Присъда по дело №1199/2010 на Районен съд - Пазарджик

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№ 252

 

година 2010                                                        град Пазарджик            

 

В  И М Е ТО  Н А  Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД      НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на шестнадесети юли 2010 г                              две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ

 

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.С.

                                                  Ю.К.

 

Секретар: И.П.

Прокурор: БОРИСЛАВ ПАНЧОВ

Като разгледа докладваното от съдия ТОЧЕВСКИ 

Наказателно ОХ дело № 1199 по описа за 2010 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.С. ***, българин, български гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********, за  ВИНОВЕН, в  това че, в периода от 23.02.2010год. до 26.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Ю.С.В. и В.Ц. ***, чрез използване на техническо средство – ножовка и гаечен ключ е отнел чужди движими вещи- 1бр. трансформатор от мачтов трафопост – 20кв. и 2бр. многожилен меден кабел за високо напрежение с дължина по 4м. на обща стойност  8 924 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.2 от НК, във вр. с чл.194  ал.1 от НК, във вр. с чл.26  ал.І от НК, във вр. с чл.20  ал.ІІ от НК, във връзка с чл. 58 а ал. 1 от Нк, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК,  във връзка с  чл. 55 ал.1 т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА наказанието  лишаване от свобода на подсъдимия Т.С.К.  за изпитателен срок от  ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Т.С.К. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.С.В.,***, българин, български гражданин, основно образование, безработен, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН: *********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 23.02.2010год. до 26.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Т.С.К. и В.Ц. ***, чрез използване на техническо средство – ножовка и гаечен ключ е отнел чужди движими вещи - 1бр. трансформатор от мачтов трафопост – 20кв. и 2бр. многожилен меден кабел за високо напрежение с дължина по 4м. на обща стойност  8 924 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание  чл.195  ал.1 т.2 и т.4 пр.2 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.26  ал.І от НК, във вр. с чл.20 ал.ІІ от НК, във връзка с чл. 58 а ал. 1 от Нк, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК,  във връзка с  чл. 55 ал.1 т. 1 от НК  ГО ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА  наказанието  лишаване от свобода на подсъдимия Ю.С.В. за изпитателен срок от  ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Ю.С.В. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Ц. ***, българин, български гражданин, основно образование, безработен, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН  в това, че в периода от 23.02.2010год. до 26.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Т.С.К. и Ю.С.В. ***, чрез използване на техническо средство – ножовка и гаечен ключ е отнел чужди движими вещи 1бр. трансформатор от мачтов трафопост – 20кв. и 2бр. многожилен меден кабел за високо напрежение с дължина по 4м. на обща стойност  8 924 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.195  ал.1 т.2 и т.4 пр.2 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26  ал.І от НК, във вр. с чл.20 ал.ІІ от НК, във връзка с чл. 58 а ал. 1 от Нк, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК,  във връзка с  чл. 55 ал.1 т. 1 от НК  ГО ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА наказанието  лишаване от свобода на подсъдимия В.Ц.Ц. за изпитателен срок от  ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия В.Ц.Ц. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата З.И.Ш.,***, българин, български гражданин, основно образование, безработна, омъжена, осъждана, живуща ***, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на 27.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършител с М.А.К., Д.Р.Г., А.А.К. и З.С.Р.,***, е отнела чужди движими вещи - 527м. оградна мрежа, 2бр. двукрили метални врати и 6бр. метални електрически табла на обща стойност  2 687,90 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. ***  без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен и деянието е извършено при условията на повторност, а откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.194 от НК, ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.28 ал.1 от НК, във връзка с чл.58 а ал.1 от НК, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК,  във връзка с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК Я ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА наказанието  лишаване от свобода на подсъдимата З.