РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Свиленград, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200239 по описа за 2024 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Я. Х. Г. с ЕГН ********** от
гр. ********* ул. ********* против Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № ****** на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения.Оспорва изцяло верността на обстоятелствата
,отразени в обжалвания акт и на документите ,въз основа на които е издаден.
Твърди се,че нарушението не било констатирано по предвидения за това ред,а
деянието не било съставомерно по сочените за нарушени разпоредби ,като
съответно не били посочени всички изискуеми признаци от обективна и
субективна страна. Неясно било и описано нарушението, за което е
санкциониран и връзката му с нарушените разпоредби. Жалбоподателят сочи,
че изложените нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали
правото му на защита в пълен обем. Жалбоподателят твърди, че така
допуснатите и описани в жалбата нарушения на процесуалните правила са от
категорията на абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Моли
съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш, както и да се присъдят в
полза на адвоката по реда на чл.38 от ЗАдв. разноски по делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. А. от АК – Хасково в писмено становище до съда сочи,
че поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени
съображения.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На ******г. в ******* часа в гр.*************, в посока
гр.*********при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50
км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство ********** движението на МПС марка „****** ”, с рег.
№ *********.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от
79 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 29 км/ч
превишена стойност на скоростта/преди приспадане на допустимата грешка/.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя
Я. Х. Г. в качеството му на ползвател,а собственик на процесното МПС е
вписан дружеството Порше лизин БГ ЕООД клон Стара Загора.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № ****** на ОД на МВР -
Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.
№************, с посочена дата на използване *******г. място на
използване гр.**********, в посока гр.**********, общо ограничение на
скоростта въведено от закона /съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП /- 50 км/ч
разрешена , режим на измерване - стационарен, номер на служебен
автомобил, начало на работа – ****** часа, край на работа – ****** часа, така
и броят на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите
на образец.
Съгласно представения снимков материал от процесната дата *******
г., ******* часа, отразена е измерена скорост на движение на процесния лек
автомобил е рег.№ ********* от 79 км/ч при ограничение 50 км/ч, а след
приспадане на евентуалната грешка при измерването на скоростта от +/- 3
км/ч наказуема скорост 76 км/ч и наказуемо превишаване - 26 км/ч.
От представения Протокол № *********** година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
2
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № *********, според който съответства на одобрения
тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № ******** в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (приложено в кориците на
делото) №*********.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което
одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от
Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на
одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са
преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за
измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
По АНПр е приложена и Справка за нарушител, разпечатка от АИС
АНД, снимка към ЕФ, Протокол №********, справка относно собствеността
на лекият автомобил, снимка към ЕФ.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил
заснел процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег
№*************г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци
на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и
3
мястото на осъществяването му, но не и за неговото авторство ,доколкото
липсва приложена декларация от собственика на лекият автомобил,че на
процесната дата и час,лекият автомобил е бил управляван именно от
жалбоподателя.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
**********г. клип с техническо средство № TFR1-M ****** съображения
ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
********г., а жалбата е входирана на ************г.,поради което е
процесуално допустима.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ **************
година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
ОД на МВР гр. Хасково е издал електронен фиш серия К № ****** за
налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП
установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M ******, за това,
че на ******г. в ******** часа в гр.****************, в посока
гр.********** при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50
км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство TFR1-M ******** движението на МПС марка „******
”, с рег.№ ********* срещу жалбоподателя, като собственик на когото е
регистрирано МПС.
Електронният фиш бил издаден на жалбоподателя – на основание
чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4 вр с ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че административното
наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и
ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на
4
общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП,
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба,
дадена в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на
правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава
специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са
Мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСК на ВАС.
Служебната проверка за законосъобразност на издадения ЕФ разкрива,
че същият е формално законосъобразен, като не са налице доказателства за
допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните
правила.
По неговата правилност, Съдът съобрази събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189,
ал.15 ЗДвП - снимка и разпечатка, изготвени с техническо средство,
доказателства във връзка с техническата годност на заснемащото устройство,
мястото, на което е монтирано и обозначено, принадлежността на мястото на
нарушението в регулацията на населеното място и организацията на
движението в района на местонарушението, както и за собствеността и
регистрацията върху процесното превозно средство, информация за участъка
от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на
автомобила.
От съвкупния анализ на доказателствените материали е видно, че
отразените в ЕФ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което
е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в
управление на МПС в населено място, при превишение с 26 км/ч над
разрешената скорост от 50 км/ч, а именно – със 76 км/ч), са правилно
установени.
От друга страна обаче, анализът на така събраните доказателствени
материали идва да покаже, че необосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От представената справка за регистрация на процесното МПС е видно,
че към датата на административното нарушение – ******г., собственикът, на
когото е регистриран л.а. „**********“ с рег. № ********* е „Порше лизинг
БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е посочен жалбоподателя.
Жалбоподателят не е законен представител на дружеството
5
собственик,тъй като такива доказателства не се ангажираха от страна на АНО
дружествата.
Освен това, в процесния ел.фиш като собственик, на когото е
регистрирано МПС е посочен жалбоподателя, докато в действителност според
справката за собственост и регистрация на автомобила му е юридическо лице,
а жалбоподателят е посочен като ползвател.
Следователно, имайки предвид и описанието на изпълнителното деяние,
с ЕФ жалбоподателя е санкциониран като физическо лице, управлявало
собствения си лек автомобил, а не като законен представител на собственика
на автомобила, данни за когото изобщо не бяха ангажирани от АНО, или като
този, на когото е предоставено МПС – чл.188 от ЗДвП, т.е. налице е
несъответствие между данните от обективната действителност от една страна,
и от фактическото и юридическото формулиране на
административнонаказтелното обвинение, от друга страна.
Както беше отбелязано по-горе, към датата на констатиране на
нарушението, собственик на лекия автомобил, с който е било извършено
нарушението за скорост е било трето лице, а не жалбоподателят.
Систематичният анализ на разпоредбите на чл.189 ал.4 и 5 ЗДвП
изключва възможността електронният фиш априорно да бъде издаден на
ползвател и именно поради това, в чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП е предвидено, че „В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението…“.
Да се приеме обратната теза – а именно, че по преценка на издаващия
ЕФ служител е допустимо санкционният акт да бъде издаден на всяко трето
лице, различно от регистрирания собственик, би означавало дейността по
издаване на ЕФ да бъде подчинена на субективни преценки, каквито по
правило при нея са недопустими /по аргумент от чл.189 ал.4 изр.1 ЗДвП/ и в
този смисъл – подобен подход създава не само правна несигурност, но и
противоречи на духа на Закона.
Придържането към подобна теза, впрочем обезсмисля и цитираната по–
горе разпоредба на чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП, която дава възможност единствено
на регистрирания собственик да посочи данните на лице, за което счита, че е
извършител на нарушението, т.е. – ползвател по смисъла на чл.188 ал.1 ЗДвП.
В съответствие с тези доводи Съдът приема, че обжалваният
Електронен фиш е издаден срещу лице, което не може да бъде /априорно/
административнонаказателноотговорно в настоящия случай.
При положение, че регистриран собственик на процесното МПС е
юридическото лице – Порше лизинг БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е
вписан жалбоподателя, в този случай, съобразно чл.188 ал.2 ЗДвП,
Електронният фиш е следвало да бъде издаден на името на законния
представител на дружеството собственик, който, на свой ред е имал правото
6
да предприеме оспорване на авторството на административното нарушение по
реда на чл.189 ал.5 ЗДвП. Тъй като това не е сторено, а вместо това директно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на трето лице –
несобственик, Електронният фиш се явява неправилен и като такъв, следва да
бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар , съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.А..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
7
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 вр с ал.2,т.1 вр.
с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № ****** на ОД на МВР - Хасково, с който на Я.
Х. Г. с ЕГН ********** от гр. ********* ул. ********* с който за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. А. от АК Хасково, сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№239/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8