Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.09.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито
съдебно заседание при закрити врата на седми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдия
Чомпалов т.дело № 1918/19 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с молба на „М.Г.“ ООД, с която се иска откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника „И.“ ЕООД. Твърди се от молителя,
че по договори за продажби на стоки е доставил на ответника стоки при цена от
35 716 лв., но ответникът не е изпълнил задължението си и поради забавата
дължи обезщетение в размер на законната лихва от 2118,66 лв. Сочи се от
молителя, че ответникът е в състояние на неплатежеспособност, защото през
периода 2008 г. – 2017 г. не е заявило в ТР ГФО, а в ГФО за 2018 г. не е
включен разход за право на ползване от 50 000 лв. Поддържа се, че
длъжникът не разполага с активи, които да могат да се продадат и с цената да се покрият задълженията му, защото
от 17.01.2019 г. са спрени плащанията. Иска се от молителя да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
Ответникът оспорва молбата с възражението, че молителят не се легитимира
като негов кредитор, защото не са извършени реално доставки на стоки. Оспорва
се ответникът да е в състояние на неплатежеспособност.
Представена е фактура N 4327/17.01.2019 г. и стокова разписка, в които се сочи, че
молителят е продал на ответника стоки при цена от 6753,30 лв.
Представена
е фактура N 4330/20.01.2019 г. и стокова разписка, в които се сочи, че молителят е продал на ответника
стоки при цена от 4839,05 лв.
Представена
е фактура N 43580/27.01.2019 г. и стокова разписка, в които се сочи, че молителят е продал на ответника
стоки при цена от 8105,40 лв.
Представена
е фактура N 44156/10.02.2019 г. и стокова
разписка, в които се сочи, че молителят е продал на ответника стоки при цена от
1101,95 лв.
Представена
е фактура N 44162/11.02.2019 г. и стокова
разписка, в които се сочи, че молителят е продал на ответника стоки при цена от
515,20 лв.
Представена
е фактура N 44435/17.02.2019 г. и стокова
разписка, в които се сочи, че молителят е продал на ответника стоки при цена от
7887,30 лв.
Представена е фактура N 44435/17.02.2019 г. и стокова
разписка, в които се сочи, че молителят е продал на ответника стоки при цена от
6814 лв.
Представен е нот.акт от 26.10.2018 г., от който се установява, че в
полза на ответника е учредено право на ползване за срок от 10 години върху
магазин и складове срещу цена от 50 000 лв.
Установява от нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 189, том I, дело N 127/2018 г., че
ответникът е солидарен длъжник заедно с ипотекарния длъжник А.Х.Х.по отношение
на дълг към „У.Б.“ АД по договор за банков кредит в размер на 130 000 лв.
Представени са годишна данъчна декларация на ответника за 2018 г. и за
2019 г.
Представени са кредитни известия, издадени от ответника, за върнати
стоки на молителя.
Представен е договор за цесия от 28.03.2019 г., с който „М.И.“ ЕООД е
прехвърлил на ответника свои вземания срещу „С.“ ООД в размер на 73 322,40
лв.
Представени са банкови извлечения, в които се сочи, че молителят е
плащал погасителни вноски в полза на „С.“ ООД за учреденото право на ползване.
Представен е договор за паричен заем от
11.05.2018 г., с който И.Н.е дала на ответника заем в размер на 103 000
лв., който следва да се върне в срок от 10 години.
Установява се от заключението на СФИЕ, че за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
не може да се изчислят коефиценти за ликвидност, защото не са обявени от
ответника ГФО. За 2018 г. показателите на коефицентите за ликвидност са 0,7057
за обща, 0,2448 за бърза, 0,0339 за незабавна, 0,0339 за абсолютна; за 2019 г.
показателите са 0,7143 за обща, 0,2011 г. за бърза, 0,0159 за незабавна, 0,0159
за абсолютна. Показателите на коефицента за финансова автономност за двете
години са 0,5365 и 1,3545, а показазателите на коефицента за задлъжнялост е
1,8641 и 0,7383. Ответникът има вземания в размер на 35 166,82 лв.
Установява
се от заключението на допълнителната СФИЕ, че при включване на задължение към „У.Б.“
АД в размер на 146 106,61 лв. по договор за банков кредит за 2019 г. показателите на коефицентите за
ликвидност са 0,4029 за обща, 0,1134 за бърза, 0,0089 за незабавна, 0,0089 за
абсолютна; за 2018 г. показателите са 0,7057, 0,2448, 0,0339 и 0,0339. Кредитор
на ответника е едноличният собственик И.Н.за сумата от 105 242,92 лв., а в
баланса е включен актив – стоки на стойност 97 119,60 лв., а към момента
на изготвяне на заключението са осчетоводени стоки на стойност 287 808,52
лв.
Установява се от заключението на
допълнителната СФИЕ, че при отчитане на дълга на ответника към банката в размер
на 146 000 лв. и при отчитане на актив от хранителни стоки в размер на
287 808,52 лв. за 2019 г. и към 29.02.2020 г. показателите на коефицентите
за ликвидност са 1,2025 и 1,2687 за обща, 0,1603 и 0,1383 г. за бърза, 0,0126 и
0,000 за незабавна, 0,0126 и 0,000 за абсолютна. Вещото лице е констатирало, че
в търговските книги на ответника са направени записвания за закупени стоки на
стойност 287 808,52 лв., които са включени в дневника за покупки по ЗДДС,
както и че
че в склада на ответника се съхраняват
множество хранителни стоки. Освен това ответникът е платил на доставчиците цена
за закупените стоки.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание
чл.625 ТЗ.
От
представените по делото фактури с N-ра: 4327/17.01.2019 г., 4330/20.01.2019 г.,
43580/27.01.2019 г., 44156/10.02.2019 г., 44162/11.02.2019 г., 44435/17.02.2019 г. и
44432/17.02.2019 г. се установява, че между молителя и ответника са сключени
договори за търговски продажби, по които молителят е поел задължението да
предаде на ответника фактурираните стоки, а ответникът е поел насрещното
задължение да плати цена от 36016,20 лв. Фактурите носят подписа на ответника, поради което доказват
не само факта на сключване на договор за търговска продажба, но и факта, че
молителят е изпълнил задължението си и е предал на ответника фактурираните
стоки. В подкрепа на този извод са и представените към фактурите стокови
разписки, които имат качеството на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД, защото са
издадени с нарочната цел да служат за доказване на факта, че продавачът е
изпълнил задължението си да предаде стоките на ответника купувач.
Следва да се спомене, че в съдебното заседание на 19.12.2019 г. е
направено от страна на ответника признание, че за издадените от молителя фактури са направени записвания в
търговските му книги, което фактическо обстоятелство се установява и от
заключението на ССЕ. Фактическата констатация, ответникът е направил записвания
в търговските книги на процесните фактури, сочи по категоричен начин, че
молителят е изпълнил задължението си на продавач, поради което в негова полза е
възникнало на основание чл.327 ТЗ вземане за продажната цена.
Доколкото
фактурите и придружаващите ги към тях стокови разписки са подписани от
ответника в качеството на купувач, следва да се приеме, че стоките са
прегледани и на основание чл.324 ТЗ са одобрени от купувача. Няма данни за
скрити недостатъци на стоките, както и няма данни ответникът в качеството на
купувач да е уведомил продавача за открити впоследствие недостатъци, поради
което няма основание за освобождаване на ответника от задължението да плати
цена.
При тези факти съдът намира, че молителят се легитимира като кредитор на
ответника по вземания за цена от 35 716 лв. /след отчитане на признатото
частично плащане/, произтичащи от търговски договори за продажба на стоки. От това
качество на молителя произтича и легитимацията да иска откриване на
производство по несъстоятелност на ответника.
Несъстоятелен е доводът на ответника, че с наличното имущество може да
изплати без затруднения задълженията към молителя. Релевантна за състоянието на
неплатежеспособност е възможността на ответника да покрие с наличните
краткотрайни активи краткосрочните си задължения към всички кредитори, а не
само задълженията към молителя.
Според съда от събраните по делото доказателства не се установяват
факти, които да сочат, че длъжникът към момента е в обективно и трайно
състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи. През 2015, 2016 и 2017 г. ответникът не е извършвал
стопанска дейност, поради което за неговото икономическо състояние следва да се
съди по данните за 2018 г. и 2019 г., за които са съставени отчети.
Обстоятелството, че не са заявено ГФО за периодите преди да се спре извършване
на стопанска дейност, не може да е основание за извод, че ответникът е изпаднал
в състояние на неплатежеспособност. Тук следва да се отбележи, че задълженията
към молителя и към „У.Б.“ АД са възникнали през 2018 г., а старите задължения
са били отписани като погасени по давност и съответно не са включени в пасива
/обяснения на в.лице П., дадени в съдебното заседание на 07.08.2020 г./.
От
заключението на СФИЕ, депозирано на 10.01.2020 г., се установява, че за 2018 г.
и през по-голямата част на 2019 г. краткосрочните задължения на длъжника
надвишават по стойност неговите краткотрайни активи. Коефицентът за обща
ликвидност е под единица за целия изследван от в.лице период, а този коефицент
е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да
посреща своите задължения. Неговите ниски нива /под единица/ са основание за
извод за недостиг на краткотрайни активи, който не е позволявал на длъжника да
покрива задълженията си през 2018 г. и през по-голямата част от 2019 г. В
подкрепа на този извод са и показателите на останалите коефиценти за
ликвидност, които имат помощно значение, но са под референтните стойности.
От
представения по делото нот.акт за
учредяване на договорна ипотека N 189, том I, дело N 127/2018
г. се установява, че ответникът
е солидарен длъжник заедно с ипотекарния длъжник А.Х.Х.по отношение на дълг към
„У.Б.“ АД по договор за банков кредит в размер на 130 000 лв. Задължението
към банката е на разсрочени вноски, поради което е дългосрочно и няма основание
този дълг да се включва в пасива при изчисление на коефицентите за 2018 г.
От
искането за налагане на възбрана на ЧСИ А.В.по изп.дело N 20198130401859 и от справката за образувани изп.дела се
установява, че банката въз основа на изп.лист от 08.10.2019 г. е пристъпила към
принудително изпълнение срещу ответника на паричния дълг, произтичащ от договора
за банков кредит. Следователно вземането на банката е било обявено за
предсрочно изискуемо през 2019 г., а това означава, че дългосрочното вземане по
договора за банков кредит се е превърнало в краткосрочно, поради което дългът
към банката следва да се включи в пасива при изчисление на коефицентите за
ликвидност за 2019 г.
Установява
се от заключението на допълнителната СФИЕ, че при включване в пасива на
задължението към „У.Б.“ АД в размер на 146 106,61 лв. по договор за банков
кредит показателите на коефицентите за
ликвидност за 2019 г. са 0,4029 - обща,
0,1134 - бърза, 0,0089 - незабавна, 0,0089 – абсолютна.
При
тези факти съдът намира, че през 2018 г. и през по-голямата част на 2019 г.
ответникът се е намирал в трайно и обективно състояние на невъзможност със
своето налично бързо ликвидно имущество да изпълнява краткосрочните си
паричните задължения. Ниските нива /под единица/ на коефицента за „обща
ликвидност“ са основание за извод за траен недостиг на краткотрайни активи,
който не е позволявал на длъжника да покрива задълженията си през посочения
период.
От
събраните по делото доказателства обаче се установяват факти, които сочат, че
влошеното икономическо състояние на длъжника е преодоляно в края на 2019 г., а
подобрението в състоянието на неговото предприятие продължава и през настоящата
2020 г. От заключението на допълнителната СФИЕ, депозирано на 27.07.2020 г., се
установява, че в търговските книги на ответника са направени записвания за
закупени стоки на стойност 287 808,52 лв., които са включени от ответника в
дневника за покупки по ЗДДС, както и че в склада на ответника се съхраняват
множество хранителни стоки, което е констатирано от в.лице при извършено от
него посещение на складовата база. Доколкото вещото лице е извършило проверка
на място в склада на ответника и е констатирало, че в него реално се съхраняват
множество хранителни продукти и доколкото е констатирано, че ответникът е
платил на доставчиците цена за закупените стоки, съдът приема за доказано, че
тези стоки са били реално придобити от ответника като действително съществуващ актив.
Ето защо при изчисление на коефицентите за ликвидност следва да се отчете
стойността на актива, посочена в баланса към 30.11.2019 г., както и стойността
на актива, посочена в баланса към 29.02.2020 г.
Установява се от втората допълнителната СФИЕ, депозирана на 27.07.2020
г., че при отчитане на дълга на
ответника към банката в размер на 146 000 лв. и при отчитане стойностите
на активите по баланса към 30.11.2019 г. и на активите по баланса към
29.02.2020 г., показателите на коефицентите за ликвидност са 1,2025 и 1,2687 –
обща ликвидност, 0,1603 и 0,1383 г. - бърза ликвидност, 0,0126 и 0,000 -
незабавна ликвидност, 0,0126 и 0,000 за абсолютна ликвидност. При тези нива /
над 1-ца/ на коефицента за обща
ликвидност, който има водещо значение за икономическото предприятие на
търговеца и за способността му да покрива краткосрочните си задължения с
наличните краткосрочни активи, съдът приема, че към 30.11.2019 г. и към 29.02.2020
г. длъжникът вече не е в състояние на неплатежеспособност.
Показателите на останалите коефиценти за ликвидност, които имат помощно
значение, са под референтните стойности, но съдът приема, че те не обуславят
състояние на неплатежеспособност. Тези
коефиценти показват референтни стойности на съотношение на само част от
краткосрочните активи към текущите задължения и е логично стойностите да спадат
последователно от общата към абсолютната ликвидност. За да е платежоспособно
едно предприятие, не е необходимо да поддържа краткосрочни парични
средства и/или инвестиции в размер, който е равен или е по-голям от
краткосрочните задължения / С., С., Т.,
Р., М., Д., Н., Б. „Актуални въпроси на производството по
несъстоятелност“, 2015 г., стр.53/. Следователно ниските стойности на
коефицентите за абсолютна, бърза и незабавна ликвидност, но при наличие на
добри показатели /над 1-ца/ на коефицента за обща ликвидност, не са основание
за извод, че длъжникът не е в състояние да покрива с наличните си краткотрайни
активи своите изискуеми задължения.
Предприятието на длъжника от м.09.2019 г. е започнало да
придобива достатъчно налични краткотрайни активи / по фактури, описани на стр.8-27 от заключението на СФИЕ от 27.02.2020
г., които са включени от длъжника в дневника за покупки и за които е платена от
ответника цена/, с които може да посрещне
краткосрочните / текущи свои задължения. Това е така, защото тези активи са реално ликвидни от икономическа гледна точка, тъй като е налице реална възможност да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена,
близка до справедливата пазарна стойност. Това качество на активите изрично е посочено в заключението на в.лице
от 27.07.2020 г.
Коефициентът на
обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му, както е в случая. След като краткосрочните
активи представляват основно хранителни продукти, те са реално ликвидни, защото не може да се приеме, че няма търсене на
пазара на тези материални запаси. Налице е реална ликвидност на краткосрочните
активи, поради което няма основание преценката за способността да се покриват
краткосрочните задължения да се обуславя от някой от другите показатели за
ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/.
От
страна на молителя не е оспорено, че в полза на ответника съществуват вземания
в размер на 35 166,82 лв., възникнали през 2019 г., описани на стр.15-та
от първото заключение на СФИЕ, поради което тези вземания правилно са включени
от в.лице при остойностяване на краткосрочните активи към 30.11.2019 г. и към
29.02.2020 г., защото няма данни, а и не се твърди да не са реално събираеми.
Налице е реализируемост
на краткосрочните активи,
включени в балансите от 30.11.2019 г. и от 29.02.2020 г., което обуславя тяхната ликвидност, поради
което не е налице документална необоснованост на счетоводните записвания по балансите.
Следователно няма основание да се коригират стойностите на коефицента за обща
ликвидност, посочени в последното заключение на СФИЕ.
Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен
на базовия за отрасъла, но стойността на коефициентите на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е
под стойността, характерна за отрасъла, е необходимо да се установи конкретната причина за това. От заключението на СФИЕ от 27.07.2020 г. се
установява, че основният предмет на дейност на длъжника е търговия на дребно с
хранителни стоки и стоки на бита и че е налице непрекъсната обращаемост на
складовите наличности, защото има непрекъснат стокооборот. Тези особености на
дейността, извършвана от предприятието на длъжника, показват причината за
подобряване през 2019 г. и 2020 г. на коефицента на обща ликвидност при наличие
на лоши стойности на останалите коефиценти –
предприятието има нужда от непрекъснат приход на стоки, които да продава
впоследствие, а за доброто икономическо състояние на предприятието не е
необходимо наличните парични средства да покриват по размер стойността на краткосрочните
задължения, нито е необходимо с придобитите пари да се извършват инвестиции,
защото с получените като цена пари се закупуват от ответника нови стоки, които
са предназначени за последващи продажби.
Доколкото непосредствено преди изготвяне на заключението от 27.07.2020
г. в.лице е извършило лично проверка в склада на длъжника и е констатирало
наличности на множество хранителни стоки, съдът приема, че и към приключване на
устните състезания влошеното икономическо състояние е преoдоляно.
Краткотрайните активи по баланса от 29.02.2020 г. не са изчерпани и с
тях ответникът продължава да е в състояние да покрие краткосрочните си
задължения.
Налице
е неизплатен от ответника дълг към молителя, но неплатежоспособността по
смисъла на чл. 608 ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява
задълженията си. В случая
неизпълнението на задължението към молителя се дължи на причини от
субективен характер, защото
ответникът оспорва съществуването на задължения по представените с молбата
фактури. Неизпълнението на задълженията към молителя
не се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да
са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на ответника. Както се спомена по-горе, наличните
краткотрайни активи са реално ликвидни, защото могат бързо да се превърнат в
пари, а това означава, че от 30.11.2019 г. е престанало да съществува
състоянието на трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/
задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
С
оглед на изложеното съдът намира, че молбата следва да се отхвърли.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от „М.Г.“ ООД молба
по чл.625 ТЗ, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на „И.“
ЕООД.
Решението
може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: