Решение по дело №658/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

460/13.3.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                 

                                                                          СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

         при секретар Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 658 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по жалба на „С.Т.“ ЕООД със седалище в гр.Девня, представлявано от Ст.Щ.против НП № 03/23.01.2020 г., издадено от  Кмет на Община Белослав, с което  на представляващия дружеството е наложено административно наказание « имуществена санкция» в размер на 500 лв., за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗМДТ.

  В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт и се иска  неговата отмяна.

         В съдебно заседание жалбоподателят  не се представлява. В писмено становище, депозирано в съдебно заседание, поддържа жалбата и искането  до съда.

         Процесуалният представител на административно наказващия оспорва жалбата и моли за потвърждаване на  НП.

         Жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2019 г. при свид. М.Н.,***, се явил пълномощник на „С.Т.“ ЕООД, за да подаде от името на дружеството декларация за имот, находящ се в землището на с.Страшимирово, общ.Белослав, по повод промяна  на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Декларацията била регистрирана с № **********/14.11.2019 г. от същата дата. Съпоставяйки датата на промяна на предназначението на имота, съгласно представеното Решение № 5/04.09.2018 г.на ОД“Земеделие“-Варна, влязло в сила на 22.11.2018 г. с тази на подадване на декларацията свид. Н. установила, че двумесечния срок за деклариране на новопридобития недвижим имот, не е спазен. За това на място срещу „С.Т.“ ЕООД бил съставен  АУАН № **********/14.11.2019 г., в който нарушението било квалифицирано по чл.14 от ЗМДТ. Актът бил връчен срещу подпис на пълномощника на юридическото лице, който не вписал възражения. Не били депозирани и писмени такива пред адм.наказващия орган. При тази фактология последният  приел, че Ст.  Щ.като управител на дружеството следва да бъде санкциониран и издал НП предмет на настоящата проверка. В обстоятелствената му част описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН като посочил, че подаването на декларацията е следвало да стане до 22.01.2019 г. От правна приел, че Ст.  Щ.в качеството си на управител на «С.Т.“ ЕООД е нарушил чл. 14 ал.1 от ЗМДТ и  го санкционирал с имуществена санкция в минималния размер, предвиден в чл.123 от ЗМДТ.  

Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена от гласните доказателствени средства и писмените доказателства приобщени по делото, които са  взаимно допълващи се и непротиворечиви. В съдебно заседание, свидетелката Н. посочи, че декларацията  била подадена във връзка  с промяна в статута на земеделска земя, в резултат на което имотът подлежи на облагане с местен данък, а преценката за допуснатото нарушение направила въз основа на датата на влизане в сила на Решението на ОД „Земеделие“ за промяна на статута.

При тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

АУАН и НП е са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия съгл. чл.128 ал.1 от ЗМДТ и  Заповед № 743/16.10.2018 на Кмета на Община-Белослав, издадена на осн. чл.128 от ЗМДТ.

АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН, което се установява от датите посочени в тях.  Преписи от  АУАН и НП са връчени на упълномощен представител на въззивното дружество, като по този начин е осигурена възможност да организира защитата си. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН

Във фазата на производството пред административно наказващия орган обаче  са допуснати съществени процесуални нарушения.

Както в  АУАН така и в НП, нарушението не е описано пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. В АУАН е описано изпълнително деяние - „ ДЗЛ „С.т.“ ЕООД не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ в законоустановения 2 мес.срок, считано от придобиването/промяната в настъпилото  обстоятелство, считано от 22.11.2018 г. Нарушението е квалифицирано   по чл.14 от ЗМДТ. В НП  е посочено, че „управителят на дружеството не е изпълнил задължението си да уведоми лично или чрез упълномощено лице Община-Белослав чрез подаване на декларация в законоустановения 2 месечен срок, считано от датата на промяната на предназначението  - до 22.01.2019 г. Нарушението е квалифицирано   по чл.14 ал.1 от ЗМДТ. Описанието  на изпълнителното деяние изисква да се посочат обстоятелства, въз основа на които да се направят недвусмислени изводи, за допуснатото нарушение и за извършителя, респ. да се конкретизира съответната норма. В настоящия случай това не е факт.

Освен това от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой е нарушителя, респ. санкционираното лице. Нормата на чл.11 от ЗМДТ регламентира кръга на данъчно задължените лица за нуждите на този закон. По правило това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая от писмените  доказателства -  декларация по ЗМДТ,  скица и Решение № 4/04.09.2018 г.  на  ОД „Земеделие“-Варна се установява, че собственик на  земеделската земя в с.Страшимирово, чието предназначение е променено е юридическото лице „С.т.“ ЕООД. Докато в АУАН правилно това дружество е посочено като данъчно задължено лице, което не е подало декларация  по чл.14 ЗМДТ, неясно защо в процесното НП като такъв, който не е изпълнил задължението си  за уведомяване  на Община-Белослав се сочи управителя и представляващ „С.т.“ ЕООД “. Незаконосъобразното ангажиране адм. наказателната отговорност на  физическото лице, законен представител на  ДЗЛ, вместо последното винаги е съществен порок, който е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. На следващо място  в чл.14  ЗМДТ лимитативно са посочени случаите, реда и сроковете, при които данъчно задължените лица по този закон, уведомяват общината по местонахождение на имота. Безспорно настоящият случай е относим към хипотезата на чл.14 ал.5 от ЗМДТ, но тази законна разпоредба не е посочена като нарушена  нито в АУАН, нито в НП.  В този смисъл съдът констатира нарушения на импреративните разпоредби на чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Неяснотата относно някой от релевантните  факти,  въз основа на които с НП се повдига обвинение  срещу дадено лице винаги води до нарушаване на правото му на защита. Съдът проверява правилността на НП чрез проверка на установените факти, но не допълва съдържанието с фактически констатации, които е трябвало да се установят в хода на административно-наказателното производство. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно наказващият орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което следва да се спазят всички изисквания на нормите на ЗАНН.

На последно място съдът констатира, че с обжалваното НП в нарушение на материалния закон е наложена «имуществена санкция» на физическо лице, доколкото  в чл.83 ал.1 от ЗАНН е предвидено, че само юридическите лица са субектите, спрямо които се прилага това административно наказание.

 

По приложението на материалния закон:

За прецизност съдът намира за уместно да отбележи, че от доказателствата по делото недвусмислено се установява нарушение на чл.14 ал.5 вр. ал.1 от ЗМДТ. Както беше посочено по-горе  в чл.14 ал.1 е  установен 2-у месечен срок, в който ДЗЛ, уведомява общината по местонахождението на имота при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.   Т.е. изпълнението на задължението за уведомяване е в установен в посочения  нормативен акт срок, с изтичането на който адресатите на задължението изпадат в забава и съответно извършват административно нарушение. В случая изпълнителното деяние – неспазване на законоустановен 2-у месечен срок е осъществено чрез бездействие. От съдържанието на АУАН и НП  става ясно от кой момент е започнал да тече и съответно е изтекъл 2-у месечния срок за изпълнение на задължението за уведомяване на общината по местонахождение на имота с подаването на декларация. Последното е станало след този срок - на 14.11.2019 г., когато декларацията е  регистрирана от служител в общинската администрация.  

 

Изложеното до тук мотивира съда да отмени наказателното постановление, поради което и  на осн. чл. 63 ал.1  от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 03/23.01.2020 г., издадено от  Кмет на Община Белослав, с което  на Стоян Димитров Щърбаков, като управител и представляващ «СИГДА ТРАНС»ЕООД е наложено административно наказание : «имуществена санкция» в размер на 500 лв., за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗМДТ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                  

                                              

                                                       

СЪДИЯ: