Определение по дело №1703/2018 на Окръжен съд - Варна

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№………………../……………..2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА ХРИСТОВА

мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия мл.съдия Дойчев

въззивно гражданско дело № 1703 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано по молба молба с вх. № 71810/01.11.2018 г. по описа на входящи документи на ВРС, от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1786/31.10.2018 г. по настоящото дело.

В молбата се излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното разглеждане на делото е претендирала юрисконсултско, поради което счита, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с  настоящата редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е станал причина за извършването на последните. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. Оспорва и присъдените с първоинстанционното решение разноски, като настоява, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съобразно действащата към момента на постановяване на решението на ВОС редакция на чл. 78, ал.8 от  ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД,  с който се изразява становище за неоснователност на молбата, като се  оспорват възраженията на насрещната страна срещу  присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред ВОС и ВКС. Посочва, че страната е упражнила правото си след ангажиране на адвокатска защита да претендира разноските сторени за нея. Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 425.00 лева съобразно Наредбата не е прекомерен. Излага се, че по отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се излага становище, че изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК от 24.01.2017 г. е с действие занапред, поради което въпросът за размера на юрисконсултското възнаграждение не следва да бъде преразглеждан.

За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.

В настоящия случай, постановеното по делото решение № 1786/31.10.2018 г., което изменение се иска в частта за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване, a молбата е подадена на 01.11.2018 г., т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството е по чл. 308 ГПК и се развива след отмяна по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с решение № 227/12.07.2018г. по т.д. № 404/18г. по описа на ВКС е отменено определение № 1772/25.05.2015г. по в.гр.д. № 862/15г. по описа на ВОС, с което е обезсилено решение № 444/28.01.2015 г. по гр.д. № 9974/2014 г. по описа на ВРС, както и е прекратено производството по гр.д. № 9974/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 862/2015 по описа на ВОС.

Въззивната жалба на „Енерго – Про Продажби“АД е против решение № 444/28.01.2015г. по гр.д. № 9974/2014г. на ВРС, с което е осъден „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков №22, представлявано от П.Н.К. сумата от 438,13 лева, представляваща придобито вземане по силата на договор за цесия, сключен между „КНМ Груп“ ООД и Гюлер Ибрям Нури на 28.04.2014г. за заплатена без основание сума по корекция потребена ел.енергия за период 12.02.2010г. – 20.07.2010г. за обект, находящ се в с. Ляхово, ул. „5-та“ № 8, клиентски № **********, абонатен № **********, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда  - 31.07.2014г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 570,00 лева съдебни разноски.

С Решение № 1786/31.10.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в общ размер на 725.00 лева, от които 300.00 лева, заплатен адвокатски хонорар във въззивното производство и 425.00 лв. – разноски в производството пред ВКС, от които 25,00 лв. платена държавна такса и 400.00 лв. адвокатски хонорар.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, предвид задължителните постановки, обективирани в т. 4 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по същество на спора. Подадената от „КНМ груп“ ЕООД е била уважена от ВКС, който е върнал делото на ВОС за ново разглеждане на спора. ВОС е потвърдил решението на първоинстанционния съд, поради което на общо основание е разпределил разноските, направени пред ВКС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.

Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред ВКС е неоснователно. Претендираното такова и присъдено с въззивното решение възлиза в размер на 400.00 лева, което съдът намира, че е в съответствие с правната и фактическа сложност на делото.  

По отношение на възражението, свързано с размера на присъденото от ВРС юрисконсултско възнаграждение, ВОС намира същото за неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК (редакция от 07.06.2016г. ДВ, бр. 43), която гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Към момента на постановяване на решението на ВРС, размерът на дължимото възнаграждение се е определял по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На последващото изменение на чл. 78, ал. 8 от ГПК( обн. В ДВ бр. 8 от 24.01.2017г), с което е прието, че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, няма обратно действие. Поради това първоинстацинното решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските, присъдени с него.

По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 71810/01.11.2018 г. по описа на входящи документи на ВРС, депозирана от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1786/31.10.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1703/2018 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. II от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                        

 

  2.