№ 17914
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110125476 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на Р. С. Б., ЕГН **********, адрес .. (ищца) чрез
процесуалния представител Р. Л. А. (упълномощена майка на ищцата). Ищцата твърди, че е
сключила договор за наем на недвижими имоти с ответното дружество с двугодишен срок
през 2020 г. Срокът на договора започнал да тече на 01. 12. 2020 г., от която дата и имотът
се ползвал от ответното дружество. През срока на действие на договора ответното
дружество системно забавяло плащането на наема и консумативите. След изтичането на
двугодишния срок на договора на 01. 12. 2022 г. ищцата отправила едномесечно
предизвестие за прекратяването му до ответното дружество на електронния му адрес,
посочен в договора и вписан в търговския регистър. Сетне ищцата получила електронно
съобщение от ответното дружество, с което то заявило, че е преустановило плащанията за
наем във връзка с претенция за обезщетение на нанесени материални и нематериални щети,
породени от неизпълнение на писмени и устни договорки. Ищцата отрича да е причинявала
подобни вреди на ответното дружество. После на 08. 04. 2023 г. ищцата се обадила по
телефона на законния представител на ответното дружество В. Т. Д., като поискала съгласно
договора за наем да й бъде предоставен достъп до имота, но законният представител
категорично отказала. След това на 09. 05. 2023 г. ищцата изпратила ново електронно
съобщение до ответното дружество, с което поискало то да освободи недвижимите имоти.
Твърди, че ответното дружество продължава да упражнява фактическа власт върху имота и
гаража и отказват да предоставят достъп до тях на ищцата. Иска от съда да осъди ответното
дружество да освободят и опразнят ., находящ се в ..“ ., както и гараж ., находящ се в същата
сграда. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., въпреки че преписи от
исковата молба и приложенията към нея са му били надлежно връчени със съответни
указания по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (л. 60 и л. 98 от делото).
В първото открито съдебно заседание ответното дружество не изпрати представител,
1
нито поиска делото да бъде разгледано в отсъствието на негов представител, а ищцата
поиска постановяването на неприсъствено решение.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните вероятностни изводи.
Ищцата е предявила по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК осъдителен иск с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
освобождаване и опразването на следните два недвижими имот: ., находящ се в ..“ ., както и
гараж ., находящ се в същата сграда.
Предвид процесуалното поведение на страните са налице формалните законови
предпоставки за постановяването на неприсъствено решение срещу ответницата (липса на
подаден отговор на исковата молба, неявяване на представител на ответното дружество в
първото проведено открито съдебно заседание, липса на искане делото да бъде разгледано в
отсъствието на представител на ответното дружество и искане на ищцата за постановяване
на неприсъствено решение). Във връзка с материалната предпоставка за постановяването на
неприсъствено решение – вероятната основателност на предявения иск – след проведено
съдебно дирене съдът приема следното.
В тежест на ищцата е да установи необходимата степен на вероятност, че е сключила
валиден договор за наем на гореописаните два недвижими имота с ответното дружество, че
му е предала недвижимите имоти в изпълнение на задълженията си по договора за наем, че
срокът на договора за наем е изтекъл, както и че след изтичането на срока на договора за
наем ответното дружество е продължило да ползува двата недвижими имота, а ищцата се е
противопоставила.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали съдът достигна
до вероятностните изводи, че ищцата е сключила договор за наем с ответното дружество на
26. 11. 2020 г. с двугодишен срок на действие, считано от 01. 12. 2020 г. (т. 5. 1. от
електронно заверения препис на договор за наем, л. 8 от делото). Макар и съдът да
констатира зачерквания и поправки в текста на съответната договорна клауза
(първоначалната договорка за „една“ година е зачеркната и е отбелязано над нея „две“, а
сетне над датата за начало на действие на договора „11. 2020 г.“ е отбелязано „01. 12.“), за
двете страни са подписали зачеркванията и поправките, поради което те следва да бъдат
кредитирани при преценката им по чл. 178, ал. 2 ГПК. Прочее, дори и да не можеха да бъдат
кредитирани, първоначалният зачеркнат текст не оборва вероятната основателност на
предявения иск, защото установява по-кратък срок на договора за наем от твърдения от
ищцата. На следващо място, от свидетелските показания на свидетеля С.П.П., които са ясни,
последователни, логически съгласувани и не противоречат на останалите доказателствени
материали по делото, се установява, че ключовете от двата недвижими имота са били
предадени от свидетеля (в качеството му на посредник между страните по договора за наем)
на Д., съпруг на В. Т. Д. (законният представител на ответното дружество) на 27. 11. 2020 г.
в ., търговски център („мол“) „Сердика“. При това положение съдът приема за установено с
необходимата степен на вероятност, че ищцата е изпълнила задължението си да предаде
двата недвижими имота на ответното дружество. По делото не са представяни доказателства
срокът на договора за наем да е бил продължаван от страните по него с допълнения към
договора, поради което следва да се приеме, че той е изтекъл на 28. 11. 2022 г. (присъствен
ден). От приложените към исковата молба и приети като доказателства по делото разпечатки
на електронна кореспонденция и като съобрази посочения с договора за наем електронен
адрес на ответното дружество (т. 8. 4. 2.), съдът приема за установени с голяма степен на
вероятност твърденията на ищцата, че се е противопоставила на ползуването на
недвижимите имоти на 21. 04. 2023 г. (л. 11, лице и гръб). Няма данни ответното дружество
да е освободило и опразнило двата недвижими имота след така направеното
противопоставяне.
2
При това положение съдът намира за вероятно основателен предявения иск. Ако
наемателят продължава да ползува недвижимите имоти след изтичането на срока на
договора въпреки противопоставянето на наемодателя, той трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения договор (чл. 236, ал. 2 ЗЗД), в това число и
задължението да върне вещта (чл. 233, ал. 1 ЗЗД).
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Разноски. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените пред първата инстанция съдебни разноски. Те се свеждат до заплатената
държавна такса за разглеждането на делото в размер на общо 369 лева и 80 стотинки, такса
по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 24 лева, банкови комисиони в размер на общо 3 лева,
както и уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Така
общият размер на разноските възлиза на 1 196 лева и 80 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо от Закона за задълженията и
договорите ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
освободи и опразни в полза на ищцата Р. С. Б., ЕГН **********, адрес .., поради
прекратяването на договора за наем от 26. 11. 2020 г. следните два недвижими имота:
1. ., находящ се в ..“ .;
2. гараж ., находящ се в ..“ 61.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК . да заплати на ищцата Р. С. Б., ЕГН
********** сумата в размер на 1 196 лева и 80 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3