Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 197 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 95165/19.12.2019 г. (рег. Районен
съд - Варна) от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", срещу Решение №
5370/02.12.2019 г. по гражданско дело № 3613/2019 г. на Районен съд – Варна, с
което е уважен предявеният от Я.П.И. срещу въззивника осъдителен иск, с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и последният е осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 7500 лева, представляващи действителната стойност на л. а. марка „Мерцедес
250 Д“, с peг. № ***, вследствие на реализирано на 11.11.2018 г., ПТП в с. Шкорпиловци,
на кръстовището между ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Стара планина“, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л. а. марка „Мицубиши“, с peг. № В **** ВА,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, като
от настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна врата лява, лайсна водобран предна лява врата, стьклоподемник предна
лява врата, стъкло предна лява врата, задна врата лява, лайсна задна врата
лява, стьклоподемник задна лява врата, калник заден ляв, калник преден ляв,
лайсна преден ляв калник, лайсна предна врата лява, праг ляв, средна колона
лява к-кт, рамка леви врати, таван, джанта задна дясна, уплътнение предна врата
лява, под купе пр. ляв, предна колона лява и тапицерия врата предна лява, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Навеждат се оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
съдопроизводствените правила, като се поддържа, че не са налице предпоставките
за заплащане на обезщетение. В условията на евентуалност се твърди, че
съществуват запазени части от процесния автомобил и се изтъква, че следва да
бъде приложена Методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди към
Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249 т. 1 и 2
от КЗ, вследствие на което следва да бъде определено застрахователно обезщетение
в размер от 75 % от действителната стойност на автомобила. Оспорва се
претенцията за лихва, като се твърди, че при тотална щета такава се дължи само
при сваляне от отчет на увредения автомобил.
Направено е искане за
отмяна на цялото обжалваното решение, а в условията на евентуалност - искане за
отмяна на решението за разликата над 75 % от действителната стойност на
автомобила, тоест за разликата над 5625 лева до 7500 лева, както и в частта с
която дружеството е осъдено да заплати лихва.
Претендират се съдебно -
деловодни разноски.
В законоустановения срок
е постъпил отговор от Я.И., чрез адв. Й.А. ***, в който се подържа становище за
правилност на обжалваното решение. Посочено е, че в отговора на исковата молба
липсват твърдения за наличие на запазени части от процесния автомобил, поради
което счита, че те не могат да бъдат наведени за първи път пред въззивна
инстанция. Твърди се, че в хода на производството пред първа инстанция не са
ангажирани доказателства за наличие на запазени части от автомобила, а от
събраните в това производство доказателства се установява именно обратното,
че стойността за възстановяване на
автомобила е 10026, 71 лева, а пазарната му стойност е 7500 лева, при което,
според въззиваемия твърденията на въззивника за наличие на запазени части на
автомобила са необосновани и не следва от размера на обезщетението да се
приспадат суми. Относно претенцията за лихва, се поддържа, че прекратяването на
регистрацията на МПС не е правопораждащ юридически факт, а само условие за
поставяне в забава. Поддържа се, че регистрацията на автомобила не е
прекратена, тъй като застрахователя отказвайки да признае застрахователния
случай като тотална щета, със собственото си поведение е направил невъзможна
легитимацията на собственика пред компетентните органи по прекратяване на
регистрацията, доколкото пред последните е следвало да се представи
удостоверение от самия застраховател и счита, че лихвата е дължима от датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се съдебно -
деловодни разноски.
В съдебното заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание
въззиваемият, чрез процесуалния си представител, с молба от 01.06.2020 г. е
заявил, че поддържа отговора.
Съдът съобрази следното:
Относно предмета на
исковата претенция се твърди, че на 11.11.2018 г., около 09.00 часа, в с. Шкорпиловци,
на кръстовището между ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Стара планина“, управлявайки
собствения си автомобил марка Мерцедес 250 Д, с per. № ***, е блъснат от лек
автомобил Мицубиши, с peг. № В **** ВА, управляван от И.С.. Преминавайки през
кръстовището с ул. „Стара планина“, идващият от ляво лек автомобил „Мицубиши“,
с peг. № В **** ВА не го пропуска и го блъска. За настъпилото ПТП ищецът
уведомил компетентните органи, които след като посещават мястото на
произшествието и изясняват фактическата обстановка съставят Констативен протокол за пострадали лица №
442р-28753. Твърди се, че за настъпилото ПТП е уведомен застрахователят на
виновния водач, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя снимков
материал и съставя опис на претенция с № 52-04000-00497/18/14.11.2018г. В описа
на претенция, като увредени детайли са
описани: предна врата лява, лайсна водобран предна лява врата,
стьклоподемник предна лява врата, стъкло предна лява врата, задна врата лява,
лайсна задна врата лява, стьклоподемник задна лява врата, калник заден ляв,
калник преден ляв, лайсна преден ляв калник, лайсна предна врата лява, праг
ляв, средна колона лява к-кт, рамка леви врати, таван, джанта задна дясна,
уплътнение предна врата лява, под купе пр. ляв, предна колона лява и тапицерия
врата предна лява. През месец февруари 2019 г. получил Уведомление с изх. № 832/28.01.2019 г., с
което ответникът съобщил на ищеца, че прекратява преписката без да му изплати
необходимото застрахователно обезщетение. Счита, че по отношение на МПС е налице
„тотална щета" и се дължи обезщетение за действителната му цена.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" с № BG/03/118002602891, за МПС с рег.№ *** MITSUBISHI SPASE
STAR. Заявява, че оспорва, както причинно-следствената връзка между настъпилото
ПТП и нанесените увреждания по процесното МПС, така и размера на претенцията.
Твърди, че ако бъде доказана т. нар. „тотална щета" по отношение на
процесния автомобил следва да бъде съблюдавано правилото установено в Методика
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди към НАРЕДБА №24 от 8.03.2006
г. за задължителното застраховане по чл. 249 т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането /отменена, но действаща в частта касаеща Методологията за
изчисляване на обезщетения/, като ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"
би следвало да заплати застрахователно обезщетение в размер на 75% от
действителната стойност на процесния автомобил. Оспорва претендирания размер за
имуществено обезщетение, както и претендираната лихва, като счита, че при
наличие на тотална щета лихва се дължи от датата, на която увреденото лице
представи доказателства за сваляне на увредения автомобил от отчет.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и от представената
по делото застрахователна полица № BG/03/118002602891 се установява, че между дружеството
въззивник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" и
водача на л. а. „Мицубиши“, с рег. № *** И.Г.С. има сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чийто период на
застрахователно покритие обхваща датата на реализиране на ПТП (периода е от 31.08.2018
г. до 30.08.2019 г., а ПТП е реализирано на 11.11.2018 г).
От КП за ПТП с пострадали лица, съставен след посещение
на място от служител на ОД на МВР мл.
автоконтрольор Ж. Христов се установява, че на 11.11.2018 г., в с. Шкорпиловци,
на кръстовището между ул. „Хан Аспарух” и ул. „Ст. планина” е реализирано ПТП
между л. а. „Мицубиши“, с рег. № *** управляван от И.С. и л. а. „Мерцедес 250“
с рег. № *** управляван от собственика му Я.И.. Като установени видими щети по
л. на. „Мицубиши“ са посочени – деформирана предна част, а по л. а. „Мерцедес
250“ – деформирана странична лява част (двете леви врати). Като пострадал е
посочен Я.И., а като причини за ПТП – л. а. „Мицубиши“ на кръстовището, при
равнозначни пътища, не пропуска намиращия се от дясната страна л. а. „Мерцедес
250“ и реализира ПТП. Протоколът е подписан от участниците в ПТП и служителя на
ОД на МВР.
По делото не се спори, че застрахователят е своевременно
уведомен за ПТП, вследствие на което е извършен опис на претенцията №
52-04000-00497/14.11.2018 г.
На 28.01.2019 г. застрахователят е изпратил съобщение до Я.И.,
с което го уведомява, че не са изяснени причините и обстоятелствата за ПТП,
поради което на основание чл. 496 ал. 2 т. 2 б. „б” от КЗ, закрива преписката.
На 23.08.2019 г. регистрацията на л.а. Мерцедес 250 е
прекратена.
От
извършената на първа инстанция САтЕ се установява, че е възможно уврежданията по процесния автомобил да са причинени по степен и
вид от настъпилото ПТП и са в причинно - следствена връзка с него. В
резултат от ПТП причинените на автомобила щети са - Врата предна лява, Лайсна водобран / шахта/ предна
лява, Ст-подемник врата предна лява, Стъкло врата предна лява, Врата
задна лява, Лайсна врата задна лява, Ст-подемник врата задна лява,
Калник заден ляв, Калник преден ляв, Лайсна калник преден ляв, Лайсна врата
предна лява, Праг ляв, Колона средна лява комплект, Рамка врати леви, Таван,
Джанта стоманена задна лява, Упл. лента врата предна лява, Под купе преден
ляв, Колона предна лява, Тапицерия врата предна лява. Общата стойност на щетите
на автомобила поотделно и като обща сума, определена по средни пазарни цени към
датата на събитието е в размер на 7509.01 лв. Общата стойност на необходимия
труд за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на
събитието е в размер на 2517.70 лв. Средната пазарна стойност на лек автомобил
„Мерцедес 250Д" към датата на застрахователното събитие е в размер на 7500
лв. Стойността на разходите за необходимия ремонт на лек автомобил „Мерцедес
250Д" са в размер на 10 026.71 лв. Сумата на обезщетението, след като се
приложат 75% / Наредба 24, чл. 22/, е в размер на 5625.00 лв.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Представени са доказателства за завеждане на
претенцията по застраховка съобразно изискванията на чл. 380 от КЗ, обуславящи
допустимост на исковата претенция. В
обхвата на служебната проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на посочената
разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност
на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна
инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.
Правната квалификация на исковата
претенцията е чл. 432 ал. 1 от КЗ.
За да възникне правото на
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП в полза на въззиваемия, респ.
задължение на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите да заплати обезщетение, по делото следва да бъде установено
кумулативното наличие на следните предпоставки – валидно
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя - въззивник към момента на увреждането, както и осъществяването
на елементите от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на л. а. марка
„Мицубиши“ с ДК № ***/ при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от
което като непосредствена последица са настъпили описаните в същата имуществени
вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери. В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера
на претендираното обезщетение.
По делото е безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между прекия причинител на вредата и ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" към момента на увреждането.
В
разглеждания случай решаващият състав приема, че ангажираните по делото
доказателства обусловят категоричен извод, че ответникът е осъществил
фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Потоколът за ПТП
е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените
форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното (чл. 189 ал. 2 от ЗДвП), по отношение на лично
възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства,
включително констатираните твърдени щети по пострадалия автомобил. Механизмът
на деянието се потвърждава на база констатираните по автомобилите увреждания
посредством заключението на вещото лице, че същите могат да бъдат получени по
посочения в Протокола за ПТП начин.
По отношение размера на претенцията,
съдът взема предвид, че според чл. 390 ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния случай средната
пазарна стойност на лек автомобил „Мерцедес 250Д" към датата на
застрахователното събитие е в размер на 7500 лв., а стойността на разходите за
необходимия ремонт са в размер на 10026.71 лв., т.е. надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. Изложеното налага извод, че е налице тотална щета,
поради което обезщетението дължимо от ответника следва да бъде определено в
размер на пазарната цена на автомобила към момента на застрахователното
събитие, т.е. в размер от 7500 лева.
Възражението на въззивника за
наличие на запазени части, като заявено за първи път пред въззивна инстанция се
явява преклудирано, поради което не следва да бъде разглеждано.
По възражението на въззивника, че
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително застраховане, съдът
намира, че в практитката си ВКС /решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т. д. №
652/2009 год., І т. о./ се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл. 1
ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор.
Съпоставяйки разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 от Методиката със законово
установеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда /чл. 273 ал.
2 пр. 1 от КЗ /отм./, сега чл. 386 ал. 2 от КЗ/, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора /чл. 386 ал. 1 от КЗ/, ВКС е приел, че
Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава
отговорността на застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане
на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 от КЗ. Тази разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 год.,
ІІ т. о., Решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., Решение
№ 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др/. С оглед посоченото,
възражението на ответника относно приложимост на методиката при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение е неоснователно.
По отношение на претенцията по чл.
86 ал. 1 от ЗЗД следва да се съобрази разпоредбата на чл. 390 ал. 1 от КЗ,
според която изискуемостта за заплащане на застрахователното обезщетение при
наличие на ”тотална щета”, е обвързана от ангажирането на доказателства за
дерегистрация на процесния автомобил, а имено представяне на удостоверение от
компетентните регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. За да се представи обаче
такова удостоверение, съответно за да се изпълни административното задължение
за дерегистрация, съобразно действалата към момента на определяне на
застрахователното обезщетение редакция на чл. 18а ал. 2 т. 1 от Наредба № I - 45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, собственикът на увредения
автомобил следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател. В
конкретния случай, при определяне на размера на обезщетението по предявената
извънсъдебна щета, застрахователят не е поддържал становище, че е налице
“тотална щета“, респективно не е искал от увредения представяне на
удостоверение за дерегистрация на автомобила, нито му е предал такова издадено
от него, за да се извърши дерегестрацията. Това изключва възможността за
прекратяване на регистрацията на увреденото МПС по посочения ред. В резултат, с
поведението си самият застраховател се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, респективно то се дължи без допълнителни условия. Предвид
изложеното, възражението на въззивника е неоснователно.
По делото бяха установени всички
посочени по - горе материални предпоставки за възникване правно на обезщетение,
както и за акцесорното вземане за лихва, поради което предявените искове се
явяват основателни. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени съдебно деловодни разноски. Съдът приема, че направеното в
съдебното заседание на 03.06.2020 г., от процесуалния представител на
въззивника възражение за прекомерност е основателно, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност надвишаваща типичната за този вид дела,
въпросите предмет на въззивна проверка не са противоречиво решавани в съдебната
практика, във въззивното производство не са събирани нови доказателства и
същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание. Предвид иложеното, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" следва
да бъде осъден да заплати на Я.П.И. сумата от 550 лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат, определено по правилата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5370/02.12.2019 г. по
гражданско дело № 3613/2019 на Районен съд – Варна, с което е уважен
предявеният от Я.П.И. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" осъдителен
иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и последният е осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 7500 лева, представляващи действителната стойност на л. а.
марка Мерцедес 250 Д, с peг. № ***, вследствие на реализирано на 11.11.2018 г.,
ПТП в с. Шкорпиловци, на кръстовището между ул. Хан Аспарух и ул. Стара
планина, което ПТП е реализирано по вина на водача на л. а. марка Мицубиши, с peг.
№ В **** ВА, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, като от настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на предна врата лява, лайсна водобран предна лява врата, стъклоподемник
предна лява врата, стъкло предна лява врата, задна врата лява, лайсна задна
врата лява, стьклоподемник задна лява врата, калник заден ляв, калник преден
ляв, лайсна преден ляв калник, лайсна предна врата лява, праг ляв, средна
колона лява к-кт, рамка леви врати, таван, джанта задна дясна, уплътнение
предна врата лява, под купе пр. ляв, предна колона лява и тапицерия врата
предна лява, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ********* да заплати на Я.П.И.,
ЕГН ********** сумата от 550 лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат, определено по правилата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .