Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 11.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в
открито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8589 по описа на СГС за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.П.2.“ ЕООД
твърди в исковата си молба, че сключил с ответника „Й.Б.“ ЕООД Рамков договор
за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г., по който ищецът бил
изпълнител. Въз основа на него ищецът издал три фактури: Фактура №
147/13.06.2014 г. за изработени чадъри, подробно описани в нея по вид и брой,
на обща стойност 5 536.40 лева; фактура № 148/13.06.2014 г. за изработени
чадъри, подробно описани в нея по вид и брой, на обща стойност 55 341.48
лева и фактура № 149/04.07.2014 г. за изработени чадъри, подробно описани в нея
по вид и брой, на обща стойност 55 262.16 лева. Съобразно договореното в
Рамковия договор, плащането следвало да бъде извършени при приемане на готовата
продукция франко фабриката на изпълнителя в гр.
Дряново. Описаните във фактурите стоки били предадени на ответника „Й.Б.“ ЕООД
и за предаването били подписани приемо-предавателни
протоколи от 17.02.2014 г., 26.02.2014 г., 30.04.2014 г., 05.03.2014 г. – 3
броя; 13.04.2014 г., 15.05.2014 г.19.05.2014 г., 26.05.2014 г., 30.05.2014 г.,
05.06.2014 г., 09.06.2014 г., 13.06.2014 г., 16.06.2014 г., 18.06.2014 г.,
23.06.2014 г. и 25.06.2014 г. Израбоената продукция
била предавана от името на ищеца от Т.К. на длъжност „отчетник“ и „инвентарчик“ франко фабриката на
изпълнителя в гр. Дряново на представител на „Й.Б.“ ЕООД.
Тъй като ответникът не
изпълнил задължението си да плати, ищецът му изпратил нотариална покана на
10.07.2014 г. чрез нотариус Ц. Л., като поканата била връчена в същия ден на представляващия
ответното дружество – С. П.. Плащане по трите фактури не последвало.
Предвид изложеното,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „Й.Б.“ ЕООД да му
заплати общо 116 140.04 лева с ДДС – стойността на трите посочени фактури,
както и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до пълното
погасяване на вземането.
Ответникът „Й.Б.“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Твърди, че никога не
е поръчвал или получавал стоката, описана в трите фактури, както и че нямало
стоки, които да е получило и да не е платило. Признава, че с ищеца били в
търговски отношения в периода 2013 г. – януари 2014 г., като след това
отношенията им приключили. Сочи, че след Рамковия договор от 18.03.2012 г.
страните сключили друг такъв на 14.11.2012 г., съгласно който стоката е
следвало да бъде експедирана от изпълнителя в склад на „Шенкер“
– Севлиево, след което да издаде данъчна фактура. С новия договор бил прекратен
предходния. В случая ищецът изобщо не твърдял да е експедирал стоката за
посочения склад. Поддържа, че дружеството работело, като възлагало на
изпълнителите си изработка „на ишлеме“, с негови материали, които внасял от
Италия, а в случая материали не били предоставяни на ищеца Освен това, в
Рамковия договор от 14.11.2012 г. било посочено, че цената се конкретизира във
всяка поръчка, а поръчка нямало. Не било ясно как е определена цената по
фактурите, след като нямало поръчка, нито доставка на материали. Обръща
внимание, че част от представените приемо-предавателни
протоколи са съставени няколко месеца по-рано от издадените фактури. Поддържа
още, че през 2014 г. вече не е работил с ищеца, тъй като ползвал свой персонал
за изработката.
Оспорва представителната
власт на лицата, подписали за „приел“ приемо-предавателните
протоколи, като твърди, че те не са негови служители.
Сочи, че веднага след
получаване на нотариалната покана от „Е.П.2.“ ЕООД, на 11.07.2014 г. възразили
писмено чрез Телепоща, но съобщението им било върнато
като непредадено, тъй като на адреса на управление на ищеца не била открита
такава фирма.
В допълнителната си искова молба ищецът поддържа заявеното в исковата
молба, като допълва, че стоката е предадена на наети от ответника Т.ни фирми –
„Б.Т.“ ЕООД и „О.П.“ ЕООД. За извършените превози от „О.П.“ ЕООД били издадени
множество товарителници -11 на брой в периода 15.05.2014 г. – 25.06.2014 г. за
дървени части за чадъри по маршрут Дряново – Ловеч. В тях като изпращач било посочено
„Е.п.2.“ ЕООД и като адрес на разтоварване „Й.Б.“ ООД, гр. Ловеч.
В другото дружество - „Б.Т.“ ЕООД били издадени четири пътни листове, в
които като водач бил посочен Ц.К..
Ищецът е представил оригинала на Рамковия договор от 14.11.2014 г., като е
признал, че такъв е подписан между страните, но в първото съдебно заседание е
заявил, че същият не отменял Рамковия договор от 18.03.2012 г., а действал
паралелно с него. Същият се състоял от три страници и приложение. Първоначално
ответникът е оспорвал приложението да е част то този рамков договор, но
по-късно, с молба от 2016 г. е оттеглил
това оспорване.
В допълнителния си отговор на исковата молба ответникът поддържа
възраженията си, като допълнително оспорва да е възлагал превоз на посочените
от ищеца две Т.ни фирми и оспорва верността на представените товарителници и
пътни листове. Сочи, че липсва връзка между товарителниците и приемо-предавателните протоколи
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.03.2012 г. между „Й.Б.“ ООД – възложител и „Е.п.2.“ ЕООД –
изпълнител, е сключен Рамков договор за изработка на градински чадъри с
предмет: Изработване на градински чадъри с материали на изпълнителя и съобразно
предоставени от възложителя спецификации и мостри, за всеки един отделен модел
изделие, представляващи неразделна част от този договор. Изработването включва
набавянето, доставянето и първичната обработка на материала, до сглобяване на
цялостното изделие във вид, готов за продажба, както и неговото опаковане и
подготвяне за Т.иране. Уговорено е, че възложителят
ще изплаща възнаграждение, уговорено във всяка конкретна поръчка, като заплати
първо аванс от 19 000 лева, а окончателно плащане се извършва при приемане
на готовата продукция франко фабриката на
изпълнителя, находяща се в гр. Дряново. Възложителят
е бил длъжен да предаде на изпълнителя спецификацията и мострите, необходими за
изпълнение на всяка отделна поръчка.
С исковата молба са представени описаните в нея три фактури, които
носят само подпис на издателя.
Ищецът е представил 11 на брой приемо-предавателни
протоколи, с които се удостоверява предаване на детайли за чадъри между
страните по делото, като протоколите, подписани в периода 17.02.2014 г. до
13.04.2014 г. са подписани за приел от Ц.К., един протокол от 26.02.2014 г. е
подписан от Я.Б., а всички останали са подписани от Н. А.. От името на ищеца
протоколите са подписвани все от Т. К., за която е представен трудов договор от
01.04.2013 г. с ищеца, видно от който тя е работила при него като „Отчетник,
инвентаризация на материали (инвентарчик)“.
Видно от нотариална покана, депозирана от „Е.П.2.“ ЕООД чрез
нотариус Ц. Л. до „Й.Б.“ ООД, същата е връчена на 10.07.2014 г. на С.П. в
присъствието на преводач. С поканата са представени за приемане трите процесни фактури, като е пояснено, че същите са издадени за
изработена продукция въз основа на рамков договор за изработка на чадъри от
19.03.2012 г. Посочено е още, че тъй като стоките по фактурите са приети, то
ответникът дължи да заплати плащане по фактурите. Даден е 7-дневен срок за
доброволно изпълнение.
На 11.07.2014 г. ответникът е отговорил на ищеца чрез Телепоща със заверка на съдържанието, като е заявил, че
дружеството не е поръчвало, нито получавало стоките по фактурата. Цитираният
рамков договор не поражда задължения, а такива се пораждат при конкретни
поръчки и заявки. Заявено е, че всички поръчани и получени стоки са заплатени,
поради което търсената сума не се дължи от „Й.Б.“ ООД. Видно от разписка от
21.07.2014 г., посочената Телепоща е недоставена, тъй
като на посочения адрес гр. С., ж.к. *****, бул. „*****“ 22 няма такава фирма.
