Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 2251 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Специализирана болница за рехабилитация – ВИТУС“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 21, представлявано от управителя д-р Ч.Х.Ч., чрез адв. В., против
Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-850/17.08.2022 г. на Директора на
РЗОК - Пловдив, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 422,
ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., изм. и доп., на лечебното заведение е
наложена финансова неустойка в общ размер на 13 200 лева за установени 66
бр. нарушения, подробно описани в заповедта.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения
са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендират се сторените
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Директор на РЗОК – Пловдив чрез процесуален представител
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирани по делото писмени
бележки.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Заповедта е обжалвана от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Начало на административното производство е сложено със Заповед № РД-25-1332/14.07.2022
г. на Директора на РЗОК - Пловдив, с която е наредено извършването на тематична
самостоятелна проверка от 18.07.2022 г. до 08.08.2022 г. вкл. на
дружеството-жалбоподател в качеството му на изпълнител на медицинска помощ по
изпълнението на индивидуален договор № 165108/25.02.2020 г. и всички
допълнителни споразумения за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, със задачи: 1. Контрол по
изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ в „СБР Витус“ ООД за
периода м. януари – м. юни 2022 г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, в съответствие с общите и
специални условия на НРД за МД 2020-2022 г., изм. и доп., и Приложение № 17а и
Приложение № 18а към НРД за МД 2020-2022 г., изм. и доп.; 2) Внезапен контрол
на медицинската документация, както и проверка наличието на пациентите по време
на хоспитализация в лечебното заведение. Определен е проверяван период – м. януари
2022 г. – м. август 2022 г., както и проверяващ екип: С.А.А. – контрольор в отдел
ДКБМП на РЗОК – Пловдив и Р.И.М. – контрольор в отдел ДКБМП на РЗОК – Пловдив. Заповедта
е надлежно връчена на проверяваното лице чрез пълномощник на 18.07.2022 г. (л. 57).
От приложения и приет като доказателство по делото Протокол № РД-25-1332-1/08.08.2022
г. (л. 62 и сл.) е видно, че по задача № 1 проверяващият екип е проверил 120
бр. ИЗ (история на заболяването) за периода м. януари – м. юни 2022 г. по 2 бр.
клинични пътеки (КП), като са установени общо 29 бр. нарушения, изразяващи се в
отчетени и заплатени ИЗ на „СБР Витус“ ООД за периода м. януари 2022 г., когато
е установено, че д-р Б.А.С. по време на болничния си престой в УМБАЛ „Каспела“
ЕООД от 26.01.2022 г. до 29.01.2022 г. е подписвал издадени болнични епикризи
на изписани пациенти, преминали през лечебно заведение, за лечение по КП № 263
„Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система“ и
КП № 265 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен
апарат“, подробно описани в протокола. Констатирани са също така и 37 бр.
нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразяващи се в
неизпълнен диагностично-лечебен алгоритъм на отчетените КП, тъй като по време
на хоспитализацията на пациентите, д-р Б. С. е отсъстващ от лечебното заведение
поради заболяване, подробно описани в протокола. По задача № 2 не са
констатирани нарушения. Екземпляр от изготвения протокол е връчен на управителя
на болничното заведение на 08.08.2022 г., като със същия му е указано правото
да даде писмено становище пред Директора на РЗОК - Пловдив по направените
констатации в 7-дневен срок от връчването (л. 62-76). Такова няма данни да е
подадено от „СБР Витус“ ООД. Изготвен е и Протокол за неоснователно получени
суми № РД-25-1332-2/08.08.2022 г., също връчен на 08.08.2022 г. (л. 77-88).
С оглед липсата на постъпило становище от дружеството-жалбоподател и
предвид нормата на чл. 74, ал. 5, предл. първо от ЗЗО, Директорът на РЗОК -
Пловдив е издал и оспорената в настоящото производство заповед, с която е
наложил санкции за установените общо 66 броя нарушения, както следва:
- 29 бр. финансови неустойки в размер от по 200 лева на основание чл. 416,
ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., изм. и доп., за нарушение на чл. 388, ал. 1
от НРД за МД 2020-2022 г., изм. и доп., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, констатирано в 25 бр. ИЗ (подробно описани) по КП № 263 „Физикална терапия
и рехабилитация при болести на периферна нервна система“ и в 4 бр. ИЗ (подробно
описани) по КП № 265 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателен апарат“. Констатирано е, че са издадени епикризи в деня на
дехоспитализацията на пациентите (на дати 27.01.2022 г. и 28.01.2022 г.),
подписани от д-р Б. С. като лекуващ лекар и началник отделение, а съгласно
описаните констатации, е извършено административно нарушение, касаещо
документирането на дейностите по КП, изразяващо се в подписване на медицинска
документация – епикриза и „Физиопроцедурна карта“ (бл. МЗ № 509-89), по време на
отсъствие поради заболяване. С оглед на гореизложеното, като лекар специалист е
полагал подписа си на медицинска документация по време на отсъствие, е прието,
че лечебното заведение не е спазило изискванията на чл. 388, ал. 1 от НРД
2020-2022 г. за МД, изм. и доп., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
Нарушенията са извършени за първи път по изпълнение на индивидуален договор №
165108/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
извършването на амбулаторни процедури с НЗОК на „СБР Витус“ ООД за календарната
2022 г. по НРД за МД за 2020-2022 г.;
- 37 бр. финансови неустойки в размер от по 200 лева на основание чл. 414,
ал. 3 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., за нарушение на чл. 388, ал. 1 от
НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, констатирани в 29 бр. ИЗ
(подробно описани) по КП № 263 „Физикална терапия и рехабилитация при болести
на периферна нервна система“ и в 8 бр. ИЗ (подробно описани) по КП № 265
„Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“.
Констатирано е, че в ИЗ в частта „Анамнеза“ е отразено: „Анамнезата е снета на
дата 26.01.2022 г. (съответно на дата 28.01.2022 г. ) от д-р Б. С.На същата
дата е снето Обективно състояние и е изготвен диагностично-лечебен план от
същия специалист. Видно от справката в НОSP CPW д-р Б. С. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Каспела“ ЕООД в периода 26.01.2022
г. – 29.01.2022 г. и е в обективна невъзможност да извърши горепосочените
действия. Същевременно в XML отчета на „СБР Витус“ ООД за периода 26.01.2022 г. –
29.01.2022 г., дейността, свързана с приема на пациенти, е отчетена от името на
д-р Б. С., т.е. с неговия УИН. В тази връзка е прието, че в случая не е
изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на отчетените КП, тъй като по време
на хоспитализацията на пациентите, д-р Б. С. е отсъстващ от лечебното заведение
поради заболяване. С оглед на гореизложеното, като лекар специалист е отсъствал
в деня на приема на пациента, а в медицинската документация фигурира неговото
име и подпис, както и дейността в електронния отчет е подадена с неговите
данни, е прието, че лечебното заведение не е спазило изискването на чл. 388,
ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. Нарушенията са извършени за първи път по изпълнение на
индивидуален договор № 165108/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и извършването на амбулаторни процедури с НЗОК на „СБР Витус“
ООД за календарната 2022 г. по НРД за МД за 2020-2022 г.
За да издаде оспорената в настоящото производство заповед, ответният
административен орган е посочил, че установените от длъжностните лица –
служители на РЗОК – Пловдив нарушения са отразени в Протокол №
РД-25-1332-1/08.08.2022 г. и Протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) №
РД-25-1332-2/08.08.2022 г., съставен на основание чл. 76б от ЗЗО, връчени на
д-р Ч.Х.Ч. – управител на лечебното заведение на 08.08.2022 г. и в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му не е подадено писмено
възражение от лечебното заведение за констатираните нарушения. След запознаване
с административната преписка органът е приел, че лечебното заведение е
извършило описаното нарушение и същото обосновава налагане на санкция по
смисъла на чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. за МД.
