Решение по дело №35/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 28/13.02.2013 година, постановено по гр.дело № 2673/2012 година по описа на К.йския районен съд, Ш. А. К. от С., О. е осъден да премахне 9 кв.м от масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 68.80 кв.м и РЗП 157.30 кв.м, представляваща монолитна жилищна сграда с носещи стоманено бетонови колони и греди, тухлени ограждащи зидове и стоманобетонова плоча между двата етажа, с двускатен покрив с дървена носеща конструкция, дъсчена обвивка и покритие с керемиди тип „марсилски”, с поставена дограма по отворите, построена в поземлен имот с пл.сн.№53, кв.5 по плана на С., О., която част от 9.00 кв.м навлиза /е построена/ в поземлен имот с пл.сн.№51, кв.5 по плана на С.. С решението Ш. А. К. от С., О. е осъден да заплати на Х. Р. М. от С., О. деловодни разноски в размер на 1 315 лв.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Ш. А. К. от С., общ. К. чрез представител по пълномощие, с което решението се обжалва като неправилно. Неправилно районният съд отказал приложението на разпоредбата на чл.14 ЗУТ и & 8 от ПР на ЗУТ. Именно този отказ за приложеÝие на посочените разпоредби давал основание на съда да приеме за основателно уважаването на предявения иск. Видно било от данните по делото, че ищцата е собственик на 2/3 идеална част от процесния имот. Нямало данни по делото, че собственикът на останалата 1/3 идеална част, поддържа претенцията на ищцата, нито имало някакво процесуално искане от нейна страна. В действителност имотът бил наследствен и в Районен съд гр.К. имало образувано дело № 2203/2012 година от наследниците на М.М.М., б.ж. на С., О. за отменяне на нотариален акт 101/2010 година и нотариален акт № 102/2010 година. Правото на собственост на Х. Р. М. върху процесния имот не било доказано, независимо, че бил представен нотариален акт. Съдът се позовавал на заключението на вещото лице, но в самото заключение по точка 4-та от задачата било отразено, че ЗУТ и други нормативни документи няма изискване за отстояние между имоти. Видно било от мотивите на обжалваното решение, че съдът не обсъдил тази част от заключението и неправилно се позовал изцяло на това заключение, включително и посочената точка 4. Това също било основание съдът да приеме, че искът е необоснован и несъобразен с доказателствата по делото. Поради изложеното жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява и не се представлява. В писмено становище, процесуалният представител на жалбодателя заявява, че поддържа въззивната жалба.

Ответникът Х. Р. М. чрез представителя си по пълномощие, с отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно. Същото следва да се потвърди при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд съобразно чл. 272 от ГПК. Във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 109 ЗС – за премахване на 9 кв.метра от монолитна жилищна сграда, построена в имот пл.сн. № 53, кв.5 по ЗРП на С., която част попада в имот пл.сн. № 52. Твърди се, че това незаконно строителство, част от което попада в имота на ищцата, й пречи за пълноценното и спокойно упражняване на правото на собственост.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата Х. Р. М. закупила от А.Б.А.и С.Б.Л. 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. №51, кв.5 по кадастралния и регулационен план на С., общ. К., одобрен със Заповед № 2234 от 24.12.1965 год. на кмета на община К., с площ 601 кв.м, ведно с 2/3 идеални части от построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 64 кв.м, при граници на целия имот: юг- общинско място, изток -поземлен имот с пл.сн.№52 и поземлен имот с пл.сн. №53 и път, север - път; запад-поз.имот с пл.сн.№50, за която продажба бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №102, том II, рег.№ 4882, дело №302/2010 г. на нотариус Е.К., рег. № 280. Ответникът Ш. А. К. бил признат за собственик снотариален акт № 107/2006г. на нотариус К.Д., рег. № 020 по давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. №53, кв.5 по кадастралния и регулационен план на С., О., одобрен със Заповед №2234 от 24.12.1965 год. на кмета на община К., ЕКАТТЕ 68014, с площ 180 кв.м, ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 70 кв.м, при граници на целия имот: имот с пл.сн №54 - А.Й., имот с пл.сн. №51-А..И.С., имот с пл.сн. №52-Р.М.И., път. Установява се още по делото, че през 2009г. ответникът съборил старата къща в своя имот и построил монолитна двуетажна жилищна сграда с размери 8.00/8.20 кв.м. С констативен акт № 6/30.07.2012г., съставен от Община К. и констативен акт № 27/08.11.2012г. на РДНСК – РО”НСК” гр. К., било констатирано, че жилищната сграда е построена без разрешение за строеж и без одобрени проекти, извършено е през 2009г.; както и че обектът навлиза с 9.00 кв.метра в съседния имот с пл.сн. № 51. Установено по делото от заключението на съдебно-техническата експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание е, че отразената в регулационния план на с .С., общ. К., одобрен със заповед на кмета на община К. от 1965 г. паянтова сграда в поземлен имот пл.сн. № 53 не съществува /тази, описана в нот. за собственост на ответника/, като на нейно място има новопостроена жилищна сграда, разположена на имотните граници с имоти № 51 и № 52. Същата навлиза с 9.20 кв.метра в поземлен имот с пл.сн. № 51, кв.5. В община К. няма одобрен проект и строителни книжа /разрешение за строеж, заповедна книга, протокол за откриване на строителна площадка и др./ за изграждане на жил.сграда в ПИ № 53, кв.5. В.л. сочи още, че за имоти № 51 и № 53 няма данни за уредени регулационни сметки, регулацията не е приложена на место; вкл. не е приложена и уличната регулация.

