.1 ГПК искове е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Изходът на спора не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното исково и за заповедното производства, като претенцията
на въззивниците за присъждане на разноски за тези производства е неоснователна.
Изходът по спора обуславя неоснователност на претенцията на въззивниците за
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство, която следва да бъде
отхвърлена. С оглед отхвърляне на претенцията на въззивниците за разноски във въззивното
производство, съдът не дължи произнасяне по евентуалното възражение на въззиваемата
страна по чл.78 ал.5 ГПК.
Въззиваемата страна не претендира съдебни разноски за въззивното производство,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 ГПК, Великотърновският окръжен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №301/08.03.2021г., постановено по Гр. д.
№2468/2020г. по описа на РС – Велико Търново.
Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното такова, досежно
уважения иск по чл.422 ГПК за главница от 2822,39 евро, подлежи на касационно обжалване
от страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му, пред Върховния касационен съд.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК решението в останалата му част не подлежи на
касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8