№ 149
гр. Благоевград , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Теофания Лазова
в присъствието на прокурора Ирина Александрова Аспарухова (ОП-
Благоевград)
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500127 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството пред втората инстанция е образувано по 2 жалби, подадени
срещу различни части на решение № 8558 от 19.10.2020 г., постановено по
гражданско дело № 312 от 2020 г. на Районен съд Петрич.
Първата жалба изхожда от П. на Р. Б. и е насочена против частите на акта на
районния съд, с които са уважени претенциите на Т. Г. С. от гр. Петрич за
присъждане на обезщетения по ЗОДОВ за имуществени и неимуществени
вреди. В нея се твърди, че решението е неправилно. Нарушен бил
материалният закон. Не били спазени процесуалните правила. Актът бил и
необоснован. В случая не била налице нито една от хипотезите,
регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Многото отлагания на
наказателното дело били по искания на подсъдимия и не се дължали на
поведението на представителите на П.. Последната не носела отговорност за
направената полицейска регистрация на С.. Разпитаните от районния съд
1
двама свидетели не успяли да представят конкретни факти относно
твърденията на ищеца. Не станало ясно защо първата инстанция кредитира
показанията на тези свидетели. Не се изяснило какъв вид задържане е било
приложено спрямо ищеца – полицейско или прокурорско. Домашният арест
продължил само 2 седмици. Не се доказали притесненията на С. за
семейството и децата му. Присъденото обезщетение за неимуществените
вреди било в дисхармония със справедливостта. Заплатените адвокатски
хонорари в наказателното производство били прекомерни. П. не носела
отговорност за периода, в който подсъдимият бил с мярка за неотклонение
„парична гаранция“, защото последната била определена от окръжния съд.
Върху гаранцията не се дължала лихва. Моли се за отмяна на решението на
първата инстанция в обжалваните части и отхвърляне на претенциите на С.,
като алтернативно се иска намаляване на размерите на присъдените
обезщетения.
Депозиран е отговор от Т.С., в който се развиват аргументи и съображения в
подкрепа на мотивите на районния съд. Жалбата на П. била неоснователна.
Касаело се за юридическа нередовност на наказателното производство, която
се включвала в хипотезите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Размерите на
присъдените обезщетения не били завишени. Продължителността на
наказателното дело не се дължала на недобросъвестно поведение на ищеца.
Унижението от полицейската регистрация било пряка и непосредствена
последица от повдигнатото от П. обвинение. С. бил задържан с прокурорско
постановление. Вредите от домашния арест били доказани със свидетелските
показания. Адвокатските хонорари в наказателното производство били
разумни и не следвало да бъдат редуцирани по размер. Дължала се и лихва
върху гаранцията. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните от
П. негови осъдителни части.
Втората въззивна жалба е подадена от самия Т.С. и касае частта от акта на
първата инстанция, с която искът му за присъждане на обезщетение по
ЗОДОВ за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 5000 лева.
Нарушена била разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог. Справедливостта изисквала
претенцията да бъде уважена в нейния пълен предявен размер, в каквато
насока е и искането към Окръжния съд.
2
Отговор от П. на жалбата на ищеца не е подаден.
Въззивните жалби и отговорът са редовни и допустими, поради което бяха
разгледани в открито съдебно заседание.
Страните не направиха искания за приемане на доказателства. Не се наложи
изслушване на разпитаните от първата инстанция свидетели по реда на чл.
267, ал. 2 от ГПК. Не беше необходимо и служебно събиране на доказателства
от въззивната инстанция.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице
изтъкнатите в двете жалби негови пороци. Въззивната инстанция изцяло се
солидаризира с фактическите констатации и правните изводи на РС и
препраща към същите на основание чл. 272 от ГПК.
Отговорността на П. правилно е ангажирана по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. След като не е била налице тъжба на пострадалия до прокурора, не е
следвало последният да повдига и поддържа обвинение спрямо ищеца.
Образуваното от П. наказателно производство се явява незаконно, а
действията й – неправомерни /така и Определение № 436 от 5.06.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4507/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър
Димитров, и Определение № 1126 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1419/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова/.
Ищецът действително е претърпял вреди от извършената в рамките на
наказателното досъдебно производство полицейска регистрация. От
доказателствата по делото /свидетелските показания/ се установява, че С. е
изпитал унижение от действията, свързани с полицейската му регистрация, и
е изживял притеснения за евентуалните й последици върху обичайния му
начин на живот. Причиненият от полицейската регистрация негов душевен
дискомфорт е житейски напълно обясним /така и Решение № 126 от
28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4374/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Майя Русева, и Решение № 201 от 22.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева/.
Правилно РС е приел, че в размера на обезщетението следва да бъдат
включени и болките и страданията, претърпени от ищеца във връзка със 72-
3
часовото му задържане /така и Решение № 31 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3333/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова, и
Решение № 413 от 3.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2015 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Любка Андонова/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГК, докладвано от съдията Зоя Атанасова, изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът
възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за
обезщетение за вреди е да изследва въпроса дали това е така. В случая се
установява, че уговорените и изплатени адвокатски възнаграждения от С. не
надвишават съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, съответстват на вида и тежестта на обвинението, както и
отговарят на интензитета на приложената процесуална принуда и положените
усилия и труд от адвокатите при осъществяването на защитата му. В
съдебната фаза на наказателния процес са били проведени множество
заседания, разпитвани са свидетели, изслушвани са експерти. Наказателното
дело не се е характеризирало с ниска фактическа и правна сложност. Не са
налице основания за определяне на обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, който да е по-малък от
платения в наказателното производство.
Безспорно се дължи обезщетение и за задържането на паричната гаранция.
Причинени са имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата
по внесената парична гаранция по незаконното обвинение, тъй като
продължителното задържане на паричната сума по незаконното обвинение е
лишило ищеца от гражданските плодове върху това негово имущество,
изразяващи се в законната лихва. Когато се претендира вреда от
неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава
в заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 от ЗЗДог. През периода на
4
задържане на сумата С. е бил в невъзможност да я използва за задоволяване
на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал
да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване /така и Определение № 1355 от 30.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5854/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, и Решение №
281 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2010 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Капка Юстиниянова/.
Ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с
незаконно повдигнатото обвинение. При него е бил налице страх от
осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство незаконно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и
общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните
свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима
промяна в ищеца - изглеждал омърлушен и притеснен, загубил приветливия
си и весел нрав, ентусиазма и желанието си за социални контакти. Променил
се и начинът му на живот - затворил се, странял от колеги, близки и познати,
не искал да го разпитват. Болезнено преживял и снемането на отпечатъци и
полицейската регистрация, участието в извършваните процесуални действия
и явяването в съдебните заседания /чийто брой не е малък/. Притеснявал се за
доброто си име и авторитет, още повече, че информацията за воденото
наказателно производство се разпространила в малкия град, в който живее.
Уронени били честта и достойнството му, чувствал се злепоставен. Следва да
се открои и обстоятелството, че незаконното обвинение в извършване на
престъпление на лица, заемащи публични длъжности, към които
обществените изисквания са завишени, има по-силно негативно отражение
върху неимуществената им сфера /Определение № 214 от 25.03.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3688/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева,
Решение № 169 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2017 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Майя Русева, Решение № 180 от 1.12.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 715/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева, и Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
5
съдията Василка Илиева/.
Събраните гласни доказателства правилно са кредитирани от страна на РС.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. Законодателят е създал едно предположение относно
посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да
извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла
на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В
настоящия казус свидетелските показания не са противоречиви, а и не са
оборени, поради което РС обосновано се е позовал на тях. Нормата на чл. 172
от ГПК не забранява кредитирането на показания на близки, колеги и
приятели, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите
6
доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в
този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират
свидетелски показания само защото изхождат от близък човек /Решение №
428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, близката
връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е
основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитвани заинтересовани свидетели и въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от
20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Мими Фурнаджиева/. Разказаното от Вельо Илиев и Татяна Йорданова се
характеризира с висока степен на съответствие с безспорните доказателства
по делото, обоснованост, разностранност, автентичност, вътрешна
хармоничност, последователност и изчерпателност /водещи критерии за
оценка на свидетелските показания според "Разпит на свидетели в
гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 48
и 55/.
При определяне на дължимото обезщетение РС правилно е отчел
продължителността на негативното засягане на правата на личността, вкл.
наложената мярка за неотклонение "домашен арест" за само 2 седмици,
тежестта на обвинението /за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК/, възрастта на С., злепоставянето му пред широк кръг лица,
уронването на доброто име на ищеца, който се е ползвал с авторитет на добър
специалист и отговорен човек и в професионалния си път се е стремял да бъде
за пример. С оглед критериите на чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗДог,
конкретните обстоятелства по случая, ангажираните доказателства и
обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на
процесните неимуществени вреди наистина са достатъчни определените от
РС 5000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на акта на ОС за прекратяване на наказателното производство. Не се
7
констатира наличие на вреди, по-големи от обичайните, които да обуславят
по-висок размер на обезщетението.
И двете въззивни жалби се оказаха неоснователни, поради което атакуваното
с тях решение трябва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8558 от 19.10.2020 г., постановено по
гражданско дело № 312 от 2020 г. на Районен съд Петрич.
На страните да се връчат копия от настоящото въззивно решение, което може
да бъде обжалвано от тях в едномесечен срок, считано от връчването, пред
Върховния касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8