Определение по дело №151/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260242
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20211800500151
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

гр. София, 23. 03. 2021 г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

          ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

                                                                                                      Ваня Иванова

 

разгледа докладваното от съдия Г. ч. гр. д.151 по описа на съда за 2021 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 274, вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от З.А.З. чрез адв. П.Б. срещу разпореждане от 30. 11. 2020 г. за връщане на подадена от него въззивна жалба вх. № 260274/21.10.2020г. срещу решение № 119/13.10.2020 г., постановено по гр. д.№ 320/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 260, т. 4 и чл. 261, т. 1 ГПК, поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като въззивната жалба отговаряла изцяло на изискванията на процесуалния закон за редовност. В същата изчерпателно било посочено, че постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва в цялост, както и в какво се състои неговата порочност. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането за връщане на въззивната му жалба, и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането ѝ.

В срока за отговор на частната жалба от насрещните страни – Н.Ж.П., Ж.Г.П. и Т.Н.П., такъв е постъпил чрез техния процесуален представител адв. Д.Б., с който изразяват становище за неоснователност на частната жалба и оставянето ѝ без уважение. Считат частната жалба за неоснователна и недопустима, а разпореждането за връщане – за законосъобразно и  правилно, поради неизпълнение в срок на дадените указания. Молят съда да го потвърди.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу постановеното по гр.д. № 320/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин решение № 119 от 13.10.2020г. е подадена въззивна жалба вх. № 260274/21.10.2020г. от З.А.З.. С разпореждане на съда от същата дата, жалбата е оставена без движение. На жалбоподателя са дадени указания, в седмодневен срок от съобщението и след запознаване с изготвените мотиви към решението, с писмена молба да уточни, в коя част обжалва решението, в какво се състои неговата порочност и в какво се състои искането. Жалбоподателят е получил съобщение за тези указания чрез процесуалния си представител адв. П.Б. на 17.11.2020г.

По делото няма данни за предприети от жалбоподателя действия в този срок.

С  разпореждане на съда от 30.11.2020 г. подадената от З.З. въззивна жалба е върната, поради неизпълнение на дадените от съда указания по отстраняване на констатирани в нея нередовности, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването ѝ в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК са посочени изискванията за редовност на въззивната жалба. Това са обстоятелствата по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК, а именно – жалбата да съдържа името и адреса на страната, означение на обжалваното решение, в какво се състои искането и подпис на жалбоподателя, както и към нея да са приложени преписи, пълномощно, документ за внесена такса и новите писмени доказателства (ако такива са посочени). При липса на някой от тези реквизити, или в случай на неясно отправено до съда искане, жалбата се оставя без движение, като на страната се дава възможност в едноседмичен срок да отстрани констатираните от администриращия съд нередовности.

В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е депозирал въззивна жалба срещу ясно посочено решение на първоинстанционния съд, като още с първото изречение е заявил, че го обжалва в цялост. Обстоятелствената част от жалбата съдържа съображения за претендираната от жалбоподателя порочност на обжалваното решение, изразяваща се според него в липсата на мотиви. В последните абзаци на жалбата, изрично обособени като „петитум“, жалбоподателят ясно е формулирал и искането си до въззивния съд, а именно: да обяви решението за нищожно поради липса на мотиви и да върне делото на районния съд за разглеждането му от друг съдебен състав, като при условията на евентуалност е поискал неговата пълна отмяна и постановяване на друго такова, с което молбата му за издаване на заповед за защита срещу ответниците бъде уважена.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е отговаряла на минимално изискуемите предпоставки за редовност и не е страдала от визираните от ЕПРС пороци, поради което този съд не е имал основание да я оставя без движение и да дава указанията, обективирани в разпореждане от 21.10.2020г. Отделно от това, непосочването, в какво се състои порочността на решението, не представлява нередовност на въззивна жалба, по аргумент от чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. В същия смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 24 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5245/2013 г., II г. о., ГК, Определение № 276 от 9.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3660/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 47 от 19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2018 г., II г. о., ГК), че бланкетната въззивна жалба е допустима, но сезира въззивния съд да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, като и по приложението на императивни материалноправни норми.

В обобщение, съдът намира, че указанията на ЕПРС във връзка с отстраняване на нередовности на процесната въззивна жалба са били неправилни. Безспорно те не са изпълнени, но това не е основание за връщането й (арг. от Определение № 35 от 28.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 15/2014 г., II г. о., ГК, Определение № 568 от 15.02.2018 г. на САС по в. гр. д. № 632/2018 г.). Поради това, разпореждането за връщане на подадената от З.З. въззивна жалба е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по нейното администриране.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ разпореждане от 30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 320/2020г. по описа на Елинпелинския районен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 260274/21.10.2020г. срещу решение № 119 от 13.10.2020 г., подадена от З.А.З..

            ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.