№ / гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и осми юни 2021г., в
следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като
разгледа адм. дело №846 по описа за 2021г. на съда, докладвано от съдията, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№6047/22.04.2021г. на В.И.П.-изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-гр.София за присъждане на обезщетение в размер на
8000лв. ведно със законната лихва за причинените му неимуществени вреди на
25.03.2021г. от длъжностно лице в ЗОЗТ-с.Разделна, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК, вр. чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ. В исковата молба П.
твърди, че на 25.03.2021г. е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с което била упражнена репресия
в нарушение на забраната в чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС от М. П. М., което се отразило
крайно негативно върху психиката и здравето му, породило чувство на страх,
незащитеност, малоценност, психически и физически дискомфорт, нервно
напрежение, неудобство и несигурност.
Съгласно чл.285, ал.1, изр.1 от ЗИНЗС искът за обезщетение
се разглежда по реда на глава ХІ от АПК /чл.203-чл.207 от АПК/. Съгласно чл.207
ал.1 от АПК когато производството по оспорването на административния акт бъде
прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако
той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството
по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт. В
чл.207, ал.2 от АПК е предвидено производството по иска да се прекрати и ако оспорването на
административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение
производството се възстановява.
При служебна
справка се установи, че в Административен съд-Варна е образувано адм. дело
№798/2021г. по постъпило с вх.№5581/14.04.2021г. искане-жалба от В.И.П. по реда
на чл.276 от ЗИНЗС да се разпореди проверка на сигналите му срещу М. и И. М. и
да се преустановят действията им по отношение на него, чрез които твърди, че на
25.03.2021г. и следващите дни е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, като му била причинена психическа болка, породило
се е чувство на страх, несигурност и малоценност, в нарушение на забраната по
чл.3 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС. След проведено
на 27.04.2021г. открито съдебно заседание с призоваване на съдията-докладчик на
ХХІІ-ри състав постановил Разпореждане №5620/28.04.2021г.
по адм. дело №798/2021г., с което на основание чл.280, ал.1, т.1 от ЗИНЗС отхвърлил
като неоснователно искането-жалба с вх.
№5581/14.04.2021г. на В.И.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Варна, тъй като не установил наличие на фактически действия/бездействия
на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи
нарушение на забраната по чл.3, които да попадат в обхвата на защитата по чл.276,
ал. 1 от ЗИНЗС. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила на 14.05.2021г.
Доколкото с
исковата молба по която е образувано настоящото адм. дело №846/2021г. по описа
на Адм. съд-Варна В.И.П. претендира обезщетение
от ГД "ИН" за вредите, които твърди, че са му били причинени от фактически
действия/бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице на 25.03.2021г. в ЗОЗТ-с.Разделна, представляващи нарушение на забраната
по чл.3, след като тези твърдения са отхвърлени като неоснователни с влязлото в
сила Разпореждане №5620/28.04.2021г. по адм. дело №798/2021г., е налице хипотезата
на чл.207, ал.2 от АПК в глава ХІ от АПК, приложима по препращането от чл.285,
ал.1 изр.1 от ЗИНЗС. В случая с влязъл в сила съдебен акт е отхвърлено искането
- жалба на ищеца, с която е сезирал съда с твърденията за извършени по
отношение на ищеца незаконосъобразни действия/бездействия на лицата в затвора, за
обезвреда на които той е предявил исковата претенция, поради което исковата
молба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея - да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 207, ал. 2 от АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, Съдът
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх.№6047/22.04.2021г. на В.И.П.-изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-гр.София за присъждане на обезщетение в размер на
8000лв. ведно със законната лихва за причинените му неимуществени вреди на
25.03.2021г. от длъжностно лице в ЗОЗТ-с.Разделна, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК, вр. чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №846/2021г. по описа на Адм.
съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен
съд-Варна по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: