№ 14
гр. Монтана, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200984 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22-0996-001050/08.08.2022г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на И. А. Л. с
посочен съдебен адрес в гр.София чрез адв.Н. И. от САК, административни
наказания - глоба в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да
управлява мпс за срок от 1 (един) месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Л. чрез адв.Н. И. от САК,
моли да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателя Л. редовно
призован, не се явява, не се явява и адв.Н. И. от САК, съответно не се излагат
допълнителни доводи извън наведените с жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 10.07.2022г. в 18:10 часа на РП ІІІ – 112 (технически погрешно
посочено в АУАН и НП – РП ІІІ 102 генерирани погрешно от техническото
средство използвано за съставяне на АУАН – РСОД - таблет), при км 38 + 100
с посока на движение от с.Смирненски към гр.Монтана бил спрян за
полицейска проверка водача на ВЛЕКАЧ ДАФ с рег. № СВ ХХХ СХ с
прикачено полуремарке ШМИТЦ с рег. № СВ 65 07 ЕА, тъй като нарушавал
въведена забрана (организация) за движение на мпс-ва с товароносимост над
12т с пътен знак В4 – „забранено влизането на товарни автомобили с
допустима максимална маса над 12 тона”, не съобразявайки пътния знак и
поради това, че продължил движението си след знака.
За установеното административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на
водача – жалбоподателя И. А. Л. бил съставен АУАН Серия GA № 1050, бл.
№ 583443/10.07.2022г. от св.И. М. И. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана в присъствието на св.П. З. П. – негов колега. При
съставяне на АУАН, а и след това в законния 7 – дневен срок по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, Л. не направил възражения против съставения АУАН.
При липсата на възражения от страна на нарушителя Л.,
административнонаказващия орган (АНО) – Началник Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана въз основа на съставения АУАН, оправомощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, издал обжалваното НП.
В жалбата против процесното НП се излагат следните доводи:
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение - не е извършена преценка на събраните доказателства, каквото
задължение е въведено за наказващия орган с нормата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН. Не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно не е
описано коректно нарушение и не са посочени доказателствата, които го
потвърждават по несъмнен начин. Твърдяното нарушение не е описано
съобразно изискванията на закона, а отразените в него факти не отговарят на
обективната истина.
Твърди, се, че на 10.07.2022 г. около 18:10 в гр.Монтана, на път Трети
Клас № 112 при обстоятелствата РП - ІІІ - 102 км 38 + 100 с посока на
движение от с.Смирненски към гр.Монтана управлява Влекач ДАФ с рег. №
2
СВ ХХХ СХ с прикачено полуремаре ЩМИТЦ с рег. СВ 65 07 ЕА като при
въведена временна организация на движение на мпс с товаримост 12 тона, с
пътен знак В4, същия не се съобразява и продължава движението си, с което
се твърди, че е нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП, което не отговаря на фактическата
обстановка. Не на последно място оспореният административен акт не
отговаря и на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Разпоредбата
задължава издателя да посочи фактическите и правни основания, т.е. да
посочи мотиви. Считам, че наложеното наказание също така са явно
несправедливо и неправилно.
Видно от Заповед № РД – 11 – 584/05.07.2022г. на Председателя на УС на
АПИ е въведена ВОБД за ограничаване движението на мпс, предназначени за
превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона по път
ІІІ – 112 от км 0 + 000 до км 47 + 650 заради рехабилитация на обект ЛОТ 18
„Път ІІІ – 112 „Дъбова махала – Монтана” от км 10 + 500 до км 16 + 227.88, от
км 20 + 579 до км 27 + 736.15, от км 29 + 675 до км 36 + 654.63 и от км 37 +
825 до км 47 + 806.74, с обща дължина 29.846 км, област Монтана. С
цитираната Заповед е забранено движението на мпс, предназначени за превоз
на товари с техническа допустима максимална маса над 12 тона, включително
състав с ремаркета и полуремаркета по РП ІІІ – 112 „Добри дол – Дъбова
махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана” в участъка от км 0 + 000 до
км 47 + 650, съгласно съгласуван проект за временна организация и
безопасност на движението (ВОБД). Срокът на действие на Заповедта е до
30.06.2023г.
В рамките на съдебното следствие св.И. М. И. и св.П. З. П. потвърждават
посочените обстоятелства в АУАН. Водачът Л. заявил при съставяне на
АУАН, че въпреки времената забрана, бил преминал по РП ІІІ – 112, защото
било по–безопасно от това да се движи по РП Е – 79. Св.И. уточнява, че в
посоката на движение на водача Л. има поставени пътни знаци „В4” поне на
три или четири места. Настоящият съд кредитира показанията на св.И. и
св.П., тъй като са в контекста на останалите доказателства по делото. Липсата
на възражения от страна на Л. при съставяне на АУАН, не означава
непременно съгласие с отразената фактическа обстановка, която се оспорва
чрез жалбата против НП. Съдът анализира всички събрани доказателства –
писмени и гласни, които водят до единствения логичен и обективен извод, че
3
нарушението е доказано за извършено, без настоящия съд да открива
посочени факти в АУАН и НП, които да не отговарят на обективната истина.
Въз основа на събраните непосредствено доказателства – гласни и
писмени, съдът намира, че АНО е приложил правилно закона, като е приел, че
е налице административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ.
чл.183, ал.7 от ЗДвП. Съдът изцяло кредитира показанията на св.И. и св.П.,
които са обективни и последователни, подкрепени от приложените и приети
по делото писмени доказателства, а посоченото от Л. в жалбата е бланкетно и
недоказано. Не се споделят и доводите на пълномощника на жалбоподателя –
адв.Н. И. от САК, като настоящия съд намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са имали за последица ограничаване
правото на защита на нарушителя, който в пълнота е реализирал правата си.
Според настоящия съд допусната техническа грешка в АУАН и НП, чрез
посочване на РП ІІІ – 102, вместо РП ІІІ – 112, не съставлява съществено
процесуално нарушение, като намира приложение чл.53, ал.2 от ЗАНН –
„Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”
Видно от доказателствата по делото, към момента на извършване на
нарушението и по време на извършване на полицейската проверка на
10.07.2022г. на водача Л., е бил налице надлежно поставен пътен знак „В4” по
РП ІІІ – 112, в т.ч. и в посоката на движение на водача Л., като към момента
на извършване на нарушението от Л. забранителния знак „В4” и др. пътна
сигнализация указваща за въведена ВОБД е била налична, видно от
показанията на св.И. и св.П..
Съдът не споделя наведените доводи от жалбоподателя чрез
пълномощника му адв.Н. С от САК по приложението на закона, като намира,
че е доказано нарушението описано в АУАН и НП. Настоящият съд счита, че
АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН –
достатъчно ясно са конкретизирани мястото на нарушението, нарушението и
обстоятелствата на извършването му. По делото е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Не е налице допуснато нарушение и при посочване на
нарушената законна разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП – жалбоподателя като
4
водач на ппс на 12 тона не е съобразил движението си с пътния знак „В4”.
Настоящият съд не открива АНО да е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН, като следва да се отбележи, че както при съставяне на АУАН, така
след това в законния 7 – дневен рок, нарушителя Л. не е имал възражения,
които АНО да е следвало да проверява и евентуално да разпорежда
разследване на спорни обстоятелства, каквито не е имало в случая.
Имайки предвид горното, временната забрана за движение във въпросния
пътен участък е била въведена с пътен знак „В4”, а не само със заповед, а
цитираната по - горе заповед е въвела ВОБД заради ремонтните дейности.
Като се има предвид изложеното, към датата на процесното нарушение са
били налице всички елементи от състава на административното нарушение и
предвидената за това санкционна норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП.
С оглед степента обществена опасност на извършеното от Л.
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, по повод на което е
въведена изрична законова санкционна норма с доп. на ЗДвП от м.01.2017г.,
настоящия съд намира, че в случая не може да намери приложение чл.28 от
ЗАНН. Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.)
от ЗДвП – „за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания”, а имайки предвид датата на
извършване на нарушението – 10.07.2022г., чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим,
затова съдът навежда доводи дали са налице условията за приложение на
чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК. Значимостта на допуснатото нарушение
и обстоятелствата на извършването му не дават основание за приложение на
чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК – по въпросният пътен участък се
извършват ремонти дейности, а видно от показанията на св.И. са налице и
множество сигнали от живущи в населените места, през които преминава РП
ІІІ – 112, заради възникнали ПТП, вследствие на които се причиняват
сериозни имуществени щети на живущите в района. Именно заради това е
въведена ВОБД, за да не се затрудняват ремонтите дейности и безопасността
на движението, което в разрез със сигурността на движението и останалите
участници в него. Св.И. посочва, че служебно му е известно, че срока на
временната забрана е удължен до 2024г. – 2025г. Не на последно място, видно
от справката за нарушител/водач, Л. е водач, спрямо който са издадени 11 бр.
влезли в сила НП-я и 3 бр. влезли в сила фишове, два от които не са
заплатени.
5
За да приеме, че процесното нарушение няма правна възможност да се
определели като такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН,
настоящия съд съобразява утвърдената съдебна практика в тази насока от
касационната инстанция - АС – Монтана в поредица от Решения, с които
приема, че случая от вида на процесния, не е маловажен по смисъла на чл.28
ЗАНН (преди въвеждането на забраната за приложение на чл.28 от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП чрез разпоредбата на чл.189з (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.). Това е така, тъй като в случая с оглед
постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия
обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение
на водача да спази забранителен пътен знак е маловажно административно
нарушение. (Решение № 76/01.03.2022г. по КАНД № 9/2022г. по описа на АС
– Монтана).
Не са налице правни основания и за изменение на наложените и
фиксирани като вид и размер административни наказания на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г.).
Разноски от страните не се претендират, поради и което съдът не се
произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0996-
001050/08.08.2022г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което
на И. А. Л. с посочен съдебен адрес в гр.София чрез адв.Н. И. от САК, са
наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 300 (триста)
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 (един)
месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от
26.01.2017г.).
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7