И.Ш. за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимата З.И.Ш. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.Р.Г.,***, българин, български гражданин, начално образование, безработна, омъжена, осъждана, живуща ***, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на 27.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършител с М.А.К., З.С.Р., А.А.К. и З.И.Ш.,*** е отнела чужди движими вещи - 527м. оградна мрежа, 2бр. двукрили метални врати и 6бр. метални електрически табла на обща стойност 2 687,90 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен и  деянието е извършено при условията на повторност, а  откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.194 от НК, ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.28 ал.1 от НК, във връзка с чл.58 а ал.1 от НК, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК,  във връзка с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК Я ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ  МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА  наказанието  лишаване от свобода на подсъдимата Д.Р.Г. за   изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимата Д.Р.Г. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата А.А.К.,***, българин, български гражданин, начално образование, безработна, омъжена, осъждана, живуща ***, ЕГН: **********, за ВИНОВНА  в това, че на  27.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършител с З.С.Р., Д.Р.Г., М.А.К. и З.И.Ш.,*** е отнела чужди движими вещи - 527м. оградна мрежа, 2бр. двукрили метални врати и 6бр. метални електрически табла на обща стойност  2 687,90 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, във връзка с чл.58 а ал.1 от НК, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК, във връзка с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК  Я ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ  МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА  наказанието  лишаване от свобода на подсъдимата А.А.К. за   изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимата А.А.К. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.А. ***, българин, български гражданин, начално образование, безработна, неомъжена, осъждана, живуща ***, ЕГН: **********, за ВИНОВНА  в това, че на 27.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършител със З.С.Р., Д.Р.Г., А.А.К. и З.И.Ш. *** е отнела чужди движими вещи - 527м. оградна мрежа, 2бр. двукрили метални врати и 6бр. метални електрически табла на обща стойност  2 687,90 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.195 ал.1  т.2 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр.с чл.20  ал.2 от НК, във връзка с чл.58 а ал.1 от НК, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК, във връзка с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК Я ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ  МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА  наказанието  лишаване от свобода на подсъдимата М.А.К. за   изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимата М.А.К. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата З.С.Р.,***, българин, български гражданин, начално образование, безработна, омъжена, неосъждана, живуща ***, ЕГН: **********, за ВИНОВНА втова , че на 27.02.2010год. в дървопласментна база в с.Памидово, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършител с М.А.К., Д.Р.Г., А.А.К. и З.И.Ш.,*** е отнела чужди движими вещи - 527м. оградна мрежа, 2бр. двукрили метални врати и 6бр. метални електрически табла на обща стойност  2 687,90 лева от владението на “Белмекен”АД с изпълнителен директор В.С.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор,  поради което и на основание чл.195 ал.1  т.2 от НК, във вр. с чл.194 от НК, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2 от НК, във връзка с чл.58 а ал.1 от НК, във връзка с чл. 2 ал.1 от НК, във връзка с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК  Я ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА  наказанието  лишаване от свобода на подсъдимата З.С.Р. за   изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимата З.С.Р. да заплати разноски по делото за експертиза, в размер на 7,00 лв./седем лева/, в полза на  ОД  на МВР – гр. Пазарджик.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Пазарджишкия окръжен съд в 15 – дневен срок, от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                               

         

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                             1.

 

                                                                            2.

 

                                     

                       

    

                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И към Присъда № 252 от 16.07.2010 г., постановена по н. о. х . дело № 1199 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.

            

 

 

Районна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение против подсъдимите Т.С.К., Ю.С.В. и В.Ц. ***, за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 4, предложение второ във връзка с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от Наказателния кодекс НК), за това, че в периода от 23.02.2010 г. до 26.02.2010 г. в дървопласментна база в с. П., обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършители помежду си, чрез използване на техническо средство- ножовка и гаечен ключ са отнели чужди движими вещи- 1 бр. трансформатор от мачтов трафопост – 20 кв. и 2 бр. многожилен меден кабел за високо напрежение с дължина по 4 м. на обща стойност 8924 лева от владението на „Белмекен” АД- град София с изпълнителен директор В.С.Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор.

Районна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение и против подсъдимите З.И.Ш. и Д.Р.Г.,*** за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във връзка с чл. 28 ал. 1 от НК, за това, че на 27.02.2010 г. в дървопласментна база в с. П., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършители с М.А.К., А.А.К. и З.С.Р.,***, са отнели чужди движими вещи- 527 м. оградна мрежа, 2 бр. двукрили метални врати и 6 бр. метални електрически табла на обща стойност 2 687, 90 лева от владението на „Белмекен” АД- София с изпълнителен директор В.С.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая не е маловажен и деянието е извършено при условията на повторност, а откраднатите вещи не са били под постоянен надзор.

Районна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение и против подсъдимите М.А.К., А.А.К. и З.С.Р.,***, за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 27.02.2010 г. в дървопласментна база в с. П., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършители с З.И.Ш. и Д.Р.Г. са отнели чужди движими вещи- 527 м. оградна мрежа, 2 бр. двукрили метални врати и 6 бр. метални електрически табла на обща стойност 2 687, 90 лева от владението на „Белмекен” АД- София с изпълнителен директор В.С.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая не е маловажен и деянието е извършено при условията на повторност, а откраднатите вещи не са били под постоянен надзор.

Подсъдимите се признават за виновни по така предявеното им обвинение, като признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразяват съжаление за извършеното и молят за налагане на наказания „лишаване от свобода” в минимален размер, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Защитниците им пледират за същите наказания.

             Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира, че с оглед протеклото производство по съкратено съдебно следствие, наказанията на подсъдимите следва да се определят с оглед нормата на чл. 58 а ал. 1, във връзка с чл. 55 ал. 1 от НК, като на всички подсъдими се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок под 1 г., при условията на условно осъждане.

В наказателното производство не е приет за съвместно разглеждане депозираният с писмена молба граждански иск от пострадалото юридическо лице- „Белмекен” АД- град София.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК всички подсъдими правят самопризнание съобразно чл. 371 т. 2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл. 301 във връзка с чл. 373 ал. 3 от НПК прие за установено следното:

„Белмекен” АД- град София, с изпълнителен директор В.С.Г., притежавало дървопласментна база в с. П. с площ 24 273 кв.м. по нотариален акт. Върху нея имало изградени 3 бр. основни сгради, кантар, мачтов трафопост, бетонни площадки и други съоръжения. Базата била оградена с метална мрежа с височина около 160 см. по целия периметър, като до края на месец декември 2009 г. обектът  бил отдаден под наем и наемателят му отговарял и осъществявал охраната му. До онзи момент посегателства не били ставали, но след това обаче обектът за известно време останал не охраняем- до момента, когато св. Г. назначил пазач. Именно липсата на охрана била причината тогава- през последните десет дни на месец февруари 2010 г., да станат множество кражби.

На 23.02.2010 г.  подсъдимите В., К. и Ц. отишли през деня в дървопласментната база в с.П.. Те били пеша като тръгнали от село Д., в което живеели, а базата се намирала на около един километър от селото им. Като стигнали до там, видели, че никой не я охранявал и тримата решили да извършат кражба. Като влезли в двора, забелязали, че от един метален стълб висели 2 бр. кабели с дължина около 4 метра, които от единия край били отрязани, а от другия-  свързани за  трафопост, монтиран на стълба. Тримата решили да откраднат кабелите, но нямало с какво да ги отрежат. Тогава подс. К. се върнал в селото и донесъл една ножовка, след което той и подс. В. се качили на металния стълб и отрязали кабелите с ножовката. Кабелите паднали на земята, а през това време подс. Ц. стоял долу на земята и пазел. 

В последствие те взели кабелите и отишли надолу при река Тополница, където напалили огън и ги изгорили. После сложили кабелите в един чувал и ги оставили в местност  „Ябълките” в с. П.. При тях останал подс. Ц., за да ги пази. Другите двама подсъдими отишли да търсят кола от с. Д., за да ги закарат на вторични суровини в с. З.. Именно в това село те срещнали св. М., който се съгласил да ги закара от П. до З. за сумата от 20 лв. Около 17.00 ч. на същия ден те тръгнали с лекия автомобил- „Форд” на св. М.. Там предали медта на св. Б., който имал пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Същата била 40 кг. и той им заплатил за нея сумата от 320 лева. Св. Б. записал подс. В. в разписната книга, като последният излъгал, че кабелите не са крадени, за да се приеме стоката. От тези пари подсъдимите дали 20 лв. на св. М., който ги закарал обратно в с.Д., а другите 300 лева ги  раздели помежду си- по сто лева за всеки.

          В петък на 26.02.2010 г. през деня тримата подсъдими В., К. и Ц. отново решили да отидат до дървопласментната база в с. П. и да  откраднат мед. Те пристигнали с каруцата на подс. К. около 21.00 ч. и в базата нямало никой. На трансформатора се качили подсъдимите В. и К., а подс. Ц. бил долу и пазел. Горе двамата отвъртели болтовете, с които бил хванат трансформатора, с гаечни ключове, донесени предварително и го бутнали на земята. При падането си, той се счупил и от него започнало да тече масло. Било тъмно и те светнали с телефона на подс. К.. Видели, че в него имало медни намотки, които взели, а оставили металната част. Тримата подсъдими В., К. и Ц. натоварили бакъра /медта/ в каруцата на подс. К. ***.  Там  разтоварили медта, размотали намотките и след това изгорили бакъра.

         На другия ден сутринта на 27. 02. 2010 г. отишли до З.Б.и го попитали дали ще ги закара до с. Г., за да предадат медта. Той се съгласил да ги закара срещу сумата от 30 лв. Тримата подсъдими В., К. и Ц. натоварили медта, която била 100 кг, след което я закарали до с. Г.. Откраднатото предали на св. И.М., който им заплатил сумата от 850 лева. От тях 30 лева дали на З.В., който ги върнал обратно в селото, а другите пари отново си поделили по равно.

От изготвената оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи- 1 бр трансформатор от мачтов трафопост- 20 кв. и 2 бр. многожилни медни кабели за високо напрежение с дължини по 4 метра всеки, възлиза на 8 924 лева.

На 27.02.2010 г. събота около 12.00 ч. подсъдимите Р. и Ш. тръгнали да събират дърва за огрев по река Тополница. Малко преди тях, на няколко метра отпред, се намирали подсъдимите К., Г. и К.. Те стигнали в близост до дървопласментна база в с.П.. Вътре в нея видяли няколко топа мрежа, желязна врата и ел. табло, струпани на камара, 527 м. оградна мрежа, 2 бр. двукрили метални врати и 6 бр. метални електрически табла. Подсъдимите Р., Ш., К., Г. и К. решили да откраднат описаните по- горе вещи. Те се върнали в с.Д. и отишли при св. К.А., като я попитали дали купува мрежа и отпадъчно желязо. Тя им казала, че изкупува, след което те се върнали обратно до с. П.. Петте подсъдими взели от пътя една каруца, която забутали на ръце до мястото, където били вещите. Подсъдимите натоварили всичко, което отнели и го закарали при св. А. ***, като предали отнетите вещи. Св. А. им заплатила сумата от 60 лева, която подсъдимите Р., Ш., К., Г. и К. си разделили по равно- по 12 лева на всяка от тях.

От изготвената оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи-   527 м. оградна мрежа, 2 бр. двукрили метални врати и 6 бр. метални електрически табла е  2 687, 90 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата, събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 283 във връзка с чл. 373 ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Г., М., А., А., Й., Я., Б., М., К., П. и Д., заключението на оценъчната експертиза на вещото лице К., както и писмените доказателства, приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимите Т.С.К., Ю.С.В. и В.Ц.Ц. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 4, предложение второ във връзка с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, подсъдимите З.И.Ш. и Д.Р.Г.- престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, а подсъдимите М.А.К., А.А.К. и З.С.Р.- по чл. 195 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

От обективна страна с престъпленията са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Престъпленията са осъществени чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента фактическа власт върху инкриминираните вещи, върху които дейците са установили своя такава.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния характер на деянието- че лишават от фактическа власт собственика на чужди движими вещи, предвиждали са неговите обществено опасни последици- преминаването на тези вещи в тяхната фактическа власт и са искали настъпването им- целели са установяването на тази власт върху предмета на престъплението. Подсъдимите са действали при общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия участник и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав. Деянието е извършено и със специално намерение от страна на подсъдимите- противозаконно да се присвоят вещите, т.е. извършат с тях по- нататъшни действия на фактическо или юридическо разпореждане, като лицата са съзнавали, че отнетите вещи не са тяхна изключителна собственост и, че отсъства съгласие на собственика им за подобно разпореждане.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното от тях деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Следва да се има предвид обаче и обществената опасност на конкретното деяние, която също е сравнително висока, като се има предвид голямата стойност на предмета на престъплението.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите В., К. и Ц., като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за тримата следва да се зачете чистото им съдебно минало, направените пълни самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на престъплението, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, а само за подс. К.- допълнително и положителните му характеристични данни (л. 71). Като отегчаващо обстоятелство за подс. В. и Ц. следва да се имат предвид негативните им характеристични данни (л. 59 и л. 65).

Съдът определи наказанието и за тримата подсъдими при условията на чл. 58а ал. 1 от НК, тъй като процесуално правната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК препраща към нея. Но разпоредбата на чл. 58 а от НК има материалноправен характер, защото касае начина на определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като престъплението е извършено от подсъдимите преди действието на чл. 58 а ал. 1 от НК в редакцията, приета с ДВ бр. 26/ 2010 г., съдът счита, че наказанието им следва да се определи съобразно изискванията на чл. 2 ал. 1 от НК, а именно при действието на чл. 58 а ал. 1 от НК в редакцията към момента на извършване на деянието. Тъй като в съставите на престъпленията, за които на подсъдимите са повдигнати обвинения, не са предвидени алтернативно различни наказания, а само едно наказание- „лишаване от свобода”, според по действалата преди изменението разпоредба, наказанието следва да се определи при условията на чл. 55 ал. 1 от НК.

По отношение на тримата подс. В., К. и Ц. съдът намира, че при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и най- лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК би се оказало несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на дееца. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно- под ниския предел и им наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от по 8 (осем) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок за 3 (три) години- за всеки един от тях. Съдът намира, че с така наложеното наказание най- пълно би се постигнал ефектът на личната и генерална превенция. Целта на наказанието е с него да намери реализация идеята на законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи максимален резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето на лицата съдът приема, че не е наложително наказанието да се изтърпява ефективно, след като са налице предпоставките на закона за приложение на института на условното осъждане. С така определеното близко до минималния размер наказание могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху дейците и се мотивират очаквания да се постигнат целените промени в съзнанието им към спазване на законите и добрите нрави.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Ш. и Г., като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за двете следва да се зачетат направените пълни самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на престъплението, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, както и положителните им характеристични данни (л. 78 и л. 85). Като отегчаващо обстоятелство и за двете следва да се имат предвид предишните им осъждания. И по отношение на тях са налице условията за приложение на нормата на чл. 58 а ал. 1 от НК в редакцията й преди изменението, предвид датата на извършване на деянието и с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 55 ал. 1 от НК.

Подс. З.Ш. е осъждана два пъти- с влязла в сила на 06.04.2004 г. присъда, постановена по н.о.х. дело № 894/ 2003 г. на РС- Пазарджик, за извършено на 17.03.1997 г. деяние по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по което й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години и с влязла в сила на 19.02.2005 г. присъда, постановена по н.о.х. дело № 2399/ 2004 г. на РС- Пазарджик, за извършено на 18.01.1997 г. деяние по чл. 195 ал. 1 т. 4, предложение второ и т. 5 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като с присъдата на основание чл. 23 ал. 1 вр. чл. 25 ал. 1 от НК й е определено едно общо наказание по двете дела, а именно- „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години. При това положение, по отношение на двете деяния, намиращи се в режим на реална съвкупност, които са били групирани в едно общо най- тежко наказание, към момента на извършване на настоящото (27.02.2010 г.) е била настъпила реабилитация по право, поради факта, че в изпитателния срок на определеното й общо наказание не е било извършено друго престъпление. В този смисъл, предвид реабилитацията, която заличава факта на осъжданията и неблагоприятните последици, свързани с тях, няма пречка за приложение на хипотезата на чл. 66 ал. 1 от НК. Както вече беше посочено, когато са налице условията за приложение на института на условното осъждане, за поправянето на дееца не е необходимо да се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото и без него може да се постигне идеята на законодателя за поправяне и превъзпитание. За постигане на ефекта на личната (с оглед склонността на деца да извършва посегателства спрямо чуждата собственост, видно от предишните й осъждания) и генерална превенция (предвид актуалността на този вид престъпления напоследък), съдът намира, че наказанието, което е справедливо да се наложи в случая, е „лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, чието изтърпяване бъде отложено за срок от 4 (четири) години. С така определеното наказание могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху дееца за по- дълъг период от време и се мотивират очаквания да се постигнат целените промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави.

Подс. Д.Г. също е осъждана два пъти- с влязла в сила на 19.11.2002 г. присъда, постановена по н.о.х. дело № 985/ 2002 г. на РС- Пазарджик, за извършено на 30.01.2002 г. деяние по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по което й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години и със споарзумение от 19.12.2003 г. присъда, постановено по н.о.х. дело № 962/ 2003 г. на РС- Пазарджик, за извършено на 05.12.1997 г. деяние по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 от НК, по което й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. В случая отново двете деяния се намират в условията на реална съвкупност, като за тях са били налице условията за групирането им в едно общо наказание, което е следвало да бъде в размер на най- тежкото от тях. Макар същото да е направено, предвид обстоятелството, че са съществували предпоставките за подобно кумулиране, тук също е настъпила реабилитация по право, защото в изпитателния срок на общото наказание, което е трябвало да се определи с постановяване на последната присъда, деецът не е извършил друго престъпление. Предвид изложеното, за подс. Г. съдът също определи „лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, чието изтърпяване бъде отложено за срок от 4 (четири) години, като взе предвид предишните й осъждания. С това наказание могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху дееца за определен период от време и се мотивират очаквания да се постигнат целените промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите К., К. и Р., като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за трите следва да се зачетат направените пълни самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на престъплението, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, както и положителните им характеристични данни (л. 91, л. 104 и л. 97), а само за подс. Р.- и чистото й съдебно минало. Като отегчаващо обстоятелство само за подсъдимите К. и К. следва да се имат предвид предишните им осъждания- по едно за всяка. И по отношение на трите лица обаче също са налице както условията за приложение на нормата на чл. 58 а ал. 1 от НК в редакцията й преди изменението, предвид датата на извършване на деянието и с оглед нормата на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 55 ал. 1 от НК, така и предпоставките за приложение на условното осъждане, независимо от факта на предишните осъждания на подсъдимите К. и К.. Именно с оглед обремененото съдебно минало на двете, съдът им определи наказания „лишаване от свобода” за срок от по 9 (девет) месеца за всяка, чието изтърпяване бъде отложено за срок от 3 (три) години. Предвид чистото съдебно минало на подс. Р., наказанието за нея е 8 (осем) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отлага също с изпитателен срок за 3 (три) години. Именно чрез така определените по вид и размер наказания според съдът ще се постигнат личната и генералната превенция по чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху трите подсъдими към спазване на законите и добрите нрави.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на всеки един от осемте подсъдими бяха присъдени направените разноски по делото за експертиза в размер на по 7 лева, платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик.

Причини за извършването на престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимите, незачитането на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както и желанието им за облагодетелстване бързо и лесно по незаконен начин.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                    

                                                                                   

СЪДИЯ :

   /Александър Точевски/