На 12.09.2014 г. ответникът е уведомил НАП, че не е осчетоводявал процесните три фактури, тъй като не е поръчвало стоки от „Е.П.2.“
ЕООД, нито е получавало описаните в тях артикули. Посочено е още, че от
28.11.2013 г. е настъпила промяна в собствеността и управлението на ищцовото дружество, като новият собственик и управител са
непознати за ответното дружество и с тях „Й.Б.“ ООД не е контактувало.
Представен е и Рамков договор между страните по делото, за
изработка и монтаж на градински чадъри, подписан на 14.11.2012 г. Този договор
е идентичен по предмет и условия на договора от 19.03.2012 г., с изключение
уговорката за срока на плащане – в този договор тя е, че плащане на възнаграждението
се извършва след приемане от упълномощено лице на възложителя и експедирането
на стоката в склад на „Шенкер“ – Севлиево, издава се
данъчна фактура, а плащането се извършва в срок от 10 работни дни по нея.
В Приложение към него са отразени поръчките за 2012 г.,
потвърдените поръчки за 2013 г. – от
януари до април 2013 г. и непотвърдени планови поръчки за следващия период и
до януари 2014 г.
По делото са представени описаните в допълнителната искова молба
товарителници и пътни листове от 2014 г. Превозвач по товарителниците е „О.П.“
ЕООД, изпращач е „Е.П.“ ЕООД, място на натоварване – Дряново, място на
разтоварване Ловеч, получател „Й.Б.“ ООД. Товарът е описан като „Дървени части
за чадъри“.
Представените пътни листове са все по маршрут Ловеч – Дряново – Ловеч,
водач е Ц.К., а превозвач е „Б. Т.“ ООД
Представена е Справка от Агенцията по вписвания,
имотен регистър по партидата на „Й.Б.“ ООД за вписванията до
25.07.2014 г., от която се установява, че дружеството е притежавало поземлен
имот и промишлена сграда в гр. Ловеч.
По делото е приет ГФО на „Е.П.2.“ ЕООД за 2014 г.
Ответното дружество е представило Договор за наем на поземлен имот
и промишлени сгради в гр. Дряново от 27.03.2013 г., с продължителност 2 години;
Договор за кредитна линия от 14.01.2013 г. с „И.А.Б.“ АД, Договори от 2013 г.
за особен залог в полза на банката за обезпечаване на Договор за кредитна линия
от 14.01.2013 г., Фактури за закупени през 2012 г. машини по опис, Инвентарна
книга към 31.12.2012 г.
С приемо-предавателен протокол от
16.11.2012 г., подписан от управителите на двете дружества, „Й.Б.“ ООД е предал
на „Е.П.2.“ ЕООД различни приспособления за монтаж на чадъри.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 28.01.2013 г., подписан от управителите на двете дружества „Е.П.2.“
ЕООД и „Й.Б.“ ООД, с който, въз основа на Рамков договор от 14.11.2012 г., са
предадени детайли, платове, спецификации, мостри за изпълнение на поръчката и
указания за начина на изпълнението й, съгласно чл. 8 от договора.
Представена е Програма за експедиция 2014 г., обхващаща периода до
01.06.2014 г., според която има потвърдени експедиции до дата 10.05.2014 г.
Програмата е изготвена от Валя Н. – преводач.
По делото е приета справка от НАП за трудовите договори – сключени
и прекратени в „Е.п.2.“ ЕООД в периода 2012 г. – 2014 г. , общо 38 на брой,
последно са прекратяване трудови договори през септември и октомври 2014 г.,
като прекратените през тези два месеца трудови договори са 10 на брой.
На 02.02.2013 г. е съставен приемо-предавателен протокол, с който „Й.Б.“ ООД, чрез М. М.
