Р Е Ш Е Н И Е
460/13.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при
секретар Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 658 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.Т.“ ЕООД със седалище в гр.Девня, представлявано от Ст.Щ.против
НП № 03/23.01.2020 г., издадено от Кмет на Община Белослав,
с което на представляващия дружеството е
наложено административно наказание « имуществена санкция» в размер на 500 лв., за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗМДТ.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт и се
иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се
представлява. В писмено становище, депозирано в съдебно заседание, поддържа
жалбата и искането до съда.
Процесуалният представител на административно наказващия оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима за
разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2019 г. при
свид. М.Н.,***, се явил пълномощник на „С.Т.“ ЕООД, за да подаде от името на
дружеството декларация за имот, находящ се в землището на с.Страшимирово,
общ.Белослав, по повод промяна на
предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Декларацията била
регистрирана с № **********/14.11.2019 г. от същата дата. Съпоставяйки датата
на промяна на предназначението на имота, съгласно представеното Решение №
5/04.09.2018 г.на ОД“Земеделие“-Варна, влязло в сила на 22.11.2018 г. с тази на
подадване на декларацията свид. Н. установила, че двумесечния срок за деклариране
на новопридобития недвижим имот, не е спазен. За това на място срещу „С.Т.“
ЕООД бил съставен АУАН № **********/14.11.2019 г., в който
нарушението било квалифицирано по чл.14 от ЗМДТ. Актът бил връчен срещу подпис
на пълномощника на юридическото лице, който не вписал
възражения. Не били депозирани и писмени такива пред адм.наказващия орган. При
тази фактология последният приел, че Ст. Щ.като управител на дружеството следва да
бъде санкциониран и издал НП предмет на настоящата проверка. В обстоятелствената му част описал фактическа
обстановка, идентична с тази в АУАН като
посочил, че подаването на декларацията е следвало да стане до 22.01.2019 г. От правна приел, че Ст. Щ.в качеството си на управител на «С.Т.“ ЕООД е нарушил чл. 14
ал.1 от ЗМДТ и го санкционирал с
имуществена санкция
в минималния размер,
предвиден в чл.123 от ЗМДТ.
Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена от
гласните доказателствени средства и писмените доказателства приобщени по
делото, които са взаимно допълващи се и
непротиворечиви. В съдебно заседание, свидетелката Н. посочи, че декларацията била
подадена във връзка с промяна в статута
на земеделска земя, в резултат на което имотът подлежи на облагане с местен
данък, а преценката за допуснатото нарушение направила въз основа на датата на
влизане в сила на Решението на ОД „Земеделие“ за промяна на статута.
При тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
АУАН и НП е са издадени от компетентни органи в кръга на
предоставените им правомощия съгл. чл.128 ал.1 от ЗМДТ и Заповед № 743/16.10.2018 на Кмета на Община-Белослав, издадена на осн. чл.128 от ЗМДТ.
АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове по
чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН, което се
установява от датите посочени в тях. Преписи от АУАН и НП са връчени на упълномощен
представител на въззивното дружество, като по този начин е осигурена възможност
да организира защитата си. Жалбоподателят не е
депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,
което обяснява и липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН
Във фазата на производството пред административно
наказващия орган обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Както в АУАН така и в НП, нарушението не е описано
пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. В АУАН е описано
изпълнително деяние - „ ДЗЛ „С.т.“ ЕООД не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ
в законоустановения 2 мес.срок, считано от придобиването/промяната в
настъпилото обстоятелство, считано от
22.11.2018 г. Нарушението е квалифицирано
по чл.14 от ЗМДТ. В НП е
посочено, че „управителят на дружеството не е изпълнил задължението си да
уведоми лично или чрез упълномощено лице Община-Белослав чрез подаване на
декларация в законоустановения 2 месечен срок, считано от датата на промяната
на предназначението - до 22.01.2019 г.
Нарушението е квалифицирано по чл.14
ал.1 от ЗМДТ. Описанието на
изпълнителното деяние изисква да се посочат обстоятелства, въз основа на които
да се направят недвусмислени изводи, за допуснатото нарушение и за извършителя,
респ. да се конкретизира съответната норма. В настоящия случай това не е факт.
Освен това от съдържанието на АУАН и
НП не става ясно кой е нарушителя, респ. санкционираното лице. Нормата на чл.11
от ЗМДТ регламентира кръга на данъчно задължените лица за нуждите на този
закон. По правило това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В
случая от писмените доказателства - декларация по ЗМДТ, скица и Решение № 4/04.09.2018 г. на ОД „Земеделие“-Варна
се установява, че собственик на
земеделската земя в с.Страшимирово, чието предназначение е променено е юридическото
лице „С.т.“ ЕООД. Докато в АУАН правилно това дружество е посочено като данъчно
задължено лице, което не е подало декларация
по чл.14 ЗМДТ, неясно защо в процесното НП като такъв, който не е
изпълнил задължението си за
уведомяване на Община-Белослав се сочи
управителя и представляващ „С.т.“ ЕООД “. Незаконосъобразното ангажиране адм.
наказателната отговорност на физическото
лице, законен представител на ДЗЛ,
вместо последното винаги е съществен порок, който е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. На следващо място в чл.14 ЗМДТ лимитативно са посочени случаите, реда и
сроковете, при които данъчно задължените лица
по този закон, уведомяват общината по местонахождение на имота. Безспорно
настоящият случай е относим към хипотезата на чл.14 ал.5 от ЗМДТ, но тази
законна разпоредба не е посочена като нарушена
нито в АУАН, нито в НП. В
този смисъл съдът констатира нарушения на импреративните разпоредби на чл.42
т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Неяснотата относно някой от
релевантните факти, въз основа на които с НП се повдига
обвинение срещу дадено лице винаги води
до нарушаване на правото му на защита. Съдът проверява правилността на НП чрез
проверка на установените факти, но не допълва съдържанието с фактически
констатации, които е трябвало да се установят в хода на
административно-наказателното производство. Докато законът в
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно наказващият орган да
издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това не се отнася до издаваното наказателно постановление,
при което следва да се спазят всички изисквания на нормите на ЗАНН.
На
последно място съдът констатира, че с обжалваното НП в нарушение на материалния
закон е наложена «имуществена санкция» на физическо лице, доколкото в чл.83 ал.1 от ЗАНН е предвидено, че само
юридическите лица са субектите, спрямо които се прилага това административно
наказание.
По приложението на материалния закон:
За прецизност съдът намира за уместно да отбележи, че от доказателствата по делото недвусмислено се установява нарушение на чл.14 ал.5 вр. ал.1 от ЗМДТ. Както беше посочено по-горе в чл.14 ал.1 е установен 2-у месечен срок, в който ДЗЛ, уведомява общината по местонахождението на имота при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка. Т.е. изпълнението на задължението за уведомяване е в установен в посочения нормативен акт срок, с изтичането на който адресатите на задължението изпадат в забава и съответно извършват административно нарушение. В случая изпълнителното деяние – неспазване на законоустановен 2-у месечен срок е осъществено чрез бездействие. От съдържанието на АУАН и НП става ясно от кой момент е започнал да тече и съответно е изтекъл 2-у месечния срок за изпълнение на задължението за уведомяване на общината по местонахождение на имота с подаването на декларация. Последното е станало след този срок - на 14.11.2019 г., когато декларацията е регистрирана от служител в общинската администрация.
Изложеното до тук мотивира съда да
отмени наказателното постановление, поради което и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03/23.01.2020 г., издадено от Кмет на Община Белослав, с което на Стоян Димитров Щърбаков, като управител и
представляващ «СИГДА ТРАНС»ЕООД е наложено административно наказание : «имуществена
санкция» в размер на 500 лв., за нарушение на
чл.14 ал.1 от ЗМДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: