№ 276
гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня П.а
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня П.а Административно наказателно дело
№ 20205220201390 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. К. С., ЕГН **********, с адрес с. М., обл.
Пазарджишка, ул. „Ш.“ № 19, против Наказателно постановление № 20-1006-
001276 от 02.06.2020 г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена
глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалба обобщено се излага фактология и аргументи, за това че НП е
незаконосъобразно, тъй като случаят е маловажен, поради което се иска
отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
становище за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. Не изпраща и писмено становище по същество.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
представител на въззивника и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие
за установено следното:
1
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на
24.04.2020 г. в 08,30 ч. в гр. Пазарджик, на ул. „Х.К.“ (мост „Атлантик“), е
управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на П. П. О. от
с. А., като в качеството си на несобственик на регистрирано на територията на
РБ и неспряно от движение МПС, го е управлявал и се е движил по път
отворен за обществено ползване, като не е изпълнил задължението си във
връзка с притежаването и използването на МПС да има сключен и действащ
договор за ЗЗ „ГО” на автомобилистите.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
235401/24.04.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и
връчен екземпляр от акта срещу подпис. С АУАН били иззети СУМПС и КТ.
До приключване на дежурството на актосъставителя водачът предоставил
валидна сключена ЗЗ „ГО“, поради което СУМПС му било върнато и това
обстоятелство било отбелязано в АУАН. При предявяването на акта
жалбоподателя заявил, че нямал възражения по направените констатации.
Въз основа на акта на 02.06.2020 г. било издадено атакуваното НП. То
било връчено лично на санкционираното лице на 27.07.2020 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда по
пощата на 03.08.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.7 от КАНД
№1320/20 г. на Адм. съд Пазарджик), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите
писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. Т.М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество
жалбата против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП
са съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за
установяване на административно нарушение се съставят в случаите по
чл.638 ал.1- 3 и 5 и чл.639 от длъжностните лица на службите за контрол по
Закона за движението по пътищата. В настоящия случай актосъставителят
Т.М. е заемал длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ- Септември при ОДМВР-
2
Пазарджик, което е териториално звено на ОД на МВР- Пазарджик. Според
чл.647 ал.2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл.638
ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено
нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от
Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик (л.8),
сред определените да съставят НП по КЗ е и началникът на Сектор „ПП“ към
ОД на МВР Пазарджик. В изпълнение на своите правомощия, съгласно
цитираната заповед, А. Г., като Началник Сектор „ПП“ в ОДМВР- Пазарджик
е съставила обжалваното НП.
На следващо място АУАН е надлежно и своевременно съставен и
отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на
нарушението с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено. Същото се отнася и до
атакуваното НП, което е съставено в съответствие с реквизитите по чл.57 от
ЗАНН. Дадената е правилната правна квалификация- нарушение на чл.638
ал.3 от КЗ, която нарушена норма има и санкционна част, нарушената
разпоредба съдържа в себе си както състава на нарушението, така и
предвидената санкция при осъществяването му.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното
постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от
доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът
може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на
същото.
Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и че същото е собственост на
трето лице- св. П. О..
Не е спорно също, че към момента на проверката управляваният от
жалбоподателя товарен автомобил не е имал сключена ЗЗ „ГО“, като
сключената на 02.09.2019 г. застраховка е била прекратена на 18.12.2019 г.,
което обстоятелство се установява при извършената от съда служебно
справка в Гаранционния фонд. Св. М. посочи, че автомобилът управляван от
жалбоподателя е бил спрян за проверка на КПП на мост „Атлантик“ в гр.
Пазарджик, на ул. „Х.К.“, при която след проверка в информационните
масиви на МВР било установено, че управляваното от С. МПС било без
застраховка ГО.
Установи се несъмнено също, че след извършената проверка е била
сключена нова валидна застраховка ГО, което се установява от приетата по
делото като писмено доказателство застрахователна полица (л.5) и
извършената справка в Гаранционния фонд.
Казано с други думи безспорно се установи по делото, че на посочените
3
в НП дата, час и място жалбоподателят С. е извършил административното
нарушение, за което му е повдигнато и адм. обвинение, т.е. ползвал е като е
управлявал процесния лек автомобил, който не е бил негова собственост и за
който в същото време не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ, като е наложена предвидената
в твърд размер глоба от 400 лева.
Съдът не споделя направеното възражение, подкрепено от показанията
на св. О., а именно че жалбоподателят е бил уверен от собственика на
автомобила, че документите на последния са изрядни, в т.ч. и че е имал
застраховка. Като правоспособен водач С. е бил длъжен да провери
документите на автомобила, в т.ч. и застрахователната полица, която се е
намирала в купето на МПС. Ако бе сторил това, щеше да установи, че не е
заплатена поредната вноска по полицата (при заплащането на която се издава
надлежния документ, който следва да придружава застрахователната полица)
и че в този смисъл не следва да управлява МПС. Бил е длъжен и да извърши
справка в Гаранционния фонд. Още повече, че по делото не се установиха в
онзи момент да е имало форсмажорни или важни обстоятелства, налагащи
управлението на МПС.
Съдът не споделя и другото направено от процесуалния представител на
въззивника възражение, а именно че случаят не е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че в случая нов договор е сключен, веднага след
извършената от контролните органи проверка, но пък от друга страна липсват
данни поради какви обстоятелства управляваното МПС е било без сключен
валиден договор за ЗЗ „ГО“, но дори и да са налице обективни такива, то не е
без значение обстоятелството, че дори и един ден или няколко часа, дори
минути, процесният автомобил да е участник в движението и за него да няма
сключена задължителната застраховка, това би поставило при евентуален
пътен инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в невъзможност за
удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез гарантирането
плащане от фонда ГО.
От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и
колко време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на
договор за ЗЗГО за всички автомобили, които не са спрени по надлежен ред
от движение и са регистрирани на територията на страната. Това е така, т.к. с
тази норма се регулират съществени обществени отношения. Не е ясно дали и
колко време жалбоподателят, респ. собственикът на автомобила, нямаше да
сключи договор, ако не беше проверен и не беше установена неизправността
му в това отношение. Още повече, че при извършената от съда справка в
гаранционния фонд се установи, че предходният договор за ЗЗ „ГО“ за
4
процесния автомобил е преустановил своето действие още на 18.12.2019 г.
Тоест до 24.04.2020 г. този автомобил не е имал сключен и действащ договор
за ЗЗ „ГО“. Дори и това да е инцидентна проява от страна на въззивника, и на
собственика на МПС, то това обстоятелство не може да обуслови по-ниска
степен на обществена опасност на конкретния случай в сравнение с
останалите такива от този вид.
Наложената глоба е в предвидения твърд размер 400 лева и това
решение на законодателя само потвърждава проявеното отношение към
регулираните обществени отношения, като е отчетено, че когато нарушението
е извършено от водач е с по-тежка степен на обществена опасност, тъй като
при управлението винаги съществува евентуален риск от настъпване на ПТП,
за което следва да отговаря водача при виновност от негова страна. Различна
е отговорността на собственика, защото бидейки само собственик без да е
водач, при несключване на задължителния договор той само създава
евентуално възможност, ако настъпи пътен инцидент, да не може
пострадалият да търси правата си по реда, обезпечен от правилата на този вид
задължително застраховане.
Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик в настоящия си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-001276 от
02.06.2020 г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Пазарджик, с което на К. К. С., ЕГН **********, с адрес с. М., обл.
Пазарджишка, ул. „Ш.“ № 19, за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена
глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5