Мотивирано е, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 408, ал. 4 от
НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., тъй като констатираните в настоящото
производство нарушения, не попадат сред изчерпателно изброените в § 1, т. 4.2
от ДР на НРД 2020-2022 г. за МД. А доколкото нарушенията са извършени за първи
път, липсват предпоставки за налагане на санкция в размер, по-висок от
предвидения в цитираната разпоредба минимален размер.
В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от
процесуалния представител на ответника справка от административната система на
РЗОК – Пловдив във връзка с хоспитализацията на д-р Б. С. в УМБАЛ „Каспела“
ЕООД (л. 264-268) и представена от третото лице УМБАЛ „Каспела“ ЕООД писмена
справка, съгласно която пациентът Б. С. е хоспитализиран в лечебното заведение
в периода от 26.01.2022 г. до 29.01.2022 г. – три дни престой с ИЗ №
1980/26.01.2022 г. в Клиника по ендокринология и болести на обмяната и на същия
не е издаван болничен лист (л. 275).
Като свидетели са разпитани Х.А.Б. и Б. А. С.От показанията на свидетеля Б.
се установява, че същият през м. февруари 2022 г. е постъпил в болница Витус,
минал е на прегледи и д-р С. го е прегледал и установил, че трябва да постъпи
за процедури на кръста, д-р С. го е приел и 7 дни по пътеката е бил там и е
ползвал процедури. Свидетелят посочва също така, че д-р С. го е изписал,
епикризата е била на рецепцията и докторът е бил там към 12,30 часа, свидетелят
е бил свободен, минал и си е взел епикризата.
От показанията на свидетеля С. се установява, че преди една година е бил в
болница Каспела, конкретни дати не си спомня, бил е четири дни, тъй като е
диабетик и е ходил за преливки, по принцип е трябвало да стои по цял ден в
болницата, но той е ходил сутрин, слагали са му вливката и след това е тръгвал
на работа, всеки ден сутрин е ходил да му слагат вливки, а след това е отивал в
Хисаря и е продължавал да работи. През този период твърди, че е приемал
пациенти и каквото е трябвало като лечение, е извършвал – приемал е пациенти и
им е издавал съответните направления и ако някой пациент е свършил процедурите,
след това им е правил епикризите и ги е изписвал.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи
на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се
преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
Спор по така установената фактическа обстановка не се формира между
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при
извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен
акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос
факти и обстоятелства, са установени от материално компетентни органи на РЗОК -
Пловдив в хода на проверка, осъществена по реда на глава втора, раздел Х от
ЗЗО. В тази насока е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска
и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица
– служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от
оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК –
контрольори. Съответно, съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, служителите на НЗОК по
ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на
управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на
РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната
РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице,
както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга
РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно
лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка
на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на
директора на РЗОК, на която са служители.
От представената по делото Заповед № РД-25-1332/14.07.2022 г. се
установява, че С.А.А. и Р.И.М. – контрольори в РЗОК – Пловдив, които са извършили
проверката, са надлежно овластени по смисъла на чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО
именно от Директора на РЗОК - Пловдив. Определените със заповедта органи на РЗОК
- Пловдив, са издали горецитирания протокол от 08.08.2022 г., въз основа на
който е издадена и оспорената заповед. Компетентен да издаде последната е Директорът
на РЗОК - Пловдив, съобразно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Действително, следва да се
констатира, че процесната заповед е подписана за Директор на РЗОК - Пловдив не
от органа, сочен като неин издател, но това обстоятелство не променя крайния
извод, че същата е издадена от материално компетентен орган. В тази насока по
делото са ангажирани доказателства, че е издадена от името на Директора на РЗОК
- Пловдив и е подписана от неговия заместник – Петър С. Костов (л. 56).
Както вече се посочи по-горе, лечебното заведение не се е възползвало от
правото си да даде писмено становище, т.е. да оспори констатациите на
извършилите проверката длъжностни лица от РЗОК – Пловдив пред Директора на РЗОК
- Пловдив в 7-дневен срок от връчването на протокола по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО,
съобразно нормата на чл. 74, ал. 4 от с. з. и чл. 402 от НРД за МД за 2020 –
2022 г. и съответно този спор не е бил поставен за разглеждане и решаване от
Арбитражната комисия при РЗОК - Пловдив. При това положение и съгласно нормата
на чл. 74, ал. 5, предл. първо от ЗЗО, когато лицето – обект на проверката, не
изрази становище по ал. 4 на чл. 74 от ЗЗО, респ. по чл. 402 от НРД за МД за
2020 - 2022 г., или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените
от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК, издава заповед, с която налага санкция. Така, в крайна
сметка, след изпълнението на всички тези, разписани в ЗЗО и в НРД за МД за 2020-2022
г. административнопроизводствени правила, в изпълнение на правомощията си по
чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и по чл. 422, ал. 1, чл. 414, ал. 1 и чл. 416, ал. 1 от
НРД за МД за 2020 - 2022 г., Директорът на РЗОК – Пловдив е издал оспорената
заповед, с която е наложил на лечебното заведение 66 броя санкции „финансова
неустойка“ в посочените размери за всяко едно от описаните нарушения. Или, в
случая не се констатират допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на оспорената
заповед само на това основание.
Самата заповед е постановена и в изискваната от закона форма съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
При проверката за съответствие на оспорения административен акт с
приложимите материалноправните разпоредби, съдът намира следното:
С оспорените т. 1 до т. 29 от заповедта, санкциите „финансова неустойка“ са
наложени, поради констатирани нарушения на установените изисквания за работа с
медицинската документация, изразяващи се в документирането на дейностите по КП,
изразяващо се в подписване на медицинска документация – епикриза и
„Физиопроцедуарна карта“ (бл. МЗ № 509-89) от лекар специалист (д-р Б. С.) по
време на отсъствие поради заболяване, като нарушенията са квалифицирани като
такива по чл. 388, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., във връзка
с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
Според чл. 388, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., лекар
специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на
отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва
медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва
документи по чл. 294, първични медицински и финансови документи и епикризи за
периода на отсъствието си.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
действително в периода 26.01.2022 г. – 29.01.2022 г. д-р Б. С. е бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Каспела“ ЕООД в Клиника по Ендокринология и болести на
обмяната. Установява се обаче, че на същия не е издаван болничен лист (така
писмена справка на л. 275). Видно от представения от жалбоподателя в хода на
проверката Работен график на МБПЛР – Витус ООД за м. януари 2022 г. през
спорния период д-р Б. С. е включен като дневна смяна на датите 26.01.2022 г. и
28.01.2022 г., като няма данни същият да не е бил на работа по една или друга
причина, респ. да не е получил възнаграждение за периода 26.01.2022 г. –
29.01.2022 г. Впрочем, такива доказателства не са изискани от страна на
проверяващите органи, поради което и следва да се приеме, че този факт не е
спорен между страните. При така установеното следва да се приеме, че в периода
26.01.2022 г. – 29.01.2022 г. д-р Б. С. не е бил в отпуск, отпуск по болест,
неплатен или служебен отпуск и няма данни да е отсъствал по смисъла на чл. 388,
ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп. Пак според представените графици
за датите 27.01.2022 г. и 29.01.2022 г. няма данни д-р С. да е бил на смяна,
поради което и по отношение на него е била неприложима забраната на чл. 388,
ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп. да извършва медицински дейности,
свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 294,
първични медицински и финансови документи и епикризи. Напротив, с разпоредбата
на чл. 388, ал. 2 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп. изрично е
регламентирана възможността лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр и
посочен в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, да извършва тази
дейност и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 271, т.
3 в същото лечебно заведение. А съгласно представеното по делото Приложение №
1, неразделна част от ИД № 165108/25.02.2020 г., д-р Б. С. е посочен в списъка
на лекари, работещи по КП в „МБПЛР-Витус“ ООД – гр. Хисаря и то по конкретно
проверяваните КП № 263 и № 265.