При тези доказателства по делото, съдът намира предявения иск по чл. 109 ЗС за основателен и доказан, а доводите за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, за неоснователни. С ТР № 31/84 от 06.02.1985г. по гр.д. № 10/84, ОСГК, е прието, че основаният на чл. 109, ал.1 ЗС иск срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, е допустим. Съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване. Именно такъв е настоящият спор.

По отношение на довода, че в случая следвало да намерят приложение чл. 14 и параграф 8 от ПР на ЗУТ, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които изцяло се подкрепят от въззивната инстанция. Дворищната регулация в С. не е приложена, поради което и страните съответно са собственици на имоти със старите имотни граници, а не на УПИ с граници съобразно предвидената, но неприложена дворищна регулация. Това е така, тъй като след изтичането на срока по параграф 8, ал.1 ПР на ЗУТ, автоматично се е прекратило отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, приети при действието на ЗТСУ /отм./. Или, съгласно приложимите стари имотни граници, безспорно е по делото, че новопостроената жилищна сграда в имот № 53 навлиза с 9.20 кв.метра в имот № 51, 2/3 от който е собственост на ищцата. Отношенията между собствениците могат да бъдат уредени съгласно предвидения в ЗУТ ред, за каквото уреждане няма данни и не се твърди по делото.

По отношение на довода, че ищецът се явявал съсобственик на имот № 51 и от другия съсобственик нямало направено искане за премахване следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 32 ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. От една страна ищцата е собственик на 2/3 от съсобствения имот, от друга страна – защитата на собственическите й права с предявяване на иска по чл. 109 ЗС е действие на обикновено управление, което всеки съсобственик може да извършва самостоятелно и без съгласието на останалите съсобственици.

На следващо място, по отношение на довода, че в РС-К. имало друго висящо дело, образувано по иск за собственост на имот пл. сн. № 51, по който настоящата ищца била ответник, поради което следвало да се приеме, че същата не се легитимира като собственик на 2/3 ид. части от този имот, следва да се посочи, че самото оспорване на собствеността не е достатъчно основание, за да се приеме, че ищцата не е собственик. В настоящото производството от своя страна, доказателствената сила на нот. акт за собственост № 102/2010г. на нот. Е. К., с който ищцата се легитимира като собственик, не е оборена. Искането за спиране на първоинстанционното производство по иска по чл. 109 ЗС до решаване на гр.д. № 2203/2012г. на КРС по иска по чл. 108 ЗС поради преюдициалност, е оставено без уважение, в настоящото въззивно ново такова искането за спиране не е направено, и при това положение друг извод, освен, че ищцата се легитимира като собственик на 2/3 ид.части от имота съгласно горепосочения нот. акт, не може да бъде направен.

По отношение на довода, че районният съд не обсъдил т.4 от заключението на вещото лице, в която се сочело, че съгласно ЗУТ нямало изисквания за отстояние между имотите, поради което не можело да се приеме, че искът е основателен, следва да се посочи, че в случая този довод е неотносим, тъй като в процесния случай става въпрос за изграждане/попадане/ на част от сграда в чужд имот, а не за спазването или липсата на отстояния между имоти. Или, в случая се касае за незаконно построена жилищна сграда /без одобрен проект, строително разрешение и книжа/, без да е в режим на търпимост, 9.20 кв. м от която попада включително в чужд имот – този с пл.сн. № 51, поради което тази част следва да бъде премахната, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд.

По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

Разноски от въззиваемия в настоящата инстанция не са поискани, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/13.02.2013 година, постановено по гр.дело № 2673/2013 година по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.