е предал на „Е.п.2.“ ЕООД различни инструменти (протоколът не е подписан за
приел, но се представя от „Е.П.“)
Изслушани са основно и допълнително заключения по ССЕ, изготвени
от вещото лице И.П., които не са оспорени от страните. При съобразяване
доказателствата по делото и след справки в счетоводствата на двете страни,
вещото лице е посочила, че трите процесни фактури са
осчетоводени от „Е.П.2.“ ЕООД, вписани са в дневниците за продажба и са
отразени в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди. Няма извършен
паричен превод от ответника към ищеца по тези фактури. Фактурите обаче не са
осчетоводени от „Й.Б.“ ЕООД, не са включени в справките –декларации и
ответникът не е ползвал данъчен кредит
по тях, нито е заприходявал стоките, описани в тях
Установила е, че в периода
2012 г. – 2015 г. „Й.Б.“ ООД е издало множество фактури за продажба на чадъри и
детайли за тях, и в момента има детайли и чадъри на склад, купувало е такива
през 2014 г. и 2015 г. от „Л.Д.“ ЕООД, „Л.“ и др. ООД, „С.“ ООД
Посочила е, че единствено фактура № 147/13.06.2014 г. съответства
на приемо-предавателен протокол от 17.02.2014 г.
Стоките по останалите фактури не съответстват на броя на описаните във
фактурите. Дала е в табличен вид разликата по видове чадъри – напр. Чадър Д350
по приемо-предавателни протоколи е в 292 броя, а по
фактури – 231 броя. В съдебно заседание е пояснила, че във фактурите са
посочени чадъри, а в приемо-предавателните протоколи
– части за чадъри, поради което тя е определила броя чадъри по броя на горните
части за чадъри, като не е вземала предвид долните части, тъй като те са
посочвани по няколко от вид и не може да се разбере коя за кой вид чадър е по
фактура.
Според периода на издаваните от „Е.П.2.“ ЕООД фактури за ответното
дружество, вещото лице е посочила, че търговските им отношения са продължили в
периода м. март 2012 г. – м. септември 2013 г., като фактурите са за закупуване
на материали, извършване на услуги, части за чадъри. В тях не е посочвано по
кой договор се издават.
В допълнителното си заключение вещото лице В. П. е дала
заключение, че през 2014 г. „Е.П.“ не са закупували материали, такива имало
закупени през 2013 г. Общата стойност на разходите за материали за двете години
била 245 000 лева, а приходите от продажби – 377 000 лева. Разходите
за персонал били 87 000 лева. Приходите превишават разходите, а
формираната печалба от 10% е в рамките на нормалното.. Продажната цена в процесните три фактури била идентична с продажната цена по
Приложението към Рамков договор от 14.11.2012 г., като за произведената през
2014 г. продукция били използвани материали, закупени през 2013 г. През 2014 г.
са реализирани приходи от продукция в размер на 101 000 лева, като
97 000 лева от тях са по процесните фактури (без
ДДС), а 4000 лева са по други сделки. Въз основа на данните за материални
активи и персонал, вещото лице обосновано е посочила, че „Е.П. 2012“ ООД е
разполагало с материална обезпеченост да произведе чадърите по процесните три фактури.
По делото са разпитани четирима свидетели, които са участвали в приемо-предаването на стока между двете дружества.
Свидетелят Х. К., която е работила в „Е.П.“ от 01.03.2012 г. като отчетник
инвентаризация или управител на склад за материали, е посочила, че имали с „Й.Б.“
договор за изработка на чадъри и тя получавала от тях всички материали за
окомплектоване на чадърите с протоколи. Фирма „Е.П.“ изработвала чадърите. В
началото сглобявали готово изделие, което кашонирано
и пакетирано заминавало директно износ за Италия. От „Й.“ доставяли обков за чадърите, който се внасял от Италия. От лятото на
2013 г. до 2014 г., когато свидетелката прекратила работа за ищеца, работели
само дървените части за чадъри, като в този период от Й. не им доставяли
материали, а само спецификация за изработка. Поръчките ги носел Н. – тогавашния
управител, от Ловеч, или С. П. ги носел, или ги пращал по и-мейл.
Предаването ставало в склада на „Е.П.“, като при настъпване на съответния срок
от „Й.“ пращали шофьор и те разбирали от него, че идва от името на „Й.“. Понеже
през няколко седмици пращали детайли за „Й.“, шофьорите започнали да се
повтарят. Свидетелката лично изготвяла протоколите с опис на дървените части,
които се изпращат, и ги предавала на шофьора. Само тя експедирала стока.
Уточнила е, че през 2012 г. до лятото на 2013 г. сглобявали цели чадъри и ги експедирали за Италия с ТИР,
който идвал на място. С ТИР-а бил Ц., а после, когато започнали да работят само
дървени детайли, идвал Т., изпратен от Ловеч. Шофьорите били Ю. Ф., Ц. и Н. А..
Спомня си, че последната експедиция била някъде през юли 2014 г. След това вече били безработни, освободили ги
и били на борсата. Последно виждала С. П. през 2014 г., но не си спомня точно
кога. Между 2012 г. и 2014 г. в „Е.П.“
работели между 12 и 15 човека на пълен работен ден.
Свидетелят Н.А.Н. е посочил, че го изпращали от „О.П.“ да да закара материал от Дряново до Ловеч, от фирма „П.“ ЕООД до „завод С.“ на „Й.“ – складова база за сглобяване на чадъри.
В дряново документи му предавала Т., а в Ловеч предавал стоката на М. М., той
бил бригадир. Това било през 2014 г. Работил няколко месеца и през 2013 г.,
работил до 2015 г.
Свидетелят Ц.К., собственик на „Б.Т.“ ЕООД, е заявил, че е превозвал много стоки за фирма
„Й.“. Получавал стоката в Дряново от жена, на име Т., която му предавала приемо-предавателн протокол. Знаел от работниците, които
товарели, че превозва дървени части за чадъри. Стоката карал в Ловеч, на ул.
„Троянско шосе“ № 1, където разтоварвал. Спомня си последно да е ходил да
товари някъде пролетта на 2014 г.
Свидетелят Я.Б., работник в „Й.Б.“ ЕООД, е посочил, че преди 2014
г. ходил в Дряново да сглобява чадъри, в центъра на Дряново, не си спомня в коя
фирма. Стоката се карала в завод „С.“, нает от С. П.. Чадърите ги сглобявали в
Дряново през 2012 г. – 2013 г., изпращали ги трима човека да сглобяват.
Свидетелят ходил да сглобява чадъри до 2013 г. От 2014 г. започнали да
сглобяват чадърите в завод „С.“ и там сглобявал М. М., като дървени заготовки
се докарвали от Дряново. Свидетелят познава свидетелите Ц.К. и Н.А. - те карали стоката от Дряново до Ловеч, а Ц.
я карал до Италия.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
С
договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна
(възложител), а последния - да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД). Ако
не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои
средства – чл. 259 ЗЗД.
В настоящото дело е предявен иск за заплащане на
възнаграждение за изработка на чадъри по три фактури, издадени през юни и юли
2014 г., при условията на Рамков договор от 19.03.2012 г., което е останало
незаплатено от възложителя. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. За приета следва да се
счита работата, когато възложителят получи фактически изработеното и не направи
възражения относно количеството, качеството на изработеното или времето на
предаването. Получаването на изработеното без възражения (доколкото
възложителят е длъжен да прегледа изработеното) означава, че предаденото
съответства на уговореното в количествено,
качествено и времево отношение, освен ако по-късно не се открият скрити
недостатъци – чл. 264 ЗЗД.
Следователно,
за да бъде проведен успешно иска на изпълнителя за заплащане възнаграждение за възложената
работа, той е длъжен да докаже чрез провеждане на главно и пълно доказване, че
между него и ответникът е сключен валиден договор за изработка, неговия предмет
(видове работа, възнаграждение и др.), изпълнението на възложената работа
съобразно уговореното и приемането й от възложителя без възражения, както и
размера на претендираното възнаграждение и
настъпването на изискуемостта на
вземането за неговото заплащане от възложителя.
Не е спорно
между страните, че те са сключили Рамков договор за изработка на градински
чадъри на 19.03.2012 г. и втори такъв на 14.11.2012 г., а и същите са
представени по делото. Както се установи, двата договора са с идентичен предмет
и условия, с изключение уговорката за времето на плащане на изработеното,
обвързано и с мястото на предаване на стоката. В договора от март 2012 г.
окончателното плащан е уговорено да става при предаване на изработеното във
фабриката на изпълнителя в гр. Дряново, а в договора от ноември 2012 г. – след
предаване на представител на възложителя и експедиране за склад „Шенкер“ Севлиево, когато се издава фактура, платима до 10
дни.
Според
настоящия състав, при тълкуване волята на страните и съобразяване общите
принципи на правото, следва да бъде прието, че с подписването на втория договор
действието на първия е прекратено. Това е така, тъй като двата договора са с
напълно идентичен предмет и условия, с изключение на условията за плащане. Следователно,
страните са целели да изменят посочената уговорка и вместо да подпишат Анекс
само за нея, са предпочели да подпишат изцяло нов договор, което е възможен
подход. На практика, договорът е все същия по съдържание, като единствено
срокът и условията за плащане на изработеното са изменени.
Следва да
бъде посочено, че Рамковият договор, предвид естеството си, сам по себе си не
поражда права и задължения за страните по него. В него по общ начин са
уговорени условията, при които страните ще сключват конкретни договори за
изработка, с конкретен предмет, цена и срок на изпълнение. Рамков договор
страните сключват обикновено, когато планират продължителни, но еднотипни
търговски отношения и с него се цели улесняване сключването на отделни сделки
без да бъдат уговаряни всеки път условията по тях, с изключение конкретния
предмет и цена по всяка сделка. За да възникнат конкретни права и
задължения за страните, необходимо е те
да постигнат съгласие относно конкретен предмет на договора, цена и срок на
изпълнение. Точно така са се уговорили и страните по рамковите договори от 19.03.2012
г. и 14.11.2012 г., като са предвидили,
че изпълнителят изработва чадъри по спецификации и мостри за изпълнение, дадени
от възложителя при всяка поръчка, като при всяка поръчка се уговаря и цената.
Следователно,
за да се установи сключването на конкретни договори за изработка между страните
и възникване на задължение на възложителя по тях да плати възнаграждение,
следва да бъде установено дали възложителят е давал поръчка със съответна
спецификация и мостри, което би съставлявало предложение за сключване на
договор, както и дали ответникът е приел поръчката, съответно – дали е
изработил поръчаното и дали го е предал според уговореното.
Ищецът
твърди, че е изпълнил поръчка на ответника за изработка на чадърите, описани в процесните три фактури. Твърди още, че същите са изпълнени
и предадени в периода февруари – май 2014 г. По делото обаче не се установява
ответникът да е давал поръчка за това изпълнение. Видно от Приложението,
подписано към Рамков договор от 14.11.2012 г., страните са планирали поръчки до
януари 2014 г., като за януари 2014 г. поръчката е само планирана, но
непотвърдена. Не са събрани други доказателства, от които да може да се направи
извод за дадена поръчка. Програма за 2014 г. до 01.06. 2014 г. е представена от
ищеца, но същата е подписана само от лице, указано като преводач и не е ясно
нито чие изявление е превела, нито дали то е отправено до ищцовото
дружество и дали представлява заявка за изпълнение. Освен това, Програмата е
само предварителен план. Следователно, поръчка, съответно, воля на ответното
дружество за сключване на договор за изработка на чадърите, описани в процесните три фактури, изразена в такава поръчка, не се
установява.
Възможно е
изработката на части за чадъри да бъде приета от ответника и без да е давал
предварителна поръчка. Предвид трайните търговски отношения между страните по
повод изработка на градински чадъри и части за тях, каквито се установиха от
събраните гласни, писмени доказателства и заключение на ССЕ, договор за
изработка може да се приеме за сключен и ако изпълнителят изработи и предаде на
възложителя такива части, а последният ги приеме и не възрази веднага. Тогава,
при условията на чл. 292 ТЗ, може да бъде прието, че между страните е сключен
договор за изработка на тези чадъри при обичайните условия. По делото обаче не
бяха събрани убедителни доказателства, че ответникът е получил изработените
чадъри. Представените товарителници не са подписани от представител на „Й.Б.“
ООД. Беше доказано посредством представянето им, както и чрез разпита на
лицата, които са ги подписали, че и през пролетта на 2014 г. отчетникът
инвентаризация на „Е.П. 2012“ ООД – Т.К. е предавала дървени части за чадъри на
шофьорите, които обичайно са Т.ирали стока за „Й.“ (Ц.К.