От показанията на разпитания свидетел Б. се установяват същите фактически
положения, а именно, че д-р С. го е приел и съответно изписал, което изписване
се установи, че е сторено на 28.01.2022 г. (така епикриза на л. 125),
следователно не е отсъствал в посочените периоди. Все в тази насока и самият
д-р С. разпитан като свидетел потвърждава факта, че на всяка една от процесните
дати, е работил, т.е. не е отсъствал. Това дали д-р С. е нарушил режима на
лечение, съответно дали УМБАЛ „Каспела“ ООД е допуснал нарушение на НРД и ЗЗО стои
извън преценката за наличие или липса на нарушение по чл. 388, ал. 1 от НРД
2020-2022 г. за МД, изм. и доп., за което, както се каза, е от значение установяване
на фактическо отсъствие, каквото в случая не е налице.
По идентичен начин стои въпросът и със следващите наложени санкции в т. 30
до т. 66 от заповедта. Санкциите „финансова неустойка“ са наложени, поради
констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразяващи
се в неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на отчетените КП, тъй като
по време на хоспитализацията на пациентите, д-р Б. С. е отсъстващ от лечебното
заведение поради заболяване, т.е. като лекар специалист е отсъствал в деня на
приема на пациентите, а в медицинската документация фигурира неговото име и
подпис, както и дейността в електронния отчет е подадена с неговите данни, като
нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 388, ал. 1 от НРД 2020-2022 г.
за МД, изм. и доп., във връзка с чл. 55,
ал. 2, т. 3 от ЗЗО. Както вече се
посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства не се установи д-р С. да
е отсъствал по една или друга причина за спорния период, т.е. не се установява
да е извършено соченото нарушение.
Независимо от гореизложеното, за пълнота е необходимо да се посочи, че в
диспозитива на заповедта е посочено, че финансовите неустойки се налагат на
основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., за нарушение
на чл. 388, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп., във връзка с чл. 55,
ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
Съгласно посочената като санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от НРД
2020-2022 г. за МД, изм. и доп., когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т.
2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът
на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.
Съгласно посочената като нарушена в мотивите на заповедта разпоредба на чл. 55,
ал. 2, т. 3 от ЗЗО, Националните
рамкови договори съдържат условията и реда за оказване на помощта по т. 2 (отделните
видове медицинска помощ по чл. 45), а съгласно посочената в диспозитива
разпоредба на чл. 55, ал. 2, т. 5 от
ЗЗО, Националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота.
Посочената обаче като санкционна разпоредба не предвижда наказание за нарушение
по т. 3 (на условията и реда за оказване на помощта по т. 2) или т. 5 на чл.
55, ал. 2 (на документацията и документооборота), а само по т. 2 (на отделните
видове медицинска помощ по чл. 45). Тук е мястото да се посочи, че описанието
на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби,
които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В
този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложена санкцията
финансова неустойка, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз
основа на които е ангажирана отговорността му. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Смисълът
на точното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено,
и посочването на законните разпоредби, които са били нарушени, се състои в това
нарушителят да бъде запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за
какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност, за да може да реализира
пълноценно правото си да възрази срещу нарушението, за което е санкциониран,
нещо, което в конкретния случай не е сторено. В този смисъл са основателни
възраженията на жалбоподателя, че не може да разбере за какво точно нарушение е
бил санкциониран, доколкото в мотивите е посочено едно правно основание, в
диспозитива – второ, а приетата като приложима санкционна разпоредба предвижда
налагане на наказание за друго нарушение.
Предвид изложеното и тъй като на практика се установи, че с оспорената
заповед са наложени санкции за нарушения, които не се доказват да са били
допуснати от страна на лечебното заведение, то следователно и заповедта е
издадена при неправилно приложение на материалния закон. Ето защо и същата като
изцяло незаконосъобразна ще следва да се отмени.
При този изход на делото, на жалбоподателя се дължат разноски, които се
констатираха в размер на 2 050 лева, съгласно представения списък, от които 50
лева – заплатена държавна такса и 2 000 лева – адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-850/17.08.2022 г. на Директора
на РЗОК – Пловдив.
ОСЪЖДА НЗОК - София да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация –
ВИТУС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, бул.
„Ал. Стамболийски“ № 21, представлявано от управителя д-р Ч.Х.Ч., сумата от 2 050
(две хиляди и петдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: