№ 51
гр. Монтана, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201197 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2100008/12.10.2021г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „ф 83” ООД, ЕИК ххх гр.с,
представлявано от ИВ. П. ИВ. с посочен адрес в гр.с в качеството на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева на основание чл.413, ал.2 от КТ (технически погрешно
посочено в НП чл.415в, ал.1 от КТ) за административно нарушение по
смисъла на чл.5, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 3/03.11.2016г. за определяне на
правилата за поставяне и графично изображение на знака по чл.404, ал.1, т.3
от КТ.
Недоволен от Наказателното постановление И. моли да бъде отменено,
с твърдението, че нарушението не е извършено. Редовно призовано
санкционираното дружество работодател, не изпраща представител, не
представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че нарушението не е
извършено и не се излагат допълнителни доводи освен наведените в жалбата,
която според настоящия съд е бланкетна.
Въззиваемата страна Дирекция „ИТ” Монтана чрез процесуален
1
представител ст. юрисконсулт с к моли да се потвърди наказателното
постановление, като законосъобразно, с искане да се присъди
юристконсулско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 25.08.2021г. св.ЛЮБ. К. Р. – гл. инспектор в Д „ИТ” – Монтана,
който отговаря за безопасността на труда при извършване на СМР, съвместно
със колегата си С. ОЛ. Ш. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – реконструкция на сградата на кметство
с.Владимирово, обект на „ф 83” ООД гр.с.
За скелето изградено в обекта бил съставен акт за спиране от
25.08.2021г. на основание чл.404, ал.1, т.3 от КТ и поставен специален знак
(лента) за спиране на работа на изграденото в обекта скеле, поради опасност
от падане от височина, което застрашава живота и здравето на работещите в
обекта. На строителното скеле липсвали поставени подове и ограждания.
Като се представил св.Р., работещите на скелето работници започнали да
бягат и св.Р. се притеснил, че ще паднат, защото скелето нямало изискващите
се ограждания (перила) и липсвал под на места. Актът за спиране бил връчен
на 25.08.2021г. на техническия ръководител л. При посещението на обекта
по-късно през деня около 11:45 часа се констатирало, че четири лица
използват изграденото скеле за строително-монтажни дейности по фасадата
на сградата (шпакловали), които не били за отстраняване на рисковете,
застрашаващи живота и здравето на хората, и такива по отстраняване на
нарушенията, посочени в акта за спиране. На практика въпреки издадения
Акт за спиране, след като св.Р. и колежката му напуснали обекта,
работниците продължили работа, а констатираните нередности по
сигурността на строителното скеле, не били отстранени.
За извършената проверка св.Р. съставил протокол изх. №
17104/01.09.2021г., връчен на управителя И. на 07.09.2021г. За установеното
административно нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба № РД – 07 –
2
3/03.11.2016г. за определяне на правилата за поставяне и графично
изображение на знака по чл.404, ал.1, т.3 от КТ, св.Р. в присъствието на С.
ОЛ. Ш. и св.МЛ. КР. П. съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 12-2100008/10.09.2021г. спрямо работодателя „ф 83”
ООД гр.с. АУАН бил съставен съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН и връчен
съгласно чл.416, ал.3 от КТ.
На базата на изготвения АУАН, Протокол за извършена проверка с изх.
№ 17104/01.09.2021г., връчен на И.И. на 07.09.2021г., акт за спиране от
25.08.2021г., връчен на 25.08.2021г. на техническия ръководител на обекта,
Директор Дирекция ”ИТ” Монтана като административнонаказващ орган
(АНО) намерил, че „ф 83” ООД, ЕИК ххх гр.с, представлявано от ИВ. П. ИВ.
в качеството си на работодател е извършило административно нарушение по
смисъла на чл.5, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 3/03.11.2016г. за определяне на
правилата за поставяне и графично изображение на знака по чл.404, ал.1, т.3
от КТ, поради и което било санкционирано на основание чл.413, ал.2 от КТ
(технически погрешно посочено в НП - чл.415в, ал.1 от КТ).
В съдебно заседание „ф 83” ООД гр.с с управител ИВ. П. ИВ., не
изпраща представител и не излага допълнителни доводи, извън наведените в
жалбата, която според настоящия съд е блакетна, съдържаща само
твърдението, че нарушението не е извършено.
Св.Р. и св.П. поддържат изложените обстоятелства в АУАН и НП, като
св.Р. подробно описва обстоятелствата на нарушението, и повода да бъде
извършена проверката.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено
събраните в хода на съдебното следствие, намира, че АНО е приложил
правилно закона.
Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 3/03.11.2016г. за
определяне на правилата за поставяне и графичното изображение на знака по
чл. 404, ал.1, т.3 от Кодекса на труда – „След поставянето на специалния знак
за спиране работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите
са длъжни да преустановят дейностите в спряното предприятие,
производство, обект или на спряното работно място, както и да прекратят
експлоатацията на спряната машина или съоръжение.” Събраните по делото
писмени и гласни доказателства доказват извършено административно
3
нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 3/03.11.2016г. за определяне
на правилата за поставяне и графично изображение на знака по чл.404, ал.1,
т.3 от КТ. Нарушението е доказано чрез писмените и гласни доказателства по
делото. Показанията на св.Р. и св.П. са в подкрепа на изложеното в АУАН и
НП и настоящия съд изцяло ги кредитира. Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя, че не бил извършил нарушението. Видно е от доказателствата
по делото, че по време на извършената проверка на 25.08.2021г. е установено
нарушението по чл.5, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 3/03.11.2016г. за
определяне на правилата за поставяне и графично изображение на знака по
чл.404, ал.1, т.3 от КТ – в обекта – реконструкция на сградата на кметство
с.Владимирово, обект на „ф 83” ООД гр.с за скелето изградено в обекта на
същата дата – 25.08.2021г. е бил съставен Акт за спиране и поставен
специален знак (лента) за спиране на работа на изграденото в обекта скеле,
поради опасност от падане от височина, което застрашава живота и здравето
на работещите в обекта и въпреки това работата е продължила, а
недостатъците по строителното скеле не са били отстранени. При
посещението на обекта по-късно през деня около 11:45 часа се констатирало,
че четири лица използват изграденото скеле за строително-монтажни
дейности (шпакловали) по фасадата на сградата, които не били за
отстраняване на рисковете, застрашаващи живота и здравето на хората, и
такива по отстраняване на нарушенията, посочени в акта за спиране.
Настоящият съд установява, че при установяване на административното
нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, спазени са
изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне на АУАН и впоследствие при
изготвяне на обжалваното НП. Правилно е била приложена разпоредбата на
чл.413, ал.2 от КТ (технически погрешно посочено в НП - чл.415в, ал.1 от
КТ) от административнонаказващия орган, защото установеното
административно нарушение подробно индивидуализирано по – горе е
извършено и доказано. Според настоящият съд не е допуснато съществено
процесуално нарушение чрез допуснатата техническа грешка в НП с
посочване разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като размера на
наложената санкция очевидно не съответства на цитираната разпоредба,
освен това липсват данни за определяне на нарушението като маловажно по
смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. Според настоящият съд не е допуснато
4
съществено процесуално нарушение, защото не се установява да е било
ограничено правото на защита на жалбоподателя „ф 83” ООД гр.с.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
не бяха представени доказателства, които да обективират приложението на
чл.415в, ал.1 от КТ – тази разпоредба изисква незабавно отстраняване на
установеното нарушение, а в случая липсват данни в тази насока. Имайки
предвид тежестта на извършеното нарушение, свързано с неизпълнение на
задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, настоящия съд намира, че правилно
административнонаказващия орган не е приложил чл.415в КТ, приемайки, че
не е налице маловажен случай. Специална разпоредба на чл.415в КТ
изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН, за да се навеждат
доводи в тази насока.
Съдът намира, че с наложената като размер имуществена санкция,
административнонаказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата
по чл.27, ал.2 и чл.83 от ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта на
извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено,
наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева е завишена по
размер. Съдът изследва конкретната тежест на процесното нарушение през
призмата на приложението на чл.413, ал.2 от КТ (задължения за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд), отчитайки обаче и
пандемичната обстановка и последиците от нея в здравен, социален и
икономически характер и наблюдаващите се понастоящем неблагоприятни
инфлационни процеси, като намира, че имуществена санкция в размер на
2500 лева е несъответна на тежестта на процесното нарушение. Предвид
горното съдът намира, че наложената като размер имуществена санкция от
2500 (две хиляди и петстотин) лева следва да се намали на 1500 (хиляда и
петстотин) лева. Съдът намира, че така определена като размер
имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и
е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 и чл.83 от ЗАНН.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя
ЮЛ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д (Нов – ДВ,
5
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от
НЗПП, настоящия съд намира, че на ИА „ГИТ” към което ЮЛ се числи Д
„ИТ” – Монтана, съобразявайки изм., ДВ бр.74 от 2021г., в сила от
1.10.2021г., следва да се присъдят 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на
делото.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021 г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2100008/12.10.2021г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на „ф 83” ООД,
ЕИК ххх, гр.с, представлявано от ИВ. П. ИВ. с посочен адрес в гр.с, в
качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500
(две хиляди и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413, ал.2 от
КТ (технически погрешно посочено чл.415в, ал.1 от КТ), като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 2500 (две хиляди и петстотин) лева,
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „ф 83” ООД, ЕИК ххх гр.с да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София (към което ЮЛ се числи
Дирекция ИТ – Монтана), разноски по съдебното производство в размер на
100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6