и Н.А.), а един от тях –свидетелят Б., е сглобявал чадъри за „Й.“ в склада на
ищеца в гр. Дряново. Не се установи обаче, нито какво точно им е предавано по
товарителниците, нито че то е идентично с фактурираното с процесните
фактури, нито най-вече – изделията по товарителниците да са достигнали до „Й.Б.“
ООД. Товарителниците не са подписани от „Й.Б.“ ЕООД като получател, описаната
във фактурите стока не е заприходена от дружеството,
фактурите не са подписани, нито осчетоводени от ответника, нито включени в справките
декларации по ЗДДС. Предаването на възложителя, както бе установено, обичайно е
ставало чрез предаване на превозвач, изпратен от възложителя. Липсват обаче
доказателства, че в конкретния случая превозвачът е бил нает от „Й.Б.“ ООД, а
ако не е бил нает от него - че
последното дружество е получило това, което е предадено на превозвача.
От друга
страна, липсват категорични доказателства, че елементите, описани в
представените приемо-предавателни протоколи са за
чадърите, описани във фактурите. Различен е най-напред броя на отделните видове
чадъри по фактурите и броя на горните части на чадърите, описани в протоколите,
което логично означава, че броя на чадърите не е еднакъв. Съмнение относно
идентичността буди и обстоятелството, че фактурите са издадени месеци след
подписването на някои от приемо-предавателните
протоколи, при уговорка такива да бъдат издавани при предаване на изработеното
на представител на възложителя. Следователно, не може да се приеме, че
ответникът е получил изработеното по фактурите и като го е приел без да
възрази, е приел и съответните договори за изработки като предмет и цена,
описани във фактурите.
След като
ищецът не доказа, че ищецът му е поръчал изработването на елементи за чадъри
или чадърите, описани във фактурите по делото, нито че без конкретна заявка, е
приел изработеното без да възрази, то няма доказателства за валидно сключен
договор за изработка относно изделията, описани във фактурите, поради което за
ответника не е възникнало задължение да заплати възнаграждение за изработката
им. Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва.
При служебна
справка в търговския регистър се установява, че „Й.Б.“ е ООД, а не ЕООД, както
го е посочил ищеца, както и че през май 2016 г. има вписан нов адрес на
управление. Нов адрес на управление и ново представителство е вписало и ищцовото дружество.
Следва да
бъде отбелязано, че процесуалният представител на ищеца навсякъде сочи
фирменото му наименование като „Е.П. 2012Г“
ЕООД, но съдът намира, че това е техническа грешка и не може да има съмнение за
това кой е ищеца, предвид ЕИК, с който се индивидуализира, както и вписванията
на фирменото му наименование във всички писмени доказателства по делото, а и
защото дружество „Евро П.2012Г“ ЕООД няма вписано в търговския регистър.
По разноските: Съобразно изхода от спора, ответникът има право на
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в общ размер на
5 059.28 лева и ищецът следва да бъде осъден да ги заплати на ответника.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на „Е.П.2.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, предявен против „Й.Б.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от общо 116 140.04 лева (сто и шестнадесет хиляди сто и
четиридесет лева и четири стотинки) – цена на изработени градински чадъри въз
основа на Рамков договор за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г. по Фактура № 147/13.06.2014
г. на стойност 5 536.40 лева, по фактура № 148/13.06.2014 г. на стойност 55 341.48 лева и по фактура №
149/04.07.2014 г. на стойност 55 262.16 лева, ведно с искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА „Е.П.2.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Й.Б.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5 059.28 лева (пет
хиляди петдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) – разноски по делото,
на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: