Р Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.
Варна, ………….
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав в публично заседание проведено на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при
участието на прокурора Силвиян И.ов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 18/2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на “Д. 7” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.308, вх.3, ет.5, ап.47, представлявано
от Д.К., чрез адвокат И.К., срещу Решение № 1537/18.11.2022г., постановено по
н.а.х.д. № 20223110203125/2022г. на Районен съд гр. Варна, тринадесети състав, с
което е изменено наказателно постановление № 03-2200391/18.05.2022г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено
нарушение на чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във
връзка с чл.121а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.8 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ, на “Д. 7” ЕООД, ЕИК **** е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 2500.00 лева, като е намален размера на имуществената санкция на 1500.00
лева.
Решението
е оспорено с твърдения за допуснати нарушения на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касационният жалбоподател претендира маловажност на извършеното нарушение.
Направено е искане за неговата отмяна, както и отмяна на процесното наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Б.
оспорва жалбата, като счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Варненският
районен съд е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства.
С обжалваното
пред въззивната инстанция наказателно постановление “Д. 7” ЕООД е наказано за
това, че в качеството си на работодател не е начислил и изплатил на Н С У във ведомостите за заплати за м. ноември
2021г. договореното с допълнително споразумение трудово възнаграждение, но не
по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителни
трудови възнаграждения за същата, или сходна работа в приемащата държава Швеция
за целия срок на командироването. Съдът е приел установената от
административнонаказващия орган фактическа обстановка, потвърдена и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени при условията на
чл.283 от НПК, въз основа на които категорично е установено, че дружеството в
качеството на работодател е командировало лицето Н С У на длъжност „тръбар“ в рамките на
предоставяне на услуги на територията на друга държава-членка на ЕС-Швеция.
Било подписано допълнително споразумение от 02.09.2021г. по договор с „Тура
монт“, Чешка Република. Със споразумението е договорено възнаграждение 15 евро на час. Видно от
ведомостта за заплати ца ноември 2021г.
на работника Узунов е начислено и заплатено трудово възнаграждение от 650 лева,
пропорционално на отработеното време.
За да измени
наказателното постановление районният съд е приел, че административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Изложил е подробни
мотиви, както по отношение на размера на наложената имуществена санкция, така и
по отношение на всяко едно от направените от въззивника възражения,
преповторени и в касационната жалба, които настоящата инстанция не намира за
необходимо да преповтаря.
Настоящият
състав напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд, тъй като
те съответстват на данните от събраните по делото доказателства. Проверката не
сочи наличието на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за неговата отмяна.
Съгласно
чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или
предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да
изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане,
установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на
командироването или изпращането.
Предвид
установеността, че се касае за командироване по чл.121а, ал.1, т.1, б.“а“ от КТ, от български работодател, на работник на територията на друга държава
членка на ЕС – Швеция, въз основа на сключен договор между работодателя и
ползвателя на услуга и обстоятелството, че начисленото и изплатено
възнаграждение на работника за м. ноември 2021г. не съответства на дължимото за
страната, в която е командирован, правилен се явява извода на въззивната инстанция,
че посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на задължението на работодателя по чл.6, ал.4 от
Наредбата е осъществено от въззивното дружество. Касаторът е извършил вмененото
му нарушение и правилно е бил санкциониран на основание чл. 414, ал.1 от КТ,
като му е наложена имуществена санкция, в предвидения от законодателя минимален
размер.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Основателно
и своевременно направено се явява направеното от ответника искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, следва да му се присъди в размер на 80.00 лева, определено на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд гр. Варна, втори тричленен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1537 от 18.11.2022г. на Районен съд гр.Варна, тринадесети
състав, постановено по н.а.х.д. №20223110203125/2022г.
ОСЪЖДА “Д.
7” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл.308, вх.3, ет.5, ап.47, представлявано от Д.К., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна сумата от 80.00 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: